slaveja123 (Слава Костадинова) - Obras

Ще те обичам даже и след смъртта 🇧🇬

откъс от началото на романа
Другата висеше под тавана и усещаше, че всеки момент коридорът ще се отвори, а Душата Нина все още не беше готова за тръгването.
Много пъти беше получавала задача да преведе нова душа от Земята, но този път всичко беше много по различно. Толкова различно, че го нямаше в П ...

slaveja123

Prosa » Novelas y novelas cortas

2018-09-05T10:43:08+03:00 866 2 3

Ще те обичам даже след смъртта 🇧🇬

След годежа дойде бала. После сватбата. Картините минаваха пред очите ѝ, но сякаш нямаше спомен за чувствата си от тогава. Кандидатства същата специалност като Ангел - право. Бяха го решили отдавна. Смятаха като завършат да си направят кантора и да работят заедно. Бяха решили до тогава да нямат деца ...

slaveja123

Prosa » Novelas y novelas cortas

2018-09-04T19:24:25+03:00 949 2 5

Съдбата 🇧🇬

Нощта е половината на времето.
Обърнатата чаша под капчука.
Ухание на щастие от семето
на срещите ни. Още ли си тука?
А мен ме няма. Тръгнах си отдавна ...

slaveja123

Poesía » Filosófica

2018-09-02T09:36:08+03:00 597 3 7

Спомен за бъдни вечер 🇧🇬

Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика, веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къ ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2018-09-01T16:16:08+03:00 1.8K 2 3

Признание 🇧🇬

В кръга на моето отиване
някак си се връщам неусетно.
По пътя има падане и спиране
и още много, много нещо.
Има полет, който свършва в драките ...

slaveja123

Poesía » Filosófica

2018-09-01T15:33:27+03:00 635 1 2

Битката на ангелите 🇧🇬

Беше кошмарно време. Валеше ситен, но противен дъжд и всичко беше подгизнало от влага.
Мъжът вървеше вече трети ден. Само нощем и само по черните пътища. Не трябваше никой да го вижда. Беше уморен и раницата му тежеше. Знаеше какво го чака по пътя, но беше решил: няма никога да забрави помощта на пр ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2018-08-30T01:18:29+03:00 771 1 2

Неисказана любов 🇧🇬

Изглеждам студена,
като ледена кралица.
Изглеждам като бучка сняг.
Но те обичам, горещо обичам,
единствен си в целия мой свят. ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-08-24T15:03:49+03:00 542 1

Пътят 🇧🇬

Вече не знам
през колко живота преминах.
Не, не броих.
Всеки един остави ми име,
остави ми знак, ...

slaveja123

Poesía » Otra

2018-08-19T09:46:55+03:00 754 4 5

Разговор с мама и тате 🇧🇬

Една след друга изминаха годините
Не ги усетих как отлетяха.
Нанизвам безброй причините,
че съм още далеч от родната стряха.
На гроба ви сигурно трева е пораснала, ...

slaveja123

Poesía » Otra

2018-08-15T07:00:37+03:00 491 2 3

Една цигулка свири Бах 🇧🇬

Една цигулка свири Бах, любими!
Ти можеш мълком да отвориш
отдавна забравеният спомен
на нежен шепот и целувки.
И онзи дъжд приятно чукаш ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-08-11T20:35:27+03:00 540 1

Молба 🇧🇬

Недей ми затваря вратата
уморена съм от многото ходене.
От летене омекнаха крилата,
и сърцето от постоянното бродене..
Една душа само не познава умората, ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-08-10T11:56:20+03:00 636 1 1

Автопортрет 🇧🇬

Аз не съм фатална жена.
Не съм смела, гореща и властна.
Аз съм като тиха река –
спокойна, дълбока, но опасна.
Вярна съм, но по общият път ...

slaveja123

Poesía » Filosófica

2018-08-09T22:12:02+03:00 1.8K 7 8

На път 🇧🇬

Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...

