elenabili
298 el resultado
Ветровито е. А аз се карам с върколаците
на кръстопътя между вчера, днес и утре.
И всеки дърпа напосоки, като раците,
опитва се Луната да захапе по-навътре.
И питам: "Зли ли сме?" А вълците не вият. ...
  683 
Разпукват се пуканки - бели цветчета.
По лицата изгряват червени луни.
Разклоняват се жили на мъжки момчета.
Девойките вчерашни днес са жени.
Август. Славеева песен запява ...
  726 
Имам зайченце красиво,
много пухкаво, игриво.
То обича да си гризка
морковчета, щом поиска.
Мойто зайче е смелчага, ...
  6717 
Луната пее тъжно зад кулисите.
Дали пък не е слухово внушение?
Луните днес не вярват във измислици.
Затуй си причиняват затъмнения.
А песента им, разсъблечената, броди. ...
  614 
Заших си всичките определения.
Ръцете ми са куки - не прегръщат.
Ти знаеш, обстоятелствените стечения
любови давят и изгарят къщи.
Акордеонът свири есенно-протяжно ...
  635 
Във дивото препускане сред стреса,
помъкнали очакване на гръб,
с фантазии, пропити с плесен,
във спорове един със друг,
забравили добрите стари думи, ...
  509 
Заблуден те въртят. Ти - едно показно.
Шест картини се сменят - страните на зара.
Заблуждаваш се, че е виенско колело,
а си в клетка за мишки. Как само ти пари
петите твойто благородническо потекло. ...
  660 
Просмуква се студ между устните стиснати.
Стана студен и това ти хареса.
Ти разпна сърцето ми. Искам стоически
твоята зимна любов да обеся.
Не свети в гърдите ти. Без електричество ...
  722 
Загрубя играта. Намери си майстора.
А аз изиграх само роля на дявол.
Не се казвам Мария. Не робувам на пастори.
И светица не съм. Ти не си се надявал...
Казват хората - всичко се връща. ...
  722 
Понякога съм безпардонна съдница.
Пред мен Темида ряпа да яде!
Коварна като скоросмъртница.
Безпощадна като пренебрегвано дете.
Завалвам истината като вечен подсъдим ...
  493 
Отхапано мнение. Със обратна захапка.
Като удар под кръста със съвест изчистена.
Аргументите ми си ги слагаш в шапката,
а оттам изскачат все необорими истини.
Две тестета карти, уж еднакви. ...
  570 
Замерваше ме със паветата ирония.
(Внимавай - в днешно време слабо асфалтират!)
От шахтите ти се просмукваха зловония,
а мислеше, че всички те разбират.
Чупеха се клони и листа се късаха, ...
  528 
Заселих се. В сърцето ти. Под наем.
А хазяинът ми калпав се оказа.
Предложи ми апартамент четиристаен.
А тесногръдие получих. И омраза.
Поживях натясно доста дълго време. ...
  1547  46 
В априлски сняг видях едно кокиче.
Като последен зъб в уста на мумия.
Като подарък за отминало обичане.
Една камбана. Или пълнолуние.
Реших да го откъсна и запазя. ...
  627  12 
Седя във мрака, насаме със римите.
А тишината е по-лека от парфе.
Светлината на свещта... ранима е.
Сама съм. Със среднощното кафе.
Валят в очите прецъфтели истини, ...
  799 
Там, до старата череша,
се събираха вълнения.
Нажежени до горещо.
Плачещи по изключение.
Под кората на дървото ...
  515 
Брой внимателно, за да не се объркаш -
ние сме хамелеонско племе.
Седем гряха, седем смърти.
Нечути изповеди седем.
Брой до шест и се омитай. ...
  637 
"Кой ще каже какво е любов? Кой ще каже какво е...
Дали шум на море или дъх на планинско усое..."
Кажи ми какво е любов? Кажи ако знаеш...
В цвят на кокиче сред зима ще я разпознаеш...
В две луни, разлюлени от дъх на писма неизпратени ...
  842 
Не си помисляй да избягаш.
Вързан си с невидими въжета.
И пръстенът около теб затягам.
Примка за пораснали момчета.
Да проглеждаш ти не си помисляй. ...
  714 
Написах това стихотворение за майка ми и нейните бивши съученици. Тази година се навършват 30 години от тяхното завършване на гимназия. Поздравявам всички, които имат подобен празник тази година.
Преди трийсет години, отпред, на площадката...
Помниш ли, всички крещяхме: "Оставаме!"
Да запалим цигара ...
  661  11 
Помниш ли как плувахме сред мълнии
в една сълза, в едно безумие...
