тюркоаз
940 el resultado
Когато звездите изгряват,
потегляй отново по пътя...
Дано никой не те забрави,
за никого да не си мъртъв...
Изгаснал, заглъхнал, потънал... ...
  683  19 
Времето невидимо, с проглеждащи очи...
Черпи от живота ми усмивката, нали...
Черпи оправдание, че смях съществува...
Времето "нахално", искам да "критикувам"...
Черпи от оръжията, власт, насилие, пари... ...
  606  14 
Преди да срещнеш любовта...
хвани най-вярната посока,
без грях, окъпана от белота,
в очите нежностни и строги.
Преди да губиш вярата дори, ...
  565  15 
Странници сме в светлината на деня
или вечни странници бродим в нощта...
Кой ще каже как меним се под дъжда
и носим ли, носим кръста си в кал, под върха...
С тъмни вихрушки политаме право напред, ...
  580 
"В името на розата", неуморно те търся
и пепелта розовее във споменни пръсти,
от които сипе се на капки смях бисерен
на грижовно спасителна, бяла месечина,
кацваща тихо, със сиротно присъствие ...
  594  15 
В свят на мисли, радостни пориви и печали,
като речни камъни животът ни изглади...
А исках да прегръщам разтапящи картини,
под лъчите на слънце, с младост открити,
без страх още веднъж, с някогашни чувства, ...
  656  17 
Разлаяха по тебе кучетата...
Под дъжд от разноцветна светлина,
(а другите защо не забелязват...)
цял свят оглежда се със леснина,
(а другите покланят се изящно...) ...
  642  21 
Душа...
С очи втренчени, всевиждащи,
в пробит отвор присвива се,
сънуваща душа от нечий кошмар,
пълзяща бавно към своя олтар, ...
  560  12 
Искаш нещо, с отчаяно усещане за впримченост
и знания откриваш случайно, като нещо втренчено,
където тихо да прогледнеш или с вик да ослепееш,
където светлини ридаят, без обич и не смеят
да викнат: - Звезди, обречено увиснали във въздуха, ...
  573  10 
Можеш да тръгнеш
във и със времето,
да търсиш мисъл,
отлетяла в далекото,
да стигаш, откриваш ...
  498  13 
Потъваме надолу, в тъмнината,
и виждаме невинни имена,
и казваме си: "О, времена, о, нрави"-
с утеха повярвали, на ниска цена...
А там, с усмивка те наказват ни, ...
  635  10 
Ако се интересуваш от смелостта...
И дали ще се усмихвам накрая
от повея на вятъра, с капчици роса,
и дали пак ще ме окъпеш с оная белота...
Ако се доверяваш на месеца май... ...
  573  15 
Пуснала котва, безгрижна светлина сияеща,
като "Ноев ковчег" по време на потопа,
с шеметно изобилие, в своето настояще,
просто споделена любов и натрупана
слънчева мечтателност - душа невинна ...
  552  17 
Тази нощ последна и в догарящ пламък
времето наивно молещо се беше свряло
в пътя земен и към ешафода кратък
и сякаш за последно, ярко разгоряло
на въгленчета, слели се със мрака, ...
  572  11 
На двора цъфнали са теменужки,
с тела изправени, с нежни стебла,
редица цяла, прегърнати дружки,
посрещат зима люта, зима зла.
Цветя с грейнала, блага усмивка, ...
  1930  14 
Един показалец не ни оставя на мира...
Чудак обикновен...
Минава късоглед...
Живее заради емоциите, не спира...
Ех, да пийнем по едно... ...
  521 
... "Арлекино, Арлекино,
ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля,
публиката не разбра"...
(От песен на Емил Димитров) ...
  747  14 
Не се измерва любовта,
зачената като зародиш
и с капчица всмукана роса,
в система имунно безгрешна,
с ключалка кодирана ...
  547  18 
Обгръща с поглед невидимото,
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра, ...
  620  17 
Пак искам да минем по нашата улица...
Дори да е минало безкрайно време
и вече да болят всички мускули,
дано тъжното, заедно да разберем...
Как мръква и небето става тъжно, ...
  1154  14 
Щом можеш да се смееш,
значи не си мъртъв...
