Зои (Живка Иванова)

Плод за всеки скитник 🇧🇬

Засадих едно дърво от слово,
в пространство, наречено вселена,
знам, че някога ще е готово,
и плод със обич ще си взема.
И всеки клон ще ми напомня, ...

Зои

Poesía

2025-12-04T10:22:33+02:00 74 1 2

Ще паднат ли маските? 🇧🇬

България… моя светла и силна земя!
Моя съдба тъй горчива и сладка,
колко обич в сърцето пося,
както може единствено майка!
Ти предаде на своите чеда, ...

Зои

Poesía » Civil

2025-12-03T12:53:01+02:00 86

Съдба на Феникс 🇧🇬

Извезани отдавна от съдбата,
чакат пътищата твоите нозе,
щом поемеш въздух си в играта
и ролите сърцето ти преде.
Ах, колко шарена е тази черга, ...

Зои

Poesía

2025-12-02T18:58:42+02:00 70

Вината на оцелелия 🇧🇬

Някъде дълбоко под земята,
затрупана под въглищния пласт,
душата бащина най- свята ,
превърна се в счупен бряст.
Четири часа живот във утроба, ...

Зои

Poesía

2025-11-25T14:31:07+02:00 95

Едно последно къстче България 🇧🇬

Във грубата прегръдка на гората,
прерязано от каменните вени,
едно последно къстче от земята,
разтърсва ме в българските гени.
Тук всичко ми мирише на история ...

Зои

Poesía

2025-11-23T12:26:52+02:00 237 10

Научих ли се да(се) обичам? 🇧🇬

Там където раните кървят
и душата стене уморена,
не е за съд, не е за съд,
в любовта е цялата дилема,
Донякъде е и до везна, ...

Зои

Poesía

2025-11-21T12:31:29+02:00 82

Пътят на една прошка 🇧🇬

Във мен живее спомен за обичане,
неясен е… някак тъмно е с мъгла
и болката е трудна за изричане…
А ти прости ли си?… И как успя?
А аз простих ли си? Наивността…, ...

Зои

Poesía

2025-11-20T20:05:08+02:00 96

Пътуване към светлината 🇧🇬

Като присъда е: „обичам те!“
Аз за амнистия не моля,
а само тихичко наричам:
„Със теб тъмата да прогоня!“
Обувките са вече скъсани, ...

Зои

Poesía » De amor

2025-11-18T12:19:31+02:00 150 2

Плачът, който научи Луната да свети 🇧🇬

Ах, колко дълго подминавах,
липсата на образ в огледалото,
не чаках обич и не осъзнавах,
кристала как линее в тялото…
Букет от страхове набрах си ...

Зои

Poesía

2025-11-16T11:15:18+02:00 164 2

Черна дупка 🇧🇬

Черна дупка пътя ли привличе,
че все не мога да те срещна?
Като ехо гласът ти е далечен,
а любовта студена бездна.
И става тихо, като в черква ...

Зои

Poesía » De amor

2025-11-11T19:21:45+02:00 198 2

Ранени пеперуди 🇧🇬

Изпуснатата чаша се разби със трясък
и няколко стъкла раниха пеперудите,
запуших със ръка събудения крясък,
студът пълзеше ледено във вените.
А въздухът тежеше от смълчани, ...

Зои

Poesía

2025-11-05T10:44:58+02:00 218 2 2

Бог, научи ме да плувам 🇧🇬

Животът ми е побесняло море
и хо́ра, и мечти, останаха зад борда,
сърцето все успява да се събере,
изплетено от жилавата корда.
Напред, животът е прекрасен! ...

Зои

Poesía

2025-11-04T11:43:57+02:00 214 2

Парченца стъкло 🇧🇬

Събудих се в ръцете ти веднъж,
небето беше кротко и щастливо,
една сълза превърнала се в дъжд,
изми нюансите на всяко сиво.
Тогава някак си го проумях, ...

Зои

Poesía » De amor

2025-10-29T13:17:15+02:00 360 2 6

Прескочи границите 🇧🇬

Кой пред тебе граници постави
и ти повярва, че не можеш?
Да мечтаеш всъщност как забрави
и как престана да се бориш?
Сега е време да се върнеш, ...

