марси
120 el resultado
Отвъд посоката на дните
в легло от мъх и овдовяла шума,
безплътна, като трудна дума,
срича кротко сухата трева
на паметта в неясните следи ...
  511 
Не питай
уморения от път за пътя -
сърцето му,
сред крачките в аритмен залп,
усещаш ...
  583 
***
Нужен си ми.
Когато забравя лицето си
просто се оглеждам в очите ти...
наранена кошута.
  543 
ИЗМИСЛИ МЕ,
обич моя.
Бяла въздишка
лицето ми
чака ...
  710 
Вали
и капките заничат
навътре
зад стъклата
до очите ми... ...
  740 
Преди разсъмване
самотен вятър
оплаква
надрасканите рокли на медузите -
булки нецелунати ...
  603 
Съпругът ми -
така ще го запомня,
той има работа...
а аз съм спомен,
дори сега ...
  1049 
  594 
Припада здрачът в ъгъла на стаята.
Като съпрузи часовете се припират
за сантиметър територии - панел.
Под шарките на старите тапети
новородени сенките надничат, ...
  947  12 
ДА МЕ ТЪРСИШ
ОКОТО НА НОЩТА ДА ИЗЦЕДИ
НАЙ-ТЪМНИТЕ СИ МИСЛИ ВЪВ ДУШАТА ТИ
И ДЪЛГО ДА НАМЕСТВАШ
ВЪЗГЛАВНИЦАТА НЕУДОБНА ...
  785  10 
Тежат цветовете на дъгата,
разсипани
върху стъклото на очите ти.
Пастелно примижава
залезът ...
  655  10 
Как така ме намери
сред телесния зов
за любов
на толкова други
жени ...
  735 
Искам да заспивам до теб.
Разнежени скули -
набола мъжественост...
сетивата ми слепи,
на върха на устните - ...
  999  12 
Eто, аз се върнах,
остаряла и ничия,
скрила в скъсана пазва
малко женско приличие.
Отмаляла от скитане, ...
  508 
Притварям вратата, прозореца и
мислите.
Вечер е...
Не искам да си призная,
но понякога се нуждая от приятели. ...
  689 
От бързане, по пътя, остаря.
Проходени,
обувките въздишат.
Изкраченото време натежа,
макар ...
  578 
Изтече луната в пазва на облак.
По гърба на тъмното
вятърничава
струна нежност разсипа звездите -
бледи слънца с оранжеви устни. ...
  677  12 
Понякога среднощ
в най-тихото на тъмното,
когато спи градът
и сякаш цялата вселена дреме,
когато времето е в някакво ...
  569 
Недокоснат.
Ръцете си протягам -
бели гарвани.
Разсипана мъглата по нозете
в светлосенки... ...
  532 
се плъзва в сетивата
усещане за буря.
Притихнало
небето е сълза
по скулите на вятъра. ...
  568 
Скъса ли се нишката сърдечна,
пулсът ли от бягане се срина,
мислите ли изкрещяха стреснато,
или просто...
някой си замина. ...
  599 
Разкажи ми...
С пръсти синевата нарисувай.
Слънчевите зайчета по кожата ми
с устни укроти,
да не избягат. ...
  539 
Запустя, изоставена, къщата.
В двора - бурен, бръшлян и смрадлика.
Уж се върнах, уж всичко е същото,
ала никой не чува, че викам.
Старостта се е свила край печката - ...
  715 
Самата мисъл, че те има някъде,
ме прави щастлива,
напук на завистливия вятър,
напук на всички въпроси,
на страхове и подозрения, ...
  570 
ЛЮБОВНО ПРИГЛУШЕНИ УСТНИ
ЗАТИХВАТ,
НА ВЪЗДИШКИТЕ ЕФИРЪТ
ПУСТ Е
И САМО ВЪН ДЪЖДЪТ ...
  779 
Каква е тази мекота в очите,
по дланите, по кротките ти пръсти.
В душата ми крещят палитри
и ветровете сред тревата
на чувствата сърцевината ...
  545 
В дланите ми кротко е заспало
олекнало желание за още.
Крехко като огледало
докосването плахо на ръцете
взривява пресекливото на чувствата. ...
  560 
Взривени сетивата ни полягат
в ранимото зелено на тревите.
Небесни въпросителни се давят
във пъстрото на ирисите.
Тихо е. ...
  531 
Привечер окъселите си мисли
загрижено прибирам във килера.
С разкрачен почерк пиша - "До премисляне"
и ги подреждам там, до мислите от вчера.
А после, без наивници-въпроси ...
  638 
в уморени следи от копита
заничат.
Мокро усещане...
В прашни дири след залеза
тичат ...
  597 
Одраскана луна
когато плача съм,
разсипано
зелено върху миглите -
пастелен тюркоаз, ...
  618 
Следи от гълъби и наранено сиво...
Мълчание по пръстите
затиснали
през чашите
ненужни спомени. ...
  579 
Нарани ме с ласки,
укроти ме.
Толкова е хубаво
докосването плахо на ръцете.
Помилвай ме. ...
  1524 
Сетивата ми са ослепели...
рижави ириси
примижават
езикът на здраченото
ближе ...
  625 
Насълзели прашинки -
очите ти.
Чувствата
едреят
в соленото на всемира. ...
  992 
В настинал ден, с дъждовни чувства,
за тебе ще съм клонка за огнище,
която с топлина да нараниш.
Под сухата ми плът ще се взриви
сърцето ми, събрало шепа вяра, ...
  652 
Изпочупени лампи -
спомен за бледи слънца
по гърба на паважа,
душите
сплитат ...
  885 
Повярвай ми,
боли ме от обич!
Спомените за докосването ти
прорязват с писък душата ми.
Наранени, ...
  596 
Отиде си баба...
Хлопна врата незатворена -
вратата на детството мое
с въздишка по село.
Тръгна си тихо, ...
  506 
Тази нощ тъмнината е изгубила окото си. Няма звезди. Тишината е точно такава, като онази - "пред изстрел". Прокраднати стъпки... силуети изопнати... невротично превъртане на дублирани ключове...
Тази нощ луната си е поръчала почивка, някъде от другата страна на Млечния път, или може би от другата ст ...
  1571 
Propuestas
: ??:??