Patrizzia
2.252 el resultado
Опитах се да дам на вярата си име.
И знам, че всички я наричат Бог.
За някого е крава, с напращяло виме,
за други - вол, скопен е и безрог.
Опитах се надеждата си да опиша. ...
  369 
Сънувах, че са цъфнали * салкъмите,
Балканът грее. Булка в снежно бяло.
Събудих се. Цъфтят, ама налъмите...
Прескочи такт сърцето ми примряло.
В съня видях гора и сини камъни, ...
  1180 
Днес ми е безгрижно, весело,
сляпо вярвам си, че има те.
Времето се е обесило,
миг преди да дойде зимата.
Затова сезонът, петият, ...
  407 
И вдига ти кръвното, къса ти нервите,
понеже, нали е мъжа ти.
Слугуваш, переш, чистиш...После не верва ти,
че трае сто часа деня ти.
И де го намери със две академии, ...
  659  26 
Под вежди пак ме гледат строго,
а аз им се усмихвам - мило,
не им се връзвам много, много...
Живот торба, а аз съм шило,
от там е цялата беда, ...
  405 
Летях и падах, ставах и вървях,
и смела бях, презряла смут и страх,
сред студ и жега, лед, пустиня, прах,
светица, бяла, черен дявол лош,
изстрадах и обичах, преболях... ...
  511  12 
Косите ти мъгла са, моя ласкава богиньо,
ръцете ти - крила на сини птици.
Небето пие жадно от малиновото вино,
на устните ти. И гасиш звездици.
Красива си. И месецът засрамено се крие. ...
  377 
Думи на вятъра хвърлени,
хора за нещо обидени.
Жалби до Бог - от опърлени.
Факли сме. Огънят свиден е.
С химии днес нестинарите ...
  369 
Живеем в свят бетонен, без сезони,
на богове играят луди учени,
А строги са природните закони.
Оплакваме сезоните неслучени.
Задъхана се от смог и прах планета, ...
  415 
Безсъницата пак тъче килими,
душата ми е дървен стар разбой.
И всяка шарка грее с мойто име.
Тъкачката – изкусна и от сой.
Живот преплита с времето болящо. ...
  573  12 
Мислете ме за сляпа и наивна,
щом тежък кръст пак нося търпеливо.
Присмейте се - от пътя, ако кривна.
Човек съм и доброто в мен е живо.
Когато босонога сгазя лука, ...
  379  11 
Зове ме път и без преструвки,
лъжи и празни обещания,
с на възел вързани обувки,
без лицемерно покаяние.
Обличам дрипавата дреха, ...
  425 
Скрита в облаци черни и зимни,
по небето, беззвездното скита
Луна вълча, за пролет петимна,
хищен вятър следите замита.
Тихо стенат дървета, сиротни, ...
  459 
Булеварден роман, стих, тъма.
Паяжина. Бесилка. Въже.
Котка, чай, тъжна, стара мома,
Ръжда. Спомен. И бивши мъже.
Стари снимки. Молци. Нафталин. ...
  483  17 
Чувствам се така желана!
Ето, пулсът ми препуска!
От леглото, ако стана,
се заканва да ме схруска.
Вие ми се свят, изгарям! ...
  797  11  22 
***
Да, пряма съм! Сека ги безпощадно,
до корен злобата и пошлостта, и клюката.
Лъжичка сребърна - любов на гладно
и стих - за безработните ръце на скуката.
И силна съм! Та хич не се надявай! ...
  412 
Нозете ти ще помнят дълго друмите,
които все на длъж и шир ти мериш.
Свещицата мъждукаща на думите,
запалвах нощем. За да ме намериш.
Калесвах те, на шарената бъклица, ...
  1719  15  25 
Сънувах лодките на кея,
вълните са кобили, вързани.
И спря се времето забързано
да ме научи да се смея.
Сънувах фар, море и чайки, ...
  341 
Цяла нощ по на топчица свитият свят,
скрежът с пръсти от сън е рисувал звездите.
Кашля тихо комин. Черни сажди летят.
От дима ли, от студ ли, сълзят му очите.
И замръзват дантели по стара стреха, ...
  535 
Мъничка и шарена, и драга,
все се криеш. Как да те открия?
Име дадох ти. И ти приляга.
Маги те нарекох - от магия.
Котенце си рошаво, очите, ...
