тюркоаз
940 el resultado
Винаги съм знаела,
че нищото е нещо!
Винаги съм искала
да се доближа близко!
Без дори да съм го виждала, ...
  472 
Навън заваля със звъна на капчука!
Безлюбовно, пропиляно вятър задуха!
А аз искам да балансирам нещата:
звъна от капчука, съсъка от вятъра!
(в тишината) ...
  744  19 
Вървя под облака дъждовник!
Самия безнадежден случай!
Избягал от пустинята безбожник!
Самата му духовност ли е друга!?
Вървях във време на плитки чувства! ...
  579  18 
Къде си, миг!?...
Потърсих те във сините простори
(без да те открия)!
Поисках аз устни жадни да напия
(но без наслада)! ...
  731  11 
Искам... шепотът на вълните с прибоя да идат,
когато... в душата ми почне да студенее!
Искам... топъл бриз както някога да ме гали,
когато... всяка мечта посядаше на пътя!
Искам... пак да ни поваля мълния любовна, ...
  535  14 
Играем с въображение и с потно чело
през всичките сезони пиесата "Любов"!
Тя е с отражение достолепно,
все пред празни столове!
Ей, хора, разказвайте за нея, ...
  802  11 
Реших отново да заживея.
Намерих си мястото (старото).
Не съм за оплакване.
В разцвета на силите съм (браво)!
Под покрива на покоя, ...
  445  20 
(На моя обичан съпруг -
най-честният човек, когото познавам)
Ти, дъжд... ме караш покорно
да ти се наслаждавам като магия!
Измиваш всичко пред очите ми, ...
  554  17 
Може да убиеш съвестта си, вътреутробна,
може да лееш сълзи, но пак очи ще пламнат!
И влюбени, замечтани, чак надеждата се трогва,
а дъждът от звезди пак ще вали, с целувки жадни!
И когато смехът угасне с прекършен глас, ...
  573  14 
("Животът е пътуване само за този,
който знае къде отива")
С две лица е човешката душа!
Слънчеви дни, мразовити утрини!
Губят се съдби, в плисъка на дъжда ...
  651  12 
Искаше... за теб да съм Луна!
В бохемски, парижки нощи!
И заветна, стелеща пелена,
ранно-късна... още и още!
Искаше... за теб да съм закон! ...
  524  13 
Зимата мени си своята премяна
и гласове на клони се сломяват,
в очакване на госта си Снежанка
и джуджета, седем, вече побеляли!
Утро иде! Свят се буди бял и чист! ...
  587  12 
Искам да видя обратната страна на Луната!
Протегнал, бездиханно-жаден, ръка си
и устни, да долепя с любовна целувка!
Защо, защо - Светая светих - никого не допускаш!?
Искам да знам, желала ли си земните ни блясъци? ...
  2304  16 
Нямата безплодна повърхност...
Вече е покорена от земните страсти...
И спасена от възкресяващи капки...
Те не знаят за миналото й безпощадно...
Как бе стисната с нокти жадно... ...
  567  15 
Привечер, когато денят заспива...
В приказките вярвам и във вечността...
Нощем, когато мракът притихва,
ти се вестявай, с роза в ръка!
За теб черпя смели мисли, чародейни, ...
  600  11 
Живея в моя свят, въображаем,
над мене грее безименна звезда!
А в росата е моето отражение,
като търкулнала се, триумфираща
мечта! ...
  856  10 
Луната, бледоликата изпраща,
парче от своята лунна погача!
По паяжината на своите лъчи,
та тя, бледоликата, прати и мечти!
Ах, небето ме целуна с нежни устни ...
  510  11 
Те, лошите пронизват. С лед до мозъка на костите!
Напук, непоклатимо, с тях никога не се докосвай.
И твоят глас мълчи със песента ти тъй беззвучна!
И само безчинстваш, под собствено си було!
Ти загадъчен приятел си за другите! ...
  524  11 
Един приятел някога ми сподели.
Не винаги истината в корена е скрита.
Понякога от плоскостта наднича
от гордост стене, жаден те обрича!
