Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

Душата ти не е безкрила 🇧🇬

И всеки яд изглежда дребен,
на грешно божество молебен
отново скършен правиш ти.
Хоругвата ти на парцали
и просяк жив да те ожали, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-07-26T12:48:10+03:00 486 1 2

И все за кумовата слава 🇧🇬

Светът различен ми изглежда,
през розовите очила.
От безнадеждност, до Надежда,
къде ли аз не съм била?
Препъва се и се изправя, ...

Patrizzia

Poesía » De humor, Otra

2021-07-25T12:54:35+03:00 527 4 8

В мрака не е страшно 🇧🇬

И колко нощи бели вече чакам го, да свирне,
под малкия прозорец, позакнижен с вестник стар?
Къде си мое детство, парцаливо и немирно?
И старите приятелства ли слагаш на кантар?
И кой е кантарджията? Годините предишни? ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-07-25T11:32:04+03:00 506 2

Рано, или късно... 🇧🇬

За будните запалила е свещ,
нощта си в свята църква претворила.
Целува вятър пламъка горещ.
Кой каза: — Светлината е безкрила?
И всеки лъч перце е от крило, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-07-24T20:53:47+03:00 681 8 11

Дори да ме докоснеш, хей така... 🇧🇬

Дори да ме докоснеш, хей така,
нехайно и привидно уморено,
ще хукне пак в премръзналите вени,
онази буйна пролетна река.
Ръцете ни навеки ще сплете, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-07-24T11:32:12+03:00 423 2 5

Прииска ми се 🇧🇬

Прииска ми се да ви напрегръщам,
дано за бога вече се опомните.
Дивачка съм си, все една и съща,
от малко срамежливите и скромните.
Прииска ми се да ви дам надежда, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-07-23T19:33:41+03:00 534 8 15

Чудовище от кал 🇧🇬

Понеже времето е криво –
покрийте язвите, с варак.
Повтаряйте, че ви отива.
По папагалски, пак и пак.
Какво, че някой там умира? ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Otra

2021-07-23T15:16:56+03:00 1K 5 5

Канела мед, любов и още нещо... 🇧🇬

Канела мед, любов и още нещо
и щипка пръст от светъл кръстопът,
от птица дъх, от роза сън, тъй – вещо,
забърквам и очите ти блестят.
Луната гъделичка закачливо, ...

Patrizzia

Poesía

2021-07-22T19:23:56+03:00 453 1 8

Заупокой. И кръст. Без рай... 🇧🇬

Животът – мъки изначални.
Безгласна сянка, жажда, глад...
Върху съдбовни наковални,
съдбата други ти коват.
Потрябваш ли – ти гост си пръв, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2021-07-22T13:37:02+03:00 516 3 9

Oстават два, на два 🇧🇬

Когато сме на грешен път, към храма,
молитвата – изречена без глас
ще стигне ли да огребе от нас,
греховната коруба? Или няма.
И колкото плътта ни да е слаба ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-07-22T09:38:50+03:00 722 2 18

А вината е на кабернето... 🇧🇬

Ах, това каберне... Две засмени очи,
устни с нежна и топла извивка...
И мускусен парфюм... Това вино горчи,
и отрова е. Толкова пивка.
Самота, джиесем и цигарен фантом, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-07-21T13:24:53+03:00 945 5 8

Докоснеш ли ме... 🇧🇬

Докоснеш ли ме, цялата трептя –
сто тъжни жици с птици отлетели,
оплакващи последните ята,
сънуващи попътните им трели.
Докоснеш ли ме, птичите крила, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-07-21T11:32:18+03:00 602 1 2

Поет 🇧🇬

Понеже съм дебелокожа,
кълнат се думите, че те
безкрайно много се тревожат,
след мене кой ще ги чете.
Напира в мен класик, новатор, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-07-20T10:08:43+03:00 727 3 12

Не ми се пише. Край. Финал. 🇧🇬

Не ми се пише. Край. Финал.
Отлитна, в Горната земя
на музата Пегасът бял.
Да изтърпи не съумя.
Криле да свива – поко̀рен, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-07-19T14:50:17+03:00 716 5 15

Hа трезво, а и на пияно 🇧🇬

На Б.
Търкулнати по стръмна урва
дванайсет грозда натежали.
Сред остри камъни се сурва,
животът ни – недей да жалиш! ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-07-15T20:50:16+03:00 488 6 7

Ще остана ли жив? И доколко? 🇧🇬

Топла, смугла, красива. Цъфтящи липи –
и звездите са толкова близо.
Тази влюбена нощ няма как да заспи –
от косите си шие му риза.
А в очите ѝ дави се Месецът млад ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-07-15T19:49:20+03:00 402 2 7

Kак? 🇧🇬

"Тя не е като вас, разноцветни гердани си сплита
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-07-12T21:41:42+03:00 1.2K 12 19

Излишък имам сигурно, на сол 🇧🇬

Вали, вали – дали порой не бе?
В очите облак търси си пролука,
а слънцето там, в лятното небе,
дърво и камък знойно ще пропука.
А днес дори самата съм сезон, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-07-12T19:58:32+03:00 496 7 15

Марш, бе, ваш’ та кожа! 🇧🇬

Лято, жега, икиндия.
Избори, гълчава.
С някаква машинария
вота ще се дава.
И след третата мастика, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2021-07-11T20:40:30+03:00 512 6 8

Душата на хляба е бяла 🇧🇬

Ще си тръгнеш среднощ. Аз по пътя светулки ще пръсна,
всеки камък ще скрия с копринено нежни треви.
Ще помоля Луната : Недей, не заспивай, до късно!
Взел тъга за изпът, ти не спирай и просто върви!
Ще излея от трите си с обич нашарени стомни ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-07-10T05:33:49+03:00 574 9 8

