Patrizzia
2.056 el resultado
От проклетата диета,
вече в тъмнината светя.
Ядох риби, ядох раци,
поболях се от мераци.
Дядо Коледа и Мраз, ...
  709  18 
Бяла пустиня съм, плаващи пясъци.
Трева таралежова* остра, без цвят.
Сърцето прескача, задъхани тласъци.
Самум** ли се вдигне, очите горят.
Сухи кълба съм. Летя, със сирокото***. ...
  386 
Така и не умея да прощавам,
научих думи истински и прости.
Наивността си с тях да оправдавам,
когато ме пронизвате. До кости.
Гневът, торнадо често ви помита, ...
  510  13 
Отиде си неделята среднощ –
разрошена, немита, по пижама,
с парфюм на палачинки, за разкош,
макар и по пантофи, тя е дама.
Навъсен понеделникът студен, ...
  555  11 
Историята стара, от Верона,
не вярвам да е тя правдоподобна,
Ромео се катери по балкона,
Жулиета пък, се чувства неудобно.
Враждуват Капулети и Монтеки, ...
  1153  18 
Не ми се живее така, с безразличие!
Подхвърлена милост, реклама.
Свещички, по Коледа. Тъй, от приличие,
или пък, от кумова срама.
Дали е възможно, по-ниско да паднете? ...
  547 
Сега Луна съм, златен съм алтън
косите ми, като нощта са черни
Звездици-чанове звънят насън
и гонят годежарите неверни.
Ще се събудя утре -слънчев лъч, ...
  469  10  10 
Ситни, бодливи и черни зрънца,
къклица плъзна, затлачи се млина.
Уж са познатите, стари лица,
толкова бързо ли времето мина?
Носехме волни души и сърца... ...
  316 
Измориха се думите, капят.
И не милват, не любят, не хапят...
Tе -перца от нелитнали птици.
Еретичка съм. Вие светици.
И замлъкнали ноти, остават, ...
  348 
Пътници-друмници, бродим безспир,
стръмните кози пътеки,
трудно изкачваме, търсейки мир,
Бог е високо, далеко...
Пламъче живо в потопи, беди, ...
  1156 
"Сега си дълготраен, като дъжд",
ръждясал спомен с болката живее,
огрее ли Луната, изведнъж,
в сърцето арфа сребърна ще пее.
Насън изкупвал нечия вина, ...
  798 
С китарата припяваш си по слух,
бунтуваш се и тясно ти е в Рая.
Събуждаш даже Бога полуглух.
В"...небето с диаманти" и безкрая.
В нозете ти се вие Млечен път. ...
  416 
Кулинарка съм призната,
поназнайвам и вината.
Сирената в скромна доза -
нетърпимост към лактоза.
Капама в гърне ще сложа, ...
  1109  33 
Шумът убива тишината
и дребнотемия крещят.
Дори и да си над нещата,
ти загорчава. Всеки път.
С шамари трудно, но се учи. ...
  1121  17 
Искам да съм ти свещица,
да разпръсна дръзко мрака,
златна падаща звездица.
Тъмнината ще почака!
Крехка восъчна и нежна, ...
  498 
***
С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости, ...
  344 
Надеждо моя, женската ми вяра
разперваше крилата неукрепнали,
но църквата все бърках и олтара
и грешните молитви май съм шепнала.
Надеждо моя, все кънти на кухо, ...
  372  10  10 
Пак грешната по съмнало заспа,
сънят й в хоризонтната си крива,
по майчински сред градската тълпа,
измръзнали гаврошчета завива.
С юрганчето на зимните коси, ...
  362 
Спи котката. В съня й сняг вали.
Припяват от камината дървата.
И пресекливо чайникът дели,
на ароматни залци тишината.
Мирише на канела. И на студ. ...
  935  13 
Бърза вятърът, къса букети,
да дари сетен път есента.
Леден дъжд по косите ѝ свети,
ситни бисери. Плач в песента.
Хризантемите бели – от восък, ...
  837  10 
Аз съм мъничък принц, от планета добра,
или пък - принцеса, на грахово зрънце,
сред хора милиарди душата избра,
за майка -Луна, а баща ми е Слънце.
