yotovava
2.505 el resultado
ЧЕРНО И БЯЛО
Знам, че хълмът притихнал е само пореден портал,
но къде ли ще хлътна, когато през него премина?
Може би там, където накрая светът би успял
да живее в любов, без раздор и касетъчни мини. ...
  138  10 
СИЛУЕТ В ЛИСТОПАДА
Есента е стара къща –
с мирис на червен тамян.
Нечий призрак там се връща –
от униние пиян, ...
  67 
  133 
ЗАМЕСВАНЕ НА БОЖИ ХЛЯБ
Понякога се питам, щом разсъмне,
напразно ли сълзата е пролята?
Но с всяко утро зная, че покълва
поезия – магия на душата. ...
  111 
САМОТНО ДЪРВО НА ХЪЛМА
Все още моят край не е дошъл.
Не се вълнувам има ли го Рая.
Не вих с човек до мене като вълк.
За слава и богатство не мечтая. ...
  91 
СОФРА, ЗА ОБИЧ НАРЕДЕНА
Това са предрешени битки.
И в тях не виждам победител.
Ти бързаше да се наситиш
и да преминеш през бедите. ...
  120  10 
ОКОВАНО МЪЛЧАНИЕ
Залутах се в заплетен, труден възел.
Надявах се по-лесно да забравя.
А в чашата ми с чай потъна бързо,
взривил прозореца, безкраен залез. ...
  107 
ПРОЛЕТЕН КЪЛН
Не посягай към моите сънища.
Те за мен са едничко убежище.
Любовта е най-вярната спътница,
ще те следва – дори в неизбежното. ...
  68 
  173  10 
ШЕПА СИНЦИ
Останаха ми няколко мъниста,
с които низах първия гердан.
Душата ми и досега е чиста –
и никого не смогнах да предам. ...
  109 
БЕЛИ СТЪПКИ В ДУШАТА
Да си простим е време, май –
и, ако може – да забравим.
В товар ли залчета корави
ще мъкнем до самия край? ...
  126 
ПРИТЧА БЕЗ ПРИЧИНА
Угасна ми свещицата в тъмата,
а нямах ни запалка, ни кибрит.
Не зная как осъмнах пред вратата
на Ада, нейде в храсталака скрит. ...
  123 
  169 
ШЕПА ВЯРА ЗА БЛИЖНИЯ
Разплитам лунната пътека,
навивам преждата ѝ тънка.
Тъй както нижат се полека
годините, край мене мръкна. ...
  101 
Очите ти оставят отпечатък
по моя гръб – и го превръщат в рана.
Обърнах се – ти вече бе оттатък –
сред диплите на тъмнина смълчана.
А стъпките затрупват булеварда ...
  200  15 
  115 
НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ МИ СЪН
След всяка неразказана тъга
или след скръб, от друг несподелена,
в сърцето ми се раждаше дъга –
в най-мрачната и тиха част от мене. ...
  143 
ГОРЧИВИТЕ НИ РАВНОСМЕТКИ ИДАТ КЪСНО
Какво ще ми отнемат – нямам нищо?
отдавна всичко всекиму съм дала –
палитрата на листопада пищен,
сред преспите безмилостни изтляла. ...
  133 
  160  10 
  163 
НЕСЛУЧИЛА СЕ ПРИКАЗКА
Душата ми кило памук тежи.
Щастлива съм, че не е от олово.
Край мен молец когато закръжи,
не пляскам на безшумното му слово. ...
  109 
  239  22 
БЕЗДОМНИ ТАЙНОПИСИ
Кой шепне в тихото усое
среднощ, когато всички спим?
Светулка ли взриви покоя
в уханията на жасмин? ...
  74 
  131 
  127 
БАРУТЕН МИРИС В ДЕТСКОТО КРЕВАТЧЕ
Адресът на дома не се чете.
Блести станиолче в купчина руини.
И вятърът пищи като дете
в полята с противопехотни мини. ...
  136  16 
СТЪПКИ В ПРОЛЕТНИЯ СНЯГ
Препълнена е тишината с думи,
загубили посоката към хората.
Удавени в талаза на умората,
поели са по непознати друми. ...
  87 
  130 
ЗЕМЯТА – НАЙ-КРАСИВАТА ЕНИГМА
Светът понякога е тъй враждебен,
но аз не му се сърдя и придирям.
И знам, че има смисъл да прогледна,
щом дишам дъхове на мак и риган. ...
  173 
  150 
ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ
Аз копнея отдавна да съмне,
и не искам да бъда излишна.
Диря изход в безкрайното тъмно,
от студа и душевната киша. ...
  117 
  179  12 
ЗАЛЕЗЪТ КРАЙ ХЪЛМА
Не исках много. Повече получих.
Похарчих всичко, нищичко не взех.
Живях край стрък трева и сладък ручей,
и даже мисля, че не бе ми зле. ...
  92 
СНОП СЪЧКИ ЗА КЛАДА
Веднъж ме срещнаха житата,
оплискани от топла кръв.
В стремежа си да бъдеш пръв
навярно си ранил зората. ...
  179  10 
ПРОСТРАНСТВАТА, КОИТО НИ РАЗДЕЛЯТ
Нима приключи всичко вече
и неусетно сякаш изтъняват
дъхът на прасковена вечер,
цветът на тъмноликата тинтява? ...
  204  11 
ГРАМАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
Тайно минало има светецът,
както грешникът – право на прошка.
Щом в небето звездите не светят,
те се крият зад облака нощем. ...
  87 
ДЕВЕТИЯТ МИ КОТЕШКИ ЖИВОТ
Всички имаме своите демони,
непокорни и тъмни души,
мрачни залези, друми неведоми,
храм за истина, който рушим. ...
  188  11 
СБЪРКАНА СИНОПТИЧНА ПРОГНОЗА
Навярно слънцето спести
взрива от тънките си нишки.
Подир дъждовната въздишка
тревата ли ме приюти – ...
  140 
ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА СНЕГА
Сякаш Бог е разгънал папируса звезден да пиша
и морето ме милва с молба да не тръгвам оттук.
Есента е любовна квартира и склад за въздишки,
В парка вятърът гони валма многоцветен памук. ...
  168 
ЩЕ СЕ СЪБУДИШ И БЕЗ МЕН
Ухае на кафе сред зимна утрин.
Прозорчето процежда светлината.
Взриви се изтокът – нощта се срути
и в огнено кълбо града замята. ...
  147 
Propuestas
: ??:??