Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

При Вас ме пращат, Ваше лицемерие 🇧🇬

При Вас ме пращат, Ваше лицемерие,
грижливо пътя ми показват даже те.
Душата крих, но злобата намери я,
от тук нататък ще е както кажете.
Да, ваша Низост, пращат ме – с проблемите, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Otra

2021-01-27T11:27:18+02:00 426 9 14

Летя си на метлата и си свиркам... 🇧🇬

Понеже ми е депресивно сивото,
а телевизорът до лудост дразни,
че деветини, бабини преливате –
от празно в пусто и от пусто, в празно,
понеже хич не съм по сериалите, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-01-26T10:07:53+02:00 1.1K 7 17

Месецът изгуби, с мен един облог 🇧🇬

Месецът изгуби, с мен един облог,
скубе им брадите. Май ли? Ха, дано!
Щипя се, горкана – аз ли съм? Не съм!
Рано, отзарана, цъфна стар налъм.
Писнаха звездите, ревна вятър щур: ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2021-01-25T11:20:37+02:00 575 5 12

Летен сън и салкъми сънувам 🇧🇬

Не е сняг, не е сняг – пеперуди –
аз сънувам поля и косачи.
Сово мъдра, защо ме събуди?
В тъжен стих, януари да плаче?
Няма скреж, няма скреж, по стрехите, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-01-25T10:05:22+02:00 965 8 12

Да го прощава господ! 🇧🇬

Светът отдавна село – глобализъм,
но хората не се сближават, хич.
А хидра от екраните излиза
и бълва пошлост, силикон и кич.
И сиви клетки, в мозъка си траят. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-01-24T16:02:57+02:00 366 3 7

Пишман будисти 🇧🇬

Направо ми закуската приседна
и в поза Брус Лий, стиснах ножа —
животни, кожи... Не така не може!
Убийци! Ще ги браня, до последно!
Маскира ми се котката — на роза, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2021-01-24T11:07:47+02:00 454 3 8

Вселена 🇧🇬

До смърт ми е омръзнал този делник,
предъвкващ остарели новини.
Разделящ ден и нощ — неравноделно,
та лудостта ми да я подчини.
Разсъмва се. Умора те приспива, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-23T12:46:17+02:00 549 10 15

Mечта 🇧🇬

Просълзени прокапват сред зима капчуци,
оголели дървета, залъгват снега,
че е хлъзгаво — зимата, схванато куца
и си мисли : За пролет е рано сега.
Топъл вятър, невчесан, подмамено цвете, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-01-22T18:39:52+02:00 414 3 8

Ще бъде май, преди април 🇧🇬

Ще бъде май, преди април,
ще разцъфтят череши диви.
Там, горе някой е решил,
че този хаос ни отива.
Ухания, цветя, пчелин ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-22T11:37:03+02:00 354 6 10

Обичам те! 🇧🇬

Обичам те! Отдавна се изтърка,
до подпис — за продадени души
и после питаш: Как сърцето сбърка?
И разумът, а рядко той греши.
Обичам те! Не казвам, че ми писна, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-21T17:26:05+02:00 553 9 11

Вълшебна пролет — земен кръговрат 🇧🇬

Зелена пролет в топъл сън и цвят,
красив, като очите на момиче,
несръчен вятър, птича песен срича,
кокичетата, само те не спят
пробуждат се врабците и летят ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-01-21T13:44:11+02:00 430 4 8

Ето, тръгвам след миг 🇧🇬

Ето, тръгвам след миг само с шал, а нозете ми — боси.
ще ме стопли ли в зимна фъртуна човешката длан?
Да последваме с теб, тази нощ сред звезди среброкоси
пухкав сън по ресници, на сънен площад разпилян.
Сред небето Луна, като резен лимонов ще плува, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-01-20T19:56:48+02:00 500 4 13

Заради две очи 🇧🇬

Заради две очи... Била съм млада,
безкрайно и до болка ми горча.
Но махнала с ръка, ей тъй, с досада,
ме дръпна лудост: Стига! Доскуча̀!
А аз съм и сама нетърпелива, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-20T10:52:50+02:00 461 2 5

