yotovava

2,8 el resultado

Писмо, което никой не написа 🇧🇬

ПИСМО, КОЕТО НИКОЙ НЕ НАПИСА
Следобед светлината е особена –
подир дъжда и краткото затишие.
Септември е богат на топли спомени
и редно бе на лист да ги запишете. ...
490 6 10

Изпридане на облака нощес 🇧🇬

ИЗПРИДАНЕ НА ОБЛАКА НОЩЕС
Потънаха ли летните недра,
където за покоя място има?
И вятърът през моята гора
напомня ми, че вече иде зима. ...
545 2 8

На път се тръгва с къси крачки 🇧🇬

НА ПЪТ СЕ ТРЪГВА С КЪСИ КРАЧКИ
Все някога достигаш своя връх –
величествен минаваш през шпалира
на туфите от нежен, рехав мъх,
де светлина с отблясъчета спира. ...
889 11 14

Смирението иде с есента 🇧🇬

СМИРЕНИЕТО ИДЕ С ЕСЕНТА
Безлунна септемврийска нощ.
Градец заспал и пусти друми.
Излишните и тежки думи
засипват стария сархош. ...
502 1 2

Застинало време 🇧🇬

ЗАСТИНАЛО ВРЕМЕ
Аз за бунтове вече съм стара
и барутните погреби свършиха.
Но залостих под сто катинара
страховития кошер на стършели. ...
503 4 6

Завръщане 🇧🇬

ЗAВРЪЩAНЕ
Нa три рaзкрaчa от нощтa –
ceно, изгнило под плaтнищe.
Tо помни хиляди нeщa –
aлa нe ми рaзкaзвa нищо. ...
502 5 9

След всяка прошка следва тишина 🇧🇬

СЛЕД ВСЯКА ПРОШКА СЛЕДВА ТИШИНА
Аз те гледам със други очи
и не виждам дълбоките бръчки,
нито факта, че страшно личи,
как прегаряме – скършени съчки, ...
554 2 8

Летен дъжд 🇧🇬

ЛЕТЕН ДЪЖД
По пръстите ми лепне сладостта
на лятото – триумфът на пчелите.
Дъждът е благослов и благодат –
от нотописа му дано заспите. ...
544 5 12

Лятото е само въздишка 🇧🇬

Аз съм есенен стих, който някой набързо е драснал
и записал в скръбта си предсмъртния стон на листата.
И докато усуквам пресъхващите водорасли,
ти нечуто си тръгваш и едва ли ще те изпратя.
Не защото не искам да помниш ветреца вечерен ...
525 3 8

Есенна приказка 🇧🇬

ЕСЕННА ПРИКАЗКА
Не зная в мен как тайничко растат –
без ден почивен или без умора,
усмивката на шипковия храст
и бялото хвърчило на простора. ...
548 3 8

Табло за некролози 🇧🇬

ТАБЛО ЗА НЕКРОЛОЗИ
Каквото беше, се изниза –
пресъхна благата река
и месецът с разпрана риза
протяга към света ръка. ...
481 1 3

Страница от дневник 🇧🇬

СТРАНИЦА ОТ ДНЕВНИК
Като топло какао сред зимата
тишината ухае на мляко.
И ненужно се сърдя на климата –
нямам поводи да се оплаквам. ...
466 3 5

Атлазена сплитка 🇧🇬

АТЛАЗЕНА СПЛИТКА
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...
481 1 5

Неотброени крачки 🇧🇬

НЕОТБРОЕНИ КРАЧКИ
Морето сбръчка сивата си кожа
и укроти вълните покрай кея.
За лодките ще дойде ден тревожен –
щом август свърши, спират да се реят. ...
646 5 17

Жътва 🇧🇬

ЖЪТВА
Дъхтяща на озон, нощта
е скрила пътя след жътваря.
Преди да се простя с ръжта –
щурче в сърцето си затварям. ...
660 3 7

