yotovava
2.631 el resultado
  585 
  590 
БЕНТ СРЕЩУ ТЪГА
Не полетяха птиците, които
рисувам често по стените нощем.
Душата ми е скитник сред звездите,
но празна е вечерната ми поща. ...
  500  16 
ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...
  2950 
АНАЛИЗ НА ВЕЧНОСТТА
Толкова много тъга –
точно на прага на зимата!
Ти ли си тръгваш сега?
И вероятно завинаги? ...
  336 
КАРТОГРАФИРАНЕ НА СЪНИЩА
След свъсен залез ли отивам
далече нейде – в пустошта,
в обраслата със троскот нива
и подивелите жита, ...
  295  11 
ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...
  366  15 
СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...
  2819 
ЛУННО ЗАТИШИЕ
Защото тази обич е последна –
недей ми позволява да я губя.
Ще постоя на прага да погледам –
как сянката ти бавно става чужда. ...
  280 
  397 
КРАДЕЦ НА ДРИПАВ ЛИСТОПАД
Нима се чувстваш победител?
Как дълго – като щорм! – вилня.
До корен изора лехите
и в тъмен облак скри деня. ...
  391  17 
  417 
  343 
СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...
  302  10 
Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ ...
  3324 
СКИТНИК В ЕСЕНТА
Става тихо. Много тихо.
Даже и дъждът е спрял.
Твойте стъпки ли попиха
в есенен брокат и кал? ...
  345  10 
  564 
ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ
И залезът застива – верен страж,
а слънцето се рони върху хълма.
Невписано във градския пейзаж –
едно врабче трощиците му клъвна. ...
  713  15 
СКИТНИК ИЗ ПРЕДЕЛИТЕ НА АВГУСТ
А лятото си тръгва изведнъж.
Когато сутрин хладинка пролази
и неповикан септемврийски дъжд
прегърне прегорелите оврази. ...
  455  10 
  1650 
  788 
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛИПСИТЕ
Почувстам ли, че съм излишна
и че небето се втвърдява,
в бележчица ще ти напиша:
– Ела при мен и ме спасявай! ...
  485 
НАПРИДАНЕ НА ЕСЕНТА
Ще надипля листопада –
диадема във косите.
Колко ми остана младост –
шепа пръст и звезден мицел, ...
  383  19 
  936  12 
ЗИМНА СВЕЩ
Опира всичко до смъртта –
защото тя е неизбежна.
Щом хлопвам външната врата –
излишно е да бъда нежна. ...
  502  12 
ДРУГ ПРОЧИТ НА РАЗДЯЛАТА
Щастлив ли си с това, което взе?
Реванш при чувствата не съществува.
Снегът прегръща босите нозе –
и няма да боли да се сбогувам. ...
  696  24 
  928 
ТЪЛКУВАНЕ НА СЕНОКОСА
Това навярно е съдба.
И не твърдя, че ми харесва.
Веднъж покълне ли трева,
коситбата е много лесна. ...
  579  10 
  1309 
  1009 
  1320  14 
АНАЛИЗ НА ОТЛИТАЩОТО ЛЯТО
Морето трие огнените букви
от подписа на гаснещия залез.
Звездите са несбъднати светулки,
разсипани от непохватен ангел. ...
  640  13 
ЙЕРОГЛИФ ЗА СВЕТЛИНА
Можех ли да бъда друга –
в тълпата да се отличавам?
Мен не ме примамва луксът
и цветовете ме смущават. ...
  796  23 
АНАЛИЗ НА МЪГЛАТА
Кроежи, планове – мъгла...
И тя ли обяснява всичко?
Дали ще рукне светлина
и ти ще бъдеш ли обичан? ...
  799  10 
ПТИЦАТА С ИЗТРЪГНАТ ЕЗИК
Недей ме пита искам ли да съмне,
прекрасно е да бъдем само двама.
Не си повярвал още, че си тръгвам,
но знай, че начин да остана няма. ...
  782  10 
  1105 
  1005  16 
Щом слънцето със златен показалец
застърже връз смълчаните комини,
а после на пчелите – подир залез,
разкажа как денят ми е преминал,
и сетне заприиждат – на талази, ...
  1021  12  23 
КАМЪЧЕ В ОБУВКАТА
Да вярвам ли, че всичко свърши?
Копнеех за различен свят
и чаках в люляка прекършен
напролет да напъпи цвят, ...
  703  22 
  1069 
Propuestas
: ??:??