exuded
643 el resultado
– Ако си накъдриш косата, ще изглеждаш още по-хубава.
Тя стоеше срещу него, полегнала на дивана, загърната с одеяло, и примижаваше. Осветлението на нощната лампа правеше бузите ѝ по-хлътнали, със сенки, които тръгваха чак от челото, плъзваха се покрай скулите и се стичаха по шията.
Не му отговори.
Т ...
Тя стоеше срещу него, полегнала на дивана, загърната с одеяло, и примижаваше. Осветлението на нощната лампа правеше бузите ѝ по-хлътнали, със сенки, които тръгваха чак от челото, плъзваха се покрай скулите и се стичаха по шията.
Не му отговори.
Т ...
880
2
10
След съдебното заседание седнахме да хапнем в едно закътано ресторантче в Стария град на Пловдив. Беше есен, тъжна и мудна, листата капеха бавно – червени, жълти и оранжеви, а ние пиехме вино.
След като отказах на келнера да посетим свободната стая над ресторанта, колежката ми съобщи:
– Ще загубим д ...
След като отказах на келнера да посетим свободната стая над ресторанта, колежката ми съобщи:
– Ще загубим д ...
1112
4
14
Много слова се произнесоха, много думи се изговориха по повод промените в съдебната власт, отдавна с добро чакани, още по-отдавна зле написани, та да се налага днес да се изтрият. Не е на добре, когато тъй често се създават удобни, но користно скроени нормативни правила в угода на частен, па макар и ...
1139
2
5
Като студент работех в едно памуко-текстилно предприятие. Отначало ме наеха като изтегляч – товарех и разтоварвах навити на рола платове, качвах ти на едно метално магаре и ги подреждах на рафтове. Справях се прилично и се издигнах – след около два месеца ми възложиха да работя на една метрачна маши ...
612
2
12
Спря се чак на завоя към улица „Северна“. Пое си дъх и се огледа. Май никой не го проследи. Браво.
Виктор Белев, ученик от единадесети клас в елитно училище, беше осъществил успешно първата си кражба. Обра магазина за бижута, знаейки, че го заснемат. Дори не скри лицето си, не сведе глава, не се объ ...
Виктор Белев, ученик от единадесети клас в елитно училище, беше осъществил успешно първата си кражба. Обра магазина за бижута, знаейки, че го заснемат. Дори не скри лицето си, не сведе глава, не се объ ...
611
2
6
Искам да сънувам бъдещето. Въртя се в леглото в просъница и се опитвам хем да спя, хем да контролирам съзнанието си, защото сънят ми не ми харесва, независимо кой и къде го режисираше. Непрекъснато спомени – уж са все безцветни, но според сюжета си се оцветяват, променят формата си и стават ту по-го ...
749
3
5
Из цикъла "Приказки за лека нощ"
Бъркам в джоба, за да взема парите, които са там. В джобовете, особено в мъжките, почти винаги има пари. Знам го от личен опит, макар да съм чувал и че го пишело някъде. Опитът ми е голям и аз вече от пръв поглед установявам в чий джоб да бръкна, по кое време и как.
...
Бъркам в джоба, за да взема парите, които са там. В джобовете, особено в мъжките, почти винаги има пари. Знам го от личен опит, макар да съм чувал и че го пишело някъде. Опитът ми е голям и аз вече от пръв поглед установявам в чий джоб да бръкна, по кое време и как.
...
1159
4
9
Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум, сякаш реката е излязла от ръкава си. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал – помислиха хората и си наляха по кана червено вино. Качиха дървата и бъчвите на втория етаж ...
433
2
8
– Много обичам кашкавалки – съобщи гордо мъжът на средна възраст и извади цигарата от устатата си. – Хубави са. Нежни някак.
Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.
– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.
– А, да! – пак постави ц ...
Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.
– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.
– А, да! – пак постави ц ...
605
3
20
Плаваме. Наоколо морето е безбрежно – навсякъде вода, синева, небето и водата се сливат в общ хоризонт и ние смятаме, че вървим към него. Хубаво е да плаваш към хоризонта – той изглежда все по-близо и е нужно още филия време и малко сол търпение да го достигнеш. Стискаш зъби, преживяш сухия хляб и с ...
