yotovava
2.565 el resultado
ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА
Когато се напуши сутрин небето и ще рукне дъжд,
и жлътне с рошави масури в полята цъфналата ръж,
мравунякът тревожен кипва, притихва във гнездото кос,
дъхти на сладка детелина все още мокрият откос. ...
  310  13 
ДЕЛВА
Понякога ме е срам,
че проявявям слабост.
Това, което не знам –
Бог ли ми го спестява? ...
  382  19 
Дали сте чели скоро книга,
и тя така да ви владее,
че времето ви да не стигне
и да си легнете със нея?
Да я прелиствате – до края, ...
  227  19 
  480  10 
ПЕПЕЛ В ШЕПАТА НА БОГА
Преди да се е зазорило,
покапват зрелите звезди –
в обрасли нивици – с коило,
сред недовършени бразди. ...
  401  15 
ПРИКАЗКА ОТ 1001 НОЩ
Такъв ще те обичам – до неделя
щом дойде вече времето разделно.
И топла още меката постеля
след стъпките ти глухо ще простене. ...
  341  13 
ДЪЖДОВЕН ШАЛ ЗА СБОГОМ
Обичам те, докато август спи –
във сенките на мрачното усое.
A ти не вярваш в ангели, нали?
Поискаш ли – крилете ми са твои! ...
  334  10 
СБЪРКАНО ПЕТОЛИНИЕ
Напуква се стъклото изведнъж.
На струйки – като отглас след молебен,
отнейде плисва клисавият дъжд.
И кой да подозре, че е вълшебен? ...
  293  13 
СЪНИЩА С ПРАЗНИ ПЕРОНИ
Няма следващ живот, не разбра ли?
Този свършва – тук и сега.
Ти си тръгваш. Навярно едва ли
към мен ще извърнеш глава. ...
  267 
ЛУННО ЗАТИШИЕ
Защото тази обич е последна –
недей ми позволява да я губя.
Ще постоя на прага да погледам –
как сянката ти бавно става чужда. ...
  2681 
  382 
  318 
  831 
  1192 
  503 
  506 
БЕНТ СРЕЩУ ТЪГА
Не полетяха птиците, които
рисувам често по стените нощем.
Душата ми е скитник сред звездите,
но празна е вечерната ми поща. ...
  454  16 
ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...
  2711 
АНАЛИЗ НА ВЕЧНОСТТА
Толкова много тъга –
точно на прага на зимата!
Ти ли си тръгваш сега?
И вероятно завинаги? ...
  306 
КАРТОГРАФИРАНЕ НА СЪНИЩА
След свъсен залез ли отивам
далече нейде – в пустошта,
в обраслата със троскот нива
и подивелите жита, ...
  253  11 
ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...
  322  15 
СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...
  2571 
ЛУННО ЗАТИШИЕ
Защото тази обич е последна –
недей ми позволява да я губя.
Ще постоя на прага да погледам –
как сянката ти бавно става чужда. ...
  233 
  338 
КРАДЕЦ НА ДРИПАВ ЛИСТОПАД
Нима се чувстваш победител?
Как дълго – като щорм! – вилня.
До корен изора лехите
и в тъмен облак скри деня. ...
  352  17 
  362 
  294 
СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...
  266  10 
Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ ...
  3141 
СКИТНИК В ЕСЕНТА
Става тихо. Много тихо.
Даже и дъждът е спрял.
Твойте стъпки ли попиха
в есенен брокат и кал? ...
  300  10 
  495 
ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ
И залезът застива – верен страж,
а слънцето се рони върху хълма.
Невписано във градския пейзаж –
едно врабче трощиците му клъвна. ...
  486  15 
СКИТНИК ИЗ ПРЕДЕЛИТЕ НА АВГУСТ
А лятото си тръгва изведнъж.
Когато сутрин хладинка пролази
и неповикан септемврийски дъжд
прегърне прегорелите оврази. ...
  408  10 
  1422 
  702 
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛИПСИТЕ
Почувстам ли, че съм излишна
и че небето се втвърдява,
в бележчица ще ти напиша:
– Ела при мен и ме спасявай! ...
  442 
НАПРИДАНЕ НА ЕСЕНТА
Ще надипля листопада –
диадема във косите.
Колко ми остана младост –
шепа пръст и звезден мицел, ...
  335  19 
  850  12 
ЗИМНА СВЕЩ
Опира всичко до смъртта –
защото тя е неизбежна.
Щом хлопвам външната врата –
излишно е да бъда нежна. ...
  465  12 
ДРУГ ПРОЧИТ НА РАЗДЯЛАТА
Щастлив ли си с това, което взе?
Реванш при чувствата не съществува.
Снегът прегръща босите нозе –
и няма да боли да се сбогувам. ...
  616  24 
Propuestas
: ??:??