mariankrystev
969 el resultado
С приятелите пийнахме по две.
Компанията тяхна е награда
след делника– от речника си те
изхвърлили са думата "досада"!
Сега си тръгвам: трезвен– не пиян. ...
  428 
Яхна Марко коня Шарколия,
а насреща– Муса Кеседжия
с Чер Арапин и една сюрия.
Вдигна ръка Муса Кеседжия:
– Отмести се, Марко аджамия, ...
  646 
В Саксония има легенда такава:
с лъка си бог Хърне изпраща стрели–
с тях хищници, демони зли поразява,
разбойници, бродещи в тъмни гори...
Щом рев сатанински далечен долита, ...
  577 
Дошли сме тук от Факултето.
Не сме сирийски бежанци.
Години минаха и ето–
сме имигранти първенци!
Живяхме в Генуа, в Неапол, ...
  680 
Отдавна е записан за кУнкОрса.
Заглежда се на секси мацка в торса.
Езиче тя оплезва: –Шер ами,
че френския владееш, докажи!
Започва той с цитатче от Данкур. ...
  1316 
Удавникът те учи как да плуваш,
а куцият- как може да летиш,
от глухия разбираш, че не чуваш,
слепецът пък те сочи: - Я се виж!
Да, всичко днес е толкова нормално- ...
  515 
За злото кой мерило ще намери,
щом злото е създал Сатанаил,
щом Моцарт има своя Салиери,
щом пада мъртъв славният Ахил?!
Зла участ е спохождала герои– ...
  459 
По стъклата се стичат изплакани
от неоните, светли сълзи.
Вън догонват среднощните влакове
пусти гари, отминали дни...
Всеки стълб е край пътя разпятие– ...
  449 
Кой казва днес, че сме в Европа?!
Навярно някой еклектик,
на който и дъската хлопа,
и получава тик след тик!
И как живеем тук, в Европа?! ...
  559 
Техните предци измрели
преди хиляди лета.
В океани са живели
чак до Края на света.
Вдигнали се планините! ...
  396 
Търговец на дупки
в дупка се спъна
и, падайки в нея
надолу с глава,
се сети, че дупката ...
  375 
Душите ни се къпят в любовта
сред извора безсмъртен на живота!
Притискам те до себе си с ръка,
дочул в гласа ти трепетната нота!
Мелодия на близките души, ...
  783 
Премного пъти виждаме смъртта:
понякога е стара, друг път – млада,
невинаги с усмивка на жена;
преддверие към рая или ада.
Нечакана, тя тръгва си сама, ...
  454 
Ще доплувам до теб
като спомен забравен,
като допир, отнет
от мига изоставен!
И ще бъда вълна ...
  830 
Имаме толкова много –
имаме с теб любовта си!
Тя е искрица от Бога,
носим я с тебе в кръвта си!
Имаме всичко, любима! ...
  1049 
Богат си, казваш. Караш лъскав джип,
луксозна вила имаш край морето,
на приеми те канят като ВИП...
Но бие ли в гърдите ти сърцето?!
Натрупа през годините пари – ...
  400 
Покоят е привиден, знам.
Човешкият живот е кратък
и ден и нощ вървим натам,
към битието си оттатък–
едно незримо битие, ...
  327 
Малките щурчета оцеляха –
как не се удавиха в дъжда!
Дом им стана родната ми стряха,
под която скриха се в нощта.
Миналото се смали, изстина – ...
  458 
Стари къщи, печално тревясали.
Село пусто – живот неживян.
И дворовете с мъка обрасли са.
Пътят взимал е кървава дан.
Не цъфтят и не раждат дърветата. ...
  507 
Купил праз, картофи, леща
гледа бай Гроздан– отсреща
продавачката на дини
е комшийката му... Джини!
С разкопчано деколте ...
  420 
Разпилените спомени връщат се,
пърхат нощем с криле пеперудени.
Изличените спомени мръщят се
за минутите вече изгубени.
Бърза времето, тича, не спира – ...
  430 
Даже в лятната жега птиците пеят,
с гласовете си радват света!
Ех, да можехме с вас като тях да живеем,
да размахваме волно крила!
Отредена за нас е съдбата човешка – ...
  630 
Заваля, но през лятото сухо
тук със месеци дъжд не вали,
само вятър подухва и кухо
във улуците нощем кънти.
Кой да вярва, че в ново начало ...
  477 
Мама на чедо говори:
– Защо си, сине, кахърен?!
– Моето либе болно е,
болно е, мале, ке умре...
- Отиди, сине, качи се ...
  577 
Всеки ден напрягаш рамене,
пясъци с вълните си обръщаш,
непрестанно движиш се, море,
с лодките рибарски се завръщаш!
И макар че нямаш миг покой, ...
  421 
Неочаквано случи се. Стана така,
както никой не би го описал!
Раменете ти с устни докоснах едва,
а от думите нямаше смисъл!
Онемели, първични, се сляхме ведно, ...
  1464 
Там, на брега, зад високото било,
вятърът вдига платна.
Тука, на село, издигат хвърчило
двете съседски деца.
Може би утре ще станат моряци ...
  486 
Аз съм кораб без пристан,
но не търся брега,
а неистово искам
да ме носи вълна!
Сред морето безбрежно ...
  442 
Отдалеч ти казах:
"Лека нощ!"
Пожелах си
с мен да си щастлива!
Подарих ти ...
  641 
Ще открием ли някога смисъла...
и кои... и защо... и къде сме?
Мъдри мисли стотици са писали
и живота възпели са в песни.
А словата отлитат в пространството – ...
  537 
Този свят се промени–
без любов сега е болен
от измислици, лъжи...
Но за щастие не моля!
Пренаписва всеки ред ...
  401 
Кой е този някой,
кой е този Кой,
който се превърна
в медиен герой?
Има нрав балкански, ...
  509 
Очакван, жаден, ненаситен,
прониквам в твоя женски свят!
Ти, огнена, с очи ме питаш
защо очите ми горят!
Задъхан влизам в твоя храм, ...
  834 
С моята съдба сме квит– поравно
си делим морета, океани
и земи, достигнати отдавна,
пътищата, вече извървяни.
Взела е и много ми е дала, ...
  440 
Нежно ме погали
твоята ръка!
Ласката запали
в мене любовта!
Силно те притиснах ...
  1356 
Лято е! Сред гълъбови песни
литват сякаш ангели небесни
и светът на земен рай прилича –
детски смях по улицата тича!
От небето топъл дъжд се рони, ...
  652 
Там, където си,
времето никой не гони
и когато след залеза
грейне звезда,
звезден прах по лицето ти ...
  443 
Изпълзели из тъмния нощен сандък,
тръпни мисли ме водят при тебе,
сякаш тихата орис на грешник карък
е изтеглила сетния жребий!
А в сърцето бушува любовен вулкан... ...
  684 
Погалена от мен, ще си отидеш!
В сърцето ми ще зейне празнота!
Един живот от хиляди години
не стига ми за теб и любовта...
За премълчани срещи споделени, ...
  447 
Доста забави се, преходе!
Много остана назад!
Осиротяло е ехото
в мъртвия призрачен свят!
Връзките стари се скъсаха! ...
  376 
Propuestas
: ??:??