Друго какво да ви дам? 🇧🇬

Пиша и пиша, за нощ и по няколко стиха,
отрова и комка, душата ми — тръни влече.
Пръст ми размахваха строго, а после простиха.
Луда е, само понякога, някой през зъби речѐ.
Мога да бъда дъга — с цвят да пълня гледците, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-01-19T12:45:47+02:00 1.1K 2 9

Хиени са, но в овчи кожи 🇧🇬

Те, демоните са двулики
и си живеят между нас.
Не ще ги разпознае никой –
с човешко тяло са и глас.
Понякога съседи мили, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2021-01-19T09:42:02+02:00 530 5 16

Януари 🇧🇬

Януари в снега се търкаля, по детски щастливо,
снежни ангели бели рисува из целия град.
Малки сиви врабчета за миг, чак до сълзи разсмива,
да забравят за малко неволя и зима, и глад.
По олука се спускат лъчи и си правят пъртина, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-18T10:07:23+02:00 449 3 15

Cлавеи и хора 🇧🇬

В часовника ми закачен,
с дъсчица и пирони,
живее славей и за мен,
светът е без сезони.
Запее ли, записвам аз, ...

Patrizzia

Poesía

2021-01-17T19:01:39+02:00 334 1 7

Cветъл купел 🇧🇬

Има бедност по света, дечица дребни,
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?
Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го? ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-01-17T13:23:11+02:00 781 1 6

Зимен бал 🇧🇬

Дантелите сребристите мъглата тихо спусна,
косите й разреса северняк, с немирни длани.
Студът захапал четчица, гримира я, изкусно,
а зимна нощ — посестрима, на бала я покани.
Зад облак сгушен Месецът, сърдито се навъси — ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-16T19:30:22+02:00 429 3 10

Тази вечер ще се пръсна... 🇧🇬

Тази вечер ще се пръсна – милион и две звезди,
нито рано, нито късно – дъжд стъклата набраздѝ.
Странен дъжд, солен – сред зима, но валѝ,валѝ, валѝ.
И снежинки, с мойто име, китят старите ели.
Капките в студа замръзват, но това не е беда. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-15T20:17:55+02:00 517 2 10

Mалък сечко 🇧🇬

Висулки капят – кап,кап, кап
и локвите са плитки.
Спи златно жито – бъдещ хляб,
сънува лято – с плитки.
Врабченце сиво – чик -чирик, ...

Patrizzia

Poesía » Para niños

2021-01-15T11:39:21+02:00 542 3 8

Съвсем навреме 🇧🇬

Ще взема стихче да напиша – сиропирано
и баклава, от думи – лепкава и сочна.
Без гняв, без бунт, без мисли за умиране.
Ще поумнее луд. И шоуто ще почне.
Ще счупя на коляно всеки лък, цигулките, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-01-14T11:52:12+02:00 395 4 7

Една усмивка имам, вместо риза 🇧🇬

Все падат ми се някакви такива
пътеки, с тръни, драки. Все издрана.
Все някого погледнала – накриво,
различните убиват ги – хуманно.
И няма синини, и няма рани, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-01-13T20:20:33+02:00 576 4 15

Cред дланите, ни, като коте сврян 🇧🇬

Домът е хляб и огън, а и дим,
коричката на мъка споделена,
която трябва с теб да измълчим
или сами сме в цялата вселена,
или в пиян от чувствата ни час – ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-01-13T07:17:41+02:00 366 4 5

Всеки към дома си... 🇧🇬

Дори и да не питаш, ги усещам,
въпросите, на примката висят си.
Разказваш ми съвсем небрежно нещо,
а всъщност си ме търсил и в съня си.
Защото паметта коварно помни, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-12T10:44:11+02:00 300 5 7

Сребристo 🇧🇬

Сребрист светлее, тихчко се рони,
от ангелски чертози пухът снежен.
На меко легнал – в белите корони,
се полюлява вятърът, разнежен.
Синигерчето сипе звънки трели, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-01-11T10:53:19+02:00 499 6 7

