slaveja123 (Слава Костадинова) - Obras

Нестинарката 🇧🇬

Тя беше странна жена. Не говореше. Ако някой я попиташе нещо, отговаряше само с да и не.
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола. ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2017-08-13T19:42:42+03:00 798 2 4

Дантелата на дявола 🇧🇬

ДАНТЕЛАТА НА ДЯВОЛА
– Цвето, Цвето, тук ли си?
Накъсаният мъжки шепот разсече тишината на две. Половината, куцайки, се скри в отминалия ден. Другата половина, осакатена, рухна върху селото, затискайки го с предчувствието за идващо зло.
Една топла женска ръка затисна мъжките устни и ласката прокара о ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2017-07-29T23:08:31+03:00 3.9K 11 17

Жена с вкус на вишна 🇧🇬

Ех, каква жена! Направо ми събра очите. Узряла... Направо като златна ябълка. Не можеш да определиш възрастта. А защо? Красивите жени нямат възраст. Малко над среден ръст. Не е слаба. Има си онази приятна закръгленост на бедрата. С елегантен костюм, който показва красиво тяло. Как ли ще е отзад? Кат ...

slaveja123

Prosa » Relatos, Erótica

2017-06-30T14:57:01+03:00 2.2K 2 3

Короната 🇧🇬

Стъпка по стъпка вървя.
Приближава неизбежното утре.
Будна или ще спя,
часовникът удря последна секунда.
Нарамила само душа – ...

slaveja123

Poesía » Filosófica

2017-04-28T18:07:27+03:00 493 2

***** 🇧🇬

Не търчи подир мен,
не можеш ме стигна.
Аз съм идният ден
и небесната стигма.
Аз съм онзи вулкан, ...

slaveja123

Poesía » Filosófica

2017-04-26T22:31:46+03:00 490 1 2

Сто свята и едно небе 🇧🇬

Сто свята се борят във мен,
сто свята умират разпръснати
подир ден. Умират заедно
с кръст – Разпнати!!!
Сто свята, които разпръсквам ...

slaveja123

Poesía » Filosófica

2017-04-25T19:18:19+03:00 343

Севда 🇧🇬

Седнала съм под асмата на двора, а главата ми се е запалила. От както моя се гътна от инфаркта и ме остави сам сама за първи път съм в задънена улица. След месец една година ще стане, а на мен ми се види, че е дошъл часът.
Наше село си е баш село. На завет е и планина ей на - един разкрач място. И г ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2016-08-30T21:47:35+03:00 723 1 2

Смокът 🇧🇬

Беше един никакъв смок. Нито от много големите, нито малък. Нищо особено ви казвам. Кога се е заселил в съседите не разбрахме точната дата.
Една сутрин се чу силен писък:
- Змиииииия! Змииииия! Поооомоооощ!
Крещеше съседката от средата на двете та я чухме и двете къщи и хукнахме нататък. Той се преп ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2016-08-25T17:54:04+03:00 1.6K 4

На живота бремето 🇧🇬

Не искам да си отида набързо
като полъх от среднощен бриз.
Като речните задъхани бързеи,
като от календара откъснат лист.
Може пътека да не прокарам ...

slaveja123

Poesía » Otra

2016-05-15T12:01:16+03:00 585

Небесните овчици 🇧🇬

От вчера има толкова много облачета. Бели като овчиците на дядо. Но си нямат овчар. Дали да не отида да ги подкарам?
Ей, ей, ти от къде се взе? Вятърът ме изпревари. Засвири и ги подгони. А те са толкова послушни! Събраха се и полека, лека тръгнаха. Къде ли е кошарата?
Небесните овчици дали дават мл ...

slaveja123

Prosa » Otros

2016-05-05T20:11:32+03:00 590

Пътешествието 🇧🇬

Реших! Ще отида да изведа Слънцето. Всяка сутрин ме събужда. Качва се над прозореца и ме щипе по носа. Утре аз ще направя това!
Баба казва, че ти подсещаш слънцето кога да става. Ще ме събудиш по рано от него за да отида да го изкарам навън. Сега, като се замислих, може да тръгна с него. То през цел ...

slaveja123

Prosa » Otros

2016-05-03T21:05:37+03:00 642 2

Пъстрият свят 🇧🇬

Този свят е толкова шарен. Най-шарени станаха яйцата. Но те не са живи и няма да оживеят. Защо ли боядисват мъртви яйца?
А ти защо снасях само бели яйца? Да, знам. Защото си бяла. Ако си пъстра ще снасяш пъстри яйца. И те ще се люпят, живи, и ще красят двора.
А от шарените яйца не се люпят пиленца. ...

slaveja123

Prosa » Otros

2016-05-01T00:28:40+03:00 695 2

Клетката 🇧🇬

Знам как се чувстваш вътре. И аз понякога съм така. Вчера изрисувах двете стени. Взех жълтото на глухарчето и червеното на мака. Теменужката сама дойде. Стените се разтлаха. Станаха слънчеви.
Другите две....не, за тях още не мога да говоря.
Имам и врата. Мога да изляза когато си поискам.
Ти никога л ...

