Violet_86
203 el resultado
По разказа "Шибил" на Йордан Йовков
Кърсердарина Мурад бей:
- Това е лудост, Радо. Опомни се! Шибила да залюбиш - най-страшния хайдутин. За баща си помисли. Цяло село вече ви одумва. А хубава мома си. Всеки ще те иска, всеки ще те вземе.
Рада:
- Точно там е работата, бей Ефендим, аз не искам всеки. ...
  298 
Целувката... Когато си излязъл на този свят...
Със плач... И с бузки мокри.
Недялко Йорданов
Целувката като жена красива.
Тя носи в себе си цветя. ...
  199  11 
Детето в мен се удивлява
на малки дребнички неща.
И всички вещи разпродава
за бонбонки, за листа.
С него често дълго спорим. ...
  158  14 
Не си отивай. Ще вали.
Чадъра вятър го отнесе.
Там, сред всичките тъги,
търкаля се по късна есен.
Листата - огън ги гори, ...
  291  16 
Не! Не съм от тия -
Барбито на Кен.
Болките си като всеки крия.
Те са си за мен.
И не! Не съм от тия - ...
  223  10 
Дали ще ми простят цветята,
колко пъти не видях
как цъфнали са във полята
замислена от грижи пак?
Дали ще ми прости небето? ...
  248  16 
Една душа в нощта заплака.
Полята сухи напои.
А птичка малка
си направи стряха,
от тоя дъжд да се спаси. ...
  173  12 
Вдъхновено от сценария "Коси в прахта".
Посветено на героите на България.
Скъпи ми, Димитре...
Ти обич моя, моя скръб.
Откак те няма - ...
  316 
Съмненията бавно ме раздират.
И все си казвам - пак сгреши.
Тъй както птиците умират,
умират в мене хиляди мечти.
За утрото лазурно чисто. ...
  300  11 
Може ли да си поет,
без и думичка да си написал...?
Щом с добро ще те запомнят все.
Аз мисля... няма нужда да си писал.
А Бог - дали не е поет...? ...
  187 
В този град е кучи студ.
А даже и прозорци няма.
Всички дружно симулират труд.
От сутрин рано са на смяна.
Тук няма църква нито храм. ...
  121 
Две съдби на пътя срещнах,
нелепо тръгнали от този свят.
Навярно станала е грешка.
Ан и Ангел - легнали са в прах.
И скитат се сега по пътя ...
  130 
Слънчев лъч
в тъмата блесна.
На мрака робата
от раз свали.
В този миг ...
  136 
Какво като
навън е светло...
щом в сърцата ни
нахлул е мрак.
И всичко свежда се ...
  243  13 
Снежа поставяше последни щрихи от грима си. Вече повече от час не беше ставала от тоалетката. Косите ѝ бяха високо вдигнати на кок. Гледаше се в огледалото. Наслаждаваше се на това, което виждаше. Погледна към дървената кутия, в която стояха гримовете ѝ. Внимателно оглеждаше всичко, имаше чувството, ...
  227 
Улиците вече опустяха.
Тъжни хора в тъжен град
лутат се из полумрака.
Търсят маските си пак.
Площадите пред тях немеят. ...
  349  12 
Нарисувай ми небе,
да има накъде да гледам.
Нарисувай ми земя,
на нея морна да полягам.
Нарисувай ми море, ...
  578  19 
Вдъхновено от сценария "Коси в прахта."
Мила ми, Румяно...
Аз теб обичах, тебе само.
И в последния си миг
за теб заръчах тоя стих. ...
  368 
Аз "виждам ви" - дори без лик.
Търся светлото в душата.
Отнасям по един ритник.
Изтупам се и пак обратно.
Понякога си казвам - Не! ...
  256  16 
Тя прилича на ангел -
с тези сини очи.
Кой ли Бог я изпрати...
Кой ли Бог се смили?
Тя е нежна и мила - ...
  330  19 
Не те харесвам, драги мой,
макар причината да е неясна.
Ей така - не си от сой
и просто искам да те фрасна.
Но право имаш да мълчиш. ...
  394  26 
Присъдата е ясна.
Виновна - до живот.
Килията е тясна.
Препълнена с любов.
Сега те излежавам. ...
  298  14 
Малък поздрав за всички фотографи.
С уважение.
Запечатай ми прекрасен сън.
Дъхът ми, моля те, да секне.
Снимай сватбения звън, ...
  264 
Защо не влезеш?
Прав стоиш...
На масата
седни до мене.
Аз зная, всичко ...
  451  10  15 
Няма как да е слънчево
щом в сърцето си рана.
Няма как да е приказно
щом до мен не остана.
Няма как да е искрено ...
  438  24 
Прости ми, Боже, че те притеснявам.
И днес навярно си зает...
Аз зная, много често те предавам,
А ти все пращаш ми късмет.
Но нещо - днес ще ти поискам. ...
  456  11 
На вратата ще почукам три пъти.
Макар да знам, че е отворено.
Звездите виждаш ли в очите ми?
Няма как да е престорено.
Към тебе ти ще ме придърпаш. ...
  575  14 
Тя:
Казах ли ти...? Вече се омъжих.
Да за този, с който ме видя.
Вместо бяла - черна рокля сложих,
но той за теб, така и не разбра. ...
  634  24 
В три без пет ще вият хали,
тръгнали да търсят теб.
А пуснат ли по мен чакали,
знай - избивам ги наред!
В три без пет дъждът ще брули. ...
  260  14 
Далеч... далеч, през три морета,
след триста урви и скали,
там живее днес поета,
но вече думи не реди.
Каквото трябва ни е казал. ...
  702  10  25 
Да дириш майчина сълза,
където може би я няма.
А после в себе си вина,
на детската душа във храма.
Да молиш Бог да ти прости, ...
  608  15 
В мен живеят урагани.
Приспиваш ги - навярно ти.
Не са бушували от лани.
Добре познаваш ги, нали?
Надигат се - така внезапно, ...
  243  13 
Бавно
затвори клепачи.
Хайде
с тебе да броим.
Стигнем ли ...
  318  10  19 
Как ли станахме такива,
безсърдечни, подли, зли?
Добротата си отива.
Вдън земята се покри.
Пак живуркаме си "дружно". ...
  252  15 
Сама на себе си
съм съдник
и най-безмилостен
палач.
Аз съм орбита ...
  274  13 
Ти, цветята
остави.
Нека лъхат си
в градини.
Сърцето свое ...
  550  14 
Той не беше като други.
Бе добър и с поглед благ.
С триста болки за съпруги,
чакащи пред счупен праг.
Вечеря топла да приготви, ...
  675 
Ами... трябва да ме има
и за радост, и печал.
Не съм незабравима,
но съм пъстра като шал.
Ами... трябва да съм жива. ...
  471  12 
Момчето бавно си отива
и никой май не го видя.
Другаде сега заспива,
под чужда, някоя луна.
А стъпките му още виждам, ...
  649  15 
Животът ми - неписан стих,
със срещи пълен и раздели,
а ти дойде - неканен с вик.
Събуди всичките умрели.
И музика се чува вън. ...
  549  21 
Propuestas
: ??:??