slaveja123

Poesía » Filosófica

2018-08-08T01:15:23+03:00 509 2 2

Среща с времето 🇧🇬

За пръв път те срещнах
и силно изплаках,
а ти ме погледна със нежност.
Помаха ми бегло
и тръгна нататък ...

slaveja123

Poesía » Filosófica

2018-08-06T17:53:33+03:00 591 4 7

Градинският параклис 🇧🇬

Момичето седеше на плетеният стол в градината, облегнало главата си назад, се вслушваше във всички звуци които долитаха до нея. Тя чуваше песента на птиците и шумуленото на листата, погалени от топлият летен вятър. Чу и тихите стъпки от лапите на котарака който се присламчваше. Той се качи на скута ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2018-08-04T21:13:05+03:00 1.7K 3 7

Жоро Плеадите 🇧🇬

·
Като поотфръкнах малко и станах момичка, баба ( мир на душата ѝ) започна да ме учи как да си избера съпруг.
" Чуй сега, детенце.Три неща требе да има момчето:
Да ти е другар - да те чува, може да не те послуша, но да те чува.
Да е съпруг - работлив и спестовник ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2018-08-04T16:31:47+03:00 1.5K 5 5

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. :) След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по ко ...

slaveja123

Prosa » Otros

2018-07-29T00:14:38+03:00 1.5K 1

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по корем ...

slaveja123

Prosa » Otros

2018-07-26T23:05:03+03:00 824 1

До седмото небе 🇧🇬

ДО СЕДМОТО НЕБЕ
Когато паднат всичките звезди
а луната счупи рокче,
Млечният път ще се обезличи.
Лунната пътека ще прескочи ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-07-26T00:05:09+03:00 496 1

Ако това означава любовта 🇧🇬

·
Не се докосвай
до болката на сърцето ми
и до стенанието на душата.
Ако това означава любовта ...

slaveja123

Poesía » Otra

2018-07-25T00:18:35+03:00 538 1 4

До утре 🇧🇬

ДО УТРЕ
Ела, седни до мене Самота.
Вечерта бавно се пропука.
Ето пак сме двете в тази тишина
и часът на спомените чука. ...

slaveja123

Poesía » Filosófica, Otra

2018-07-22T12:22:40+03:00 504 2 2

Желание 🇧🇬

Когато заспивам те искам
да разкъсаш нощта на парчета
и във всяко едно да обвиеш:
една усмивка да свети,
една ласка да топли през зима, ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-07-22T00:29:52+03:00 534 1 1

Потайностите на стария град 🇧🇬

Не познавах остров Крит и нетърпението ми да стигна час по скоро беше разбираемо. Бях чела толкова много за стара Елада и знаех историите ѝ. Когато ми предложиха да работя в малък ресторант в един от градовете, приех с радост.
Градът имаше две части – нова и стара. Ресторантът се намираше в старинна ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2018-07-19T22:44:39+03:00 654 1

Изповед 🇧🇬

Не съжалявам за нищо което се случи.
Нито за болката от раните,
които ми нанесе.
нито за ударите с които ти отмъстих.
Бяхме две луди деца. ...

slaveja123

Poesía » De amor, Otra

2018-07-14T20:59:57+03:00 532

Тази нова Земя 🇧🇬

Ти си много далеч -
на сто планети от мен.
Ех да имах крила...
ще скъся този ден..
Тази липса тежи ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-07-13T03:57:19+03:00 426 1

Поръчката 🇧🇬

Гледаше тялото с любопитство. За пръв път го виждаше.Беше интересна среща за първо познанство. Когато получи поръчката се стресна и за няколко време излезе от равновесие. Не се бе случвало преди. Не, че бе неочаквано..
Всъщност неочаквано бе. Тази възможност се беше свила в най крайното кътче на реа ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2018-07-04T04:14:03+03:00 670

Когато нощите загубят паметта си 🇧🇬

Когато нощите загубят паметта си,
утрото рисува спомени.
А зениците са в болка свити,
гмуркайки се сенките да гонят.
Мълвят ли устните проклятие, ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-06-29T16:57:22+03:00 473 1 4

