elenabili
298 el resultado
Заради ужас от настъпващото утре,
те виждах само в розово - лилаво.
И чудя се с какво ли ме подкупи,
че не видях в сеното даже стръкче плява.
Водите, във които плувах, бяха мътни. ...
те виждах само в розово - лилаво.
И чудя се с какво ли ме подкупи,
че не видях в сеното даже стръкче плява.
Водите, във които плувах, бяха мътни. ...
836
18
Не съм ти виновна.Не търся катарзис.
Загубих си сянката в мисли по тебе.
Живеех в пустиня без пукнат оазис,
а ти се оказа част от чуждото племе.
Не бяхме еднакви. Не бяхме подобни. ...
Загубих си сянката в мисли по тебе.
Живеех в пустиня без пукнат оазис,
а ти се оказа част от чуждото племе.
Не бяхме еднакви. Не бяхме подобни. ...
1156
21
Ако се пъхна във ревера на морето
и скрита там изчаквам да отминеш,
ще ме откриеш ли, когато и където
разцъфват перли с цвят на бяло вино?
Ще счупиш ли вратата на кафеза, ...
и скрита там изчаквам да отминеш,
ще ме откриеш ли, когато и където
разцъфват перли с цвят на бяло вино?
Ще счупиш ли вратата на кафеза, ...
954
20
Накрай света, където спят лалетата,
а дъбовете са полегнали подпрени,
където падат непрекъснато комети
и можеш да разплискаш шепа време...
Там точно е пристанището на душите. ...
а дъбовете са полегнали подпрени,
където падат непрекъснато комети
и можеш да разплискаш шепа време...
Там точно е пристанището на душите. ...
577
8
В тишината на синьото утро
се разкъсва гласът на авлига.
И догонват ме облаци мътни -
многоръкият дъжд ме достига.
Носи упрек в ронливия глас, ...
се разкъсва гласът на авлига.
И догонват ме облаци мътни -
многоръкият дъжд ме достига.
Носи упрек в ронливия глас, ...
1206
21
Под колелата на деня ми мина
така, набързо, и едва се окопити.
И беше жилав – оцеля, а не загина.
Отскочи и се блъсна във очите ми.
Отърсих се, отвикнала да виждам, ...
така, набързо, и едва се окопити.
И беше жилав – оцеля, а не загина.
Отскочи и се блъсна във очите ми.
Отърсих се, отвикнала да виждам, ...
874
11
Сред шарените сенки на гората
вървях самотна, гологлава, боса.
Поледна ме с очите си брокатени
една вълчица -и ме омагьоса.
Аз търсех теб - по трудните пътеки. ...
вървях самотна, гологлава, боса.
Поледна ме с очите си брокатени
една вълчица -и ме омагьоса.
Аз търсех теб - по трудните пътеки. ...
1278
19
Морето запрята вълните,
прилични на скъпа подплата.
И хладно е там, на открито,
където все още те чакам.
Прелитаха чайки и гларуси ...
прилични на скъпа подплата.
И хладно е там, на открито,
където все още те чакам.
Прелитаха чайки и гларуси ...
724
12
Чу ли?
Котки пълзят –
черни змии на пътя.
Ако го пресекат,
могат и да го срутят. ...
Котки пълзят –
черни змии на пътя.
Ако го пресекат,
могат и да го срутят. ...
788
13
Отваряй си душата - иде лято!
И думите, и дрехите ще пречат
да търся между диплите й святост.
На голо ми я дай - до кост съблечена.
Сега си вярваш, че си ме подхлъзвал ...
И думите, и дрехите ще пречат
да търся между диплите й святост.
На голо ми я дай - до кост съблечена.
Сега си вярваш, че си ме подхлъзвал ...
1360
27
Бе качен върху пиедестала
и те гледах отдолу - нагоре.
Колко малко ни е оставало!
Как се сменят очите и ролите!
Щом започнах да се катеря ...
и те гледах отдолу - нагоре.
Колко малко ни е оставало!
Как се сменят очите и ролите!
Щом започнах да се катеря ...
825
14
Ни следа от тъмна мисъл,
само ”както трябва” чувстваш.
Прегоряла е до кисело
мойта вяра в твойто лустро.
Прегоряла е до черно ...
само ”както трябва” чувстваш.
Прегоряла е до кисело
мойта вяра в твойто лустро.
Прегоряла е до черно ...
739
6
Във перата на птица живееш
и с гласа на простора мълчиш.
Под езика ти думите зреят
и презряват. Ти дори не броиш
мойта жажда за тях като липса, ...
и с гласа на простора мълчиш.
Под езика ти думите зреят
и презряват. Ти дори не броиш
мойта жажда за тях като липса, ...
1544
21
Да бъда с теб понякога е трудно
и сбирам под очите топлина –
да сгрея непремерените думи,
преди да се разплискат като кал.
По-лесно е да гледаме назад, ...
и сбирам под очите топлина –
да сгрея непремерените думи,
преди да се разплискат като кал.
