thedac
873 el resultado
Боклука говори за теб.
Юмрука е свит от омраза.
Обуха сандали от лед.
В сърцата им бие желязо.
Гранита самотен гори. ...
  595 
Когато сме малки, летим.
Очите са чисти и свежи.
Успяваме да уловим,
копнежи във своите мрежи.
Луната говори и плава. ...
  562 
Нощта да докосна със длани.
Пияните чувства скърбят.
Пленени от злоба и драми,
слова за доброто редят.
Ноември е вятър в душата, ...
  571 
Гара
наркоман бяга
закъснение.
  272 
Декември мълчи. Стена̀ от неволи.
Падат на капки лъчи.
Смисъла гоня. Моля за броня.
Сладкото вече горчи.
Думи корави. Студ и забрани. ...
  558 
Много мъка и много брътвеж
по света неизброден са бѝли
поколение, мазано с мед,
изкачено на остри кокѝли.
И балконите плачат за теб. ...
  515 
Мария успях да открия
в сърцето, което реве.
Лицето на синя стихия
напомня, че тя е дете.
Момиче, което обичам. ...
  474 
Така ми мирише на село!
На чу̀брица, сол и пипѐр!
На баба, терлици изплела.
И стария дървен фенер.
На кучето лая вековен, ...
  555 
Четири думи реших да напиша.
Щастие. Вяра. Надежда. Любов.
Мирис на гуми. Плясък на киша.
Ние сме луди! Хвърляй покро̀в!
Има ли обич? Нежна. Засмяна. ...
  578 
В рухващото планинско село Божур съществуваха баба Катя и циганчето Данаил. Китното местенце, курдисано на края на света, бе почти обезлюдено – само двамата приключенци развяваха калното знаме на трудния живот оттам.
Старицата бе загубила мъжа си преди много, много години. Димо Николов се спомина не ...
  607 
Залезът е мрамор и гранѝти.
Изгревът е свежест и роса̀.
Думите на хората нефритни,
мога ли в едно да събера?
Облаци накъсаха небето. ...
  364 
Писател…
Как сладко звучѝ!
Дали е мечтател?
Или е гадател?
Човек на звезди… ...
  1696  12 
„Не чоплѝ слънчоглед! Ще вечеряме…“,
я измерих със строги очи.
„Да не мислиш така да се гледаме?
Ще играем на разни игри!“
Преизпълних гърдите ѝ с огъня. ...
  332 
Са̀нким приятел да имах един.
Да си побъбрим в дните студени.
Стряхата плаче. Слепият дим
пушеци вие – диви, зелени.
Стара съм вече. Сбръчкана кръв. ...
  1834  18 
Една любов, която е високо
и всичките злини ще победи.
Ще бъдем ли чедата на доброто,
което в сърцата ни крещи?
Листата пожълтяха. В двора златен ...
  481 
„Аз съм прасе всепризнато!“,
рече старика на крак.
После горчиво заплака.
„Аз съм ужасен глупак!“
„Нищо ти няма, човече!“, ...
  563 
Денят те нарече Мария.
Облече очите със плам.
Следите по бялата шия,
остави със думи и длан.
Мария е дива, красива. ...
  516 
Мълчанието внушава по-голямо уважение от обяснението.
Уверените в себе си хора не се оправдават.
Ерик-Еманюел Шмит
Наричат ме мълчалив. С ироничен тон. Сардонични погледи блъскат с юмруци стените на моите възгледи. Отровни езици изплитат злокобни мрежи от гнусни лъжи. Къде ти тук място за трепет, ме ...
  646 
Ние сме хората, спасяващи този народ.
Ние сме хората, изпълнени с благослов.
Ние сме хората, белязани от Бог.
Ние ще бъдем светлината на този живот.
Ние сме хора, калени от мрак. ...
  531 
Будители святи! Денят е за Вас.
Небето е синьо, а слънцето меко.
Поробени братя издигнаха глас.
Вековната ярост излъчи лицето.
Ноември е хладен, самотен и сух. ...
  637  19 
Ноември ме гледа помръкнал и сух.
Жълтеят листата. Жалее земята.
Вирея във някакъв скъсан кожух.
И пея – тъгата пробива лицата.
Бетонът е мокър. Лъчите са лед. ...
  543 
Живота
се свлече
и рече:
,,Келѐши!
Продукти ...
  631  13 
6
Кристина, Сара и Джесика – трите сестри Патерсън – се будят в голямата си стая. Къщата, в която живеят, е изящно архитектурно произведение. Триетажна, красива и сияеща – тези думи пресъздават най-добре монументалния ѝ облик.
