Avis
363 el resultado
/Виновникът да се роди този разказ е изцяло синът ми, на който исках да разкажа в рима (децата винаги възприемат по-добре, когато им се разказва в рима) защо се кичим с мартеници/...
* * *
ЛЕГЕНДА ЗА БЪЛГАРСКАТА МАРТЕНИЦА
... Далеч в годините назад
живял велик владетел. ...
  592  10 
Подрязах си косите, не лозята -
от дядовото лозе няма помен.
Преливам от винò то по земята
и капе като кървав лист отронен.
Не вярвам във случайните неща - ...
  794 
Не смей
да ми залепваш етикети,
когато като мен не ме познаваш!
Не сме си пили заедно кафето
прибързани клейма за да раздаваш... ...
  750 
Днес реших да ù дам втори шанс.
Просто още ми пари по кожата...
Кой ти иска петзвезден романс
щом докоснал я е... невъзможната!
Щом горял е под нейните пръсти ...
  581 
Днес по стъпките върху снега
вместо сълзи - оставям трошици.
От теб няма ни вест, ни следа.
Само малката къща за птици,
храни все така с обич поне ...
  634 
Светлинки и гирлянди. Истерия. Зима без сняг.
Ослепяващи мислите промоционални витрини.
Срещу тях - рови в кофите мръсния уличен просяк.
Две Снежанки напудрени пискат "За много години!"
Обновихме за кой ли път списъка със обещания. ...
  596  10 
Чаша вино.
Запалена свещ.
Тишина.
И вали...
Насаме съм със теб. Само ти ме приемаш такава. ...
  993 
Разбрах, че нямам право да съм слаба.
Че трябва да се уча на търпение.
Че важни са ми любовта... и хляба.
Душата си облякох
във смирение. ...
  691 
Защо съм писала само в Неделите?
Просто тъгата в стихове обличах...
Останаха ли спомени?
Да, белите. От времето когато го обичах...
ОбичаХ? ...
  710 
Минавайки из Виртуалното, се натъкнах на това: " ...Дай Любовта си на човек, който те обича, който те чака, който те разбира... На някой, който ти помага, който те подкрепя... Дай любовта си на някой, който мечтае за теб, който ще ти е верен, който ще ти даде сила, когато ти е нужна ... Дай любовта ...
  889 
Защото щом си тръгна от живота ми,
реших, че ми е време да порасна,
и думите... изгубиха се в нотите
(тогава я надянах тази маска).
Тъгата от лицето си прикрих, ...
  630 
Какво ще кажеш днес да се надлъгваме?
Приготвих няколко „шеги” измислени.
И без туй накъдето и да тръгнеме
все ни боли от пустите му истини.
Започвам първа: Няма те в сърцето. ...
  1034  11 
В седемнадесетия стих тъжно мълчи
спомен, тлеещ зад мен като дим.
Забраних си да мисля! Дано не личи
как се скрих зад... един псевдоним.
Боже, колко ме стяга за гърлото тази ...
  745 
Кой казва, че умира Любовта,
сърцата ни когато са ранени?
Че не оставя никаква следа,
когато пулсът спре в нашите вени?
Кой казва, че един болезнен миг ...
  609 
„За мен чаша Мерло, благодаря!”
Нетърпеливо стрелвам асансьора...
И с нервен жест оправям си грима
пред погледа сърдит на сервитьора.
Загръщам се със шала. Застудя... ...
  630 
Да си простим ли? Та какъв е смисъла?
От утре с думи пак ще се раняваме!
В един стих (пак за теб) го бях написала:
тази Любов ние не заслужаваме!
Да, Прошка е, и в църквата ще вляза. ...
  887 
Ще ти хвърля в лицето цялата истина,
дето не разгада във очите ми!
Ще разкажа на целия свят нашата приказка,
докато ти изтриваш следите ми.
И докато заселваш във мислите Нея ...
  579 
Познавам я... Очите си прикрива.
Рисува сърчица върху стъклото.
Понякога е твърде мълчалива.
Не се усмихва. Може би, защото
тя цяла изтъкана е от дъжд. ...
  1045 
Подписвам се със името Носталгия.
И само ти ще разбереш коя съм.
Познаеш ли ме... просто ще избягам
от теб, от себе си, и... любовта си!
От всички тези чувства забранени ...
  601 
Ще мълча!
И така – докато онемея.
Или пък се изгубя съвсем.
Себе си ще убия, уви, не и Нея -
тази другата, дето е в мен. ...
