BuRn_AliVe
193 el resultado
О, те непременно са истински -
аз помня добре до едно имената им.
Не ги ли откривам сред мислите,
то, значи, са някъде там, сред делата ми.
Обратно се хвърлям подире им, ...
  346 
Младостта - да запалиш, макар и напразно,
мъждукаща свещ пред лицето на вятъра.
Да посееш във вехта, пропукана ваза
последната алена багра на лятото.
Като факла да вдигнеш високо онази ...
  390 
Обкичвам се, бе(з)силно слово,
с клупа на думите ти, вечно бедни -
на тоя свят, разбрах отново,
еднакво с тебе сме му непотребни.
Намирам се, унили мисли, ...
  428 
Прииждаш бързо над полята –
стихийна, неуморна сянка;
крилете черни – леден вятър,
целувката – тревожна дрямка.
Към моя праг поела право, ...
  1172 
При тебе дойдох да умия
нозете си, тъмна река,
водите ти тъмни да пия,
превил уморена снага.
Да пия водите ти тежки! ...
  1373 
Дали ме мамиш, взор премрежен -
един накрая ли останах?
Следите чужди тук, изглежда,
прахта покрила е отдавна.
През сиви, пепелни пустини, ...
  2017  11 
Стоя срещу мрачен прозорец
и кули безцветни броя -
додето простира се взорът,
една се връз друга редят.
Стоя и изглежда, че имам ...
  510 
Замлъкна дворът. Прекатурен,
без дим от лани спи коминът.
Току удавени от буря,
тревясват лозе и градина.
И птици, тука нежелани, ...
  858 
Сноват ли, сноват неуморно
из нашата мислена, сънна земя
контури без лик или форма –
отломки от истина, спомен и блян.
Сноват – непоканени гости – ...
  488 
За тия, дето си отиват,
понякога е нужно да заплачеш;
гръдта от мъка да се свива,
домът ти ако дом за тях не значи.
Ония, дето ни напускат, ...
  720 
мъртвите
мухи по пода
ми нашепват
че не съм
напускал стаята ...
  626 
Да бях те поставил във клетка,
но теб те не спира тъмница.
Но теб те не спират решетки –
ти в моята шепа си птица
и толкова малко отнемаш, ...
  496 
На път подир залези морави,
с поличба за щедри луни,
безмълвните слънчеви кораби
отплават един по един.
Отплават, а мачтите клетници ...
  444 
И само ако спреш и се огледаш –
един и същ е тоя път.
Не крият ли завесите на егото
от взора повече отвъд?
И не че, не че ние сме неважни, ...
  528 
Сред безименните си палати
тишина простира длани –
двама нови... новонепознати
там са гости най-желани.
И аз почти дочувам тънък глас – ...
  507 
прибрах го
(все още кървеше)
в кутия от детски обувки
с няколко книги
тетрадка със стихове ...
  745 
На тоя бряг, покрай морето,
където слънцето веднъж огрява
и в миг разлива цветовете –
ела да ме потърсиш там, тогава.
Самотен бряг – отшелник бледен – ...
  1651  10  10 
Да сляза в най-дълбоките ти бездни
(след своите от нищо нямам страх),
да падна пленник на затвор железен
и никога да не изляза пак.
Да следвам най-трънливите ти друми ...
  446 
Несметни дни, заклевам се, изминаха,
несметни дни - и все е есен,
и аз все тъй надничам иззад скрина им
в очакване да преброиш до десет.
  413 
Насън пътувам надалече,
посоката си без да знам,
навсякъде еднакво ничий,
навсякъде еднакво сам.
А тя лежи до мен, отляво. ...
  744 
Здравей, от миналото гост,
добре дошъл, макар неканен.
Ти идваш с песента на кос –
мехлем за старите ми рани.
От бъдното към тебе мост ...
  491 
Надеждата ражда чудовища -
твари с прокажена плът,
и техните черни туловища
безкрайно растат и растат.
Надеждата ражда чудовища, ...
  487 
Ръката – ръка на старик,
притиснал челò набраздено,
сподавил мъчителен вик,
стърже с перо настървено.
Сенки по листите тичат, ...
  540 
Жестокост – думи – притаени,
несбрани в стих или куплет,
не биха ли донесли помрачение
на своя полужив поет?
Жестокост – промълвени думи, ...
  513 
Под небесните пътеки
танц подемат лист и клон;
(без)шум от рокля лека
е подгонил вятърният стон.
Бързат стъпки затаени, ...
  568 
в косите ѝ
някога някой
намерил ключалка
в очите ѝ
някога някой ...
  469 
Градът е пълен с болни хора –
силуети от отровен прах,
и не ще се изненадам, ако някак
вървиш незрима между тях.
Улиците – в мрачни краски – ...
  410 
това място
е точно
каквото си мислех
това място
на всичко напук ...
  652 
Писмата, потънали в прах,
разказват за някакви хора -
студ не познават и няма у тях
следи от тъга и умора.
Словата, изписани с плам, ...
  406 
Лежа във прозрачен ковчег,
от есенна шума обкичен,
и сякаш изминал е век,
откак за последно съм дишал.
Лежа сред прозрачни воали ...
  449 
устите им заших
от изнемога
портретите говорят
твърде много
превъртях ...
  532 
Ти, безрадостен каменен лик,
си в удобно бездумие сгушен,
и вместо отдавна да спиш,
ти мислиш, и гледаш, и слушаш.
Ти, бездънен каменен съд, ...
  534 
Лъч от закъсняло лято,
черна и изстинала навръх
свещ не съм ли аз, която
можеш да запалиш с дъх?
Лъч, увесен над безкрая, ...
  616 
Не ще да бъда. И не съм.
Не помня бил ли съм преди.
Живея не в света навън,
а в простичките си беди.
Но бил ли съм в далечни дни, ...
  493 
Аз имам тия четири стени.
И помня, някога сънувах
(веднъж, когато сън ме улови)
лятото отвън да ги целува.
Аз имам тия четири стени ...
  470 
Върви, земята дето свършва,
де сетната река се сгромолясва,
черупка вехта и прекършена
свали сред вик, и шум, и плясък.
Недей, назад не се оглеждай - ...
  658 
Телата им - създания от камък,
погълнати от бездната на океан.
И има в тях и скръб, и пламък,
сподавен вик, копнеж презрян.
В телата им - завихрени пустини, ...
  576 
Отивах си, но връщах се със вяра.
Умирах, ала съществувах пак.
Бях просякът, но бях и царят,
мъдрец, ала и същ глупак.
Вдигах се, ала и падах ничком, ...
  523 
Гледай я. Почти се е стопила.
Аха-аха - да се превърне в прах.
Но в съня си толкова е мила -
не я буди, ще се намериш в грях.
А тя - отърсена от греховете, ...
  501 
Надвих тъгата ти, за да я имам -
да мога да я взема в гроба.
Пред вида на общата ни примка
ще трепери клетата тегоба.
Ще свърши тъй и моят път - ...
  535 
Propuestas
: ??:??