Улица ,,Голд Лайф’’ е кошер, населяван от многодетни семейства, обединен ...
  585 
Отново валѝ.
Аз съм самотен.
Студа ме докосва с ръка.
Сурово гърми
някакъв тътен. ...
  414 
За всеки по малко ще има,
от тази фалшива любов,
която в студените зими
ще топли със огън легло.
Когато дланта ми те чака. ...
  396 
В китното селце Тревново спокойно си живееше седемдесетгодишният бивш учител по български език и литература – Таньо Мишев. Едноетажната му къщурка, пред чиято пътна вратичка сияеше стъргало за обувки, бе чистичка като бебешко лице. По прозорците ѝ никога петънце не можеше да се намери, пердетата в ...
  455 
5
Центърът на селото кипеше. Нетипичната суетня предизвестяваше, че се е случило нещо.
Униформени служители кръжаха около старата пощенска сграда на улица ,,Гладстон 20’’. Лицата им, червени като домат, разкриваха истинските измерения на събитието, породило напрежение у толкова много хора.
Приятен в ...
  554 
На улица ,,Галас’’ живеят Кевин и дядо му Рич. Едноетажната къщурка, която обитават, прилича на препарирана костенурка, спряла за вечна почивка. Малката като кибритена кутийка постройка е саксия, в която расте битието им.
Моряшкото минало на стареца пулсира в настоящето. Домът им е препълнен със зав ...
  628 
Демокрацията е форма на държавно управление, предоставяща основни граждански права и свободи на отделния индивид. Според Томаш Масарик, тя е изградена на ,,нравствено-хуманна основа’’ и представлява ,,дискусия с хората’’, които ,,се ръководят от аргументи’’. Тя е спойката между обикновения жител и в ...
  3413 
Черпя, приятелю млади!
Този живот е за теб –
сладък коктейл от наслади.
Слагай си кубчета лед!
Барът е стар и самотен. ...
  622  10 
Дебне каменният град
,,Някои градят своето бъдеще, а
повечето само го чакат да дойде‘‘
Едгар Хау
Съвременният град е най-големият враг на човешките Доброта, Милосърдие и Любов – облечен във фалшиви и лъскави дрехи, приютил хиляди тела без сърца, чиито животи лазят в латентна позиция. Тази грозна вит ...
  1272 
2
В къщата на семейство Пиърсън всички се будят, готови за новия ден. Слънчеви лъчи навлизат в детската стая на невръстния Дейвид. Момчето отваря бавно очи. За него всяко събуждане бе съпроводено от безпричинна усмивка – сякаш машинално проявяваше тази емоция.
Той бе ,,богаташчето’’ – така го нарича ...
  553 
КАК ДА НЕ СМЕ ТЪЖНИ?
Този въпрос играе ръченица от доста време в главата ми. Самичък е – други танцьори не са пристигнали, но съм разтворил широко вратите си за тях. Нека да идват – да извият едно голямо хоро, способно да обиколи земното кълбо.
Аз съм нормален човек. Не можете да си представите колк ...
  554 
,,Животът е мъка и болка, и радост…‘‘
Седемнадесетгодишният Антоан натисна левия бутон на мишката си и затвори програмата за писане на текстове – Microsoft Word 2010. Не му се майсторяха повече стихове в тихата нощ на четиринадесети октомври, през която отново се чувстваше объркан.
Майка му бе на ра ...
  484 
В момента е тихо. И аз съм със теб.
Леглото отново е пълно с надежда.
Разтапяме с устни морета от лед.
Играем със думи по тръни и свещи.
Докосвам бедрото с кинжали и длан. ...
  725  10 
– Копелдак!
Октомври…
13-и…
Плесница…
Сълзи… ...
  1170 
Аз съм човек за трибуна.
Имам да кажа какво.
Смятам, че моята дума
носи лице и тегло.
Аз съм готов да се боря. ...
  480  10 
Душата ми е звяр, облечен в дрехи на девица.
Съдбата ми е зов, заключен в стая на орлица.
Изпатих от любов и станах нов. Горях на жица.
В горещия завод говорих с Бог. Крещяща птица.
Приятелите плачат, стари кучета ме чакат. ...
  405 
Ето, че я чакам във студа.
Младите крака са на перона.
Пее ми замръзнала Луна.
Скоро ще ме стресне телефона.
Брулят ме красиви светлини. ...
  379 
Гадна мазилка. Мазни петна.
Под от омраза. Думи хапливи.
Счупена мивка. Тъжни лица.
Дива заразa. И джамове гнили.
Хора сърдити. Гнойни гърла. ...
  403 
Propuestas
: ??:??