Ловецът и сърната 🇧🇬

Дъхът спря в гърдите ми.
Душата ми чу стъпките ти.
Те бяха като на ловецът,
който е видял сърната.
Когато той се приближи ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-06-28T23:38:11+03:00 421

Любовната игра 🇧🇬

Легна кротко нощта. Уморена заспа.
Уморих се от тази наша игра.
Доближаваш се уж, а далече стоиш.
Всяка крачка държиш, всяка стъпка броиш.
Този дъх на пелин ме замайва, горчи. ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-06-27T21:59:08+03:00 635 1 3

Лято мое 🇧🇬

Лято мое, лято, вече си презряло.
Класовете падат - пусто опустяло!
Няма кой да сбира тежкото ти злато.
Плачеш като жито, сринато в земята.
А наблизо - ето, го очаква зима. ...

slaveja123

Poesía » Filosófica

2018-06-22T17:03:42+03:00 428 4

Нашият свят 🇧🇬

Отново сме тук
на ръбът -
като въжеиграчи.
От едната страна
се смее страхът, ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-06-17T21:53:57+03:00 501 5

Желания 🇧🇬

Не искам много от този живот -
само да изпрати пътник жаден.
Аз роса от цвят ще му извадя,
за да продължи по своя път.
Не искам много от този живот - ...

slaveja123

Poesía » Filosófica, Otra

2018-06-14T11:37:19+03:00 445

На хълма 🇧🇬

И ето – тръгнах.
С едно парче дърво и с два пирона,
с една раница остаряла,
в която сложих моето "АЗ"
С безброй планове, вини и грешки, ...

slaveja123

Poesía » Filosófica, Otra

2018-06-13T08:40:38+03:00 1.4K 1 5

Сбогуване 🇧🇬

Най-после среща с него!
Вече не помнеше откога беше влюбена в Борис. Със сестра му станаха приятелки още от първи клас. Живееха наблизо – от двете страни на реката. Харесваше им да стоят на дървеното мостче и да гледат водата. През пролетта тя беше буйна и стръвно подкопаваше бреговете от двете стра ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2018-06-13T00:27:13+03:00 1.5K

Различната 🇧🇬

Когато съм добра
се разпръсквам
като утринна роса
или като дъжд на пролет.
Когато съм добра ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-06-11T22:47:40+03:00 463 1

Възлизаща Венера 🇧🇬

Любима,
твоите тихи стъпки
танцуват по голият под
и забързват кръвта ми.
Полата ти въздишките събира ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-03-16T08:34:35+02:00 681 5

Изповедта 🇧🇬

Аз съм ловец на истории. Не, не рибар. Ловец съм. Защо уточнявам ли? Ами рибарят пуска въдицата и чака. Ако се хване нещо, добре. Ако не се хване – следващия път. Ловецът дебне дивеча. Преследва го, цели се и стреля. Понякога му избягва, но само понякога.
Като видя опашка на магазина, веднага се нар ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2018-02-27T21:01:36+02:00 830

Козелът Кольо 🇧🇬

Ветеринарният лекар си тананикаше в такт с музиката. Колата подскачаше по селския път, но това не го ядосваше, напротив – беше му приятно да усеща неравната земя под себе си. Днес беше на обиколка в района. Имаше само още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше шепата хора, кои ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2018-02-24T19:28:17+02:00 2.3K 6 6

Пролетен романс 🇧🇬

Някак тихо на пръсти
влезе тук Пролетта.
В мойте утрини късни
разцъфтя Любовта.
И нечакани чувства ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-02-23T13:51:04+02:00 1.8K 3 14

Приютени дни 🇧🇬

Пресъхна стомната на рафта.
Изворът затлачен позатихна.
Вечност откакто съм те чакала
отиваща нататък към нищото.
Отбелязвам времето в сърцето си ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-02-18T18:00:45+02:00 436