gold (Zlatka Аndonova) - Obras

За иглата и за конеца 🇧🇬

Имаме си величаво минало и достойни предци. Имаме си Вяра и Бог. Имаме си Земя. Имаме си празници и делници. Имаме си сърца и ум. Имаме си деца - нашето бъдеще... Нужен ни е нов огън, който да ни припомни, че духът винаги е бил и ще бъде двигателят. Нужно ни е преосмисляне на ценностите и лична рево ...

gold

Ensayos » Personales

2019-02-06T00:15:57+02:00 1.1K

И в делника, и на празника 🇧🇬

Аларма на часовник. Започваше един нов ден. Този беше един от онези, в които съзнанието е будно, а тялото спи. Главоболие, усилие, хапче, кафе, такси, забързани стъпки в ранния час и двадесет очи те поглеждат. Стая, изпълнена с присъствие и очакване. Стая, в която нямаш време да приседнеш и да се на ...

gold

Prosa » Relatos

2019-02-03T17:12:32+02:00 1.4K

Десет минути 🇧🇬

Скочих в първото такси, което видяха очите ми. Отвътре ме заля топъл въздух с аромат на евтин парфюм. Димът от цигарата на шофьора се удряше в потъмнялата тапицерия на тавана и пълзеше на струйка към мен. Рокендрол по радиото, питащи очи в огледалото за посоката и колата нервно се понасе по софийски ...

gold

Prosa » Relatos

2019-02-01T12:13:38+02:00 915 4

Мъниче 🇧🇬

Днес до къщното стъпало
изненада ме едно мъниче.
Бяло-беленичко се засмяло
омайниче - кокиче.
От снежинка преродило се във цвете ...

gold

Poesía » Del paisaje

2019-01-31T10:09:25+02:00 533 1

От отсрещната пейка 🇧🇬

Срещате ли често хора с душа, които "отключват" светлината в ежедневието ни?
Лято е. Днес е просто един от многото делници... Подраних за среща с приятелка. Седнах на сянка. Чакам...
Деца играят на площадката. Потропва бастунката на възрастна жена, ходила на пазар. Всяка крачка за нея е явно усилие, ...

gold

Prosa » Relatos

2019-01-30T11:04:17+02:00 651 3

Живот на границата 🇧🇬

Сутрин слънцето обръщаше планината с лъчите си, но макар и с нежелание скоро отстъпваше мястото си на облаците. Памучени в началото на деня, не след дълго те посивяваха, та чак до черно. И така цяла седмица - слънце и вода си устройваха среща по пладне, а треви и дървеса ликуваха в искрящо зелено.
В ...

gold

Prosa » Relatos

2019-01-29T20:04:26+02:00 566

Блян 🇧🇬

Щеше да бъде толкова лесно
без думи да се разбираме.
Тъй щеше да е чудесно
верен път винаги да избираме.
Не тъй е устроен светът, ...

gold

Poesía » Filosófica

2019-01-27T16:46:23+02:00 550 1

На чаша чай 🇧🇬

Гледам през дървена рамка
пърхащи сиви криле на врабче.
Студена и тежка дъждовната капка
ми шари прозореца в модно райе.
Вятърът днес - лудетина съща ...

gold

Poesía » Del paisaje

2019-01-27T01:27:32+02:00 446

За теб 🇧🇬

Че те има, ти благодаря!
Благодаря, че ми помагаш
да бъда себе си и да вървя.
Че всеки ден ме вдъхновяваш,
да бъда бяла ...

gold

Poesía » De amor

2019-01-25T23:44:38+02:00 430

Декември 🇧🇬

Когато слънцето целуне белите керемиди,
и на силата на снега завиди,
когато художник зарисува със дим
от всеки съседски комин,
когато с леден език зимата стъклата оближе, ...

gold

Poesía » Del paisaje

2019-01-24T23:08:19+02:00 433

Солени следи 🇧🇬

Есен пъстра купчи зад гърба ми листа
и заравям старателно в шумата
мойта изморена от думи и хора душа.
После скътвам в шепа
кафяво-жълти мечти, ...

gold

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2019-01-23T14:35:30+02:00 1.1K 1 2

Окото на града 🇧🇬

Голеят дърветата, пътеката пустее...
Сивее окото на града.
На среща днес са се решили
светлината, водата и леда.
Ласката на слънцето е нежна, ...