И в същата сълза покълнахме,
обричахме се на бездумие.
А нещо... Слънцето бе стъпкало. ...
  641 
Вкусът на изкушение ме упояваше.
Разсякох мисълта на две във колебание.
Една напред -
и срамежливостта ми се предаваше.
Една назад - ...
  708 
Изметох всички твои стъпки.
Цигара изпуших, за да скрия дъха ти.
Старателно цветята ти потъпках.
Отричах робството си и властта ти.
Изтрих ти името от пощенската си кутия. ...
  641 
Препоръчвам силно на тези, които не са слушали тази изключително известна песен в изпълнение на Доли Партън, да я чуят oттук:
Гарантирам, че няма да съжалявате!
There is a house in New Orleans
Down in the vieux carre
A house they call the Rising Sun ...
  1217 
Доли е уникална, когато представя песните си. Който иска, може да види какво имам предвид, като я чуе и види на адрес:
А който иска, може да чуе тук направо песента:
Jolene
Jolene, Jolene, Jolene, Jolene
I'm begging of you please don't take my man ...
  2615 
Стон. Самосъжаление. Див вопъл.
Светът не помниш да е бил тъй злобен.
Враждебно вледенява се дъха ти топъл,
а всъщност сам от себе си не си доволен.
2008 г.
  451 
Проветриво е и във двете ти предсърдия.
Студенокръвен си навярно затова.
Виж - свещите гаснат във твое присъствие,
а в сънищата си ме плъзгаш по леда.
От вятърничавост... се разболявам. ...
  658 
Написах това стихотворение за един приятел, но всеки, който има рожден ден днес или на друг ден ;), може да се чувства поздравен! :D
В априлски ден, преди години,
решил си да се запознаеш със света.
Родил си се. Във този ден (завидно!),
над теб самият Бог се суетял. ...
  1714  15 
Нещо гори в самоделно огнище.
Нещо гори. Не изгаря.
Спасителни въглени, сбрани във нищото,
твоите тайни ли палят?
Струйки от дим самоходните спомени ...
  715 
  613 
Накъсано гориш срещу камината.
Тихо съзерцавам твоя пламък.
Студено ми е - сигурно от зимата.
А може и да съм направена от камък.
Разпръсваш пламъците. В стаята просветва. ...
  503 
Зелени сърца, потъмнели съмнения,
неузрели надежди и подмолни копнения,
част една егоизъм на три части заблуда,
различаваш ли здравето в цялата лудост?
Седем пъти грешиш, разкаяние няма, ...
  1006 
Приятел, разгледай лицето си.
Поздрави се, щом откриеш надеждата.
Посъветвай се тихо със бръчките
(и от смях, и родени от грешките).
Направи равносметка добра ...
  544 
От пяна са сълзите ти. Безсъдържателни.
А думите ти - неусетени клишета.
Подмятам сънено ключодържателя,
припомням си, че аз държа валетата.
Презирам ли те? Ха, едва ли! ...
  450 
Въпросите на сълзи се разбиват
и тъжно рикушират във паважа.
С водовъртежа от вина се сливат.
Все повече размива се миражът.
Една ръка пресяга се в потопа, ...
  719  10 
Ноздрите ти тягостно издишат
димът на неизгарящи мечтания.
Със страст по тялото ми пишат
Библията на разгулни обещания.
Еднодневка ли съм или пък Жената? ...
  676  12 
Като стрели в мишена от артерии
надеждите ми ежат се като побойници.
Понякога са бели птици в прерия,
понякога са жълтокористни усойници.
И ако поискам днес да ги унифицирам, ...
  533 
И стъпваме по есенната шума,
под сенките на кестенови клони.
В душите - музика, а на устата - думи,
вълшебно, пъстро, вятърно отронени.
Любов ли е? Разправят, любовта е ...
  698 
Навън беше тъмно и студено. Снегът беше затрупал всички стъпки по пътя. Всичко живо предпочиташе да спи в такава нощ. Обзавеждането в хола на Марина и Васил обаче беше на друго мнение.
Телевизорът: Офффф, най-после ме изгасиха! Все до късно работя и няма почивен ден за такива като мен! (Ха, от умора ...
  837  15 
Още малко приказки :) Дано да не са ви омръзнали. Вече ги постнах на едно място като коментар и се надявам да не ми се разсърдите, че ги поствам още веднъж!
Монолог на Червената Шапчица:
От седем дни се скитам из гората
и няма даже кой да ме напсува.
Колко жалко е, че вълците пооредяха... ...
  2291  19 
Propuestas
: ??:??