severianin (Валентин Чернев) - Obras

Новият Атон 🇧🇬

НОВИЯТ АТОН
Светът край мен прилича на Атон
с десетките си манастири черни.
Тук полъхът на вятъра е стон,
тук клепалата бият за вечерня. ...

severianin

Poesía

2013-05-05T10:36:33+03:00 955 3

ЮДА 🇧🇬

ЮДА
Отново ме предаде.
Нищо, може!
Но ме целуна като брат все пак.
По-хубаво ли е направо с ножа ...

severianin

Poesía

2013-05-04T13:53:24+03:00 630 1 2

Лъвски скокове 🇧🇬

ЛЪВСКИ СКОКОВЕ
На Ст. Поптонев
Стига спомени и елегии
– дни, заровени надалече –
няма вече юнашки легии, ...

severianin

Poesía

2013-05-03T14:19:05+03:00 680 5

Тайната вечеря 🇧🇬

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Събрах най-близките – една дузина.
До ръбчето напълних всички чаши
с христова кръв – червено тежко вино;
разчупих хляба... ...

severianin

Poesía

2013-05-02T19:38:10+03:00 755 4

Дано... 🇧🇬

ДАНО...
Отстъпих в спора.
Ще ме помнят внуците
като загубил и това сражение...
До днес вървях със стиснати юмруци ...

severianin

Poesía

2013-05-01T19:18:37+03:00 630 2

Реплика 🇧🇬

РЕПЛИКА
“Но работата не е там: как да излезеш
от Долината на скръбта,
а – накъде да тръгнеш после”.
Валентина РАДИНСКА ...

severianin

Poesía

2013-04-30T10:59:12+03:00 717 4

Лотосово семе 🇧🇬

ЛОТОСОВО СЕМЕ*
Светът, пиян от лотосово вино,
забравя вчерашния минал ден.
Аз помня.
Аз не мога да отмина. ...

severianin

Poesía

2013-04-28T10:58:07+03:00 807 7

Сред мрака 🇧🇬

СРЕД МРАКА
Чер мъхест мрак се трупа покрай мене.
Нощта гаси полека цветовете
и само горе в жълто и червено
лалето на луната бледа свети. ...

severianin

Poesía

2013-04-27T09:45:52+03:00 904 2

Огледалата 🇧🇬

ОГЛЕДАЛАТА
Огледалата лъжат!
Всеки ден
в сребристата отсрещност се оглеждам.
И всеки ден застава срещу мен ...

severianin

Poesía

2013-04-26T13:31:07+03:00 1.2K 2

Глина 🇧🇬

ГЛИНА
Бях глина.
Просто глина – влажна, тежка,
пред оня стар, неук грънчар – Живота.
Не станах ваза. ...

severianin

Poesía

2013-04-25T15:06:34+03:00 903 6

Път 🇧🇬

ПЪТ
“Започва път от моя праг.”
Дж. Р. Р. ТОЛКИН, “Властелинът на пръстените”
Започва път от моя праг.
Дали ...

severianin

Poesía

2013-04-24T08:05:08+03:00 924 3

Огледален свят 🇧🇬

ОГЛЕДАЛЕН СВЯТ
И аз живея – крехък и невечен –
в един от световете, скрити в нищото...
Когато си отивам, ще е вечер,
ще дреме жар под пепелта в огнището, ...

severianin

Poesía

2013-04-23T09:14:38+03:00 982 3

Колелото 🇧🇬

КОЛЕЛОТО
Колело – просто струпана мрачна грамада.
Аз съм негова ос. Или може би вечното в мене.
Колелото е в мен и край мен.
Затова и не пада – ...

severianin

Poesía

2013-04-21T11:48:16+03:00 736 1

Отблясъци 🇧🇬

ОТБЛЯСЪЦИ
Исках да бъдем със теб, както някога, двама.
Ти ми отвори,
но как да прекрача – не зная.
Място за мене и днес, както някога, няма – ...

