Avis
362 el resultado
"Нека се сбъдне онова, за което мълчим!"
/неизв. автор/
Тихо
Не че нямам какво да ти кажа, но ми се мълчи.
Ако дума отроня - усещам, че сняг ще затрупа ...
  1530  13 
Не знам, Любов, какъв ще е сюжета.
Чертая по дланта си ден по ден.
Не слушам ни съвети, ни клишета.
На мен ми стига просто да си с мен.
Имунизирах се срещу тъги. ...
  413 
Мили дядо Коледа,
помниш ли ме още?
Аз съм тази, дето, чакаше те нощем
пръстчета опряла в мръсните завеси...
Бях добра и бяла. Чудех се къде си. ...
  1199  14 
* * *
Знам, че точно сега, точно в този момент страшно тих,
през милионите крачки разделящо ни разстояние,
докато със сърцето си пиша за теб този стих...
ти стоиш до прозореца. Пушиш, потънал в мълчание... ...
  405 
Сърцето ми виси на тънък косъм.
Една погрешна дума - ще го скъса.
Във въздуха като мъгла въпросът
дали ще я отрониш... ме разпръсква
на хиляди парченца тишина... ...
  676  16 
17.10.2016 г.
Седемнадесети дойде... Октомврийският дъжд се изсипа
над познатите къщи и улици, там, недалече...
Сякаш чух планината как някак отвъдно изхлипа
и един спомен-мълния мен на две части разсече. ...
  512 
Иван, Димитър, Георги или Петър –
във стадото овцете са различни*,
и има две страни всяка монета –
един те мрази, другият – обича.
По пътя към доброто тръни раснат. ...
  759 
Помолих пръстите си да запомнят
на кожата ти топла аромата...
Лицето ти целувах... да прогоня
на утрешната вечер самотата.
Избърсах спомен – прах по скрин ръждив ...
  547  12 
Нямам време да водя войни.
Секундарникът на сърцето
много бързо взе да брои –
носи сметка преди питието...
Този, който омраза таи – ...
  365 
Зад сянката на милите слова
те дебне лицемерие прикрито.
Под показната честност, доброта
прозират греховете и лъжите.
Зад нечия усмивка нож блести - ...
  479 
Той не погледна нагоре... Не чу песента им.
Нито видя сгушеното гнездо сред листата.
Две птици пееха с обич на клоните стари.
Той не бе глух, нито сляп... Но защо красотата
днес не докосна слуха му, очите... Защо??? ...
  761 
Избрах си да живея в този свят.
Измислих си го. За да съм щастлива.
Тук никога очите не валят,
и никой от мен не си отива.
Измислих си и теб. И топлината ти, ...
  538 
Недей да се страхуваш от дъжда.
Не плувай заблуден срещу реката.
Със чувствата не влизай във вражда.
Не се съмнявай никога в Съдбата.
Не гледай зад прозореца света. ...
  378 
Под кожата ми влизаш! С всяка дума...
Със всяко мое затруднено вдишване...
Заради теб съм странна, неразумна...
Опитвам се да бягам, но... излишно е.
Объркана, обсебена... се рея ...
  537 
Знам, че всичко ще бъде наред,
и водата ще се избистри.
Ще си близо до мен... Аз до теб...
Ще са светли моите мисли.
Ще говоря на татко за всичките ...
  405 
Ще свърши много бързо този ден.
Ще се стопи от часовите разлики.
И ще осъмне всеки, победен,
от липса на недели, и на празници.
Ще плисне някой чашата препълнена, ...
  522 
Знам, че има те, сгушена в погледа тих на старица,
и в сърцето на гладния, хляба си дал на другар,
във онази догаряща малка църковна свещица,
изповядала мъка човешка пред Божи олтар.
Знам, че с майчина длан галиш малките детски главици ...
  386 
Последната сълза не ме опари.
Почти без болка вече се разделям.
Почти ще бъде топъл февруари,
а 14-ти – просто ден неделен.
Едно дърво без птици опустя. ...
  466 
Тя е идвала често в съня ми,
и преди да я чувствам – я исках.
Пожелавах си я с години.
Много стихове ù написах.
Просълзяваше ме във песни ...
  509 
...
Простих.
Простих, но няма да забравя.
Поставих обеците на ухото си.
И занапред каквото и да правя
ще помня тези листи от живота си. ...
  352 
Спечелих...
Загубих...
Усмихвах се...
Плаках...
В стремежи се целих... ...
  494 
ЛЪЖИ
Една, две, три... Не ги броя отдавна.