gold

Poesía » Del paisaje

2019-01-22T23:58:54+02:00 469

Стълбата 🇧🇬

Дървена. Стара. Здрава. Широка. Твоята! Не помниш началото ú и не виждаш края ú. Първото нещо, което съзираш в светлината. И поемаш...
Понякога я изкачваш бавно, без да бързаш, оглеждайки се с любопитство от височината на достигнатото. Понякога планираш внимателно стъпките си и се катериш уверено, с ...

gold

Prosa » Otros

2018-05-28T01:59:36+03:00 607

Усещане за България 🇧🇬

България. Странджа планина. Май е. Растителността тържествува. Поляни, обляни в слънце, въздух, изпълнен с аромат на мащерка, носен на талази от свежия вятър. Бели, смеещи се облаци стоят като закачени на небето. Кукането на кукувицата ни застига непрекъснато, макар че нямаме много пари в джобовете ...

gold

Prosa » Relatos

2018-05-21T17:25:52+03:00 554

Звезда 🇧🇬

Звездичка една просветна през май
23 години вече тя е мой рай…
Зарите си пращаше към мен,
но неусетно някакси … порасна ден след ден.
Свети тя днес с ярка светлина ...

gold

Poesía

2018-04-30T21:58:10+03:00 474

Мокро 🇧🇬

Утрин. Ръмеж – спокоен и тих! Прихлупеното облачно небе се оглежда в локвите от среднощния дъжд, а улиците сиви и мокри са някак самотни. Сълзливи, оголели, стъблата на дърветата чернеят, а клоните им обезпокоително се перят напосоки. Устоялите на вятъра листа, днес окъпани от студения дъжд, отронва ...

gold

Prosa

2017-11-11T23:05:43+02:00 615

ЖИВОТ В СКАЛАТА 🇧🇬

Отново е пролет … Посрещаме я в тъй нареченото ПОЛОМИЕ – една от най-живописните части на Природния парк Русенски Лом.
Слънцето блести не само в очите ни, то сгрява и душите ни след дългата зима. Въздухът е изпълнен с аромати – смесица от дъхавите цъфнали храсти и уханието на влажна земя. Луднала е ...

gold

Prosa

2017-11-02T19:02:43+02:00 814

Знаците 🇧🇬

Октомври. Петъчно утро е. Ранобудна съм, залята от среднощни мисли. С бавни крачки, по-рано от обичайното време, тръгвам към ежедневните си задължения. Свеж въздух и есенно ухание събуждат цялото ми същество за новия ден. Постепенно небето просветлява над все още притихналия град. Спирам под едно зл ...

gold

Prosa

2017-10-21T22:00:07+03:00 563

Камъкът на познанието 🇧🇬

Кукуригането на петел ме събужда рано. Обещах си да видя изгрева. Грабвам припряно първата дреха, разтривам сънливо очи и изскачам навън. Топлият ми дъх се разтваря във влагата… Сумрак е… Хлад… Паднали облаци висят между склоновете… Някой закъснял прилеп бърза да се прибере…
В началото на небето се ...

gold

Prosa

2017-09-06T23:24:34+03:00 1.3K 2 1

Какво да ви кажа 🇧🇬

Какво да ви кажа?
Страховете си искам да смажа,
мислите си да подредя
и себе си с мир да даря.
Дните са такива… ...

gold

Poesía » Filosófica

2017-09-03T16:43:32+03:00 1.2K 1 1

Жива вода 🇧🇬

Има една стара традиция в Родопите – за спомен, в памет на любим човек или просто като дар за хората - да построиш чешма. Много са чешмите, но всяка е различна, с различен стил и история. Чучурите пеят и сякаш разказват за тъжни човешки съдби, за сторени грехове и желанието за прошка или просто за в ...

gold

Prosa

2017-09-03T07:12:40+03:00 673

В плен на миналото 🇧🇬

Да се усещаш богат, изпълнен и одухотворен… Копривщенските улички са пленителни! Разхождайки се по тях, ти става едно леко, леко на душата. Шарено е! Цветове заливат очите ти – къщите, боядисани в различни цветове, всяка изрисувана в типичния за Възраждането стил, с изчистени до съвършенство форми, ...