severianin

Poesía

2013-04-20T17:53:23+03:00 698 4

Длъжник 🇧🇬

ДЛЪЖНИК
На никого днес нищо не дължа –
изрядно върнах всеки дребен заем.
Не съм печелил никога с лъжа
и нямам за какво да се покая. ...

severianin

Poesía

2013-04-19T10:21:51+03:00 709 2

66 🇧🇬

Сега съм на шейсет и шест.
Огромен
изгрява слънчевият диск зад мен.
Смехът е спомен. Младостта е спомен.
Притиска ме един огромен ден. ...

severianin

Poesía

2013-04-18T11:51:30+03:00 820 1 15

С едно око 🇧🇬

С ЕДНО ОКО
“Живял съм достатъчно, за да видя,
че различието ражда омразата”
Стендал, “Червено и черно”
Отново се препънах сам. ...

severianin

Poesía

2013-04-17T07:56:46+03:00 757 7

Последното пристанище 🇧🇬

ПОСЛЕДНОТО ПРИСТАНИЩЕ
“Къде се намира
онова последно пристанище,
от което няма да отплаваме?”
Херман МЕЛВИЛ, “Моби Дик” ...

severianin

Poesía

2013-04-16T10:53:52+03:00 2K 7

Пустиня 🇧🇬

ПУСТИНЯ
Между редките спящи оазиси прашни
този свят е пустиня с напукани устни.
Тук самумът е бог, тук са жегите страшни
и миражите скитат далечни и пусти. ...

severianin

Poesía

2013-04-14T16:43:28+03:00 852 5

Свят от ъгли 🇧🇬

СВЯТ ОТ ЪГЛИ
Светлината угасва полека,
падат сенки, родени от здрача.
По житейската стръмна пътека,
без да виждам напреде си, крача. ...

severianin

Poesía

2013-04-13T16:20:52+03:00 787 4

Неказано 🇧🇬

НЕКАЗАНО
“Това, което остава неказано, е винаги най-важното...”
Яан КАПЛИНСКИ, “Между сън и пробуждане”
Неказаното вчера, днес ме смазва,
тежи в душата като тъмен грях. ...

severianin

Poesía

2013-04-12T14:57:19+03:00 782

Сън II 🇧🇬

СЪН II
“Сън съм сънувал...”
Георги ДЖАГАРОВ, “Пробуждане”
Бях малък.
Прашното градче на дните шарени ...

severianin

Poesía

2013-04-11T21:48:04+03:00 800 2

Награда 🇧🇬

НАГРАДА
Застанал днес на крачка преди края,
идеята за вечност ме тревожи –
живял съм дълго, но да си призная:
не те разбирам, милостиви Боже! ...

severianin

Poesía

2013-04-10T08:44:17+03:00 642 2

Вместо мене 🇧🇬

ВМЕСТО МЕНЕ
“Аз съм там, където мен ме няма...”
Лусила Годой /Габриела МИСТРАЛ/
Там, на края, на север от дните ми днешни
моят град край вълните на Дунав ме чака... ...

severianin

Poesía

2013-04-09T08:17:14+03:00 828 5

Селска нощ 🇧🇬

СЕЛСКА НОЩ
Зад мъртвите монети на неона,
край уличните лампи натъркаляни,
на орехите в дрипавите клони
нощта трепери, мокра и разкаляна. ...

severianin

Poesía

2013-04-07T12:23:58+03:00 664 4

Не само... 🇧🇬

НЕ САМО...
“Тежко на онзи, който в морето вижда само вода,
който не чува гласа на нямата природа, който в
скалата вижда само камък!”
Надпис върху скала във Високите Татри ...

severianin

Poesía

2013-04-06T12:11:17+03:00 785 1 4

Тишина 🇧🇬

ТИШИНА
“Душата ми кънти от тишина.”
Георги ДРАМБОЗОВ
“А в тишината стена.”
Валери СТАНКОВ, “Рисунка с въглен” ...

severianin

Poesía

2013-04-05T15:56:11+03:00 868 7

Невинаги и понякога 🇧🇬

НЕВИНАГИ И ПОНЯКОГА
“...дважды два не сразу сто.”
Борис ПАСТЕРНАК, “Высокая болезнь”
О, две по две невинаги е шест,
не изведнъж, не просто тъй – случайно. ...

