voda
582 el resultado
Любовта ми е винаги гладна и тъжна –
като малко бездомно дете.
Тя се скита самотна и все нещо търси,
и в съня си надежди плете.
Всеки изгрев я гали с лъчи по косите, ...
  931  42 
Нощта заспива в нашата прегръдка.
(Ще я събудим утре призори.)
А думите разбраха и си тръгнаха.
(Не трябват думи, щом в любов горим.)
Луната пак в прозореца наднича, ...
  2400  30 
Пияна от любов нощта,
заспива тихо. А щурците
подемат бъзо песента –
рзнасят тайните ѝ скрити...
Повикай ме във нощ такава. ...
  787  22 
Откакто в мен пресъхнаха реките
и всичките капчуци онемяха,
аз ден и нощ по улиците скитам
и търся облак - да ми бъде стряха.
Небето се смили, порой ми прати, ...
  978  27 
Наситих се на думи и пространства.
Утихнаха желания и страст.
Сега у мене тъжно е и празно
и питам се – дали това съм аз.
Сега съм друга – нова, непозната. ...
  952  34 
Земя,натежала от обич,
зачевай в недрата си плод.
Посрещай пак новата пролет -
под бисерно чист небосвод.
И нека запеят стрехите ...
  816  22 
Има обич – слънчева поляна.
Упоява с цвят и аромат.
Тя лекува всички стари рани,
прави те със радости богат...
Има обич – като тъмна бездна. ...
  1039  24 
И само светлината ни е дар –
тя идва безвъзмездно от небето
и цялата земя й е олтар.
Отнася я от нас небитието.
Затуй, дордето съм на този свят, ...
  787  23 
Не бе любов, а само жажда –
за истинската, за голямата.
Така илюзии се раждат,
когато нищо друго няма.
Играхме както във театър – ...
  774  16 
По труден път вървиш сега, Родино,
и хулни думи сипят върху теб.
Отричат даже славното ти минало.
Вината ти от ден на ден расте.
От грешки и завои уморена, ...
  895  31 
Ти с поглед ме пронизваш отдалече.
Разпадам се на капчици роса.
И думите – сега излишни вече,
отстъпват място на една сълза.
От благодарност, от възторг, от милост ...
  854  24 
През кой ли праг като крадец прекрачваш?
(Усещам го и виждам го дори.)
Но вече
нито страдам, нито плача,
че огън от любов ...
  760  27 
(По "Не се влюбвай в мен", Ив. Терзийски)
Ще се влюбя във тебе – напук, на инат. И без повод.
И ще тръгнем към нашата приказка – волни, безсмъртни.
Дето минем, по стъпките наши ще лумват огньове,
ще ни гледат в почуда – и Бог, и случайният пътник. ...
  767  17 
Дочакай ме.
Аз идвам закъсняла.
Изгубих много време в моя път.
И ето, вече слънцето си тръгва,
остава ни единствено нощта. ...
  947  26 
Аз няма да кажа, че късно те срещам
и няма да жаля за минали дни,
че няма сезони за обич гореща –
не чакай, не питай, до мен застани.
Не искам да мисля за вчера, за после. ...
  637  15 
Нещо по косите ми сребрее,
на челото бръчица личи.
Може би започвам да старея! –
(Тази мисъл дните ми вгорчи.)
Ако те попитам, ще ми кажеш: ...
  1054  36 
През есенни поля вървя,
на всяка крачка се оглеждам.
И само залезът разбра,
че търся стръкчета надежда.
Последните лъчи събра ...
  761  25 
Защото мога всичко да ти кажа
и всички болки с теб да споделя;
защото си ми нужен като хляба,
и повече – от капката вода;
защото ме разбираш и ми вярваш ...
  964  23 
Усещам те, Пролет!
В косите ми вплиташ
все луди, добри ветрове.
В очите изгряваш,
сърцето тревожиш – ...
  1203  23 
Когато те видя
да идваш към мен,
сърцето ми трепва,
ще хвръкне.
Затварям очи ...
  764  20 
Нечакан, неповикан, пак се връщаш –
в торбичка скътал минали мечти.