gold

Prosa » Otros

2017-09-01T08:34:59+03:00 1.1K 1 1

Раят 🇧🇬

Мусала – първенецът! Едно специално място, където се срещат земята и небето, където земното ни битие се сблъсква с представите ни за божественото. Това е мястото, което е трудно да опишеш с думи, мястото, където дъхът ти спира не само от усилията на волята да го покориш, а и от благоговенито пред кр ...

gold

Prosa » Otros

2017-08-21T15:45:14+03:00 705 2

Да имаш дъщеря 🇧🇬

Да имаш дъщеря е благословия!
Да притихна вечерта и да открия
за сетен път онова чудо, онази магия,
дълбока любов, която не искам да крия.
Да имаш дъщеря е посвещение! ...

gold

Poesía

2017-08-21T13:13:29+03:00 12.5K 3 2

На представление 🇧🇬

Отново нощта загръща малкия град
булеварди и улици бързо заспиват.
Тъмнина поглъща стария площад
само жълти фенери в светлина го обливат.
Спускат театрално завеси домовете, ...

gold

Poesía » Otra

2017-08-17T08:41:11+03:00 439

Злодей 🇧🇬

Отварям трудно очи!
Бясно сърцето ми тупти!
Искам да проговоря,
но не знам как да го сторя.
Усещам горчилка в устата – ...

gold

Poesía » Otra

2017-08-16T20:22:24+03:00 418

Капризи 🇧🇬

От дни морето бе потънало във размишление
притихнало, безшумно, апатично.
И макар да бе във вечно движение
нехаеше за всичко, съвсем безразлично.
Бе избрало за своя одежда ...

gold

Poesía » Otra

2017-08-16T07:55:37+03:00 473

Има ги все още 🇧🇬

/ Посветено на една непозната позната… /
Има ги все още на този свят…
Тихо по свойта пътечка вървят…
Нямат черти изключителни
нито лица възхитителни. ...

gold

Poesía » Otra

2017-08-13T22:53:38+03:00 487 1

Щастието е на една ръка разстояние! 🇧🇬

Жеравна е едно от специалните места, където сърцето ти се отваря, чувстваш се доближен до корените си и щастлив, че си част от България.
Необяснимо как калдъръмените улички, ароматът на рози и здравец, старината, която лъха от затворените с ръждясали вериги порти, белеещите се перденца по прозорците ...

gold

Prosa » Relatos, Otros

2017-08-12T12:01:56+03:00 706

Просто жена 🇧🇬

Една жена върви със воля,
приела да играе свойта роля.
С очи отворени широко
учи се да гледа отвисоко.
Всяка вечер да се закотвя ...

gold

Poesía » Otra

2017-08-11T15:08:33+03:00 657

Разговор между два хълма 🇧🇬

РАЗГОВОР МЕЖДУ ДВА ХЪЛМА
Една от онези утрини е, когато още в зори разбираш, че денят ще бъде един от горещниците. Гьоврен – малко селце в Родопите и ние с раниците – хората на града.
Тихо е. Редуват се усмихнати бели двуетажни домове и тъжни, запустели къщи с дървени кепенци, смълчани в прорасналат ...

gold

Prosa » Otros

2017-08-10T20:03:18+03:00 968 1 3

На дъщеря ми... 🇧🇬

Живей с любов в сърцето, дъще!
И пламъка в очите си пази!
Животът е магия, мила,
разтвори криле и… Полети!
Недей да дириш богатство и слава, ...

gold

Poesía » Otra

2017-08-09T09:50:44+03:00 1.2K 4 1

Вечерна разходка 🇧🇬

Лятната жега е дръзка
и пъшка от нея малкият град.
Последни отблясъци пръска,
залезът носи надежда за хлад.
Тихо, с котешка стъпка ...

gold

Poesía » Otra

2017-08-08T13:39:41+03:00 439

В очакване на дъжда 🇧🇬

Малко планинско селце. Лятно родопско време. Юли. Ще вали… От всички страни небето се забулва с тъмни облаци. Събират се, привлечени от планината. Тук-там са останали светли петна, през които слънцето все още се промъква. Макар и далеч тътенът на гръмотевиците приближава. И лист не потрепва. Дори и ...

gold

Prosa » Relatos

2017-08-06T22:42:58+03:00 1.6K 1 4

Майчините очи 🇧🇬

Майчините очи са различни –
никога не са безразлични.
С надежда винаги отправят своя взор
в небесния син безкраен простор.
Те са солени езера широки, ...

gold

Poesía » Otra

2017-08-06T22:28:00+03:00 725 1