816
5
13
Много слова се произнесоха, много думи се изговориха по повод промените в съдебната власт, отдавна с добро чакани, още по-отдавна зле написани, та да се налага днес да се изтрият. Не е на добре, когато тъй често се създават удобни, но користно скроени нормативни правила в угода на частен, па макар и ...
903
2
3
Дойде Преображение и всичко се промени.
Котките на комшиите започнаха да влизат по-често в двора на Иван. Марто хич и не ги хранеше и те се щураха като полудели. Все събаряха една и съща саксия и в нея цветето се мъчеше да оцелее цяло лято. Накрая изсъхна и заприлича на лоена свещ, а в саксията не о ...
Котките на комшиите започнаха да влизат по-често в двора на Иван. Марто хич и не ги хранеше и те се щураха като полудели. Все събаряха една и съща саксия и в нея цветето се мъчеше да оцелее цяло лято. Накрая изсъхна и заприлича на лоена свещ, а в саксията не о ...
723
2
9
Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...
354
6
6
По сухия път се движеха един след друг два автомобила. Първият беше сив опел, на около двайсет години, запазен, бавен и прашен. Прахът и димът, които произвеждаше, полепваха върху предното стъкло на форда след него; и той беше запазен и грижовно мумифициран, ала годините му май бяха повечко, за да б ...
1218
6
16
Развиделяваше се. В края на морето, където започваше или свършваше хоризонта, беше сиво, сивото се сливаше с водата и я правеше мъглива, непонятна. Лято. Заведенията затваряха. Петли нямаше, но музиката кукуригаше прегракнало и приглушено, гларусите ровеха в пълните контейнери, пиано баровете, диско ...
818
9
38
Готино име за разказ, а?
Сам го измислих. Не разказа, името.
Отидох до фин-тех парка да го видя. Беше хубаво. А и денят бе един такъв – очарователен и досаден като съпруга. Печеше ярко слънце, ала навсякъде се лееше вода – изпод земята излизаше. Един дресиран бял гълъб показваше уменията си, като ле ...
Сам го измислих. Не разказа, името.
Отидох до фин-тех парка да го видя. Беше хубаво. А и денят бе един такъв – очарователен и досаден като съпруга. Печеше ярко слънце, ала навсякъде се лееше вода – изпод земята излизаше. Един дресиран бял гълъб показваше уменията си, като ле ...
458
1
3
– Ако стана, ще е хубаво. – Нямаше вид на човек, който желае да става. Беше се отпуснал върху стола по такъв начин, че беше изключено да проявява искрено желание да се мръдне от там. Но продължи да настоява, сякаш имаше особено значение за него да му вярват: – Ще е много хубаво, дявол да го вземе.
Н ...
Н ...
313
2
5
Нежен и игрив, весел сноп слънчева светлина се разшава из разхвърляното бюро на прокурор Стоянов. Той присви очи и проследи произхода на лъча между клоните на раззеленяващото се дърво. Слънцето беше пробило облаците като куршум мозък.
– Навсякъде е пълно с провокатори – измърмори. – Човек не може да ...
– Навсякъде е пълно с провокатори – измърмори. – Човек не може да ...
516
2
7
Стоя край морския бряг. Някой ме снима. Усещам. Давам усмивка.
Зима е.
Чайките вяло крещят. Няма хора почти. Има едно заведение, от което пуши – не от комин, просто пуши, от прозорците, от ушите на вратите си, скроени архитектурно настрани от входа, дими и от страничното място, което вероятно служи ...
Зима е.
Чайките вяло крещят. Няма хора почти. Има едно заведение, от което пуши – не от комин, просто пуши, от прозорците, от ушите на вратите си, скроени архитектурно настрани от входа, дими и от страничното място, което вероятно служи ...
376
2
7
Играем на барболета пред входа на голямата къща. Четирима сме. Там мястото е малко, но пръстта е винаги сплъстена. Идеална. Утъпкана.
Гришата винаги е най-добър. Но и аз не му се давам. Стрелям със средния пръст. Той - с безименния.
- Грише - казвам му по едно време от битката, - дай да се разберем. ...
Гришата винаги е най-добър. Но и аз не му се давам. Стрелям със средния пръст. Той - с безименния.
- Грише - казвам му по едно време от битката, - дай да се разберем. ...
