Зои (Живка Иванова) - Obras

Може би знаеш какво е тъга 🇧🇬

Може би знаеш какво е тъга?
Как тя стиска здраво душата?
Може би плачеш без сълзи сега?
Мрачна ти изглежда земята!
Ти може би не виждаш верен ход. ...

Зои

Poesía » Verso libre

2025-06-14T12:23:05+03:00 307 1

Докоснах те и те познай 🇧🇬

Докоснах те..,и те познах…
Нали отдавна аз те чаках…
да ми изпратиш своя знак,
във нощите когато плаках.
Докоснах те…и те пожелах… ...

Зои

Poesía » De amor

2025-06-13T10:22:43+03:00 345 2 8

Любов 🇧🇬

Аз знам че всеки носи своя кръст…,
но дръж ръката ми по пътя.
И щом превърна се отново в пръст,
с любов помни ме ,не със мъка!
Прегърни ме пак докато заспя… ...

Зои

Poesía » De amor

2025-06-12T12:46:46+03:00 394 1 5

Моя любов, несъвършена и трудна… 🇧🇬

Моя любов, несъвършена и трудна…
Знам че носиш в себе си рани безчет…
Ала ти,мечтите ми, някак си сбъдна…
живота ми странен, постави във ред…
Знай, не са ми нужни цветя всяка вечер… ...

Зои

Poesía

2025-06-11T15:44:58+03:00 399 1 6

Признание 🇧🇬

На теб лист, аз мога само да призная,
колко много всъщност ме е страх,
че колкото и много да мечтая,
да живея истински отдавна спрях!
Някак бързо отрониха се дните и годините, ...

Зои

Poesía

2025-01-28T09:59:16+02:00 379 2

Защо избираш си да бъдеш лош? 🇧🇬

Толкова много хора в света,
избрали са да бъдат лоши,
загърбили в сърцето любовта,
мрака в пътя им ги носи!
И те били са нечии деца, ...

Зои

Poesía » Filosófica

2025-01-28T09:38:55+02:00 533 1

Бъди себе! Без страх! 🇧🇬

Не разбитото сърце боли!
Нито раните получени от падане!
Боли когато нищо не гори,
боли от спомени забравени!
Боли страхът, боли и самотата, ...

Зои

Poesía » Verso libre

2020-11-06T15:24:03+02:00 737

... 🇧🇬

Вървиш напред, не се огъваш,
в сърцето зее празнота.
Дори и нявга да се спъваш,
ставаш с вдигната глава.
И някак, животът си отива, ...

Зои

Poesía » De amor

2013-04-11T13:17:55+03:00 867 1

На заем сме родени 🇧🇬

На заем сме родени.
И всеки ден е миг от вечността.
Понякога от нежност сме огрени,
но случва се да плачем в самота.
Упорито, бавно търсим своя път, ...

Зои

Poesía

2007-09-09T21:15:02+03:00 1.3K 11

Всеки е виждал поне една такава жена. Нали? 🇧🇬

Сигурно всеки от нас е виждал поне веднъж такава жена, със синини под очите и натежал от болка поглед. Най-често такива синини се получават при падане в банята или по стълбите на входа. А болката в погледа? Тя си стои там отдавна. Нали? Просто толкова често ни се случва да я виждаме, че вече се е пр ...

Зои

Ensayos

2007-09-09T13:11:01+03:00 2.9K 13

Късно е вече!!! 🇧🇬

Късно е вече!!!
Даже за спомени!
Тъжно елече,
надежди прогонени.
Остана само прах ...

Зои

Poesía

2007-09-09T13:01:54+03:00 1.2K 8

!!! 🇧🇬

Крещи!
Раздирай тишината!
Засипи ме с ругатни!
Поискай си отново свободата!
Само не мълчи! ...

Зои

Poesía

2007-09-06T14:32:55+03:00 1.7K 19

Сън ли е било??? 🇧🇬

Сънувах ли, че ме обичаш,
сънувах ли ръцете ти в нощта?
Наистина ли чух те да се вричаш,
че няма друга на света?
Сънувах ли очите ти горещи ...

Зои

Poesía

2007-09-06T13:12:53+03:00 1.4K 14

Ще върна пак при мене любовта! 🇧🇬

Аз виждам твойте пръсти ледени,
да търсят брод до моето сърце,
преправил глас със звуци медени.
Напразно е! Аз виждам твоето лице!
Не ще сковеш ти в студ сърцето ми, ...

Зои

Poesía

2007-09-05T16:42:09+03:00 1K 5

Разпиляни от вятъра спомени 🇧🇬

Разпиляни от вятъра спомени,
тихо капят по моята длан,
като бисерни сълзи проронени,
дрипаво голи, без капчица свян.
Те събуждат в нозете ми времето, ...

Зои

Poesía

2007-09-03T10:05:24+03:00 1K 5

Ще намерите ли част от мен? 🇧🇬

Пулсира времето във мен,
със свойте тъжни листопади,
със залеза на мъртвия ми ден.
Раздадох всички карти и колоди,
и с тях раздадох част от мен. ...

