rudin
858 el resultado
Следи от ангели небесни
браздят небе на фона син
и на крилете им понесен,
дочувам тук тържествен химн.
С бои в огромната палитра ...
  609  10 
Вън утрото бавно пред мен изсветлява
подгонило мрака в далечния друм.
Наспивам се бързо и рано си лягам
във тихо до болка след градския шум.
Протягам се сънен и бавно прекрачвам ...
  1594  13 
на Райчо Русев
Ако във себе си пренесъл си частица
от красотата на творенията Божи
и си изтръгнал от сърцето си искрица,
за да запалиш пред олтара му свещица - ...
  1692 
Автори: Djein_Еar и Rudin
Небето във ширити се протяга
раздипля облаци в ефирен тюл,
а залезът със кадифе пристяга
градчето в капишоновия чул. ...
  4938  15 
В някаква магия,
сладко-плодоносна,
в сънната чаршия
влизам недоносно
в утро с недорасли ...
  708  15 
Калинка си. И в този кръстопът,
разперени криле на мойто рамо
очаквам надалеч да понесат
червеното със черни точки право
в посоките на този свят голям. ...
  988  11 
Всяко утро аз се раждам,
вечер всеки път умирам.
Кули бутам и изграждам,
само в сън покой намирам.
Вкъщи връщам се печален, ...
  497 
Запитат ли ме: Що е то Родина? -
аз казвам им - тя Ботев е за мен!
Високо Ботев знамето издигна
и в хиляди борци бе прероден.
Запитат ли ме: Що е Свободата? - ...
  646  10 
Провокирано от стихотворението
"Сега съм глетчер" на plami-6 (Плами)
Как чувствата в семейния ни улей
превърнаха се в ледени реки!?
И моят вик стопява се безшумен, ...
  691  10 
Есен, есен... Тихо капят
жълти, огнени листа -
пеперуди, медно-златни,
кацат в ниската трева.
Зима, зима. Пак засвири ...
  488 
Ръцете ти говореха ми всичко...
И тънки бяха чувствените пръсти.
Задъхани, пълзяха сини жилки
от свода към безименния пръстен.
Привличаха ме тъй неумолимо! ...
  873  12 
Есенна, с коси от тънка свила,
пролетна, разцъфнала във стих,
късно ли след мен си се родила,
аз ли, закъснял, се появих?
Не признава любовта години! ...
  631 
Есента от мене си отива.
Пролетна, разцъфнала си в стих.
Късно ли след мен си се родила,
аз ли, закъснял, се появих?
Не признава любовта години! ...
  1184  23 
Не съм написал нищо. Нищо ново.
И този ден така го пропилях.
На бедното ми поетично слово
опашката така и не видях.
Из дебрите на лабиринта сложен ...
  760  17 
Не съм мечтал да имам тази къща,
деца и внуци - пълен рой
и всеки ден след път да се завръщам,
все тук, в привидния покой.
Не съм мечтал дори, че теб ще имам, ...
  690  10 
Преходна е всяка слава.
Бе спортистът на честта.
Днес намира го забрава
в блока с кофа и метла.
От резервната скамейка, ...
  1194  10 
Кризата и нас не ни отмина.
Тежката си лапа разпростря.
Спря се тук в най-хубави години
по заводи, мини и поля.
Тя пренесе тежкото си бреме ...
  631 
Покрай вила, до горица,
хванали се за ръка,
малко братче и сестричка
бродят в гъбната лъка.
Първа, пръкнала сърнела, ...
  756  10 
Аз във хаоса се скитам
на всемира неразбран.
От звезда една политам
в моя земен океан.
Чак от извора на Тангра, ...
  634 
В забързаното наше време
минавам в дебрите, нелек,
на плещите понесъл бреме
от възлите на своя век.
В една и същата пътека, ...
  835 
Мила моя, не разбра ли
съкровената мечта,
че по родните балкани
искам с тебе да вървя.
По пътеката да зърнем ...
  727  15 
Невинните целувки подмладяват
душата ни, когато закърнее.
Не тези на признателност и слава,
които не докосват и не зреят,
а тези многозначни, скрити в пламък, ...
  832 
Сред тъмните му дебри съм замръкнал
в лиани, коренища и треви.
Угаснали са поривите дръзки,
снагата, уморена, се преви.
А мечът ми, просичал сто пътеки, ...
  630  10 
Поседнал в пейката самотна,
в градчето тук, полу-щастлив,
попивах гледката страхотна
насред планинския масив.
И дълго хълмите сравнявах ...
  1646  16 
Едно на ум си има всеки,
когато цифрите брои
и по житейските пътеки
той от тринайсти се бои.
И разни дребни фаталисти, ...
  598 
Когато в битката се свличам,
прострелян с тежкия метал,
то значи тебе съм обичал,
то значи тебе съм мечтал.
Когато, виснал на въжето, ...
  453 
Конче малко, вихрогонче,
в ширното поле,
не оставяш свойта майка
да се напасе.
Все муцунката навираш ...
  1132  11 
О, Старосел, възкръснал от земята,
богатата история разкрил,
на траките наследник на благата,
днес в пазвите си мен си приютил.
Доспехите ти древни в полумрака ...
  601 
Изгря на хоризонта тъмно-модър,
изправена и стройна като свещ.
Езици бледо-жълти в ритъм бодър
във мозъка припламват, сякаш в пещ.
О, знам, че ще обхванат и гърдите, ...
  616 
Мъко моя, ветрогонна,
ветрогонна самота
пак напълни мойта стомна,
вместо изворна вода.
Спомних майчица-родина, ...
  1815  21 
Бях млад. Жените не разбирах.
Израстнах юноша честит.
Грешах. Пред никоя не спирах,
долавял кусура им скрит.
Така в миражните капризи, ...
  701  16 
Ти бе един прекрасен лебед!...
С невидимите си крила
рисуваше една поема
на класика и красота.
И кънките чертаят нежно ...
  562 
Тя, нашата, сред трудности отмина
във битката за щастие и мир.
Оглеждам се - останахме малцина
обрулени мъже, за най-подир.
И днес, когато с времето се свличам ...
  1120  13 
Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича – обича,
ако ревнува - ревнува
Недялко Йорданов ...
  763  12 
На мойта есен коловоза
достигне ли до кръстопът
и чуя поздрав "Бог помози" -
то туй на дядо е духът!
Дали вървял съм твърде дълго? ...
  533 
Небето пада над Егея
в безкраен, синкав водопад
и крясък гларусен над кея
притихва в ранен листопад.
Лениво корабче поклащат ...
  752 
На Галена Воротинцева
Яви се - светла точица на сайта -
зареяна в ъглите на всемира,
с един мотив на руска балалайка
в табуна български... И няма спира. ...
  719  13 
По пътища на миналото крачим,
а стъпките му тъй и не намираме.
Потънали са чувствата във здрача,
без връщане в задъханото спиране,
с целувките, достигали безумие, ...
  584 
И камъните морски сякаш други са!
В прибоите полегнали са моржове.
Тук с вятъра водата се е трудила -
заобляла е острите им ножове.
А в родния ми край съм заобичал ...
  765  18 
Звездите ти са бляскави и едри,
загадъчно трептят в неземен мир.
Листата шумолят прохлада в кедри,
развихря се щурчешки нощен пир.
Приспива ме в невидимите люлки ...
  795 
Propuestas
: ??:??