Avis
362 el resultado
Опитомявам страхове
и зад гърба си ги складирам.
От тъжните си часове
любов на капки дестилирам.
Кроя си радост от парче, ...
  588 
Ще трябва да простя и аз. Ще трябва.
Тъгата ми преструва се, че спи.
Аз знам, че тя е будна. Не забравя.
Неделя е. И някой ще прости
на някого... И слънце ще изгрее ...
  547 
"От кой се криеш?"
* * *
От себе си се крия. От Тъгата.
От липсата на обич. И защото
нагарча ми вкусът на Самотата ...
  508 
Тя:
Какво ли съм си мислила не знам,
когато хванах пътя към гората.
Не бе ме страх от вълчия капан.
Навярно имах нужда от разплата. ...
  1232  13 
Тук светът е по-тих и добър.
Тук поеми дърветата пишат.
Тук вали... Но не искам чадър.
Сякаш бог между клоните диша.
Тук клавишите на дъжда ...
  667 
* * *
Ще бъде чисто и добро.
Като снежинка бяло.
Ще носи името на Бог.
Ще бъде одеяло ...
  449 
* * *
нужен ми е логопед
не мога да казвам
обичам те
Мартин Спасов ...
  677  13  13 
С усмивка ще те пусна. Знам, че ти
отново ще се върнеш тук след време.
И ще разроши моите коси
гальовен вятър... A вълни солени
ще плискат във лицето ми прохлада... ...
  681  10 
Ще го напиша... Като стих без име.
Ще го попивам в клетките безмълвно.
Ще го потапям в чашата със вино.
Ще вдишвам аромата му до съмване.
От погледа му ще събирам истини. ...
  913  16 
Ще бъде трудно, тъжно... и навярно
безсилна ще се чувствам неведнъж.
С несигурност ще стъпвам, много бавно...
Ще ме препъват спомени от дъжд.
Отминал гняв у мен ще се надига, ...
  865 
Дрехите,
които не облякохме.
Думите,
които си спестихме.
Песните, ...
  1661 
За слънцето ще пиша... За цветята.
За бабата, продаваща гевречета.
За полъхът на пролетния вятър,
за любовта на щъркелите вечна...
За детските усмивки под дъжда, ...
  819  10 
Ще помълча...
Ще скъсам всички думи
преписани от дланите ми тъжни.
Ще полетя за няколко секунди
или по-дълго – докато се стъмни. ...
  1397  12 
* * *
> Когато попиташ някого как е, чуваш ли отговора?
> Пепинка ("Бавен танц")
Усмивката е само връхна дреха,
през някой тъжен седми ден ушита. ...
  1115  12  13 
Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства, ...
  1611  11  11 
Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова
  3944  10  13 
Стига с тази тъга! Съблечи я от себе си вече.
Виж дърветата вън как поклащат листата си есенни.
Някой своите летни илюзии гони далече.
Друг складира си радост попътьом - усмихнати кестени.
Стига с тази тъга! Виж децата във двора на знанието. ...
  1454 
Нека бъде любов! Безусловна, красива и трайна!
Нека силно искри във очите и топли сърцата!
Нека няма ви живота ви болки, тревоги и тайни!
Ако има сълзи – то от щастие да са проляти!
Нека бъде любов! Всеотдайна, добра, търпелива... ...
  1306 
  2271 
> Трябва да съм силна, силна, силна!...
>
> К. Кондова
* * *
Отдавна кожата ми загрубя ...
  1102  15  14 
Светът се промени. Не му се сърдя.
Завърта се все по-егоистично.
Туптят сърца уж живи, пълнокръвни,
но някак уморени да обичат.
Минават хора призрачно и тихо ...
  942  13 
Колко много променят ни датите...
Разпиляват ни като срички.
Вече можем да бъдем всякакви –
и човечни и безразлични.
Или може би е от тъгата? ...
  1000 
Мълчи. За равносметка ме подсеща.
И с тази много бързо се разделям.
Довчера със шампанско я посрещах,
днес буди ме в последната Неделя.
И аз мълча. Какво ли да пресмятам? ...
  888  12 
Така се раждат плачещите стихове -
от болката в пресъхнали очи.
Когато във душата ми най-тихо е.
Когато даже вятърът мълчи.
Листата на Октомври нямат цвят. ...
  1192  12  14 
Колко много тъга се изля
от очите ми пъстри...
Колко стихове в тази тъга се удавиха... Помня.
Сякаш само до вчера бях тази, която прекръсти
Самотата на свойта последно залепена стомна. ...
  1623 
  1380  13 
Да се строшиш на сто милиона късчета.
В една сълзичка да се побереш.
Да замразиш две думи върху устните
и спомените си - да погребеш.
Да ходиш като сянка между хората, ...
  1160  12 
Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи.
Бе старо, търпеливо и добро.
А Времето стоеше помежду ни...
Не помня всички нишки от кълбото, ...
  940  11  12 
Моят най-труден път за вървене...
В този край все тъгата ме връща.
Оправдавах се с липса на време
да отида в познатата къща.
Всъщност нямах не време, а сили. ...
  924  11 
Здравей, Любов,
днес ти пиша, защото
своя възел от чувства развързах.
Знам, че искаш да скъсаш писмото,
но те моля, за Бога... не бързай! ...
  1353 
В зеленото на моите очи
все още онзи тъжен спомен диша.
След счупено - лепеното личи
и връзвам си ръцете да не пиша.
Сърцето ми все още има пулс, ...
  2984  33  22 
„Твърде рано е още!” – шепти Февруари
и намръщено гледа снега.
Пролетта е далеч, но ей-там минзухарите
се усмихват напук на студа.
А пък аз до прозореца тихо седя ...
  738  10 
Умееш ли, човеко, да прощаваш,
ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш
ако друг някой ти си наранил?
Измиват ли се със едно „Прости” ...
  784 
Скрий се, скрий се добре, чак през девет живота, в десетия!
Изстържи от сърцето си всеки къс спомен за мен!
Пий, изпий всички сълзи които изплаках, проклетнико!
И не смей да се връщаш дори и до смърт променен!
Хващай пътя далече, далече от тази любов! ...
  930  12 
Ще затворя очи и в съня си към тебе ще тръгна
през гори тишина и пустини от сълзи пресъхнали...
Ще преплувам морета от спомени, в теб за да върна
онзи допир забравена нежност на устните търсещи...
Ще премина през огън от болка и думи трънливи... ...
  889 
Да ти говоря ли за Нея още?
Не мога да я сместя в цяла книга,
ни в някакви си там хиляда нощи...
За Любовта и цял живот не стига!
И нищо, че във тази нощ мъглива ...
  944  13  13 
Животът като черга пъстра
по дните се търкаля.
Понякога тежи ни кръста
и шапката ни стяга.
Ругаем го (непоетично) ...
  1073 
(На една отчаяна съпруга.)
Ще подмина с усмивка мъглата в света ти измислен.
Самочувствие – нула. И шизофрения приятел.
Пожелавам ти обич. Вълнуваща, трайна и истинска.
Дето да те измъкне от този безмислен театър. ...
  831 
”Носете си новите дрехи, момчета!” /Ст. Цанев/
ЖЕНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
(На Стефка Станева)
Носете си новите дрехи, момичета!
Главите високо вдигнете! ...
  1507  10 
(с 2017-та)
Не искам да те помня. Обещавам
(на себе си), че ще останеш прах.
Оттук нататък само ми остава
да констатирам, че те преживях. ...
  2284  11  25 
Propuestas
: ??:??