rudin
858 el resultado
Ще бъдем шеметни, когато
последен залп ще прогърми
и пътя страшен на войната
в обратен марш ще извървим.
Дори на кактуса бодлите ...
  410 
Без теб гората тъй е пуста!
На юг са птиците прогонени.
Разделни ветрове и чувства
оставили са низ от спомени.
И тази шеметна палитра ...
  437 
Пред погледа ми сънен над комини
във утрото съзирам как греха
се стеле надалече от незрими
разпалени огнища на града.
На глътчици отпивам от кафето ...
  464 
ХІХ
През лятото свърна ли в село
отивам в полето, все там,
под онзи Балкан белочелен
край черно огнище без плам. ...
  461 
ХVІІІ
Звездите една подир друга
изгасват в небесния свод.
А утре тук тракторът с плуга
ще тегли бразда на възбог ...
  385 
ХVІІ
Препускали бързо обратно
към село, в завой след завой.
До майчин гроб още до татков
ковчегът намерил покой. ...
  405 
ХVІ
Огънят почти бе загаснал.
Подхвърлих му малко дръвца.
Луната ни светеше ясно
всред звездни седефни зрънца. ...
  351 
ХV
След малко Стоян се опомнил
и погледа спрял на мига
към бея, лежащ върху пода –
познат му се сторил ликът. ...
  466 
ХІV
Вън не бодли роза е впила,
а зимният вятър фучал.
Стъклата потръпвали диво –
в тях ледни дантели чертал. ...
  407 
ХІІІ
Минавали месец след месец
и лятото дало си гръб.
Пак в златна кола златна есен
затътрила в пътища скръб. ...
  493 
ХІІ
В покоите бейски ехтяло
под сводове глъч – суета.
Надежда поглеждала вяло
превзетата тук красота. ...
  397 
ХІ
– Отвели Надежда далече
от малкото китно селце.
Тук станало пусто и вечер
залоствали порти с резе. ...
  390 
Х
Полето сърдито шумеше
и вятър тревите коси.
Щурецът пак тъжната песен
в миньорните нотки изви. ...
  439 
ІХ
От конския тропот разбуден
селяшкият взор заблестял.
Еничер самотен, прокуден
под стряха от буря се сврял. ...
  489 
VІІІ
Не стихвал копнежът в гърдите,
не леквал и робски ярем
и ето: настръхнали дните,
потръпнал султански харем. ...
  394 
Отново с шесто чувство
аз пиша тази ода.
И няма тук изкуство,
а мъка, мъка Божя.
С шестаците ни плашат ...
  515 
Позор какъв настана -
страната без ченгета!
Бат ' Бойко как да хване
престъпните момчета?
Те шетат си на воля, ...
  613  11 
VІІ
Пак зимата белите дрипи
прибрала от земната шир.
В дърветата сокове скрити
напъпили в цвят най-подир. ...
  548 

Години се нижели бавно
в ярема на робски хомот
със спомен за минало славно
на горд и достоен народ. ...
  425 
V
Как станало тъй: неусетно
момичето с чипо носле
простило се с своето детство
и своето синьо небе. ...
  427 
ІV
В дълбоките преспи през зима,
през златните есенни дни
до късната пролет я има –
Надежда по пътя върви. ...
  441 
ІІІ
Помагала малка Надежда
на чичо си в селския труд.
Тя в къщата всичко подреждала,
орала на нивата с плуг. ...
  587 
ІІ
– Та тук, преди много години,
живяло момиче едно
където добри самодиви
играли среднощно хоро. ...
  469 
Посвещавам на младото поколение
българи, които ще станат космополити,
но няма да знаят героико - трагичната
история на своя народ, ако ние не им я
разкажем. ...
  539 
В прозореца закриват листопади
сезоните на пъстрата палитра.
Ще нижат броениците лампади
под снежната божествена молитва.
Тъй есенният вятър от години ...
  575 
Вървя през праскова градина,
приятелко от младини!
Аз знам, че тук си се родила,
уханна праскова бе ти.
Години скриха безвъзвратно ...
  1789  20 
В години съм, а ме е срам:
в монитора се взирам,
а в синкавия му екран
аз нищо не разбирам.
Компютърът едно си знай - ...
  481 
На Петър Райков -
"Ванеса З" ЕООД
И доживяхме до Петровден -
в самия край на юни ден.
За мен моментът най-е сгоден ...
  496 
В памет на Мончо Бехар -
бащата на Максим Бехар
Честит рожденик си, Бехар!
Бъди ни жив и здрав, да можеш
редува тъй с младежки жар ...
  495 
Дъжд ли капе от небето,
вятър ли ме бие в гръб? -
Мъка тегне на сърцето
и приижда студ и скръб.
По съдбата ми злочеста ...
  3315 
Направо във десeтката улучи
стихът, отдалечен от толкоз време!
Не зная аз, но как така се случи,
че юноша безгрижен съм, на стреме.
И пак вървя, и вятъра все гоня ...
  759  15 
Моя майчице, съдба хайдушка!
Тази нощ изплаках си очите
скършила ръце на тънка пушка
и далеч от погледите скрита.
Песен от Балкана ще провикна ...
  592 
В този свят неподкупен
всеки с болка се ражда.
Под небесния купол
свят от болка изграждам.
Свободата възлюбил, ...
  522 
Когато суховеите посях
душата ми платната си обърна!
Земята обетована съзрях
през сълзи и надеждите си върнах.
Когато суховеите посях ...
  435 
Виж! Яхтата полита
в безбрежните води,
в божествения ритъм
на пенните вълни.
Въжетата стогласни ...
  564 
Селската уличка, старата къща
в синка варосана, с дървен чардак!
Толкоз години не съм се завръщал
тук, сред покоя на син полумрак.
Плочите покривни в мъх наобрасли ...
  531 
..."Ако падна убит сред степта
под звездите студени
запомни ме с добро,
но на гроба ми ти не ридай"...
Веселин Ханчев ...
  550 
Ще бъдем шеметни, когато
последен залп ще прогърми
и пътя страшен на войната
в обратен марш ще извървим.
Дори на кактуса бодлите ...
  446 
Очите ти, очите
как палаво искрят!
Сближават ме мечтите
с вълшебния им свят.
- На отпуската лятна ...
  521 
Съдбата тъй е отредила
да се родя аз турникет. *
По волята на висша сила -
на входа в ДАМС - забит пикет.
А кода им от разстояние ...
  460 
Propuestas
: ??:??