severianin

Poesía

2013-04-04T18:13:56+03:00 850 6

Разговор със синовете 🇧🇬

РАЗГОВОР СЪС СИНОВЕТЕ
“Животът се измерва не с години,
а с дирята, оставена след нас...”
П. КАРААНГОВ
Ах, дирята... Тя е нетрайна, момчета. ...

severianin

Poesía

2013-04-03T14:06:01+03:00 1.3K 6

Писмо от острова 🇧🇬

ПИСМО ОТ ОСТРОВА
“...без бряг са времената...”
Алфонс дьо ЛАМАРТИН
На масата до мен седи часът на здрача.
Пред двамата съм сложил чаши вино; ...

severianin

Poesía

2013-04-02T15:03:17+03:00 693 4

Цветни фантазии 🇧🇬

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ
“Аз бих искал ливадите да бъдат червени,
реките – златножълти, а дърветата – сини.
Природата няма въображение.”
Шарл БОДЛЕР ...

severianin

Poesía

2013-03-31T12:12:11+03:00 735 5

Илюзия 🇧🇬

ИЛЮЗИЯ
“...безмълвни като нарисуван кораб
сред нарисуван океан...”
Самюъл Т. КОЛРИДЖ, “Поема за стария моряк”
Животът ми е странно приключение – ...

severianin

Poesía

2013-03-30T16:41:46+02:00 807 4

Поглед през рамо 🇧🇬

ПОГЛЕД ПРЕЗ РАМО
“В зрелостта си поетите са длъжни
да пренапишат старите си стихове...”
Съвет на приятел
Бих пренаписал старите си стихове, ...

severianin

Poesía

2013-03-29T19:16:35+02:00 764 4

Спокойствие 🇧🇬

СПОКОЙСТВИЕ
“...когато ме напусна и тъгата...”
Павел МАТЕВ
Отидоха си!
Залезът цикламен ...

severianin

Poesía

2013-03-28T17:56:34+02:00 646 1

Залез в алено и синьо 🇧🇬

ЗАЛЕЗ В АЛЕНО И СИНЬО
Не дъжд ръми над мен – кърви небето
в самия край на дневната прохлада,
и вишнев залез неподвижно свети,
увиснал над реката. ...

severianin

Poesía

2013-03-27T08:14:56+02:00 640 3

Фенерът 🇧🇬

ФЕНЕРЪТ
Пред своя дом съм сложил стар фенер
– подарък на приятел от далече –
самотен малък фар сред мрака чер
пред топъл пристан в ледената вечер. ...

severianin

Poesía

2013-03-26T09:54:05+02:00 958 1 4

Жар-птица 🇧🇬

ЖАР-ПТИЦА
На внучките ми, близначките Рая и Деница
Две приказни пера от чисто злато
на моя праг сред утрото горяха.
Дали ги бе забравила луната, ...

severianin

Poesía

2013-03-24T10:32:06+02:00 1K 5

Ветренски чудеса 🇧🇬

ВЕТРЕНСКИ ЧУДЕСА
Тук дните кацат като пеперуди
– и носталгично тъжни, и щастливи –
на дясната ми длан денят се буди,
на лявата ми длан нощта заспива... ...

severianin

Poesía

2013-03-22T21:40:15+02:00 772 8

Звън 🇧🇬

ЗВЪН
Честита пролет!
Не снегът се топи – от небето мъглата се стича
и тече сред тревите на сиви и сини вълни;
и звъни хоризонтът далечен от глъчката птича, ...

severianin

Poesía

2013-03-21T09:49:49+02:00 650

Безкраен дъжд 🇧🇬

БЕЗКРАЕН ДЪЖД
Навярно е разсъмнало отдавна,
но вън е още нощен здрач, защото
вали безкрай.
Дъждът чертае бавни ...

severianin

Poesía

2013-03-20T12:24:33+02:00 696 4