voda (Елица Ангелова) - Obras

Венчило 🇧🇬

Не потърсих в тревите обичниче –
аз сама ще ти бъда магия:
щом се влюбя, съм бяло кокиче;
щом разлюбя, съм пагубна сприя.
Ще ме срещнеш случайно– невзрачна, ...

voda

Poesía » De amor

2011-12-11T20:11:34+02:00 2.8K 23

От много хубост... 🇧🇬

Tя е млада и страстна, и хубава. Толкова хубост!
Подир нея и младо, и старо си губи ума.
Даже вятърът сменя посоката своя и хуква –
да погали косите ù с огнена ласка на мъж.
Тя е горда. И вярва във своята вечна победа. ...

voda

Poesía » De amor

2011-12-10T10:37:22+02:00 1.1K 16

Простичко 🇧🇬

Толкова е просто да обичаш!
Както дишаш, както вкусваш хляб.
Даже да те стрелят и посичат,
пак успяваш да останеш цял,
щом сърцето ти е вкоренено ...

voda

Poesía » Otra

2011-12-07T09:46:10+02:00 2.8K 1 22

От звездния безкрай 🇧🇬

От звездния безкрай
Защото съм от всички по-различна
и най-далечна – в звездния безкрай,
и пътищата ни не се пресичат,
не ме сънувай. И не ме гадай. ...

voda

Poesía » De amor

2011-12-02T10:22:00+02:00 1.4K 30

Най-богати! 🇧🇬

Защо да гледам в чуждия прозорец?!
С каквото имам, съм благословен:
една врата, за хората отворена,
и през която идваш ти при мен.
От памтивека тъй е отредено – ...

voda

Poesía » De amor

2011-11-29T11:43:09+02:00 1.1K 23

Катеричка 🇧🇬

Само преди миг си беше жива:
с лапички, опашчица, очички...
Веселушка пъргава, игрива –
просто катеричка. Като всички.
Нещо ли отсреща я привлече, ...

voda

Poesía » Otra

2011-11-26T19:51:13+02:00 2.2K 21

Ела ми насън... 🇧🇬

За тебе съм везала в нощите сватбени дари.
За тебе съм крила под пазва любовен нишан.
Но друг се нае и прескочи високи дувари –
(тежи на ръката ми пръстен, от злато кован).
Към мен не поглеждай. И повече нищо не питай. ...

voda

Poesía » De amor

2011-11-25T13:27:04+02:00 1.3K 33

Финикови палми 🇧🇬

Величествени. Горди. Устремени...
Чела опират в облаците чак.
Предел не знаят, сякаш са решени
да сбъднат най-човешката мечта.
И някак си неволно им завиждам. ...

voda

Poesía » Del paisaje

2011-11-24T09:47:30+02:00 1K 16

Един от Миговете 🇧🇬

Един от Миговете
(по secret_rose, "Извезани души", 24 ч.)
"Не ме обичай. Тука ме пусни –
в сърцето си. И още по-дълбоко"
Прокара пръсти в тръпнещи коси. ...

voda

Poesía » De amor

2011-11-22T23:02:44+02:00 1.2K 21

Зад предела 🇧🇬

Не искай много. Има си предел,
зад който стойностите се променят.
Дотук съм дала. И дотук си взел.
Останалото ще узрява в мене.
И по-добре да се превърна в мит – ...

voda

Poesía » De amor

2011-11-19T20:38:03+02:00 1.2K 2 31

Табун 🇧🇬

Поиска да ме вземеш. И пое
с най-пакостния вятър под звездите.
В кръвта ти галопират пак коне
и ти не можеш да ги озаптисаш.
Но как ще можеш? Нещо диво в теб ...

voda

Poesía » De amor

2011-11-10T20:29:02+02:00 1.2K 42

Защо ли е така? 🇧🇬

Добрите хора по-малко живеят –
(откривам тази истина смутен).
Дали защото повече милеят,
сами скъсяват земния си ден?
Добрият носи чуждите неволи, ...

voda

Poesía » Otra

2011-11-05T21:25:20+02:00 1.3K 1 45

Но дали е така... 🇧🇬

"По-добре никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи". П. Пенев
Тази мисъл, от болка родена,
ме смущава, Поете. Прости.
Аз обичам. ...

