Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

Hаследство 🇧🇬

Просторът ти до шепичка е свит,
до шиник жито, но с пелин е смляно.
И все не сте си с ориста ти квит,
защото си деветото коляно,
което тежка клетва поразѝ. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-05-23T17:41:51+03:00 463 4 7

Заръка, за разлъка 🇧🇬

В небесата спи Луната –
с облаци зави се.
а гората в тишината
стихове прописа.
Нощи къси, но в съня си ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2021-05-21T20:23:21+03:00 514 3 6

Петък е, на майсторите ден е 🇧🇬

Петък е, на майсторите ден е.
Тостерът ми бълва черен дим.
Как пък да се случи все на мене,
някакъв дефект – непоправим?
От английската закуска, вкусна, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2021-05-21T08:30:16+03:00 591 6 14

Някой като вас... 🇧🇬

Там някъде, зад хълма пак гори
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-05-19T21:51:48+03:00 916 7 8

Cедем точки, за късмет 🇧🇬

Сред мократа тревица пак се щура
калинка – седем точки, за късмет.
Изгрява ден и всичко е наред,
тук, в ниското замира всяка буря.
И вятърът превива стара мура, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2021-05-18T11:03:29+03:00 1.3K 6 12

Живях ли? 🇧🇬

И колко сила, колко хъс,
любов и вяра, за добро,
фитилът е с причина къс –
тротил, под лявото ребро,
избухва в пламък ясно син, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-05-14T20:43:55+03:00 329 4 5

По котешки си трая 🇧🇬

Как дълго помни нежната ми кожа,
и ласките поглъща - зажадняла.
В душата ми, удобно разположен,
дори не си помисляш за раздяла.
Сърцето ми, превърнало се в ъгъл, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-05-13T17:54:08+03:00 514 3 5

Kостилки 🇧🇬

Откакто лятото ни побеля
и всички луди косове се скриха,
с плашилото черешите деля.
Унила съм и непривично тиха,
написах няколко бездарни стиха. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-05-11T21:10:26+03:00 355 8 6

Една душа, с размери на Вселена 🇧🇬

А казват, че е сиво битието.
Сред фалш и кич. Хранителна верига.
Очи затварям, литвам там, където,
е малкото, което не достига.
Твърдите, че за себе си говоря ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-05-11T08:00:28+03:00 935 7 10

А кестени диви така неизменно цъфтят 🇧🇬

В дланта ми се свива уплашено странното време,
а кестени диви така неизменно цъфтят.
Не е измеримо, което не може да вземе –
душите на луди – крепящи изгнилият свят.
И не, че са праведни, нито е толкова сложно. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-05-09T17:43:17+03:00 456 4 12

Смарагдов град? Остана само мит 🇧🇬

Хей, Дороти! Вълшебникът от Оз,
отдавна вече в пенсия излезе.
А принцът тенекиен е и прост,
лъвът – страхлив и много, много глезен.
Плашилото, безмозъчно е. Ах! ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2021-05-08T19:29:51+03:00 632 2 4

Че съм дребна, го знам 🇧🇬

Оголях, обосях и мечтата съвсем се прокъса.
За какво ми са скъпите вещи и пъстри парцалки?
Земетръси и бури – намирам ги в памет, но къса.
Колко дълго растях... А останах си толкова малка.
И сега съм трева. Пеперуда с дъха си превива ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-05-07T19:21:09+03:00 1.3K 8 13

Поетът – странник и чудак 🇧🇬

Поглежда строго, под вежди
животът, в миналото впил,
очи. Закани и вражди.
И порив някакъв, немил,
пак впримчва волните души ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-05-06T08:27:19+03:00 467 3 9

Защо срами се Ганьо, юродиви 🇧🇬

Отпуснат ли за малко клупа въжен
и ето – с удоволствие се бесим.
Сами се заблуждаваме и лъжем,
а сметката ни – все едно, към кесим.
Един да тръгне – цяло стадо блее, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2021-05-03T19:32:31+03:00 529 4 5

Когато се събудиш, ще е късно 🇧🇬

На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.
И вятърът ги сбира, до премала. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-05-02T06:01:37+03:00 2.5K 7 21

A деветият – не струва грош 🇧🇬

Като скъпа брошка, върху дрипа,
тишината пръска сто лъчи.
Тихичко в ъглѝте думи хлипат,
начумерено стихът мълчи.
Хич не ми отива да съм кротка – ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-04-30T19:47:16+03:00 397 5 7

Жътва 🇧🇬

Полюшват се житата – изкласили,
склонили морно в нивата глава.
Едно щурче, останало без сили,
подръпва своя лък, едва-едва.
По кривото дърво ни лист не мърда, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2021-04-26T06:55:55+03:00 563 3 7

Каквото залюляло – долюляло 2 🇧🇬

И давал Си ми щедро, с двете шепи,
картини думи, а главата – луда.
Окатият го мразят всички слепи.
Как на слепец се обрисува чудо?
Перата ми окапаха, изгниха, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-04-23T21:33:53+03:00 430 3 7

Пристан за кълбовидна мълния 🇧🇬

И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-04-22T17:54:58+03:00 1.1K 8 12

C тебе, ветре до тъмни тъмѝ, 🇧🇬

Посивял, посивял, посивял,
този град, като гост ме посреща.
Ненавременна майска печал,
замъглява Балкана – отсреща.
Плаче пак, плаче, пак, плаче пак, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-04-19T19:02:19+03:00 953 8 22

