670301
1.387 el resultado
Няма как да бъдеш изгоряла трева –
тук под сянката.
Няма как да жадуваш капка вода –
тук под камъка.
Няма как да не си светлина – ...
  543 
Ще те дочакам ли,
преди дъждът
да спре да пише стихове
върху стъклата,
преди на слънцето сълзата ...
  674 
Съдбата - този пухкав котарак -
лениво ни побутва във кълбетата.
Да не затегнем в примчица въжетата
без рязкост трябва да се притаим.
По невнимание ни перва с тежка лапа ...
  508 
Приятелю,
на пресекулки
възпирай своя дъх,
когато заговориш,
очите си ...
  727 
Така ми е изстъргано сърцето,
дотолкова ми е добре измито,
така до кръв премахнати копнежите -
без нерви, без артерии, без нищо,
че изведнъж, когато те откривам, ...
  559 
Пристъпвам облачно
по слънчев лъч,
опънат от небето към земята.
Безплътна
ме обгръща ...
  558 
Ти знаеш ли,
все повече не ме боли -
не е ли туй чудовищно?
Когато тръгваш,
а наум те моля: „Остани!”, ...
  631 
Непокорният вятър,
той с това ме привлича –
че от всички еднакви
е безкрайно различен.
Аз ще бъда трептяща, ...
  639 
Вървя докрай!
Егати и войника във зелени дрехи!
Сърцето ми подскача
в ритъма на марша!
Напред сама! ...
  508 
Последният ден от престоя ни. С Таня и Мария решаваме, че не ни се ходи на плажа. После пък си променяме решението. Отиваме. Ветровито. Крехкият ни китайски чадър се гъне около спиците си и за да не го гоним по плажа, го заравяме полулегнал в пясъка. При нас пристига една червенокоска от групата, къ ...
  797 
Границата с Албания беше на някакви си 50 километра от Улцин. Пътят, който се виеше в планината, изведнъж спря пред дървена барака, представляваща Гранична полиция. Не ни провериха паспортите, а само поискаха списък на пътниците от Николай.
- Адаш, твоят списък се оказа по-могъщ от паспортите, бе! - ...
  818 
И ето ни отново на път през Динарските Алпи, покрай все по-скъпи курорти (на всеки 50 метра цените се удвоявали - каза Николай. ) в посока към Дубровник. Голи зъбери не видях. Очертанията на планините наоколо са меки и ласкави, с добре развита растителност. Характерно за тази част от пътя ми се стор ...
  654 
"По програма" ходехме на Велика плажа. Сутрин от 8 до 12 и следобед от 4 до 7. Велика плажа е на около 15 км от Улцин, но Милчо имаше за задача да ни вози насам-натам. Горкият Милчо! (Дебеличко момче, нямаше 30 според мен, със "златен" ланец, дебел два пръста на шията...) Толкова му беше зле от слън ...
  884 
Хотел "Лондон" се оказа двуетажна бяла ъглова сграда, отпред с кафене. Туристите от предишната смяна, строени с багажите, чакаха да отпътуват. Бяха доста по-многобройни от нас - един голям автобус.
Седнахме на масачките отвън (страшна жега - сигурно над 35 градуса) и услужливите келнери веднага доти ...
  1192 
Онзи ден впечатленията ми толкова буйно напираха да ти ги споделя, че не ти дадох дори възможност да гъкнеш. А въобще не бях си подредила мислите. И ето сега, вместо препускащи една през друга нахвърляни картини, опитвам се да подредя за теб това пътуване.
Тръгване - от Стадион "Васил Левски" в 6 ве ...
  1022 
В мен препускат
стада ветрове
и понякога ми е трудно
да ги настигна.
Не на изток, ...
  638 
няма връзка
с този номер
ритуално
продължавам да ти звъня
а съзнанието ми ...
  527 
с пръстчета
лятото точи съня ми
като сиропа на сладко
на изтъняващи струйки
и размазва едрите бели череши ...
  673 
самоизмамите
престават да болят
сърцето
тази изгоряла фурна
с опръскана сгурия по стените ...
  405 
(Ранни мемоари)
За пръв път се замисли за смъртта.
Но не абстрактно, а като реалност.
Помисли си, че може - ето на,
съвсем наскоро да се случи. Жалост ...
  484 
той беше
просто глас
приятен
мек
със топла лятна вечер ...
  613 
Залегнете!
Иде Пясъчната жена!
Като стълб
от завихрящ се пясък
тя минава през вас ...
  613 
кому е нужно това
да се впуснете като гладни тигрици
да захапете
изостаналата сърна
по изпънати мускули като спици ...
  503 
това че ми се случваш
е съвсем навреме
съвсем преди да угася петното
което на таваните ми
нощем стене ...
  509 
не исках от теб нищо повече
от прегръдка
в скоби казано
исках да бъде вечна
я какви едро мъжище си ...
  468 
Отново стъпи
в натрошените стъкла
на своето доверие!
За кой ли път,
за кой ли път, жена, ...
  370 
Един човек,
невярващ в любовта,
написа стих.
По-лошо –
даже го изпрати. ...
  356 
Страхувам се да не сънувам -
такъв си, както те желах!
Така приятно развълнуван:
хем пламенен, хем много плах!
Не ме събуждай, ако сън си - ...
  516 
Мое влюбено нежно сърце,
пак разпръсна,
раздърпа душата
твойте тънички нерви,
артерии, ...
  425 
Две сенки на дървета.
Две съдби.
Два търсещи се клона.
Две купчинки листа.
Калинки две ...
  503 
Гласуваш ми доверие, така ли?
Приписваш ми възвишеност и чувства?
Уби ги още в онзи миг, когато
с поредното си тръгване пропусна
да ме попиташ как съм и какво ли ...
  471 
Красиво
пърха моето легло –
като среднощна пеперуда,
оплетена в завивките.
А тъмно е - ...
  615 
Дъждът,
като в продънена кесия
излива се над покривите цяла нощ
и цял ден след това – като магия,
под схлупените облаци със нова мощ. ...
  621 
Tи,
който се опитваш
да цензурираш живота
и с това предизвикваш
камъните на възмущението - ...
  453 
(Провокирано от "Жените, на които аз държа" на Валери Станков)
Мъжете, на които аз държа,
са целеустремени и усмихнати,
открито гледат към света
и с оптимизма си окрилят ме. ...
  2481  11 
Не скачам, както виждаш, от високото.
(Наскоро ми се случи да се счупя.)
Внимателно прохождам от лекарството,
което напоследък си купувам.
Отпивам само капчици по устните. ...
  598 
Това е ехото.
То търси те, не аз.
Ехти в гърдите ми.
Люлее дробовете ми.
Присвива под лъжичката. ...
  398 
Каква бе тая сила,
със която
разкъсахме езиците на мрака
и се родихме в огненото було?
Прераждане ли чакахме? ...
  498 
Преставам
да разказвам напоително
за себе си,
да се усмихвам,
да разбирам, ...
  464 
От резенчета портокал
и мъничко канела,
стопено масълце,
млекце,
затоплено на печката, ...
  467 
Propuestas
: ??:??