Последно корабче, съдбовно 🇧🇬

Да можех да отплувам тихо,
към хоризонта и отвъд.
Ще взема само два-три стиха
и чаша вино – за из път.
Последно корабче, съдбовно, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-07-09T00:39:52+03:00 773 6 12

Kато в стар, измислен филм 🇧🇬

Строших метлата, на коляно
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-07-08T20:19:21+03:00 490 3 6

Kогато дойдат зимните недели 🇧🇬

Словата, дето Бог ми ги дари,
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях – ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2021-07-08T07:16:41+03:00 1.1K 6 15

Непременно 🇧🇬

Понеже гроздето – зелена ягорида,
видяло му се кисело и не веднъж,
той пред екрана само прави се на мъж
и сипе смело, смело хула след обида.
Да беше, честен, че да каже : "Ще си ида, ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

2021-07-07T20:20:48+03:00 526 4 6

Дори и неграмотните ще плачат 🇧🇬

Размисляш и премисляш, но какво ли?
Объркаха се мислите, кълчища.
Родени сме безпомощни и голи.
Борба за хляб... И по средата – нищо.
Разгръщаш си душата, като книга, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-07-05T22:06:36+03:00 474 6 19

Фарс 🇧🇬

Неозаптено злото още диша
и как се озаптява? Кървав знак,
от делника. Опъваме каиша,
белязани мъдрец, а и глупак,
загледани са в точката пресечна, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-07-05T19:32:56+03:00 411 2 3

Перца за капела 🇧🇬

Каквото да поискаш, все е кът.
И не, че искаш нещо непосилно –
додето ветрищата отшумят,
наляво, или дясно ще се килне,
капелата? Тя има собствен нрав – ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-07-05T19:00:11+03:00 398 2 3

Зигзагообразно 🇧🇬

Небето се изрони – до основата,
облечен пак във вчерашните дрипи,
не се досети, тичащ все към новото,
денят за сбогом вино да ти сипе.
И не, че си пияч и ти с пиячите, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-07-04T17:05:24+03:00 406 1 8

Вините сто – животът е един 🇧🇬

Завръщането винаги боли
по някаква неведома причина.
На прага сядаш, чакаш, но дали
пристягането в ляво ще премине?
И с вързани очи ти е познат – ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-07-03T19:24:53+03:00 752 11 11

Kапитан 🇧🇬

Край река седи юначе,
тихо, жално, милно плаче.
Вчера тати му направи
кораб от дъсчици здрави.
От салфетки два-три ката, ...

Patrizzia

Poesía » Para niños

2021-07-03T07:33:31+03:00 482 2 10

Бог да ни помага! 🇧🇬

Суетата крачи, крачи,
с лакоми очища.
Егото ви много значи –
утре ще е нищо.
Думите ви мачкат, газят, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2021-07-02T19:37:00+03:00 542 4 12

Сърцето стиснала в юмруче... 🇧🇬

Сърцето стиснала в юмруче,
по Млечен път върви, сред мрак,
Луната и набързо учи,
сама да се обича. Как?
Метеоритите разбиват, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-07-01T18:03:00+03:00 493 2 7

Hасън 🇧🇬

На Красето, с обич
Морето даде два рапана,
за да си гребнем синева.
Дъждец по ръбчето остана,
но пука ли ни от това? ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-07-01T08:11:28+03:00 800 7 11

Юлско утро 🇧🇬

И носи лятото хоругва светлосиня,
пощада моли за побъркания свят.
През нивите, полята – дето и да мине,
по стъпките му само макове цъфтят.
По синори от зноя рано оголели, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2021-06-30T19:56:23+03:00 1.6K 6 11

Цона и Мичето 🇧🇬

Аз замлъкнах, че дрънкате, дрънкате.
Да е само това, но си вервате.
Уж ми целите жичката тънката,
а ужасно ми късате нервите.
Що е тук, още тук? Май парясница, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2021-06-29T19:38:57+03:00 550 8

Нарекли са ме с името Надежда 🇧🇬

Добра била съм и не съм била
и нямам място в ада, или рая.
Сред радости, любови и тегла,
сама и тъжна пътя си чертая,
трънлив е – от началото до края. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2021-06-28T20:03:48+03:00 614 5 9

Сърцето да възкръсне съумя 🇧🇬

Не ме разпитвай! Някак преживях.
Бе буря пясъчна, самум... Премина.
Под тоновете пясъци и прах,
сърцето ми превърна се в пустиня.
И сто години пясъците рих, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-06-28T11:08:44+03:00 440 3 5

Pавни 🇧🇬

От войни, от алчност и разрухи,
този свят съвсем се вкамени.
И вдовишките очи са сухи,
сто сираци – хиляди вини.
И дали, и Бог сега се дразни, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2021-06-27T19:45:57+03:00 711 2 6

Метлата ми ли? Ей я – в къта 🇧🇬

Стоиш застинал вън, на прага,
усмихнат – от немай къде.
Мълчиш – това не ми помага,
кажи сега, защо дойде?
Май с нея хич не ви потръгна? ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-06-26T19:48:49+03:00 444 6 12

Откъде толкоз гарвани? 🇧🇬

Отчуждено гъмжило и хора, и улици много,
в избелели зеници съзирам и лудост, и страх.
Изтънелите жици пренасят тъга и тревога,
и посърва градът, или може би аз остарях.
И липите вековни е някой изсякъл – до дъно, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-06-25T13:50:24+03:00 1.1K 8 17