  709 
Усещам те. Навън е тиха вечер.
Нахлу в съня ми без да те поканя,
за да превърнеш във противоречие
и малкото, което в мен остана...
Това чувство, по-хищно и от лъв ...
  522 
Помниш ли? ...
Сякаш с теб векове ни делят...
Днес сърцата мълчат. Не признават.
Но Неделите, Боже, как само болят!
И как бавно и тъжно минават... ...
  606 
Точно днес кой ли дявол ме прати
покрай нашето място да мина...
Като прилепи старите дати
връхлетяха! А ужким година
оттогава изминала беше... ...
  853 
Аз съм тук... точно тук... И рисуват сълзите ми истини
от онези, които на глас все да кажа не мога...
Като малки снежинки стопяват се тихо на листа ми,
и размазват в мастилено твоята точка за сбогом...
Аз съм тук... точно тук... на най-тихия бряг на сърцето ти, ...
  626 
Мълчиш, Любов...
Да, нека помълчим.
И само песента ни ще ни върне
там, дето няма вече да вървим,
там, дето няма вече да осъмнем... ...
  732 
И до кога така? Кажи ми! Колко
ще продължи да трае болестта ни?
Не мога да лекувам тая болка
щом сипваш сол връз пресните ми рани!
Върви си! Ето, казах го! Обаче ...
  616 
Може би е виновно летящото бяло глухарче...
Или топлият огън в онази планинска камина.
Тъмнината навън или виното в мене, макар че
тя, бутилката, все беше пълна почти до половина...
Може би е виновна Луната, която се блещи? ...
  632 
Аз съм тази, която ти криеш от себе си даже,
дето буди те вечер, припомняйки дати предишни...
И облечена в стихове тръгва, без нищо да каже,
по пътека от спомени с мирис на цъфнали вишни...
Зная, че ме виниш, и проклинаш, и мразиш, когато ...
  842  11 
Възможно ли е да не ме обичаш?
До вчера само от Любов горяхме!
В очите ти днес съска безразличие...
Боли ужасно! И ужасно страх ме е
от погледа ти толкова студен, ...
  684 
Не знам дали са падащи листа
или твоите стъпки по тревата.
Обърна ли се - знам, че ще сгреша.
А всяка моя грешка
е разпятие... ...
  664 
Една... две... три... години отлетяха,
а есените още са си същите.
Под думите листата пожълтяха.
Заключихме сърцата си във къщите.
Намразихме си всичките вини, ...
  773  12 
27
Последен ден в градината на рая.
Нахранена съм с думи пълни с яд.
Измита с леден душ. Да осъзная,
че този рай е всъщност черен ад.
А може би живяла съм в заблуда? ...
  597 
Не ме забравяй!... Винаги ще съм
от тебе на въздишка разстояние.
Неканена ще идвам в твоя сън...
Не ме приемай като наказание!...
Усмихвай се, когато мисълта ...
  636 
За раздялата на мама и тати
Някой ден ще пораснеш... Дано разбереш.
Не очаквам да ме оправдаеш.
Зная колко боли без баща да растеш...
и не исках и ти да го знаеш. ...
  656 
Да намеря сила там, където
се прекършва крехкото ми тяло.
Да не вижда никога лицето ми
моят син, когато е валяло.
Да си дам за тъмното отсрочка. ...
  570 
Обърнах гръб на всичките светии,
иконите и кръстовете скрих,
от мен самата също ще се скрия,
ще скъсам даже листа с този стих.
Не искам нищо. Воля, сила, вяра... ...
  665 
Приятелство, доверие и стомна
унищожиш ли... НЕ, НЕ СЕ ЛЕПЯТ!
(Повтарям си го, за да го запомня!)
За кой ли път, Боже? За кой ли път...
Сега аз съм най-черната от всички. ...
  747 
Прочетох книга, но не я разбрах.
Удавих се във болката на другите.
В ръцете малка радост подържах...
Не знам дали я изкълваха гълъбите...
Редуваха се слънце, дъжд... пак дъжд... ...
  558 
Не знам дали изобщо те познавах
или пък просто съм си те измисляла.
Като влюбен хлапак те оправдавах,
и спорех с ослепяващата истина.
Обичах те... Но някога преди. ...
  525 
Денят е тих. Ухае на канела
танцуваща във топло мляко с мед...
Навън вали... Отново е Неделя -
най-хубавия ден за мен и теб.
Дянят е с дъх на люляк и върби. ...
  1272  12 
Propuestas
: ??:??