Един приятел някога ми сподели ...
  654  19 
Пристигаш, есен...
По пътека, която не сме извървели докрай...
Със тъжна песен...
По уморено-зелени, стари огради...
Претруфена... ...
  414  12 
Вдъхновение ме следва. Все до мен върви.
С мечтание... И с друго измерение.
И все си мисля: Съчувствието си свери
в елементарните неща! Дори с опиянение.
Не е пристрастно. Не иска да ме заслепи. ...
  646  22 
Случайно, в бутилка от морето,
открих писмо... За мен ли бе то!?
... Плени ме. Тяхната любовна история!
Дали по-праведен е понякога грешния
от светеца!? ...
  537  11 
ИзвАди ме от бездънна пропаст.
НакИчи ме със звездна сЪрма.
Откъсна ми лунно цвете.
Приюти ме в бурята на дните.
Събра зората в шепи две. ...
  431 
Родена съм с бунтарски дух. Далече.
От суетата и шума! Предтеча
са моите деди със талисмана!
Оставили го, да прохождам по света!
И жар разпалена съм, в бъдното за теб! ...
  469 
Разбран е неговия път. Философ бидейки.
Презира титли и академии!
Дори е самоук! Вярва в добродетелта!
Готов е да се потопи в страданието!
И в страстта! ...
  449 
***
Всеки творец по своему е Бог
на туй, което с нежния си зов
твори, чувствува и рисува!
А Бог е сърцето... що диктува!!!
  446 
***
Нищо във всичкото...
Нищо преднамерено...
Обичайно необходимо...
Късно е...
Вече ненужно възмездие... ...
  393 
Безбрежно синьото море,
ще го запълним с благослов!
Любовен и копнежен послеслов
пак чайките ще донесат за теб!
А нежността като безкраен миг, ...
  355 
***
С перфектна осанка,
а след него грамадна сянка!
С усмивка на уста,
а сякаш гримаса застинала!
С отворени очи, ...
  378 
От векове разтърсващи камбани,
през душите български, изтерзани!
С насила вселявани грехове,
кой ще плаща, пак България ли!
О, не! ...
  1153 
Пак ще дойдем. Всепоглъщащо море!
И следи по пясъка ще търсим!
Тях любовта ги е оставила!
Пак ще плуваме. Хоризонтът ни зове!
И ни следва. Свойте стъпки да откриваме! ...
  376 
Закриваше се хоризонта,
с пухкави и тънки пелени!
Гълъби на покрива!
Как гальовно се целуват!
В ефирна красота заплували! ...
  402 
Само миг дихание ми подари!
В този необятен океан от мисли!
Само истините, истините остави
и щастие, на глас го искам!
За мен дори съкровище изрови! ...
  406 
Като ездач невръстен галопирам,
осъществил непостижимата мечта!
Да можех и със чувства да жонглирам,
тъй както конска грива стисках във ръка!
Като презрял обществени условности, ...
  426 
Ще дойдеш ли в съня ми,
образ дивен, ненагледен!?
Ще ме направиш ли
щастлив, без грях, невинен!?
Ще скупчиш ли лице ...
  415 
Намерен Рай от приказка!?
Как търсим го цял живот!
Пещерата на "Али Баба",
отваря ли се със "не знам"!?
И как да събереш във шепа ...
  431 
Изтръпнали състояния и трогната надежда.
В безмълвие скръбта очите си навежда.
Поне това е някаква утеха!
Но самотата пак безгласно се намесва.
Приятелка на спомена. Заедно тъгуват. ...
  445 
Със мисли летя, безутешни,
за утре-то: бяло ли ще го срещна!?
И ще се смея ли пак бурно,
като пречистващ, планински ручей!?
Настоящето ми е мирно ...
  400 
Зима иде неприятелски,
и седефено, незабелязано,
със свойте бели силуети,
мъничка сълза, смразява.
С очи печални, птиците ...
  425 
***
В малка строфа или стих,
когато всички други спят,
аз искрено-щастлив,
туй сътворих за вас!
Цял в тръпка бях, ...
  329 
Propuestas
: ??:??