valiordanov
1.832 el resultado
Понякога очите ни са вятър.
Понякога очите ни са дим.
Прегръща ни житейският театър,
а ние като статуи мълчим.
Оцвъркани от птици полетели, ...
  642 
Вълните се разбиваха в скалата.
Венците им се пенеха от гняв.
Времето поглъщаше мъглата
от злобата, строшена между тях.
Месецът, от гледката посърнал, ...
  519 
Палиш ли още нощите с дълги фитили,
за да избухне в пламъци новият ден?
Искам да викна, а нямам физически сили.
Чувствам се грохнал. Душевно съм сякаш сломен.
Кавал и камбана, отвътре ми, яростно вият. ...
  786  12 
Искам да мога и зная, че искам.
Плувам във огън горещ и разплискан.
Вярвам във Рая. Боя се от Ада.
Смело мечтая, а винаги страдам.
Крача забързан с опънати нерви. ...
  604  13 
Няма блясък в моите очи.
Дави се в сълзите им света.
На живота екотът звучи
в две горящи ледени слънца.
Мислите се вият като дим. ...
  565 
Защо си ни направил Ти от кал?
Нямаше ли благородни смеси?
Калта сега не ни е идеал,
измъчват ни по-други интереси.
Защо създаде Ева от ребро? ...
  633 
Разблели са се агънца в кошара,
подплашени от хорски апетит.
Светецът Георги е за тях кошмарен,
с кръвта им щом калява своя щит.
Живота си оплакват твърде кратък. ...
  653  13 
Разговаряха две врабчета
между два храста къпинени.
Бяха съвсем разгневени
и доста наперушинени.
Първото каза с насмешка: ...
  591  10 
Ще те попитам - как да проумея
колко е далечна близостта?
В реално време двамата живеем,
а нереална ни е любовта.
Вечер двама ни една луна огрява. ...
  3136  15 
Преспивах с нея вечери подред.
Тя сгушваше се в моите обятия.
От страстите, разтапящият лед
превръщаше потта ми във разпятие.
Горяха мислите като пожар, ...
  686  13 
В неделя тишината е студена.
Камбаната във църквата се мръщи.
Оградата опасва като вена
дома, към който в този ден се връщам.
Вятърът шушука във тревата. ...
  489 
Шепа коледно звънчене,
от елхите острилца,
шити Сечкови гоблени,
цели шарени яйца,
от кокичета камбани, ...
  753  13 
По молба на Siana!
Дядо, няма да те гоня.
Поздрава ми приеми.
Почерпи ме със бонбони.
Жив и здрав ми ти бъди. ...
  2127  19 
В морската кръчма се случваха странни неща.
Все беше препълнена, гъмжеше от тишина.
Нямаше място за гости - безлюспи шарани...
Бе кръчмата тясна. Имаше много рапани.
Трептяха на дансинга няколко плоски калкана. ...
  631 
По-жестока си ти от ламя.
Тя триглава е, ти си тримислена,
тя бълва огън от всяка уста,
ти ни веднъж не изрече истини...
Тя е цялата в люспеста броня, ...
  592 
Тегне мъка в цялата страна,
южни птици даже не долитат.
Кукувица някъде запя,
сякаш за сълзите заразпитва.
Чуй гласа ú, Боже, само Ти, ...
  1228  10 
Очите на реката са зелени,
приличат ми на твоите очи.
Морските са винаги солени,
а уж са огледало на мечти?...
Ръцете на реката са два бряга ...
  573 
На гарата прашна щом влакът изсвири,
мама помаха, лицето си скри.
Мъгла я прегърна и вече не виждах
жената любима със влажни очи.
Далеч аз отивах. Не знаех за колко. ...
  855  14 
Глас камбанен въздуха погали
и звездите ярко засияха.
От небето ангелски хорали
над земята сякаш зазвучаха.
Свещите трептяха като свила, ...
