Shax
70 el resultado
Сърцето Казваш е часовник грешен
ръждясващата плът загнива
пищи червиви наставления
и бързо в дупката се скрива
Отравя кръв и кост и слово ...
  625 
Приседнал съм на спирката за малко,
загледан в мътно разписание...
Ще бъде жалко... много жалко
на спирката да гасна във изгнание...
Не зная колко време ще отнеме, ...
  663 
Аз знам, че днеска хората нехаят
какво се случва вътре във душите
но все пак смешно е да си мечтаем
мънистата да заслепят звездите
Аз знам, че днеска хората нехаят ...
  829 
Гризаха корените си дърветата
сетне отчаяни клони протягаха
към Слънцето
а в смъртта си гневяха се
и Го проклинаха
  762 
  1625 
Силно искам да можеше
усмивката да е достатъчна
загубих много съкровища
на карти със думите
усмивка достатъчна ...
  984 
  2019 
  1847 
Забива се жаждата
с риболовната си кука
все по-кърваво в гърдите ми
осеяни с кратери
А ти седиш до мен в метрото ...
  690 
красива си когато пишеш
дели ни стъклена стена
появила се коварно
задържаща дъха ми ням
от другата страна рисувам ...
  642 
Когато мисля си за теб, е топло
и през усмивка виждам реалността,
откъснах роза, тъй омайна -
подобно твойта красота.
Бавно залезът настъпва, ...
  705 
Износените камъни на тихата душевност
са вкопчили във себе си Реката
и всеки сам за себе си е вечен притежател,
неизменен император на водата...
Отдавна Слънцето дари и злато, ...
  699 
Обичам аз едно момиче,
събрало в себе си света -
епична, дръзка, романтична,
с душа от ангелски ята,
подгонени от върколак ...
  800 
В затворения чадър се крие заплаха. Сякаш нещо дебне вътре, готово да изскочи във всеки един миг. Нищо добро не ще излезе от стар, забравен, прашен чадър, оставен да почива в поставката за чадъри. Не и ако е тъмно и камерата го следи внимателно, под напрегната музика.
Чадърът е част от изобретения. ...
  1912 
В проскърцвaщия звук на заминаващи вагони
гарите нощем са тъжни безделници,
а най-удобната поза е тази,
при която можеш да заспиш...
  822 
Познавам съдбата. Понякога се разминаваме в коридора. Едва ли ме е забелязала, но аз винаги се обръщам след нея замечтан. Тогава бях искренно влюбен в нея. И отвратен до покруса в същото време. Никога нямаше да бъде моя, дори и нямаше да ме забеляжи, освен, ако не се блъснех в нея... Но тя не беше о ...
  1617 
  2279  20 
В лилавите пясъчни тайни
на сенките
прикрити от плътната липса
на светлото
откривах косите със цвят ...
  833 
  2788  13 
  2283 
  1412 
  2006 
Кой е най-прекрасен на света?
Нека да отгатна - АЗ!
Сила, ум и доброта,
в мойта еднолична власт.
В кралската ми свята личност, ...
  900 
  1973 
Преминава, отминава,
без поздрав дори,
зимният вятър,
умислен и тъжен.
Преминава, отминава, ...
  777 
Всеки полутон е нанадолнище,
подтикващо към тон
някъде там, през едно
или няколко светещи прагчета.
Без тях ми е пусто, ...
  827 
Разцъфнали в себе си тръни
докосват нежно раменете ми
с безкрайно дългите си мигли
и аромат на безбройни желания
увенчали душата ми ...
  939 
Вечер, до болка, когато
се опитвам да пипна звездите,
се превръщам в мечтателник,
който гледа разсеяно шарките
на килима, потънал във образи. ...
  847 
  1426 
  1690  18 
Силен вятър ме довя,
мъж съм вече,
ще крада мома.
На рамо ще я метна аз
и към къщи ще я занеса завчас. ...
  716 
  2142  14 
  2728  25 
Обичам те днес,
както вчера и утре,
ще го чуваш от мен многократно.
Обичам те вечер, обичам те сутрин,
обичам те в синьо и златно. ...
  1313 
Сълзи, проливани от зли вдовици,
гробовни гарвани и гълъбици.
Крещят.
Обиждат.
Блъскат се. ...
  747 
В сърцето ми песен, изпята със струни -
красиво шептяща китара,
настъпи в живота ми гаснеща есен,
далеч от сълзи и поквара.
И ето, години след знойното лято, ...
  774 
Леденият нощен вятър брулеше короните на дърветата. Нападалите сухи листа танцуваха вяло по стария, набразден от мъка и време паваж, който унесен слушаше воят на нощта - ридания и болка, загърнати в предчувствие… Нямаше никой. Само луната надничаше плахо, зад черните облаци, а светлината и галеше не ...
  1608 
Очите на дракон притворени вяло Блестят страховито във мрака Изгарят плътта през щита от метал Чакат нейната първа атака А устните нежни зашепват Магия зашепва и вятърът леден Тъмата потръпва от мощния рев Единствен предсмъртен последен
  840 
Намирам в косите ти огън
и стоплям премръзнали мисли,
очите ти с цвят на природа
пазят моите вълнения и смисли
Намирам в сърцето ти крепост, ...
  720 
Заспаха тежък сън цветята, небето сбърчи свойте черти, пронизващ вятър разлюля листата, изсъхнали във своите висини Приседна първата снежинка, морна, на стръкче жилава трева и свеждайки очи, покорна, светът погълна в белота. Не след дълго крачеше бодро загърнат в кожи, като звяр през преспите със св ...
  972 
Propuestas
: ??:??