С Голямата мечка на жмичка играя, ...
  323 
Вятър в пясъка рисува,
спомен - лято загоряло,
прилив хладен бряг целува,
есен - песен без начало.
Само краят й пристъпва, ...
  420 
Жената е звезда. На челото жигосана.
Cтъпва боса по тръни, без страх.
Небогопомазана е и немиросана.
С тежък кръст -първородният грях.
За децата си крала би, просила, лъгала. ...
  456  13 
Клатушка се пияният стрелочник,
семафорът объркано примига,
и релси се извиват, безпосочно,
за влакът, който тъй и не пристига.
Помахват тихо сгърчените клони. ...
  652  13 
Бърлогата на звяра. Смърди. Силно.
Сред голи кости хили се лъстиво,
хиената с котило уродливо,
навън излязла, гали се умилно.
Ще кажете: Пак ужасии разказва! ...
  500 
Каква ти средна възраст, болки, криза?
Престилка, манджи, страсти в сериала...
Съседски клюки и кирлива риза,
която и река не би опрала...
Дребнави грижи, мрънкане, проблеми, ...
  659  13 
Започва да ми става все по-криво,
от празни думи, кухи обещания.
Зад себе си се крия саможиво,
да преживея празничната мания.
Поредната година си отива, ...
  386  15 
В пръстта небрежно Бог си поиграл,
огледал се в света си чисто нов и,
с безформена буца от мократа кал,
създал човек. Без дрехи и окови.
Ликът си несебично Той му дал, ...
  359 
Земя на заем. Въздух на корем.
И Бог размахващ десетте повели.
Множим се, трупаме и спим. Ядем.
И смеем се на шепа полудели.
На сигурния, топъл, мек диван, ...
  474  13  15 
Късно слънце раните си ближе,
вятър тънка паяжинка мята,
златни листи есен да наниже,
да накити празнично земята.
Иде зимен годеник разюбен, ...
  684  14 
С присъщото човешко безхаберие
канонизираме довчерашни палачи
и бивши юди с кредит на доверие,
рогати ангели – на стадото водачи.
Широк им е светът на тесногръдите. ...
  424  14 
Колосан си от съжаляване,
броиш ме - пясък сред пустиня.
Инстинктът ми за оцеляване,
е като болест - ще ми мине.
Изгладен си, съвсем, до лъсване, ...
  550  10 
Плачеш ли, любов? Защо си тъжна?
Учиш се на доживотно чакане.
Колко пъти ми остана длъжна?
Пак ли съм ти рамото за плакане?
Слънцето крадеш. Е, не е честно! ...
  666  21 
Всяка есен си сменям адреса.
Къща търся, със задна врата.
Дъб висок, щом реша да се беся.
И поле щом с метла полетя.
И танцувам с листата, до тъмно, ...
  447  11  17 
Песничка простичка - ритъм и звук,
просяче, седнало вън на паважа,
стиска коматчето в мърляв юмрук,
псето бездомно - другарче и стража,
молят очите им: Спрете се тук! ...
  594 
Среднощна доба. Спи градът, мечтая.
За Вила Вилекула, тъй вълшебна.
Да полетя високо, към безкрая,
не перка, само вяра е потребна.
Че Карлсон на покрива ме чака ...
  837  20 
И ето, искам само да създам
измислен свят и собствена планета.
От спрягането на глагола ям
човеците превръщат се в прасета.
Че този свят не струва пукнат грош ...
  454  12 
Животът ни е срещи и раздели,
по-страшен от смъртта, страхът е само.
И гари в неизбежност път прострели .
Прегърбена женица, в мрака. Мамо!
По релсите очите ти се стичат, ...
  1138  13  16 
Пада сняг по косите ми. Още е тъмно.
Скърцат стъпки зад мен и догонва ме вяра.
Там далече петел не дочака да съмне.
Зимен свят и поредният ден в календара
Студ сковава сърцата. Изгризва душите. ...
  439  11  11 
Май така си приличаме с тебе, съдба –
луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме.
И препускаме смело, съвсем по ръба.
И сме стари моми. То и кой да ни вземе?
Нито среща, ни стига, ни топло легло. ...
  1239  17  27 
Propuestas
: ??:??