  906  14 
Най-неустоимите бедра
и парещият допир на косите,
мъжа от мен превръщат във скала,
а страстите ми, като лък извити.
Звездите, като звуци от китара, ...
  580 
Козуначе си, зная,
с пълнеж - шоколад.
Да те схрускам мечтая,
че умирам от глад.
Мойте устни ще лепнат, ...
  870  12 
Птици са моите трепетни мисли.
Птици, които летят във простора.
Понякога кацат по белите листи
да радват със песни четящите хора.
Сам ли съм, сякаш на ято се сбират. ...
  574 
Като гларусче цвръкаш
върху моите дрехи.
Ти съвсем се побъркваш
от чужди успехи.
Песнопойството свое ...
  610 
От звездите получих покана
в лунен бар тази вечер да ида
и до късно сред тях да остана,
звезден стриптийз да мога да видя.
В голота да окъпя очите, ...
  799  14 
Препича слънцето и жули
с острите, като игли лъчи.
Потта като презрели дюли
се стича, пада и мълчи.
Всичко сякаш дюлявее ...
  776 
на моя учител на сцената Станьо Михайлов - Батето
Последно сбогом ще ти кажа, Бате!
Гримьорната ни, дави се в сълзи.
Костюмите висят като разпятие.
Сцената е тъмна и мълчи. ...
  1135  16 
Понякога с наивните въпроси
всезнанието чупят ми децата.
Защо врабченцата и зимата са боси?
Какъв е вятърът на тишината?
Кой храни през нощта звездите? ...
  651  14 
Над света е надвиснала криза.
Страх панически, като ястреб лети.
Всяка малка надежда излиза
от мечтите със влажни очи.
По-дълбоко от дъното няма. ...
  572 
Виж звездите вечер как се къпят
в бездънното, безоблачно небе.
На лунен бряг, за кратък отдих стъпват,
за да искрят от златни смехове.
Като безброй щастливи малки мравки ...
  668 
В земята я положиха горката,
сякаш че посяха тишина.
Молитвата на плачещия вятър
в завивка ù превръщаше пръстта.
Червените очи на оплаквачите ...
  607 
Още помня, как дядо прокле
тия, дето бяха тогава властта
и във кръчмата с други мъже
си удави в ракия скръбта.
После седмица цяла мълча. ...
  614  10 
Ръцете ми са сухи и студени
като ненужни корабни въжета.
Очите ми, удавено солени,
приличат на препънати морета.
Погледът превръща хоризонта ...
  544 
Луната разсъблече свойта дреха
и я изпра във речната вода.
От голата й красота звездите взеха
по малко златна, лунна красота.
Сякаш в надпревара по трептене ...
  716 
Това е! Друго просто няма.
Първоаприлска мъничка измама...;)
  700 
Много често тихо разговаря
по улиците, докато върви...
В душата си понесъл е товара,
който трябва сам да издържи.
Словата от различни житиета, ...
  752  14 
Брегове, брегове...
Между тях е река,
търси свое море
да се влее...
Сякаш бели коне ...
  645 
По улицата глуха и безкрайна
тя стъпваше с походка-тишина.
От вятъра на шепнещата тайна
се раждаше брилянтната мечта.
Загърната от погледи хапливи, ...
  630 
Нямам нужда от пъстро безветрие.
Тишината се впива двуостра.
Черно-бялото копие на любимото цвете
боли като срутени мостове.
Нямам нужда от погледи - сухи и празни. ...
  594 
Поевропейчиха ни и тука, Маро.
Селото стана областен сектор.
Край на помията и на отварите.
Заповед! На самия директор.
Вече ще ти говоря научно. ...
  634 
Ръждясаха менците. Какво да напия?
Всеки има в дома си, изобилно, вода.
Легенда е онази чешмяна магия,
в която мъжът се врича в жена.
Момите не носят до земята сукмани. ...
  643  11 
Propuestas
: ??:??