  2039  11  38 
От моята камбанария
(през късогледството на взора)
света поглеждам – шарения,
и дребни, като мравки хора.
От очилата пак мигрена ...
  1256 
От злато са подковите ти конче мое,
а гривата - искряща, тънка свила,
но вързан вятър си, а бавна смърт -покоя,
змия потайна пие твойта сила.
Усойно, тъмно е в човешките обори, ...
  418 
Не те познавам, ангеле мой верни,
но знам, че ти до смърт си ме обичал,
от битките крилата ти са черни.
На гарван май съвсем си заприличал.
Какъв ли да е бил греха ти смъртен, ...
  441  10 
Ако в спомен някога потърсим,
тръпнещият полет на крилата,
като бреме времето отърсим.
И потърсим в делника душата.
Можем ли да прекроим, по мяра, ...
  537  11 
Превърнахме в професия просията,
на църква ходим - мода го налага.
И уж ни е човешка орисията,
от нас дори и дяволът избяга.
И с кръстен знак беляза преизподнята, ...
  401 
Убивам се, с кафетата, цигарите.
И битките, все кауза пердута.
Диети нови, все заменят старите,
без сол, без сладко, кисело и люто.
И не е чудно, че съвсем найлонов е, ...
  514  18 
Пристигаш в шейната си, с бяла тиара,
развяла си грива, с блестящи очи.
Седи мълчаливо годината стара,
тъгата си крие. Дано не личи!
И всички посрещат те, дръзка и млада, ...
  1270 
Поредната година си отиде,
измършавя от липси календара.
Видях , каквото има да се види,
поредната година си отиде.
Остана в шепа стихове обида ...
  568 
Не се сърди на дрипавите истини,
които с нокти криви дращят нощите.
За да разсъмнат дните ти пречистени,
платили си с безсъниците още-то.
Не си безлична героиня в драмата, ...
  668 
Очаквах сняг, а плисна зимен дъжд
и сля в едно земята и небето.
Женица мокра, хукна изведнъж.
О, Боже мой! Намокри ми прането!
Прозорецът преви се в миг на три, ...
  499  10 
Убиваш ме, през ден, по невнимание,
небрежно някак, спирайки за малко.
В ковчеже от несбъднати желания,
заключих любовта ни. Колко жалко!
Изпиваш ме – аперитив с кафето си, ...
  654  13 
Ухае тишината на канела,
на мандарини, зима, липов чай
Завива ме и в мекичка постеля,
заспи! – ми шепне. И сънувай май.
Часовникът приспива ме, потраква, ...
  561  14 
И пак е Коледа, и няма сняг,
намръщва се небето и заплаква.
Една елха, от утро, чак до мрак,
шейната с чудесата пак очаква.
Роди се Бог... Животът си тече, ...
  733  12 
Любовта ми – хлабава тропоска,
нощем шия, денем се разпаря,
шев накриво и плохата плоска,
триста дупки. Присмех и немара.
Кройката досущ играчка-плачка, ...
  592  11 
Празникът си има име,
то е: "Моля те, купи ми!"
Вместо обич помежду ни,
няколко всесилни думи.
Искам! Трябва! Имаш! Можеш! ...
  704 
Не съм бездушна, меркантилна, ловка
и твърде много казвам ти с мълчание.
Сладкиш с хинин съм, захарче, с уловка...
Спести си прекомерното старание.
Предишен опит? Нямаш го, да знаеш! ...
  555  15 
От проклетата диета,
вече в тъмнината светя.
Ядох риби, ядох раци,
поболях се от мераци.
Дядо Коледа и Мраз, ...
  795  17 
Бяла пустиня съм, плаващи пясъци.
Трева таралежова* остра, без цвят.
Сърцето прескача, задъхани тласъци.
Самум** ли се вдигне, очите горят.
Сухи кълба съм. Летя, със сирокото***. ...
  438 
Така и не умея да прощавам,
научих думи истински и прости.
Наивността си с тях да оправдавам,
когато ме пронизвате. До кости.
Гневът, торнадо често ви помита, ...
  588  12 
Отиде си неделята среднощ –
разрошена, немита, по пижама,
с парфюм на палачинки, за разкош,
макар и по пантофи, тя е дама.
Навъсен понеделникът студен, ...
  626  10 
Propuestas
: ??:??