394
1
6
Павел влезе в политиката. Огледа се, видя старовремска дървена закачалка в ъгъла на стаята и не остави палтото си там. Закрачи с широки крачки към пленарната зала в хола и отвори вратата. Пред него се ширна следната картина: два стола, ниска маса, цигарен дим и непуснато електрическо осветление. Пог ...
903
2
10
Преди време боговете бяха като хората. Но правеха много повече от тях. Ставаха рано сутрин, палеха печките, готвеха закуската редом с готвачите, оправяха леглата барабар с камериерките, чистеха, ремонтираха, отпушваха комини, сключваха договори, водеха дела помежду си, спореха, воюваха даже... Ех.
С ...
С ...
366
1
3
Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...
791
4
6
Двама души стояха на хладно в офиса на кантора за недвижими имоти. Кантората беше съвсем близо до сградата на кметството и се състоеше от просторна стая без прегради, два малки маси и една по-голяма, заседателна. Вътрешна врата водеше към тоалетна. В ъгъла върху четири малки колелца, едното от които ...
519
2
5
Шум. Присвяткване. Леко пращене на електронни сигнали. Говор, приличен на човешки.
Напоследък не се обаждаш.
Няма за какво.
Днес ти се обадих.
Защо? ...
Напоследък не се обаждаш.
Няма за какво.
Днес ти се обадих.
Защо? ...
352
1
Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
595
2
6
Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристалното узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– Ощ ...
– Ощ ...
682
1
10
Претака си зелето и отпи от чашата. Неуспешно. Капките се разляха.
Горчиво беше кафето. Винаги беше такова, когато го пиеше до бидона.
Запали цигара. Мокра беше, без дим. Особени аромати цигарите до бидона със зеле придобиват. Кофти мирис. Но пък се напояват с нещо естествено.
Как да запалиш цигара, ...
Горчиво беше кафето. Винаги беше такова, когато го пиеше до бидона.
Запали цигара. Мокра беше, без дим. Особени аромати цигарите до бидона със зеле придобиват. Кофти мирис. Но пък се напояват с нещо естествено.
Как да запалиш цигара, ...
480
2
6
На пръв поглед момичето не беше нищо особено. Не се различаваше съществено от останалите девойки на нейната възраст – не носеше очила, имаше добре поддържани зъби, които непрекъснато показваше, малък, но стегнат и изискан бюст, дълги крака и безупречни задни части. Обаче нещо в нея дразнеше погледа. ...
845
3
18
Най-неприятни в света на сънищата са следобедните.
Това изречение има нужда от уточняване. Сънищата нямат свят, освен ако не си го измислиш. А и сънища едва ли има, а само спомен за тях. После споменът изтлява – като самият сън. Значи може да се твърди успешно, че сънищата не съществуват, а вместо т ...
Това изречение има нужда от уточняване. Сънищата нямат свят, освен ако не си го измислиш. А и сънища едва ли има, а само спомен за тях. После споменът изтлява – като самият сън. Значи може да се твърди успешно, че сънищата не съществуват, а вместо т ...
500
2
12
8.
– С еднопосочен билет ли каза? – направи се на ударен Готвача. – Да, права си. Острани сигурно така изглежда. Как не се сетих? Не си дадох сметка, че по това време е трудно да тръгнеш сама. Добре, ето какво ще направим.
Щял да изпрати след час или най-късно два Рязания да я вземе и да я закара. Н ...
– С еднопосочен билет ли каза? – направи се на ударен Готвача. – Да, права си. Острани сигурно така изглежда. Как не се сетих? Не си дадох сметка, че по това време е трудно да тръгнеш сама. Добре, ето какво ще направим.
Щял да изпрати след час или най-късно два Рязания да я вземе и да я закара. Н ...
763
1
13
7.
Колкото по-ниско падаше, толкова повече се сгъстяваше мъглата – като мляко, което отгоре се пени, а отдолу превира. Това ноемврийско мляко обгърна дивата ябълка и слезе под клоните ѝ, досами косата на Мария. Захладня. Вятърът – доскоро буен и почти яростен, беше утихнал и бялата пелена наоколо ув ...
Колкото по-ниско падаше, толкова повече се сгъстяваше мъглата – като мляко, което отгоре се пени, а отдолу превира. Това ноемврийско мляко обгърна дивата ябълка и слезе под клоните ѝ, досами косата на Мария. Захладня. Вятърът – доскоро буен и почти яростен, беше утихнал и бялата пелена наоколо ув ...
