Не ти отива да си коленичил –
да молиш близост с думи и със жест.
Аз търся в теб достойнството на рицар
и свидна ми е мъжката ти чест.
Терзаят те съмнения, въпроси... ...
Когато беше близък на сърцето ми,
получих най-дълбоките си рани:
със думи ме изхвърляше в небето _
за полет не, a само за да падна.
Запуших си ушите – да не чувам ...
Защо се ровиш толкова дълбоко
във спомена за минала любов?
Не виждаш ли? – Блондинка синеока
без думи ти изпраща огнен зов.
Ти само погледни и усмихни се – ...
Ела ми като дъжд след сухо лято –
(ще бъде най-красивият ми ден).
Като тревата и като земята,
ще те поема да попиеш в мен.
Ела ми като скитащия вятър ...
На тъничко зелено стъбълце
калинка долетя и взе да лази.
Поех я плахо с тръпнещи ръце,
усмихнах се и тихичко й казах:
"Лeтни, калинчице, в простора син – ...
Така са го нарекли, че не вехне
и дълги дни издържа без вода.
Лекува много болести човешки
и жълтичко цъфти – като звезда.
Защо и ние, хората, не можем ...
Все времето за всичко ни е криво.
( Като река изтичало край нас!)
А ние само гледаме страхливо,
притулени зад купища вина.
Изтича младостта ни – като празник. ...
Не търся ни метафори, ни рими –
за теб да ги вплета в изящен стих.
Не смея да те нарека "любими",
и със мечтите вече се простих.
Защото съм една къпина дива: ...
Сега съм с теб – една вълнà в море.
И знам, все някога ще се разбия.
Но и тогава ще ми е добре –
на малки капчици да ме изпиеш.
Вълнàта има своя край – прибоя: ...
Не искам да те чакам в даден ден,
а да те срещна някак си случайно;
да знам, че дълго си вървял към мен
и си ме носил като светла тайна.
А, щом ме видиш, да простреш ръце – ...
Лошото ще се забрави, болката ще преболи.
Ще запазя капка радост – от това, че сме били.
Може даже миг нетраен да е равен с вечността.
Самотата не е страшна, щом си имал любовта.
Миговете преживени са негаснещи звезди. ...
Неизвървени пътища ме мамят,
пресичат хоризонти и летят.
А може би един ми трябва само –
мечтите ми по него да цъфтят.
Несподелени нощи в мен будуват, ...
Не съм богиня, нито самодива –
(тъй както ти самият не си бог).
Но всяко женско име ми отива
и всяка моя фибра е любов.
Не ме рисувай, в стих не ме затваряй – ...
Аз нямам съпернички. Аз съм различна –
обичам не с плът, а с душа.
Летя или плувам, или просто тичам,
стени и прегради руша.
За нищо не питам и нищо не искам. ...
Ако имам крила, ако в миг полетя,
ти ще можеш ли да ме последваш:
над гори и поля; над треви и цветя –
вместо въздух, мечти да загребваш?
Аз ще мога. Ти само опитай, литни – ...
Като сянка вървиш по петите ми –
(уж чертаеш след мене следа).
Всъщност дебнеш, гадаеш, разпитваш –
до поредната пак клевета.
Ти не можеш да бъдеш приятел, ...
Да бях пчеличка или пеперуда –
над пъстрите полета да летя:
от дивите цветя да пия лудост,
за тебе да събирам красота.
Да бях поточе палаво в гората – ...
Да бях марулка или сладък плод –
с последните стотинки да ме купиш,
а после – я салатка, я компот –
в тарелка глинена или пък в купа...
Така да вляза, да остана в теб – ...
Аз няма да напиша тъжен стих –
(света да занимавам с мойта мъка).
Отиде си. Е, няма как, простих –
(и други са празнували разлъка).
Отиде си, не с крачката на мъж – ...
Винаги тих, деликатен, спокоен,
ти си ми нежна опора.
Спрях се за миг, без да знам дори кой си –
само да си поговорим.
Вече не мога без теб. И те търся, ...
На вид съм по-различна – със четири листенца.
Едва забележима сред другите треви.
Но имам чудна сила. От Бог ми е дарена.
И който ме намери, докрай ще му върви.
Но ти не ме поглеждаш. Минаваш покрай мене. ...