По-лесно е да гледаме назад, ...
1171
9
Ако аз те потърся
под перата на чайка,
и под облак навъсен,
и в сърцето на майка ти -
ти дали ще признаеш, ...
под перата на чайка,
и под облак навъсен,
и в сърцето на майка ти -
ти дали ще признаеш, ...
770
4
Усещам тъгата, облечена в ризница
и сълзите, които преглъщаш насън.
Тази стръв към живота, до болка капризна,
на моменти отказва да прозира отвън.
Под усмивката крива търся правата истина, ...
и сълзите, които преглъщаш насън.
Тази стръв към живота, до болка капризна,
на моменти отказва да прозира отвън.
Под усмивката крива търся правата истина, ...
904
11
Питаш ли как прекроявам лицето си,
как в плаващи пясъци скривам глава,
пестейки от истини, гълтайки клетви,
за да вляза в кафеза на кривия свят?
Как преговарям наум достолепие, ...
как в плаващи пясъци скривам глава,
пестейки от истини, гълтайки клетви,
за да вляза в кафеза на кривия свят?
Как преговарям наум достолепие, ...
1086
19
Не ме търси във ъгъла на дните си –
аз в центъра на днес ще те догоня.
Зарита надълбоко в мен, разкривам се,
когато си останал без икони.
Че газиш мътната утайка на приетото ...
аз в центъра на днес ще те догоня.
Зарита надълбоко в мен, разкривам се,
когато си останал без икони.
Че газиш мътната утайка на приетото ...
872
14
Приспах в очите си червените кристали -
оръжие срещу безволие и слабост.
Студена пролет. Ти примигваш на парцали.
Студът отнесе кратката ни младост.
И плътната подплата – черна ризница - ...
оръжие срещу безволие и слабост.
Студена пролет. Ти примигваш на парцали.
Студът отнесе кратката ни младост.
И плътната подплата – черна ризница - ...
752
16
Лалетата, рисувани по спомен,
синеят в паравана на нощта.
Дочух как някой драсна клечка горе.
Над мен изгря объркана Луна.
Луната беше синя като цвете, ...
синеят в паравана на нощта.
Дочух как някой драсна клечка горе.
Над мен изгря объркана Луна.
Луната беше синя като цвете, ...
857
21
Разбирам те прекрасно – нямаш нерви
цветя да носиш, да играеш „кавалер”.
И само процепите на очите ти измерват
море любов или пък обич с капкомер.
Морето си препасал и се хвърляш ...
цветя да носиш, да играеш „кавалер”.
И само процепите на очите ти измерват
море любов или пък обич с капкомер.
Морето си препасал и се хвърляш ...
831
14
Когато Зимата се скрие в тежка ракла
и дните придобият нежна плътност,
дърветата щом пламнат като факли
и златен дъжд в короните разцъфне,
предчувствам как Земята се отваря ...
и дните придобият нежна плътност,
дърветата щом пламнат като факли
и златен дъжд в короните разцъфне,
предчувствам как Земята се отваря ...
989
11
Видях те в скута на разцъфналата вишна,
където смутни светлосенките се гонят.
Видях те сънен. Спрях се. Спрях да дишам.
Дъхът ми беше глутница от спомени.
Стоях пред теб, а коленете ми – от гума. ...
където смутни светлосенките се гонят.
Видях те сънен. Спрях се. Спрях да дишам.
Дъхът ми беше глутница от спомени.
Стоях пред теб, а коленете ми – от гума. ...
650
14
В разкъсани минути те познах
и разпилях последните илюзии.
Разтеклото се време ме помля –
останаха сълзите ми по бузите.
Живях наужким дни като насън, ...
и разпилях последните илюзии.
Разтеклото се време ме помля –
останаха сълзите ми по бузите.
Живях наужким дни като насън, ...
1125
18
Когато се обърнеш на инат
към мътното лице на свойта сянка,
когато разведеш се с този свят,
с прегърбената, двойнствена осанка,
в очите ти процеждат се сълзи – ...
към мътното лице на свойта сянка,
когато разведеш се с този свят,
с прегърбената, двойнствена осанка,
в очите ти процеждат се сълзи – ...
846
9
Наздраве! В стаята – камина,
а между нас ни огън, ни романс.
Това, което беше, си замина,
а как да си спечелим втори шанс?
Наздраве! Вяло те посрещам... ...
а между нас ни огън, ни романс.
Това, което беше, си замина,
а как да си спечелим втори шанс?
Наздраве! Вяло те посрещам... ...
908
15
Със мрака посред бял ден те калявах
и гръдния ти кош кроях по своя мяра.
След всяка наша битка с теб оставах -
да ближа рани и поливам суха вяра.
И светлина покълваше в сълзите ми: ...
и гръдния ти кош кроях по своя мяра.
След всяка наша битка с теб оставах -
да ближа рани и поливам суха вяра.
И светлина покълваше в сълзите ми: ...
