Patrizzia
2.056 el resultado
Ще си купя лачени обувки,
всяка локва смело ще прескачам,
сламена капела, с две-три джувки,
и...Cпоред клюкарките, откачам.
Ще си купя дъгоцветна блуза, ...
  403  10 
Казвам се ноември и тъгата,
вятър шарен тайничко довя,
от листа съшивам пак дъгата,
но преди да свърша заваля.
Казвам се ноември и съм нежна, ...
  960 
Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.
Нагоре гледах, смръщено небе. ...
  888  14  19 
Тази вечер ще си легнеш рано,
ще се смеят думите в съня си
ще разчиташ дълго по тавана,
черновата бледа на стиха си.
Любовта до скуката ще сложиш, ...
  529 
От имане и нямане...Едва ли
и надали, заформи се сапунка.
О, Господи, как мразя сериали!
Да ме пързалят с маски, кръв и слюнка...
Сценарият? Банален да ви кажа, ...
  540  10 
Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак. ...
  603  13  11 
Върви си принце, яхнал своят кон,
че дълго се маскирах на принцеса,
спести си го сервилният поклон,
напудрените думи. Край. Завеса.
Магарешката кожа чака, знам, ...
  668  13 
Прегръщах фъртуни, проправях пъртина,
разпалвах огньове с огниво сърце,
приятел да сгрея, през преспи да мине,
изграждах мостове с две слаби ръце.
И брулеха бури челото високо, ...
  1432  22  19 
И колко много истини изписах,
и всяка беше птица и дъга.
Накрая поумнях и те залисах,
с: Не те обичам! Лъжех, на шега...
Ловецът в теб дали се амбицира, ...
  924 
Нощ. Кукумявка и призрачен звук.
Крие се черен котак зад комина.
Вятърът вие. Смъртта ли е тук?
Грешна душа ли към ада замина?
Времето спира. Стрелките напук, ...
  871  12 
Прегръща ме знойно и палещо лято
рисува последно отлитащо ято,
дъждът от дъгата боичките взел,
по кожата нежна и с цвят карамел.
В очите ми южни съзвездия спяха, ...
  809 
Аз съм ти запетаята,
между две възклицания,
точката съм накрая ти,
препинателна мания.
Аз съм ти въпросителна, ...
  1101  17 
Тя е усмихната и под ресниците,
лумват искри карамелени в миг,
в синьо небе, акварелено с птиците,
пее на някакъв странен език.
Тя е дете и я дърпа за плитките ...
  441 
А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,
красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук, ...
  698  10  13 
Слънцето, златното още е тук,
слънчево зайче лъжливо намига.
Врабчо не литва към топлия юг,
шепа зрънца и комин, туй му стига.
Своите рошави, мокри перца, ...
  594  11 
Дали се къса пъпната ми връв,
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам. ...
  395  10  13 
С мен не се задявай, мъжки,
не ме гледай пак в захлас!
Стара чанта, с нови дръжки,
че и лачена съм аз.
И да ми свалиш дъгата, ...
  705  13 
Все още с тебе есен сме красиви,
венец от пъстри есенни листа,
сплети в косите на мъглата сиви,
и с астри скрий чернилката в пръстта.
Да бъде топло, светло за последно, ...
  475  10 
Октомври си е на жегла
и хич главата не го слуша.
Вилнее с вятър и мъгла,
гори със слънце, пек и суша.
Да му покажеш пръст - реве, ...
  964  10 
Не ме забърквай в твоята история,
на мелеща напразно воденица.
Любим си. Аз любима на теория,
на практика съм сламена вдовица.
И мълниите ми подпалват сламата, ...
  1364  17  19 
Песен есенна пеят звезди
и притихва Всемирът заслушан.
Приласкават димящи бразди,
нов живот във сърцата им сгушен.
И ухае на дюли и мед, ...