Не ги слушай, любов! 🇧🇬

Все говорят за тебе, че няма те,
да, но как на света са се пръкнали?
Ти щурче си, на Бога на рамото
и светулка в косите, по мръкнало.
И боли те от злост, присмехулната, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-10T21:10:58+02:00 644 9 10

... за изследване. Научно. 🇧🇬

На Юри
Ти ми даваш пример светъл,
но дали да го последвам?
След мезе и питиета,
с дяволи да побеседвам? ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2021-01-10T09:07:09+02:00 535 6 27

Kуче да нахраня, с маргарити. 🇧🇬

Веднъж и ти , различен уж от хората останали,
какво все пишеш? Как се случва? Ме попита.
Безумие от ранно детство, здраво ме е хванало –
опитвам куче да нахраня, с маргарити.
Прекръстила ръце – внезапно страшно охладнелите. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-09T09:18:59+02:00 365 2 7

И обича... 🇧🇬

Дори най - гладкия от тях да стиснеш –
да се изгуби, в твоята пестница.
Е камък. Като участ зла, ще висне...
Над бяла врана, а и тя е птица.
Перата бели пръсна - не брои ги, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-08T10:02:41+02:00 765 6 3

Hе е нарочно. Спете, спете! 🇧🇬

Как неусетно се преместих,
там, в измерението пето?
И остаряха всички вести,
и отесня ми в миг небето.
Поне един не ме потърси, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-07T07:58:26+02:00 823 12 29

Разпятие и котва – здраво дръж! 🇧🇬

Небето ми съвсем обезумя,
или пък уморих се, да го шия?
Не зная. И Земята е жена,
И стяга, до удушване шамия.
Делфини ли писукат – писък тих? ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-01-06T10:44:08+02:00 479 5 17

Eдно на ум 🇧🇬

От моя плач една звезда събужда се и пада,
и извоювам само мое място, в този свят.
Съдбата ми от звездните остатъци кроят.
Орисници, но лошата до люлката присяда.
Тя стара е, а другите красиви са и много, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-01-05T10:11:17+02:00 334 3 3

Че ни за среща сте ми, ни за стѝга 🇧🇬

Понякога ми идва да избягам,
и чорлава, и боса, през трънака.
макар да знам, че бягство не помага.
И зад гърба ми – кречетало трака.
От хилядите ми Овенски не -та, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-04T08:54:18+02:00 384 6 17

Палечките щом пораснат 🇧🇬

Когато риза от коприва ши,
един поет, с душата на разбойник,
за Палечки – светулчени души,
за да закърпи всичките пробойни.
Когато жива носеше вода, ...

Patrizzia

Poesía

2021-01-02T11:25:04+02:00 310 4 8

Mалко чудо, но сбъднато 🇧🇬

Тръгна си - дрипава, стара и псетата,
виха след нея в дванайстия час.
Новата млада, красива – късметите,
ситно написани пръсна сред нас.
Тихите улици, мракът, мъртвилото – ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-01-01T14:21:34+02:00 378 5 14

Само ме чакай! 🇧🇬

Липсваш ми, липсваш ми, липсваш , далече,
мамо си ти. Само Скайпът бърбори.
Казваш : Какво пък, поредната вечер,
празници – носят тъга и умора.
Млъкваш. Мълчиш и мълчиш, предпазливо – ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-12-31T11:07:24+02:00 559 10 15

...сто години ще спя... Вероятно – навеки 🇧🇬

Тези принцове, вечно воюващи с вируси,
тези тролове – само наужким джуджета,
златна рибка, мутирала, плува из вира си,
зла царица и нова, веганска диета.
И разбойници няма, нали – демокрация ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2020-12-30T20:09:55+02:00 392 9 23

В душата ми – мотика, търнокоп ли... 🇧🇬

Строих от стиховѐ въздушна кула –
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.
А всъщност и морето не обичам, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-12-29T19:38:43+02:00 678 9 17

Hещо сбъркано 🇧🇬

Днес няма да грачат в стиха лешояди,
лирическата няма да умира.
На всичката образност – кръст й се пада,
на приказките – камък и секира.
И няма река да тече – наобратно, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-12-29T10:40:27+02:00 487 3 7