voda

Poesía » Otra

2011-10-19T11:17:05+03:00 1.4K 1 33

Аз мога... 🇧🇬

Аз мога...
Случайно ли тогава спря до мене,
или те прати моята съдба?
(Изглежда този ден е бил наречен –
за миг да преобърнеш в мен света.) ...

voda

Poesía » De amor

2011-10-11T16:29:02+03:00 1.5K 2 38

Сънища 🇧🇬

"Цветните сънища... мойто последно убежище", Ив. Диманов
Сънища – пъстри добри пеперуди,
в моите нощи летите.
Идвате, правите някакво чудо
и оживяват мечтите. ...

voda

Poesía » Otra

2011-10-08T22:56:32+03:00 1.2K 21

Крехко чувство 🇧🇬

Страхувам се, че може да отмине,
да се стопи като последен сняг –
това, което чаках от години,
да се изгуби, да потъне в мрак.
Защото любовта е крехко чувство – ...

voda

Poesía » De amor

2011-10-07T19:42:36+03:00 1.1K 16

Животе мой! 🇧🇬

Живея те, какъвто си ми даден –
като усмивка и като сълза.
И всеки изгрев твой ми е награда.
Не чакам и не искам чудеса.
Светът е пъстър. Някои летят, ...

voda

Poesía » Otra

2011-10-06T21:14:50+03:00 1.5K 18

Чудесата са в нас... 🇧🇬

Две жадувани думи
и поляга мъгла –
там, в сърцето, безумното,
и му никнат крила.
Сякаш някой отвори ...

voda

Poesía » De amor

2011-10-05T20:27:37+03:00 1.3K 19

Не вярвам – 2 🇧🇬

Защото си ме търсил със години –
през толкова лица на любовта,
превзех те само с малкото си име
и с него ти нарече вечността.
Чертаеш бъдеще и свят за двама, ...

voda

Poesía » De amor

2011-10-04T16:54:55+03:00 1K 16

Проглеждам 🇧🇬

Без тебе губя всичките посоки.
И ти го знаеш, затова мълчиш –
очакваш да те търся по високото,
където се опитваш да летиш.
Аз мога и така да те обичам – ...

voda

Poesía » De amor

2011-10-02T12:55:03+03:00 1.4K 22

Звездна любов 🇧🇬

Да тръгнем, много да не мислим
и чувствата ни да са щик.
Тук властва силата на риска,
наречена накратко "Миг".
Мълвата подир нас ще плъзне – ...

voda

Poesía » De amor

2011-09-30T08:44:22+03:00 931 15

По кози пътеки 🇧🇬

Кой е правият път, аз не зная.
И кои ли по него вървят?
Той навярно отвежда до Рая,
затова прекосява света.
Може би той е гладък, без рискове ...

voda

Poesía » Otra

2011-09-28T23:25:42+03:00 1.2K 20

Брезичка 🇧🇬

Брезичка
Напролет бях брезичка белокора.
Разлистих се. И слънцето изпих.
А то възкръсна в моята корона
и в клоните ми вплете огнен стих. ...

voda

Poesía » Del paisaje

2011-09-27T13:29:22+03:00 2.5K 24

За спомените 🇧🇬

За мене всеки спомен е реликва.
И пазя го, и храня го – да диша.
Дали е тъжен, или пък усмихнат,
еднакво свиден, никога излишен.
От тъмните ми спомени извира ...

voda

Poesía » Otra

2011-09-25T18:28:30+03:00 1.5K 1 17

Такъв ми идвай... 🇧🇬

Не се заричай – ти си див мустанг
и твоят свят са дивите савани.
Не може да те укроти юзда,
ни благослов, ни клетва да те хване.
Съвсем не ти отива да се вричаш - ...

voda

Poesía » De amor

2011-09-23T22:52:17+03:00 1.1K 21

Мигът 🇧🇬

Мигът
Сега е късно да ме питаш –
сега си пропаст. И зовеш...
Брегът се рони и политам –
не можеш вече да ме спреш. ...

voda

Poesía » De amor

2011-09-22T23:35:35+03:00 1.2K 13

Частица 🇧🇬

Този век ми е мащеха-майка -
той отвори за мене вратите
и така - от Мадрид до Ямайка,
ме остави сама да се скитам.
И поскитах, разбрах: небесата ...