slaveja123

Prosa » Otros

2016-04-28T20:49:50+03:00 680

Влакът 🇧🇬

Качвала ли съм се на влак? Отдавна.... от сто години.... амиии, от повече... от една вечност. Да, да, цяла вечност премина! Та нали вечността е моя? Нали? Навивам си я пръста. И я отпускам. Капка, по капка.
Какво? Казваш, че вечността не се измерва с капка ли? А ти от къде знаеш? Моята вечност се из ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2016-04-27T00:43:17+03:00 634

Старата кутия 🇧🇬

Чаша вино и Моцарт
Един къс от небето
в което звездите танцуват.
Избеляла снимка
и шишенце море със пясък. ...

slaveja123

Poesía » Otra

2016-04-24T21:51:17+03:00 871

Шепа пръст 🇧🇬

Стрелките пак са спрели
забодени във мен
и чувства остарели
разрязват този ден.
Сърцето не, не чува ...

slaveja123

Poesía » Otra

2016-04-20T21:03:16+03:00 486 2

Беседката 🇧🇬

БЕСЕДКАТА
Събуди ме почукване по прозореца. Беше странно, защото светлината все още не беше обладала Земята. Помислих си, че звукът е от съня ми, но в този момент се повтори, сякаш да ме увери, че е действителен. Заслушах се и тогава нахлуха звуците. Вятърът - диригент, ги беше събрал за да ги разпр ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2016-04-16T23:23:14+03:00 723 1

* * * 🇧🇬

Разделени пътища,
разделени хоризонти -
стрели, сърцето прорязали.
Има само сънища
шеметни, безпаметни - ...

slaveja123

Poesía » De amor

2011-05-10T21:58:44+03:00 782 3

* * * 🇧🇬

Сънувани блянове
Блян сънуван в мрачна нощ,
блян сънуван в слънчев ден
но не зная колко ощ'
ще живееш в мен. ...

slaveja123

Poesía » Otra

2011-05-08T17:30:54+03:00 700

Замразени сънища 🇧🇬

Виждаш ли гаснещи звезди?
Утрото ги обира, минавайки към залеза.
Не знаеш колко боли, сбогувайки се с изгрева,
за който копнееш, а никога не можеш да имаш.
Мечтата по слънцето идва след края ...

slaveja123

Poesía » Otra

2011-05-03T19:20:49+03:00 765 2

Фантазия 🇧🇬

Вчера се свърши,
а утре отмина,
спомен насъщни
разпъна страха.
Думите преляха ...

slaveja123

Poesía » Otra

2011-05-01T10:39:18+03:00 793 3

Кръговратът на живота 🇧🇬

Безбрежна синева животът е -
морски прилив,
вечна планина,
облак подгонен от вятъра,
от небето падаща звезда. ...

slaveja123

Poesía » Otra

2011-04-29T08:53:47+03:00 1.1K 5

Прахът на хербария 🇧🇬

Някак неусетно отмина твойта любов.
Подреди ме в хербария на женските образи
и се шмугна в джунглата на лов
за нова тръпка, подклаждаща огъня.
Погълна те пламъкът и след сто луни ...

slaveja123

Poesía » Otra

2011-04-28T11:45:31+03:00 810

Прахът от хербария 🇧🇬

Някак неусетно отмина твойта любов.
Подреди ме в хербария на женските образи
и се втурна в джунглата на лов
за нова тръпка, подклаждаща огъня.
Погълна те пламъкът и след сто луни ...

slaveja123

Poesía » Otra

2011-04-27T18:38:51+03:00 733

Нарисуван свят 🇧🇬

Пушекът дразнеше очите ми и стичащите се парещи сълзи замъгляваха картината пред мен. Къщите, клатушкайки се като пияница, който с последни усилия се държеше на крака си, рухваха в оргията на огъня. Човеците стояха отстрани сломени в безпокойството и безнадеждността си. Планината се сниши и се гмурн ...

slaveja123

Prosa » Otros

2011-04-23T22:32:30+03:00 1.5K 4

Сянката 🇧🇬

Виждаш ли вървежа на времето? Стъпва на пръсти, прошумолява в очите, раздухва клепачите и те събужда. Погалваш го сънено и си убождаш сърцето. Събуждаш се, смучейки капките самота на изминалата нощ. Утрото за кой ли път пуска въжето, а аз не знам какво да го правя - да се обеся или да танцувам върху ...

slaveja123

Prosa » Otros

2011-04-19T22:12:05+03:00 1.2K 2

Русалкини сънища 🇧🇬

Пълната луна закачливо се усмихна в прозореца ми. Помахах ù с ръка да не ме безпокои, но този мой жест остана напразен. Надничаше и ме гъделичкаше, подканяйки ме да стана.
Морето не се чуваше. Заспало ли беше, или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ...

slaveja123

Prosa » Otros

2011-01-26T13:15:44+02:00 1K 2

Разплакани мисли 🇧🇬

Несбъдната среща,
загубени празници,
сърца на хиляди светлинни години.
Същата утроба!
Същите делници! ...

slaveja123

Poesía » Otra

2011-01-20T19:51:29+02:00 821

Жива вода 🇧🇬

Неуловимо на пръсти денят
си отива,
притваря вратата и бележи
оставени спомени,
пръска малко бяло в косата, ...

slaveja123

Poesía

2011-01-10T18:03:56+02:00 994 3