Зои

Poesía

2007-09-03T09:47:35+03:00 1K 5

Ще позволиш ли да си иде любовта 🇧🇬

Ще позволиш ли да си иде любовта,
в нощта, когато даже славеят не пее?
Ще я изпратиш ли да скита в самота
и само в сенките злокобни да се рее?
Ще си отдъхнеш ли тогава в тишина, ...

Зои

Poesía

2007-08-31T13:49:05+03:00 943 6

Ще ти разкажа приказка една 🇧🇬

Ще ти разкажа приказка една,
в нощта, когато сенките заспиват,
ще ти разкажа аз за любовта,
заради която хората умират.
Живели някога в една гора, ...

Зои

Poesía

2007-08-31T13:37:49+03:00 1.7K 6

На майка ми 🇧🇬

Понякога се питам, откъде намери сили
да тръгнеш по чуждите земи
и свойто място отново преоткри ли,
там да бъдеш себе си успя ли ти?
Колко труден е живота ти, не зная, ...

Зои

Poesía

2007-08-28T21:53:08+03:00 1.1K 6

Зов 🇧🇬

Ще задушиш ли моята любов,
ще я разкъсаш ли и хвърлиш на парчета?
И няма ли да чуеш моя зов,
в очите мои да погледнеш?
Не те виня аз днеска за това, ...

Зои

Poesía

2007-08-26T12:05:41+03:00 974 7

Път 🇧🇬

Как да вярваш в живота и хората -
всеки миг е пълен с горчива тъга?
И в теб идва често умората,
и чувството, че не живееш сега.
Ти знаеш ли, живота е игра ...

Зои

Poesía

2007-08-26T11:24:53+03:00 942 4

Оцелях 🇧🇬

Аз бях дете, а демон беше той.
Простете ми за силните слова,
но нямам други думи за тоз копой,
поругаващ беззащитните деца.
И цял живот въпроси си задавам, ...

Зои

Poesía

2007-08-24T12:47:17+03:00 2K 1 16

На моите нови приятели 🇧🇬

Случайно някак се получи,
сърфирайки из интернет,
моя милост да научи -
представяте ли си? - че е поет.
И ето, грабвам химикала ...

Зои

Poesía

2007-08-24T09:10:08+03:00 1.2K 7

На дъщеря ми 🇧🇬

Дори да можех аз да взема,
най-нежните и хубави слова,
написвайки ги във поема,
не ще ми стигнат те за любовта.
Какво си ти за мен, дали водата, ...

Зои

Poesía

2007-08-23T15:28:43+03:00 4.9K 1 12

Ще си отида 🇧🇬

Ще си отида, ще заплаче тихо вятърът
в притихналите доби на нощта,
не ще запее нежно славеят
за утрото и любовта.
Ще заплачеш ли и ти когато ...

Зои

Poesía

2007-08-23T11:47:42+03:00 960 7

Бездушие не ще ме изгори 🇧🇬

Колко болка в живота ми има.
Колко много пролети сълзи.
Всеки свойто в живота си взима,
без да мисили кого го боли.
И понякога искам да викна: ...

Зои

Poesía

2007-08-23T09:57:03+03:00 925 4

Недей назад да се обръщаш вече 🇧🇬

Защо ли маска сложила си на душата,
защо в пашкул старателно я ти обви?
Защото се страхуваш да обичаш
и плашиш се, друг ще я рани?
Изгряха две слънца през зимата студена, ...

Зои

Poesía

2007-08-22T00:34:39+03:00 1.7K 10

Как искам 🇧🇬

Да ме приласкаеш в нощите самотни,
да галиш с поглед моите очи
и после да отпиваш до забрава
вълшебен сок от радостни сълзи.
Да ни поеме бясно вихъра ...

Зои

Poesía

2007-08-22T00:33:16+03:00 964 3

Ти помниш ли? 🇧🇬

Ти помниш ли онези вечери,
пияни от любов и огън див?
Телата ни в едно преплетени,
пулсиращи, изгарящи в екстаз?
И после тръгваше в нощта, ...

Зои

Poesía

2007-08-22T00:28:37+03:00 893 5

Размисъл 🇧🇬

Колко силно в живота си можеш
да обичаш и в теб да гори
онзи пламък, от който сърцето,
да трепти и до смърт да боли?
Колко силно в живота си можеш ...

Зои

Poesía

2007-08-21T01:35:11+03:00 905 5

Защо? 🇧🇬

Погледнах във очите ти и огънят им ме запали,
усети ли тогава ти пожара, ръцете свои сгря ли?
ако не, защо тогава бяха тъй горещи.
В мрака мой запали милиони свещи...
Защо тогава не остави поне една свещичка ти за днес, ...

Зои

Poesía

2007-08-21T01:33:42+03:00 944 3

Сън 🇧🇬

Вървях край теб и хиляди звезди,
отрониха се като листопад.
Дъхът ти палеше, плътта ми изгори
и ураганен влезе ти във моя свят.
Усмихна се и в миг зората, ...

Зои

Poesía

2007-08-21T01:32:30+03:00 917 7