Щом можеш да живееш,
значи следваш своя път...
(моя мисъл) ...
  856  19 
Музиката...
Музиката е всичко най-ценно,
слушаш я отново и отново, тъй потребна!
Музиката е в дърветата,
понякога тиха, но вечна и нетленна! ...
  1636  11 
Красота ефирна, светеща безплътна
от тайнствена фреска и знаци изконни,
разлистващи се с дървета по пътища
и сенки премятащи се, милно покорни.
А въздухът прави на пух и прах ...
  624  14 
Какъв смисъл има да живееш,
когато си съвсем сам на света.
Без майка, без баща, само крееш,
че си без обич, знае и нощта.
Какъв смисъл има да се смееш, ...
  728  21 
Днес по улицата моя мина старостта.
Тъжно я изгледах, от спомен ослепях.
Но той не беше тъжен, тъжната бях аз.
В сърцето се заслушах, о, как се смях!
И се задъхах с аромати, вкус на устни. ...
  739  24 
Намерих те, бъдеще да полетим!
Потърсих те, минало да разсветиш!
Да следваме заветите на живота!
Да бродим с обич под небосвода!
Нали живяхме с вяра в чудеса, ...
  495  13 
Едно ноктюрно полита минорно,
да срещне иска бъдещо, мажорно,
да властва припламващо, несетно,
едно ноктюрно, повикано последно...
Примамено, мъдреещо и облачно, ...
  749  25 
Вървеше по неведома пътека
един самотник, унил и презрян,
като нечия загубена монета -
какво ли бе загубил в своя Рай.
С очи, от чужди грях пронизани, ...
  620  16 
Снежни клони - жално надвесени
от лапи на протяжна зима,
сграбчени в обятия на преспи
и бяла симфония ранима...
Чезнеща мелодия бленувана, ...
  603  20 
Писах за любов, за щастие безмерно,
хората край мен, с живот мизерен.
Писах със молива леко и омайно,
в гнездо и сам бях господар.
Късичък моливът стана и износен... ...
  706  19 
Сънувах как с пръчка по вода рисувах,
как със шейна по склона снежен слизах,
как със шампанско весело тост вдигах,
за теб любов, двигател съвършен.
Ти всички ли създания държиш във плен?! ...
  692  15 
Снежни клони се свличат,
ронещи сълзи се стичат,
двама влюбени стоят
и са замаяни без грях,
как с неподправен смях, ...
  708  17 
"Една голяма любов
и нищо повече"...
Ничком падаме, но заедно не ни боли
и лекът от сърцето болката топи.
В бездна слизаме през дните си ...
  642  13 
Една проста истина, почуква
непразна и не спи, подухва
очаквана и през много години
със поривите си, не стихнала
и нескършена, а политнала ...
  594  17 
Отворена врата и новокръстен.
Камбанка звънкаща, с годежен пръстен.
Живот от филмова лента изнизан.
Със сребърни камбанки ли орисан!?
Безгласно минало, в бъдещо слисан. ...
  586  18 
В огромната и мъртва пустиня,
по пясъка босонога, невинна,
в облаче прах потайва се вечност,
с крещящо-всемирната звездност,
а спомени тихо се врязваха ...
  538  22 
Има растения, нецъфтящи с години,
а дълго набиращи сокове и сила,
но с аромат упойващ ни силно и дълго,
през нашите пролет, лято, есен и зима.
А когато съхраниш мощта им, ...
  632  15 
Да искам ли да си върна нормалния живот!?
Да зарежа и захвърля всичко пак отново!
Да опитам, да си дам вид, без връщане назад!
Да, ако не струва, ако бъдещето е отрова!
Да не зная не искам, да изтръпвам всеки миг! ...
  536  15 
Начало е на любов, обсебила ума
и с уморена цветност, летяла с духа.
И тъй е жива, и пак с болка позната
заиграва се със смеха и тъгата.
А той, смехът, е влюбен на края на есента ...
  517  22 
Когато е толкова дъждовно край мене,
а аз окъпана със слънчева мечтателност,
все някой тревожно тръби като бреме
в душата ми и вие иносказателно...
Разказва ми как се разпръсква милионно ...
  1656  24 
Propuestas
: ??:??