Patrizzia
2.252 el resultado
Момиченцето с "мишите опашки",
скрито сред думи от другите хора,
плачеше тихо щом камък от прашка,
удари случайно врабченце на двора.
Момиченцето с верните си кукли, ...
  1108  13 
Презряла всички норми и задръжки,
по дяволите възрастта и класата,
жената в мен говори с теб по мъжки
и дръзко хвърля картите на масата.
Отдавна не държа да съм обичана, ...
  1371  10 
Люлякът така мирише,
че ми се завива свят,
дъжд по покривите пише.
Тихо е. Звездите спят.
Пред очите ми картина, ...
  656  12  24 
Поредно корабокрушение,
събирам сили да заплувам,
след залез – кърваво знамение,
спокойни брегове сънувам.
И пак горчи солта по устните, ...
  534  18 
Нещастието бременно със радост,
все някога ще я роди,
горчилката ми е стаена сладост,
светулков мрак... Сега... Преди...
Омразата ще върне свободата, ...
  431  12 
И тази нощ сънят избяга
и чувам някой тихо плаче,
трепереща отвън на прага,
любов, измръзнало сираче.
Ела седни и постопли се, ...
  704  25 
Платих със последните няколко гроша,
а пазех ги уж за лодкаря,
съдбата злорадо усмихната, лоша,
в Сатурнова дупка ме вкара.
В душата опушена тлее огнище, ...
  734  12  30 
Мълчанието казват е от злато,
и глупостта е умна щом мълчи,
но ако проговори дъх на блато,
закрива с плесен въздух и лъчи.
Смирените отивали във рая, ...
  1005  24 
Уж, Боже мой, аз твое съм дете,
и дал и взел си - просто и понятно,
а дяволът в душата ми чете,
евангелието, но наобратно.
Излял си ме изглежда в крив калъп, ...
  591  24 
Изневерих ти. Сивотата ме убива.
Признавам си... И трябваше!.. Нали?
Но исках да почувствам, че съм жива
Поне съм честна. От лъжата по боли.
Изневерих ти. Живи, пеперудите ...
  919  13  18 
Хей, музо моя, много си досадна
и като червей в ябълка въртиш.
В глава без ум ще си останеш гладна
и после ще те питам как ще спиш.
Нарочно, откровено демонично, ...
  743  26 
Котаците ловят снежинки в полет,
трепери в снежни клони чинка сива
и двете чакаме те, свидна пролет,
но зимата не си, не си отива.
Висулки под стрехата ми сияят, ...
  1431  13  30 
Надянали сте меки, топли кожи,
под тях се крият дяволи-стотина,
сънят ви мъркащ да смути не може,
дори и Бог пред моята камина.
Сънувате. Какво? Мишлета, птици? ...
  584  23 
В този глупав филм само статистка,
тази роля сама не избрах,
и души ме до смърт, и ме стиска,
чужда рокля, воняща на страх.
Чужди думи, глухарче на вятър, ...
  497  10  15 
Не знам защо реши, че съм онази,
покорната, с безгласност във гласа?
От моето "покорство" Бог да пази,
за мен са тесни тези небеса.
Не знам кога неволно те измамих, ...
  600  30 
Унило Сечко кучетата впрегна,
в очуканата, овехтяла нарта*.
Към Северния полюс той побегна,
подгонен от разлютената Марта.
Вилнее бясно бабата проклета, ...
  1337  10  34 
Отиде си, тъй както и живя,
спокойно, ненатрапчиво и тихо.
Като река в морето ти се вля,
сълзите ни съня ти не смутиха.
Ти беше пристанът и всеки път, ...
  1346  14  36 
Гроздове тежки, лилави въпроси,
ронят се, ронят във лина,
женски нозе премалeли и боси,
ще ги превърнат във вино.
И ще кипи, ще лудее ширата, ...
  1440  12  28 
Прекрасно утро е, събуждам се зомбирана,
луната пълна силите изпила,
и мисля: - Утро е и време за умиране,
очите си отваряйки насила.
Прекрасно утро е, усмихва ми се кучето, ...
