марси
120 el resultado
Малките ги нямаше. Мисълта като с нокът преряза сетивата й – крив, изострен от ловуване нокът. Усети как козината й хаотично настръхва: косъмче по косъмче, вдървява извивката на гърба и изпъва опашката в готовност за битка. Но с кого?! Кой би дръзнал... Малките ги нямаше. Някой (кой?!) ги беше взел, ...
  1025  10 
Лежеше на една страна. Почти не усещаше болка, само лека студенина бавно се прокрадваше нагоре и нещо мокро и хлъзгаво оплиташе козината край хълбоците й. От време на време в очите й изригваха яростни оранжеви слънчогледи и я караха да вие тихо, пресекливо, протяжно. Не болеше много. Простреляха я п ...
  1151 
Тръгна да я търси. Мама. Рошава, шарена, като дъга след буря, с аромат на росни треви, лавандула и дива мента по меката лъскава козина, и очи, потъмнели от вторачване в тъмното, оттатък Балкана. Понякога я сънуваше нощем, понякога за миг имаше усещане, че миризмата й на тънички нишки нежност се търк ...
  796 
Кога ще дойде този знатен принц?!
Пантофката ми отесня от стъпки.
Мухлясва роклята във нечий скрин
на „акция” продадох феи – кръстници.
Кога ще дойде, мина полунощ. ...
  608 
***
Не ме обичай,
просто ме вземи.
Със мекото на пръстите
взриви ме.
Душата си раздадох ...
  535 
***
Искам да заспивам до теб.
Разнежени скули.
Набола мъжественост.
Докосване… ...
  1245  15 
Ето аз се върнах,
остаряла и ничия,
скрила в скъсана пазва
малко женско приличие.
Отмаляла от скитане, ...
  865 
Усещаше крилата си изцапани. Не, чувстваше ги кални. Цветовете бяха разсипани, размазани един в друг. Нямаше я дъгата. Той премина като дъжд. Но след него болеше. Болеше я някак неестествено – хем от дълбоко, хем точно под брадичката. Горчеше. Ама много, много горчеше.
***
Къде ми е дъгата?!
В трева ...
  688 
Намери ги захвърлени в сайванта.
Беше дошъл да поприбере някои вещи – предимно помътнели черно-бели фотографии и оръфани вестникарски изрезки, които баба му усърдно лепеше върху черната твърда хартия на старите албуми. „То какъвто животът ни, чедо, таквиз и албумите. Чернилката ни е стиснала за гърл ...
  954  15 
- Откъде си, момче?
- От Батак-а.
- Питам сериозно!
- Оттам съм, както и да го погледнеш. От Батак-а съм, чичо. Знаеш ли Батак-а. Хе там…
- Какво си се размахал бе, натам е Орлов мост. ...
  1991 
***
Дъждът римува
рехави вълшебства.
Извалях тихо.
*** ...
  1023  10 
Луничава есен
дълбае небесни щори.
Реша слънце.
***
Капят салкъми. ...
  789 
Морето ситни
пясъчни бродерии.
Буревестия.
***
Танцуват локви, ...
  825 
Разпукват сладост
облачни хризантеми.
Ресни пладне.
***
Плаче глухарче. ...
  752 
Пристъпвам в теб.
С безсъници на прага
залязва слънце.
***
Шарен паважът. ...
  1132 
Ще се събудя
малко след седем.
Ще отворя прозореца
на крепостта
и ...
  633 
***
Разсипва жълтооки пълнолуния
по миглите на фара
раковина.
Недоизплетена
тъга от водорасли ...
  580 
- Ще си купиш ли небе?!
Думите замериха съзнанието ù с неочакван, първичен ужас. Душата ù изпищя, наранена от въпроса на непознатия.
- Купи си.
Взря се в картината. Пейзаж – малко планини, в ниското река и много, ама много небе. Изглежда тъжно. Есенно е. Виждаше облаците вдясно.
„Крият копнежи по сл ...
  877 
Останаха ли….
Остана ми една кравичка, като в оная приказка… “Дий, воле, дий”, всичко помете – и хамбарите, и храницата и кончето се удави, горкото… Пък какво конче беше… Наесен щях да го годявам, нали и то е… животец да види… Какви рожби щеше да издокара… Бог дал, бог взел…
Виках на жената, не ни т ...
  849 
Изпратиха му съобщението по скайпа. Издъхнала. Няма я. Да я няма, за нея така е най-добре. Като я видя за последно, си спомни колко е страшно да си жив. Като я видя, разбра, че години наред животът ù се е нижел в очакване.
Чакала го е да се появи, догонван от прахоляка на селския път, дето така и не ...
  889  10 
“Добрите учители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени”
Дж. Солк
Плачеше ли?!
Ангелите не плачеха. От раменете ù се отрони и бавно полетя към пода поредното перо. Двете кървави клечки на гърба ...
  837 
Реди по калдъръма злато
изгревът,
трептят
въздушни въпросителни.
Наперушинени, ...
  699 
***
Боли от невнимание
когато
приятелите си отиват
и е тихо
пътеките оттатък изгрева ...
  775 
Сива самота
протяга пръсти
през огледалото,
навярно спомени
от стари снимки ...
  655 
Следи в сърцето,
стъпки зад прозореца.
Намислих те.
  716 
Валят перли –
ангели къпят пера.
Задушница е.
VVV
В джобове носиш ...
  633 
Перонът мери
с римувани минути
електричката.
VVV
Възкръсват рими. ...
  690 
„Когато
любовта си раздадеш”...
В мастилени следи душата срича,
когато
„любовта си раздадеш”, ...
  723 
VVV
Нестройно кресчендо.
Вятър дирижира
камбани в полето.
VVV ...
  678 
VVV
Разпасани пазви
наливат гроздобер.
Мухи винарки.
VVV ...
  698 
С ухание на стъклено небе
самотно вечерта протяга чаша.
Утайка от шампанско…
върху устните.
Жадувам звездопади. ...
  746 
Мокри скули.
В окото на мрамора
капка седеф.
...
Ухание на горещо кафе. ...
  809 
***
На дъщеря ми, която тази нощ навършва 20
Ангелско подухване в лицето.
Крилете си –
нарочно ги отряза.
Остави шепота ...
  566 
Свъсено небе.
Дъждът е зрънце облак
в огледало.
***
Заесенява. Тополата разсипва ...
  741 
Скалист хоризонтът.
Слънцето
струна –
изопната секунда нежност.
Носталгично… ...
  666 
Тъничка сребърна струна
скъса се
хоризонтът.
Насече
финалният акорд на залеза ...
  676 
Делнично безличен е
животът.
Сива пепел –
синьото в очите.
Шепнат сетивата ...
  576 
Облачно небе разпъва ризи,
задъждели зеници -
оглушали спомени
неслучени.
Белег избелял, ...
  592 
Неясен шепот пепелта е
от урната за спомена
по мен.
Не стига
един живот да ме живееш ...
  645 
КОМПРОМИСНО
да премълчим
среднощните кошмари
пред порцелановия поглед
на вещите ...
  613 
Propuestas
: ??:??