Ръка подавам, но не те прегръщам.
През прага ми прекрачваш плахо ти.
Неловко е. И думите смутено ...
  789  23 
По грешен път към теб вървях –
под някакво небе намръщено.
Събирах студ, натрупах гняв
и вече исках да се връщам.
Съдбата сякаш ме пожали – ...
  815  32 
Пътечка имам – палава, кокетна,
невидима за чуждите очи.
Една звездичка там за мене свети,
посока ми чертае и мълчи.
Сама вървя. По стръмните завои ...
  897  29 
Не стигнаха ни думи, ни сълзи –
да ти покажа цялата си болка.
И гордостта едничка ме спаси
да мина невредима през дълбокото.
Не стигна времето да си простим. ...
  846  28 
Заспивам със твоето име,
събуждам се с мисъл за теб.
А дните ми тихо отнемат
частици от моя живот.
Отива си лудата младост, ...
  814  26 
По криви пътища се влачех –
изгубвах се, намирах се...
И честичко самотна плачех,
по малко в себе си умирах.
Така изтекоха години. ...
  771  19 
"Земя - като една човешка длан"
Аз с мойта длан не мога да те меря -
че малка съм, далече съм... Но знай:
животът ми без тебе е химера,
илюзия е всеки земен рай. ...
  1008  29 
Сънувах, че летиш към мен –
през цялата планета:
различен, необикновен –
със огън във сърцето.
Една звездичка долетя ...
  1134  26 
Ти си много далече – през гора от мечти,
но от сутрин до вечер твоят глас ми шепти.
И понесен от вятър, и окъпан от дъжд,
той лети над земята, напоен с твоя дъх.
Аз го слушам и чезна. Любовта ми расте. ...
  873  24 
Когато си мисля за теб,
природата цяла сияе;
тревата по-бързо расте
и всичко на пролет ухае.
Когато се спираш до мен, ...
  769  20 
Вулкани във сърцето ми изригват,
разкъсват го, но то пулсира пак.
И само зарад теб съм още жива
и дишам, дишам – сякаш на инат.
Но ти не виждаш. Ти си сляп за мене. ...
  675  27 
Не се гордейте толкова, жени,
че носите живота и го раждате.
Нали не го създавате сами –
без мъжка ласка и без мъжко рамо?
Щом има изоставени деца ...
  782  28 
И казват, че животът е море,
че силните плувци ще оцелеят.
Пък аз не плувам, но ми е добре,
защото много хитрини умея.
Завихри ли ме буря - тъй, без знак, ...
  1107  32 
Не спира, вече трета нощ вали.
И пеят във душата ми капчуци.
Не спя. И питам се сега дали
и ти не спиш и като мене чуваш
на капчиците шепота щастлив - ...
  865  25 
Не си създаден да си мил и нежен –
приличаш на развихрено море.
Разхвърляш ме по всичките посоки
събираш ме във силната си длан.
За лудости е жадно днес сърцето ми. ...
  2318  35 
Аз утре ще бъда различна и нещо
завинаги ще си отиде от мен.
По-рядко ще спирам очи в огледалото,
А след това дълго ще ме боли.
Аз утре ще бъда различна – по-зряла ...
  909  32 
До вчера мислех, че без теб не мога,
че ти си въздухът, дори си всичко.
Събуждах се с убийствена тревога,
че някой ден ще спреш да ме обичаш.
Но днес видях как жадно се заглеждаш ...
  813  28 
Над Бунарджика гордо се изправя –
недостижим, гранитен, величав!
За падналите руски вóйни слава,
той винаги ще си остане прав.
Гранитен колос, в който са вградени ...
  1241  20 
Вълна съм аз, а ти си бряг –
стоиш и чакаш да те стигна.
Не смееш да намокриш крак –
страхуваш се да не настинеш.
И ето, аз се престраших – ...
  806  29 
Животът ми е книга непрочетена.
Аз искам първо ти да я разгърнеш –
излишното във нея да зачеркнеш
и по-добра на мене да я върнеш.
Сама не мога – всичко ми е свидно, ...
  833  24 
Propuestas
: ??:??