Милениум 🇧🇬

МИЛЕНИУМ
Синее здрачината и денят
се спуска в стръмнините на безкрая.
По улиците – в глобуси без цвят,
кълби неон с илюзия за Рая. ...
522 2

Не се обръщай назад 🇧🇬

НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ НАЗАД
Сезонът отминава и усещам,
че тъмнината става сговорчива
и юлският немилостив горещник
прегаря като болка от коприва. ...
496 3 8

Сълза от облак, който си отива 🇧🇬

СЪЛЗА ОТ ОБЛАК, КОЙТО СИ ОТИВА
Приижда есента и с дни мъгливи,
брега загръща, сипея му стърже.
При мен от пътя никой не отбива
и сивотата ме пленява бърже. ...
497 1 13

Танка - 2 🇧🇬

смокини в парка –
сенчици в хладината,
бълват аромат
през прозореца мокър –
сладко в къща за гости ...
512 1 3

Събота, късен следобед 🇧🇬

СЪБОТА, КЪСЕН СЛЕДОБЕД
Задушница е, живите си тръгват,
а мъртвите стоят окаменели.
На вопли попът вече е обръгнал,
гробовете – на срещи и раздели. ...
508 3 8

Грешни препинателни 🇧🇬

ГРЕШНИ ПРЕПИНАТЕЛНИ
Морето ме посрещна с грак
на гларуси, препили с горест.
Родил ли си се единак –
ще мъкнеш доживотна болест. ...
461 3 7

Рулетка 🇧🇬

РУЛЕТКА
Когато юли стъпи на брега
и стъпките му залезът подпали,
а месецът с еленови рога
препусне из заспалите квартали, ...
467 4 7

Укротяване на огъня 🇧🇬

УКРОТЯВАНЕ НА ОГЪНЯ
Какво – не зная, липсата побира,
но бавно светлото у мен изчезва.
Щом казаха, че майка ми умира,
за първи път потънах – сякаш в бездна. ...
538 2 12

Безброй фенери в пустошта 🇧🇬

БЕЗБРОЙ ФЕНЕРИ В ПУСТОШТА
Разбрала съм, че няма път назад,
когато си пресякъл хоризонта.
Блестящ и чист си – сякаш на парад.
Но тъмнината е така огромна. ...
600 3 10

Когато много ме болеше 🇧🇬

Сценария не зная кой е писал
и колко са солта му и пиперът.
Събитията носят тайнствен смисъл,
на мен остава ми да го намеря.
Уроците трънливи да науча ...
527 5 10

Делириум 🇧🇬

ДЕЛИРИУМ
След стремежа да трупам богатство отдавна разбрах,
че не става живота и даже смъртта да излъжеш,
че световната мъка във шепа не мога побра
и е грешно да мисля, че Господ за нещо е длъжен. ...
511 3 12

Графити от среднощни сънища 🇧🇬

ГРАФИТИ ОТ СРЕДНОЩНИ СЪНИЩА
Какво спести дъждовната вода,
когато над улука дълго шепна?
Защо изчезна – сякаш без следа,
страстта на жадните ти топли шепи? ...
432 7 14

Хвърчило 🇧🇬

ХВЪРЧИЛО
Още, мамо, недей си отива,
има много какво да си кажем.
Вечерта е безкрайно красива
с позлатените летни паважи ...
359 1

Менче с кладенчова вода 🇧🇬

МЕНЧЕ С КЛАДЕНЧОВА ВОДА
Пристегна баба своята бохча
и каза, че след малко ще се върне.
И аз се взирах в тънката черта,
в която хоризонтът бе изгърбен. ...
578 2 15

Отмерване на безвремието 🇧🇬

Аз съм вече сянка на часовник.
Буря е изтръгнала стрелките.
Тук ли беше – даже не запомних.
И не виждам смисъл да попитам.
Цифрите изронват циферблата ...
634 5 11

Подписът не се чете 🇧🇬

ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Не ми изпращай повече писма –
адресът ми е друг и съм далече.
Над мен се спуска гарванова вечер
и ме похлупва с тъмни повесма. ...
511 1 6