voda

Poesía » Otra

2011-09-21T13:38:32+03:00 1K 18

През пясъците... 🇧🇬

Всяка стъпка раздира...
Elsion
Всяка стъпка е грешка. Но вървя и вървя.
Път в пустиня. Горещо. А нозете кървят..
Ни мираж, ни оазис. Само пясъчен ад. ...

voda

Poesía » De amor

2011-09-20T12:58:04+03:00 1.3K 32

И чакам... 🇧🇬

Каква студена красота!
Вали и трупа във душите.
Във тази тъжна белота
потъват даже и мечтите.
А някакъв незнаен луд, ...

voda

Poesía » Otra

2011-09-18T00:11:33+03:00 1.3K 23

Родино! 🇧🇬

Небето ти сънувам. И земята.
Реките, планините... моя дом.
И със позната тръпка във душата,
аз тръгвам пак към теб – на автостоп.
Не съществуват граници, сезони. ...

voda

Poesía » Civil

2011-09-15T19:53:14+03:00 1.5K 1 18

Ще дишам любов 🇧🇬

Аз поисках небе и поех напосоки.
С ветровете до връх долетях.
А небето се вдигаше все по-високо
и оставаше само мечта.
Затова ме грабни. Не моли и не питай. ...

voda

Poesía » De amor

2011-09-02T17:43:19+03:00 1.2K 25

Смутни времена 🇧🇬

От свои се пази, Родино –
това са скрити врагове.
Задраскват свидното ти минало,
обстрелват твоето небе –
и не с олово, а със думи: ...

voda

Poesía » Civil

2011-08-10T22:51:35+03:00 1.6K 2 34

... И след век се върни 🇧🇬

... И след век се върни
Заминава си Лятото,
и ми маха с ръка,
и ме бодва отляво
малко трънче-тъга. ...

voda

Poesía » Otra

2011-08-09T10:45:30+03:00 1.2K 27

Покров от светлина и доброта 🇧🇬

Вървя по пътищата ти, Родино,
отвсякъде загребвам шепа пръст –
със дъх на зряло жито и на вино,
попила някога юнашка кръв.
Легенди шепне. Вятърът ги пише: ...

voda

Poesía » Civil

2011-08-07T01:01:16+03:00 1.6K 1 38

Омайниче 🇧🇬

Омайниче
Не намерих омайниче. Търся го още...
Но сама ще ти бъда магия:
ще разбия вратите на твоите нощи
и ще пия. От тебе ще пия. ...

voda

Poesía » De amor

2011-08-05T10:35:51+03:00 1.2K 20

Думи и любов 🇧🇬

"Аз вярвам в мълчаливата любов", Давид Овадия
Нека пеят певци за онази любов, мълчаливата,
дето с поглед се врича.
Ти нахлуваш, превземаш... Със думи за миг ме опиваш.
Аз трептя като птичка. ...

voda

Poesía » De amor

2011-08-03T19:58:52+03:00 1.2K 12

Вик 🇧🇬

Вик
Аз не тръгнах към тебе с торбичка на просяк
и не искам с трохи да ме храниш.
Аз изминах земята сама. И на босо –
за любов като храм. И камбана. ...

voda

Poesía » De amor

2011-08-02T21:39:38+03:00 1.4K 25

Вечно ще го има! 🇧🇬

"Как искам да го няма календарът", Петя Цонева
От векове човекът се е трудил
най-точен календар да създаде.
Това е земно, сътворено чудо
и в него има място всеки ден. ...

voda

Poesía » Otra

2011-07-31T22:04:15+03:00 1.2K 23

Сълзица обич 🇧🇬

Сълзица обич
Изстиваш бавно, като въглен,
покрит дълбоко в пепелта –
(забравили да го изхвърлят
или да върнат пак в жарта). ...

voda

Poesía » De amor

2011-07-30T23:16:45+03:00 1.5K 27

Болката остава 🇧🇬

Как исках да избягам, а останах.
И трябваше да мразя, а простих.
Сега у мен невидима камбана
за този случай спомени реди...
Какво от туй, че се показах силна, ...

voda

Poesía » De amor

2011-07-29T09:52:28+03:00 1.3K 13