  411  10 
Любовта ти, тя е прашна лира,
в тъмен ъгъл свряла се немее,
с теб научих, лесно се умира,
а на мен сега ми се живее!
И провисват скъсаните струни, ...
  370  12 
Не искай да те гледам пак в очите
и да говоря. Днес ми се мълчи.
Гнезди тъгата в тях. Гаси лъчите
и думите притихнали гълчи.
Не казвай, че ръцете са от лед и ...
  873  11 
Бездомен спомен пее песента,
която младостта ми го научи,
приглася му гъгниво есента,
с надеждата отново да се случи.
Отново дом, огнище да му дам ...
  425 
Удари гръм, небето се разцепи,
изплака си очите и притихна,
залута се, в прозорците ми слепи
и в локвите притворно се усмихна.
Мъглата, с белезникавите дрипи, ...
  543  14 
В светулковата ви крилата младост,
лудуват звездочелите коне,
сърцата с изранени колене,
вървят към нова обич, нова радост.
Душите ви са хвърчилата сини. ...
  1586  16  39 
Златно жито са звездите,
в лунна слама - от лъчи,
спи луната кротко. Скрита.
Влюбено щурче мълчи.
Сред тревата не заспива ...
  1255  15 
Приседнах край пътя и трънен венец,
така на шега си направих.
Край мен и най-святият не е светец,
жена съм и грешна. Забравих!
Не знам от Лилит ли греха наследих, ...
  633  10  16 
Без броня съм. И тъжно, и нелепо.
И в щит превърнах малките си длани.
Предадена от плъховете крепост
и нищичко, което да се брани.
На хълма скубе есенна тревица, ...
  651  10 
Димитровчета в сълзите цъфтят,
в усмивката напъпва хризантема.
От стих препънат, пада пак денят,
в изтъркана от употреба тема.
От злато изтъкан е този стих, ...
  429 
Почука циганката есен
и : Влез! - докато изрека,
извика ми през смях и песен:
Дай да ти гледам на ръка!
Повярвай, всичко ще ти кажа, ...
  1747  16  24 
На метър съм и вятър от земята,
по-дребна съм от зрънце, незначима.
Два метра съм, щом стъпя на ината,
рогата съм достатъчно, за трима.
Като проклета кукувича прежда, ...
  1069  10  16 
Цигарен дим рисува херувим.
Зависимост, горчива. И раздяла.
И молим Бога, пак да полетим,
в изпепелена, черна катедрала.
Иконите са станали на прах, ...
  698  12  14 
Зрънца от думи щедро разпиляла,
посипани със топъл летен смях,
внезапно се почувствах обедняла,
крилата ми присвити - без размах.
И в угарта на земната ми нива, ...
  561  12 
Любов ли е - вода мълчана,
мъглица синя над река.
От нея белег ми остана -
клеймо на лявата ръка.
Любов ли е - върбова свирка, ...
  602  10 
Научих се да си подбирам битките,
с глупаци спор? Това не е за мене.
Акули гладни, знам изяждат в плиткото,
наивници - с морето до колене.
За мен не съществуват шамандурите. ...
  1937  23 
Съсухри се сърцето, като грозд,
изсъхнал и изсмукан от осите.
Увисна, като странен, тъп въпрос.
В лилавото индигово на дните.
Душата езеро издигна бент ...
  593 
Май животът ни станал е хобито.
Зли, студени сме. И неприлични.
Интернет - свободата на робите
и емоции - картинки безлични.
Баба в Скайп възпитава си внучето, ...
  854  11 
Ненужни вещи, спомените наши
и стаи, тапицирани с вини.
Сервизите, нащърбените чаши
и нощите - триметрови стени.
На снимките лицето ми е прашно, ...
  448  14 
Върви слепецът с вярното си куче,
коректно го наричаме незрящ,
не вижда, но да чувстваме ни учи,
душата му е камертон трептящ.
Опипва той с чувствителните пръсти, ...
  745  15  14 
Propuestas
: ??:??