yotovava

2,8 el resultado

Минно поле 🇧🇬

Сърцето ми е твърде близко.
Но не твърдя, че разпознавам
туптежа в тънката си ризка,
след който ме пробожда вляво.
За болките си не говоря. ...
655 2 4

Отключени двери 🇧🇬

ОТКЛЮЧЕНИ ДВЕРИ
Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни. ...
516 4 11

Бягство от мълчанието 🇧🇬

БЯГСТВО ОТ МЪЛЧАНИЕТО
Живях в бездънната ти тишина,
която ме изправяше на нокти.
Но не намирам в себе си вина
че твоят ден търни от безпокойство. ...
1.1K 1 7

Това, което остава... 🇧🇬

ТОВА, КОЕТО ОСТАВА...
Нощта запалва меден свещник –
не мога дъх да си поема.
Невидима си, но усещам,
че всичко в теб е съвършено. ...
820 4 8

Тиха песен за сбогом 🇧🇬

ТИХА ПЕСЕН ЗА СБОГОМ
Тънее ли на изток мракът?
Потъват в приливите сини
очите – със които плаках,
и дланите – с които милвах. ...
487 3 4

Широко отворени очи 🇧🇬

ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ
Едва ли пътят помни всички стъпки,
с които е ранена тишината.
Напролет непокорни се разпъпват
салкъмите под лунната позлата. ...
827 2 10

Сезонът на раздялата 🇧🇬

Надявах се да закъснее мракът.
Небето се облича в тъмносиньо.
Пристигаш мълчалив и неочакван.
И тихото е с пръсти от коприна.
След леката въздишка на стените ...
1.5K 9 21

Галоп през пролетта 🇧🇬

ГАЛОП ПРЕЗ ПРОЛЕТТА
През полята, окъпани в дъжд,
съзерцавах коне как препускат.
Полудялата цъфнала ръж
ги поглъщаше с призрачни устни. ...
537 5 2

Разминаване 🇧🇬

РАЗМИНАВАНЕ
Един човек ме спира вчера
и ми твърди, че ме познава.
Дежурен отговор намерих
за този, който поздравява. ...
544 10 16

Липови длани 🇧🇬

Най-сгряващият чай е от липа.
Ще дойдеш ли да я берем по изгрев,
когато дворчетата още спят
и Бог прелиства вехтите си книги.
Потънали сред сладък аромат, ...
517 5 9

Не искам да сънувам този сън 🇧🇬

Безплатно и безценно време!
Но мога ли да те спестя?
Или със себе си да взема
това, което отлетя,
което бързо се изплъзва ...
488 6 12

Последно причастие 🇧🇬

ПОСЛЕДНО ПРИЧАСТИЕ
Аз всичко може би опитах –
примирието и страстта,
лъжата – с грозния ѝ кикот,
и тържеството на плътта, ...
975 6 10

Приказка от бабиното вретено 🇧🇬

ПРИКАЗКА ОТ БАБИНОТО ВРЕТЕНО
Гривата си тъмносива дъжд над нивите развя.
Есента ли си отива? – съска сухата трева.
Старче – клекнало на припек, с поглед във пръстта забит,
слънчогледът с грозен кикот остра гърбица изви. ...
715 11 14

Криволици в самотата 🇧🇬

КРИВОЛИЦИ В САМОТАТА
Няма как да отрека –
все по-къс денят ми става,
стихва златната река –
в руслото си пепеляво, ...
781 3 7

Изтляване на сянката 🇧🇬

ИЗТЛЯВАНЕ НА СЯНКАТА
Преди нощта да си отиде,
да изтънее в пущинака,
блещука бисерна луната
в окото на смълчана мида. ...
505 1 7

Нотописване на дъжда 🇧🇬

НОТОПИСВАНЕ НА ДЪЖДА
Жадувам всяка светлина.
Дъждът е толкова лиричен –
не взима ничия страна
и лесно е да го обичам. ...
629 6 11

Непредсказани разговори 🇧🇬

НЕПРЕДСКАЗАНИ РАЗГОВОРИ
На моя скромен телефон
открила съм бутон вълшебен.
Реша ли да говоря с Бог,
набирам го – по всяко време. ...
723 2 5

Рекламна пауза 🇧🇬

РЕКЛАМНА ПАУЗА
В дома си нямам телевизор –
потриса ме от жълти новини.
До портата ми пътят слиза,
да пием чай – при мене се отбий. ...
1.5K 5 7

Обсидиан 🇧🇬

ОБСИДИАН
От вулканично ли стъкло
душата ми е Бог изваял?
Разбрала съм какво е зло
и равнодушие на паяк. ...
1.2K 4 14

Завръщане сред златните поля 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕ СРЕД ЗЛАТНИТЕ ПОЛЯ
Понякога детето в мене
обича нощем да ме буди –
помъкнало съдрано кепче –
за лов на звездни пеперуди, ...
762 4 4

Сбогуване със зимната тъга 🇧🇬

СБОГУВАНЕ СЪС ЗИМНАТА ТЪГА
Остават шепотите в мрака – да ми напомнят за дъжда,
след който дълго те очаквах и нишки от тъга предях.
Копнеех да съм лист от явор, покрит с червено кадифе
и да се стелне листопадът – с уханието на кафе, ...
595 5 8

Зимни многоточия 🇧🇬

ЗИМНИ МНОГОТОЧИЯ
Три врани чоплят пръхкавия сняг.
Нощес е наваляло и е чисто.
Студът накрая – след неспирен бяг,
на моя покрив си намери пристан. ...
760 3 12

Небесен невъзвращенец 🇧🇬

НЕБЕСЕН НЕВЪЗВРАЩЕНЕЦ
Шепа звездно просо разпиля
Бог нощес над смълчаната бездна.
И светулка – несръчен жътвар,
с лунен сърп до разсъмване шета. ...
734 5 10

Подписано със снежен щрих 🇧🇬

ПОДПИСАНО СЪС СНЕЖЕН ЩРИХ
Глухарчето е къса свещ, която в залеза догаря.
Часовникът отмерва шест, махалото нощта разпаря.
През парцаливия хастар се ръсят премълчани думи.
С тях да запълня не посмях опразненото помежду ни. ...
1.5K 5 5

Зимни градски приказки - 2

Зимни градски приказки - 2
869 2 11