Ех, стари мой 🇧🇬

Цигулката ти плаче, цигуларю.
Пиян народ - танцува, весели се,
а песента ти, като теб е стара
и всяка нота восъчно топи се
и капе. Питието е солено, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-04-11T21:14:34+03:00 414 6 8

Tайна 🇧🇬

На капчици зората се разпръсна,
свенливо из тревата занаднича
и знае – с обич, рано, или късно,
от тук ще мине влюбено момиче.
Ще хукне смях, сред цъфналите клони, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-04-11T08:08:21+03:00 1.1K 5 9

Пиянски стих 🇧🇬

Събра бохчата си надве-натри
и в полунощ покрусен се изнесе,
дори и не попита, ти къде си.
И март в небитието се затри.
Като крадец – измъкнал се в зори, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-04-10T10:26:56+03:00 1.3K 3 8

За юнак се не плаче! 🇧🇬

Колко пъти се спрях
и сърцето проряза,
инстинктивният страх –
как си в тази зараза?
Аз ли? Аз съм юнак, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-04-09T13:06:25+03:00 460 4 9

Песъчинки 🇧🇬

Ти пръстен на ръката ми не сложи,
лудуваха делфините – пияни.
Парченцето от мида, мокра кожа
и изгрев дремещ, в мокрите таляни.
И фаровете днес са електронни, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-04-08T09:52:41+03:00 1.1K 5 11

Да ми целунете 🇧🇬

Спънах се някак си,
чудото чаках си,
а ми приложиха хватка.
Спънах се в нищото
и сред кълчищата, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2021-04-07T14:50:07+03:00 1.7K 2 11

На сто безлуния от вас 🇧🇬

Когато всички думи тихо зъзнат,
като сред преспи пръснати зърна,
когато чудесата падат възнак
и лепне по ресниците слана,
когато бяла смърт го прелъстява – ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-04-07T09:12:09+03:00 1.1K 4 8

Cпомен 🇧🇬

Априлски ден бе. Господ рече : Стига!
Удари вече твоя сетен час!
Небесен ангел взе назаем глас,
от още неразсънена авлига.
Проскърца тихо дървена талига ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2021-04-06T16:33:28+03:00 1.1K 5 20

Горски гатанки 🇧🇬

Води своето детенце,
малко шарено сърненце
сред дърветата го скрива,
бърза тя е и плашлива,
хапва пролетна тревичка ...

Patrizzia

Poesía » Para niños

2021-04-05T10:54:14+03:00 2.1K 5 23

Деца човешки – слънчогледи 🇧🇬

Животът ни е просто семе
и после – два на два и кал,
каквото трябва, ще си вземе
природата, без капка жал.
Остават спомените бледи ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-04-04T17:27:09+03:00 715 13 22

Cтрихнин 🇧🇬

Живеем точно срещу Махалата,
и само род не сме си, дет’ се вика.
Щом зимата си вдигна чукалата,
шест пъти претарашиха зимника.
Верига не помага, ни катанец, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2021-04-04T07:34:51+03:00 1K 4 14

И всеки цвят да стане плод 🇧🇬

Южнякът хукна полудял,
тревата къдри, на вълни.
Пропръхна зимната печал
и нов живот навред кълни.
синее се навред синчец, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2021-04-03T10:50:07+03:00 753 4 11

Cърце на луд 🇧🇬

И милваха и плачеха китарите,
в онези толкова любими песни.
Hов грамофон и пак онези старите
и млади сме и трудното е лесно.
Бунтовното ни неприспано минало, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-04-02T19:40:39+03:00 1.2K 6 8

И тъй върви си 🇧🇬

Поетите измислили прекрасното –
да си направят свят един красив и драг.
Сред мрак и болка да намерят мирен бряг,
измислили си щастие, нещастните.
Наивният в душата си зарича те, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-04-02T10:54:31+03:00 647 6 19

Вятърни графити 🇧🇬

Графити пише вятър с топли устни,
по нежността зелена на реката.
Та корморан по бързея да пусне,
за любовта си светъл стих, когато,
заспят върбите, сплетени накриво ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2021-04-01T17:31:52+03:00 897 1 6

Априлилили, господа! 🇧🇬

Шегуваме се, лъжем, мажем,
живот ли е, или пасквил?
Глупаци, пионки, персонажи,
това ли сме, народе мил?
Първоаприлски ни се хили, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2021-04-01T09:10:37+03:00 779 3 11

Кашчей Безсмъртен е. А смъртни – всички... 🇧🇬

Измислени са приказките пак,
кристалните пантофки са за друга.
А принцът, виж – еснаф е и глупак –
прислужница си търси, за съпруга.
Присяда ми следобедният чай, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2021-03-31T10:22:58+03:00 745 5 10

Такава си ме взел 🇧🇬

В утъпканите делници, разминати,
сме заедно, но някак сме си чужди.
И сред звездите търся пак причината,
да те обичам искрено, без нужда.
И от ярема ни, боли ме рамото. ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-03-31T08:43:52+03:00 728 2 6

Нефилим* да е – ще го прегърби 🇧🇬

Стъпките по пясъка – сиротни,
плаче чайка с име на момиче.
На ръце ме носиш, доживотно –
искаш все на Тебе да приличам.
Да летя и кръста не ми пречи, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-03-30T12:19:32+03:00 592 1 7

Изпредох от деня си петолиние 🇧🇬

Изпредох от деня си петолиние,
за звънка птича песничка, понеже,
в очакването, болката да мине и,
животът мина, без да забележа.
От розата са нотите, червените, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-03-29T18:16:02+03:00 421 8 12