1456
1
7
5.
Рязания знаеше, че трябва да мълчи в присъствието на Старши. Пътят до ресторанта не беше дълъг, не повече от час пеша, но шофьорът знаеше и друго – Старши не обича високите скорости. Необичайно за човек, който обожава високите жени, високите залози, високите комисиони. И високия стандарт, разбира ...
Рязания знаеше, че трябва да мълчи в присъствието на Старши. Пътят до ресторанта не беше дълъг, не повече от час пеша, но шофьорът знаеше и друго – Старши не обича високите скорости. Необичайно за човек, който обожава високите жени, високите залози, високите комисиони. И високия стандарт, разбира ...
1220
1
5
4.
Застана пред огледалото. Олюляваше се. Бутилката с отлежало розе държеше в едната си ръка, а с другата непохватно решеше косата си.
– Аз съм красива, нали?
Носеше скъп и разкъсан в долните краища пеньоар, кремав.
– Кажи де? А? Красива ли съм? ...
Застана пред огледалото. Олюляваше се. Бутилката с отлежало розе държеше в едната си ръка, а с другата непохватно решеше косата си.
– Аз съм красива, нали?
Носеше скъп и разкъсан в долните краища пеньоар, кремав.
– Кажи де? А? Красива ли съм? ...
1480
1
2
3.
Излезе навън, градината беше голяма. Кипарисите бяха вляво, а огромните дървета – вдясно. Тя така и на разбра какви точно бяха наименованията им. Искаше да знае имената на дърветата, да ги нарича. Вярваше, че така ще общуват по-лесно.
– Аз ще ви кажа името си само ако вие ми споделите своето! – з ...
Излезе навън, градината беше голяма. Кипарисите бяха вляво, а огромните дървета – вдясно. Тя така и на разбра какви точно бяха наименованията им. Искаше да знае имената на дърветата, да ги нарича. Вярваше, че така ще общуват по-лесно.
– Аз ще ви кажа името си само ако вие ми споделите своето! – з ...
861
1
5
2.
Момичето искаше да се махне от този свят. Не от баща си, полицая, не от ресторанта, от всички и от всичко искаше да се махне. Някъде на топло, на сигурно. Харесваше ябълката в двора. Там и само там желаеше да отиде след убийството, на което стана свидетел. Да се скрие в клоните ѝ. С разума си не ...
Момичето искаше да се махне от този свят. Не от баща си, полицая, не от ресторанта, от всички и от всичко искаше да се махне. Някъде на топло, на сигурно. Харесваше ябълката в двора. Там и само там желаеше да отиде след убийството, на което стана свидетел. Да се скрие в клоните ѝ. С разума си не ...
1303
1
7
1.
Закъсня есента, но дойде с гръм и трясък. Морето беше излязло от коритото си и нямаше сила, нито земна, нито небесна, която да го прибере и успокои. На талази превземаше сушата метър по метър, още посред нощ се завихри, не се спря и на сутринта, бушуваше и тресеше земята като подмолен вулкан, сто ...
Закъсня есента, но дойде с гръм и трясък. Морето беше излязло от коритото си и нямаше сила, нито земна, нито небесна, която да го прибере и успокои. На талази превземаше сушата метър по метър, още посред нощ се завихри, не се спря и на сутринта, бушуваше и тресеше земята като подмолен вулкан, сто ...
839
2
9
Глупаво беше решението на Кольо Бъчвата да не говори. Спокойно можеше да съобщи на следователя името на убиеца и после да си отиде вкъщи и да се напие като хората. Ама не – реши само да пие без да говори. И понеже не можеха да го намерят трезвен, все отлагаха разпита му. Не можело така. По едно врем ...
1110
2
10
В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...
940
8
8
Имам един съсед – особняк и не особено чувствителен към чуждото. Обича да надниква – било в двора, било в душата, било в джоба на ближния. Прави го умишлено и съвсем недружелюбно, за да задоволи някакъв свой вкоренен атавизъм.
Мислил съм върху присвоителния му нагон и винаги съм се опитвал да го раз ...
Мислил съм върху присвоителния му нагон и винаги съм се опитвал да го раз ...
682
2
5
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