Дълбаха пропастта си със години.
На първата повярвах. После паднах.
Болеше, но преглътнах. (чух „Прости ми”) ...
  492 
Когато съм обидена, мълча
и пращам всички лоши думи в бездна.
Побирам болката в една сълза
и се усмихвам... за да не изчезна.
Какво ми струва само аз си зная, ...
  808  11 
Зная всичко за тази любов...
Тя под моите клони израсна.
И растеше със всеки ден нов...
Беше като живота прекрасна!
Зная всичко за Него и Нея. ...
  397 
Някой знае ли как се убива любов?
До последната клетка, до последния дъх...
Как гради се живот, безболезнен и нов?
Как зарастват душевните рани без кръв?
Някой знае ли как се забравят очи, ...
  634 
Подарявам сърцето си! Спешно!
Разпокъсано, есенно, тъжно...
Нека вземе го първия срещнат!
На мен вече не ми е нужно!
Подарявам и нея също - ...
  644 
Поставяш думите ми на кантар
и търсиш в тях съвсем други значения.
Подхвърляш любовта ми като зар
и я обличаш в лепкави съмнения.
Натякваш ми отминали вини, ...
  401 
Така добре си спинкаше сърцето ми,
а някой взе по портата да чука!
"Ехо... Има ли някой, извинете?
Аз... търся Любовта. Дали е тука?"
Добре, че не крещеше много силно, ...
  428 
Изплаках вече всичките сълзи,
които Господ с името ти кръсти.
Сега като отровна змия пълзи
край мене спомен за любими пръсти.
И впива зъби в крехкия остатък ...
  427 
И ето ме - сама срещу желанието,
което в мен като вулкан напира,
безсилна да се боря с изтезанието
и с чувството, което в мен пулсира...
Далече ли съм или твърде близо? ...
  549  10 
Отдавна не съм писала и ред.
(След думичката "сбогом" посивявам)
а късно вечер мисълта за теб
крещи ми, че не съм те преживяла.
Отдавна не съм казвала на глас ...
  600 
А аз съм добре! Само ризата ми е протъркана.
И знаете ли, имам малка потребност: Да дишам.
Свалете я, моля ви, пак ще съм умопобъркана,
и даже сама диагнозата ще си допиша.
Защото не смеете още да ме приближите. ...
  622 
Питаха ме защо съм спряла да пиша, а аз на шега отвръщах, че музата ми е умряла. Парадокс е, че възкръсна след като претърпях катастрофа. Припомних си стихотворението ми "Ако знаех...", а след него се роди и останалото... заедно с моята още по-голяма жажда за живот. Стихотворението написах днес, сле ...
  504  10 
МОМЧЕТО, КОЕТО ОБИЧАМ.
Има тъмнокафяви очи. И чаровна усмивка.
Опасно чаровна! (всъщност, съм доста пристрастна)
Той е пълен с живот, няма нужда от много почивка.
С него ставам дете, и не искам въобще да порасна. ...
  511 
"Благодаря ти за тишината. Това трябваше отдавна да се случи."
И аз благодаря за тишината!
(До този миг, когато наруши я.)
Благодаря ти също за тъгата,
която връхлетя като стихия. ...
  637 
Денят, в който започнах да обичам
(или реших, че заобиквам теб)
на себе си забравих да приличам,
изгубих се сред кратери от лед.
В ръцете ти бях като пластелин - ...
  569 
В тази стая е толкова тихо, че само дъжда
слива своята песен с часовниковите стрелки.
Всичко друго е с мирис на дългогодишна тъга.
На леглото до мен не жена, ами сянка лежи.
Нямам думи, с които да вдъхна в живота и смисъл. ...
  538 
И когато се случи така,
че разбърка тестето съдбата
и постави на карта това,
дето най ти е мило и свято...
И когато с поредното копие ...
  959 
Поредно писмо, ще осъмне под моите пръсти,
и няма да стигне теб, както всички предишни...
Видях онзи ден кака Ели, която ме кръсти.
Попита дали още с брат ми за теб сме излишни...
Не зная дали ще празнуваш, и има ли кой ...
  486 
/Виновникът да се роди този разказ е изцяло синът ми, на който исках да разкажа в рима (децата винаги възприемат по-добре, когато им се разказва в рима) защо се кичим с мартеници/...
* * *
ЛЕГЕНДА ЗА БЪЛГАРСКАТА МАРТЕНИЦА
... Далеч в годините назад
живял велик владетел. ...
  518  10 
Propuestas
: ??:??