  976  19 
Една луна, бакърена паница,
излъскана със ситен звезден прах,
играе със съня ми ръченица,
а котките превиват се от смях.
Една луна по котешки мяука, ...
  479  16 
Да, пиша и не се гордея със това,
каквото имам, Бог ми го е дал,
душата си изливам във слова.
Наказал ме е, или приласкал.
Да, пиша и осъмвам край свещта. ...
  703  32 
Аз знам ще дойде този ден,
във който всичко ще е равно,
от скръб по тебе и по мен,
ще плаче кленът водоравно.
Аз знам ще дойде този миг, ...
  519  22 
Оперираха ме днес,
отстраниха странен "тумор",
първо чувството за чест,
после и това за хумор.
Станах истински сухар, ...
  1360  26 
Оловният войник поема своя път,
задянал мешка с Пирови победи,
медалите се впиват в гола плът,
в обоза куп безсмислени беседи.
Оловният войник се умори, ...
  513  19 
Царица на клишетата да бъда,
съвсем, ама съвсем не ме е срам,
поет да бъдеш, то си е присъда,
а аз не съм такава и го знам.
От мене се крият срички, думи сложни, ...
  725  31 
Да, любовта във виното искри
и Купидон ранява ни без звук,
цветя и рози, вино и мечти,
а утре незапомнен махмурлук.
Долитай, Купидоне, кучи син, ...
  847  13 
Денят ми като щъркел черно-бял,
грижовно пак перцата си подрежда,
озърнеш се и ей го отлетял,
подир поредна пролетна надежда.
А мрачно и студено е навън, ...
  459  20 
Треперя студено е, тъмно,
искрица ми дай, давам грош.
Заспа ли? Ще чакам да съмне.
В душата ми зима е. Нощ.
  419  16 
Заплита паяк мислите, заплита
въжета от неказани въпроси,
денят ми сив, на тях обесен, пита
защо и днес мечтите ми са боси.
Защо са в дрипи поривите светли, ...
  1961  23  45 
)))
В небето с диаманти днес се спират
такситата от вестник. Люси плаче,
глупак на хълма в бъдното се взира
и помощ от приятел много значи.
Представих си, ни ад ни рай, защото, ...
  409  16 
Сняг, зимна нощ и куче вие,
овълчено от студ и глад.
Дете без дом във вход се крие.
На завет уж, добрите спят.
Отсреща мамещо проблясва, ...
  1488  33 
Тази сутрин ме няма,
телефон без обхват,
мислите по пижама,
се преструват че спят.
Тази сутрин съм снимка, ...
  964  27 
Разболя се Кума Лиса,
Кум Лисан съвсем се слиса.
Пъшка Лиса и трепери.
Кой лекарство ще намери?
- Слушай, мъжо, Лиса рече, ...
  2532  39 
Различните са Божиите грешки
и като Него носят своя кръст.
Горчиви залци и обиди тежки,
преглъщат без желание за мъст.
Различните, те нямат ореоли, ...
  955  16  27 
Сърцето реве и не спира,
същинско магаре в падина,
тъгата ми, тежка секира...
Сечѝ! Нека млад се помина!
Душата ми страда, линее, ...
  637  14 
Аз българче съм, думи кратки,
но обич светла грее в тях,
на мама ласките тъй сладки
и моят звънък, детски смях.
Аз българче съм, тъй обичам, ...
  1876  30 
Небето сивооко и разплакано,
пропъжда с длан премръзналите птици
и лятото си тръгна недочакано,
фалшиво бляскат есенни жълтици.
Не ми се пише есенна поезия, ...
  738  26 
На тръгване ще взема малка урна,
ще погреба изтлялото сърце,
по склона на живота ще се сурна,
чуканчета са моите криле.
На тръгване челото си ще вдигна, ...
  508  13 
***
Не се котира вече любовта,
тя, шарена близалка за поетите,
и нищо нямащите на света,
пресмятат вещо даденото, взетото.
  399 
Нахлузил гуменки протрити,
хлапакът август тича с песен,
със песъчинки във косите
и две очи със цвят на кестен.
Душата му е все бездомна, ...
  594  11 
Propuestas
: ??:??