692
10
Имат силен характер твойте криви по детски резци.
(Да си спомня дали моите бяха такива – не мога...)
Търся себе си в твоята дързост, заплетена в рижи коси
и в луничките – пръски от бохемската четка на Бога.
Носиш наръч усмивки, по-щедри от песен в Родопа, ...
(Да си спомня дали моите бяха такива – не мога...)
Търся себе си в твоята дързост, заплетена в рижи коси
и в луничките – пръски от бохемската четка на Бога.
Носиш наръч усмивки, по-щедри от песен в Родопа, ...
870
10
Набръчка се времето. Млъкна.
После само за нощ побеля.
Преди огън във тебе да стъкна,
из ведро и напук заваля.
Аз не носех ни чесън, ни кръст, ...
После само за нощ побеля.
Преди огън във тебе да стъкна,
из ведро и напук заваля.
Аз не носех ни чесън, ни кръст, ...
1888
1
17
Аз те хвърлям в сметта, моя чиста Любов,
и се моля – дано си родена с късмет.
Може някой за теб да се чувства готов.
Ти раздавай. Щом даваш - си лесно приет.
Ти бързо раздаде последните ризи, ...
и се моля – дано си родена с късмет.
Може някой за теб да се чувства готов.
Ти раздавай. Щом даваш - си лесно приет.
Ти бързо раздаде последните ризи, ...
1135
24
Отиваш си и тихо ме прегръщаш.
А аз, облегнала глава на тишината,
ти търся път за следващото връщане.
И паля свещ. Да ти е светло по-нататък...
А светло ли ти беше с мен? Не казваш. ...
А аз, облегнала глава на тишината,
ти търся път за следващото връщане.
И паля свещ. Да ти е светло по-нататък...
А светло ли ти беше с мен? Не казваш. ...
941
21
Когато стане мрачно и студено
и времето, кръстосало стрелки,
откаже да те подари на мене,
събуй ината си прашасал и тръгни
към тази пожълтяла обич, дето ...
и времето, кръстосало стрелки,
откаже да те подари на мене,
събуй ината си прашасал и тръгни
към тази пожълтяла обич, дето ...
1196
20
Едно зимно момиче брои пипалата
на времето. И лъжите варосани.
Оцелява в минутите, дето размахват
показалец. И вярва на просяци.
Тя не спи върху грах и не чака орисници. ...
на времето. И лъжите варосани.
Оцелява в минутите, дето размахват
показалец. И вярва на просяци.
Тя не спи върху грах и не чака орисници. ...
1973
1
26
Сънуваш луната със бяла забрадка,
oстаряла без време и все по-сама.
Някой път ще се скрия
без да преча, за кратко,
в твойта скитаща, луда и пияна душа. ...
oстаряла без време и все по-сама.
Някой път ще се скрия
без да преча, за кратко,
в твойта скитаща, луда и пияна душа. ...
840
23
Със сух синджир в дъждовно пладне
аз първа прокопах тунел към тебе.
И твойте отпечатъци откраднах.
Аз нямам нищо, дето да ми вземеш.
Аз нямам нищо. Само глас на птица – ...
аз първа прокопах тунел към тебе.
И твойте отпечатъци откраднах.
Аз нямам нищо, дето да ми вземеш.
Аз нямам нищо. Само глас на птица – ...
1184
27
1967
21
В косите ти снегът е оживял и
нарисувал е неповторим шедьовър.
Очите ми са пещерни кристали.
Разтапят се. На колене се молят.
От зимата не те е страх отдавна. ...
нарисувал е неповторим шедьовър.
Очите ми са пещерни кристали.
Разтапят се. На колене се молят.
От зимата не те е страх отдавна. ...
1676
14
Аз съм пушек. Неочакваната рожба
от връзката на огъня със кислорода.
Неукротима съм и доста пъти сложна.
(Несъвместими са различните породи.)
Аз пушек съм. Над покрива се вия. ...
от връзката на огъня със кислорода.
Неукротима съм и доста пъти сложна.
(Несъвместими са различните породи.)
Аз пушек съм. Над покрива се вия. ...
599
7
И грачат безлунни кошмари в нощта,
остаряла от липса на сън и вълнения.
С пробита цигулка загребваш страха
от слепите мисли и чуждото мнение.
Посипана с пепел си тръгна на пръсти ...
остаряла от липса на сън и вълнения.
С пробита цигулка загребваш страха
от слепите мисли и чуждото мнение.
Посипана с пепел си тръгна на пръсти ...
774
16
Отново пи за нея. Щорите са прашни.
Утайка винена в мъгливите очи кърви.
Ти жив си още и реално няма страшно.
От днес е твърде вероятно да ти провърви.
Минава шест и слънцето краде минути. ...
Утайка винена в мъгливите очи кърви.
Ти жив си още и реално няма страшно.
От днес е твърде вероятно да ти провърви.
Минава шест и слънцето краде минути. ...
1062
27
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