Зои

Poesía

2025-10-24T08:32:04+03:00 448 2 6

Детето в теб е оцеляло 🇧🇬

Една сълза ли ти приседна,
че себе си не можеш да погледнеш,
сянката на болката ти бледа,
кара ли те често да побегнеш?
Но днес харесай огледалото, ...

Зои

Poesía

2025-10-23T13:24:57+03:00 427 2 8

Здрач зад стъклото 🇧🇬

Здрач зад стъклото
( Последна любов)
Това ми е последната любов,
натрошеното стъкло слепила,
изплюла самотата с апостроф, ...

Зои

Poesía » De amor

2025-10-14T21:54:36+03:00 176 1 2

Не затваряй очи 🇧🇬

Живот ли бе да го изплачеш …
и да го обичаш с всяка тъпа болка?
Самотната зора изгря като сираче,
а слънцето направи нова обиколка.
Но ти усмихвай се, дори през зъби… ...

Зои

Poesía

2025-09-24T12:39:55+03:00 218 1 2

Подаръкът 🇧🇬

Дядо Ставри живееше в малко градче в Южна България, малко силно бе да се нарече град, но някога е било и така си беше останало. Не бяха останали много хора. работа нямаше и младите общо взето се бяха ориентирали към по- големите градове. На това място сякаш времето беше спряло и ако някой страничен ...

Зои

Prosa » Relatos

2025-09-18T16:38:49+03:00 263 1 2

Един старец, едно куче и едно добро 🇧🇬

В студена нощ и хладна стая,
че пенсията не стига за дърва,
имаше старец, там на края,
с гъсти вежди и побеляла брада.
Денят минаваше в самота, ...

Зои

Poesía

2025-08-27T14:52:10+03:00 278 1 5

Забравено добро 🇧🇬

На един самотен кръстопът,
прашасало със протрита роба,
като , че загубило домът,
скиташе доброто, в късна доба.
Под скъсаните дрехи видях, ...

Зои

Poesía

2025-08-27T10:43:32+03:00 227 1

На доброто семето кристално 🇧🇬

Като зрънце малко е навярно,
почти изгубено във този свят,
на доброто семето кристално,
ще направи духът ни богат.
Понесло на плещите си крехки, ...

Зои

Poesía

2025-08-27T05:54:56+03:00 218 1

Зората ме помилва сутринта 🇧🇬

Зората ме помилва сутринта,
с копринени нишки надежда
и по-добър усмихна се света,
пременен в бяла одежда.
Аз всички поводи за радост, ...

Зои

Poesía

2025-08-21T12:08:33+03:00 139 1

Нищо, утре ще възкръсне пак! 🇧🇬

Спри сърце да бленуваш обич…
Нима не знаеш, глуха е тя?
Стене хваната като във обръч,
задушена в гняв и суета.
Понякога пътя ти пресича, ...

Зои

Poesía

2025-08-19T17:48:32+03:00 159 3

Една надежда 🇧🇬

По улиците на битието…кривнали,
скиташе надеждата …окаяна и гола,
хората залисани, носове вирнали,
не виждат тревогата в очите ѝ набола…
А тя, мечтаеше единствено за подслон… ...

Зои

Poesía

2025-07-29T12:12:45+03:00 183 2

Бащите никога не умират 🇧🇬

Отдавна си във вечността …
На някой облак дали цигара си запали?
По димът изпрати ли ми любовта?
А от там сълзите ми видя ли?
Няма те … от толкова отдавна… ...

Зои

Poesía

2025-07-15T17:56:24+03:00 195 2

По лунните пътеки на нощта 🇧🇬

По лунните пътеки на нощта,
обичам тихо да се скитам,
когато е потънал в сън града.
от тишината да опитам.
Светофара пак ме запленява. ...

Зои

Poesía

2025-07-11T07:20:59+03:00 216

Ако от живота боли 🇧🇬

Макар че често болка ме прогаря,
аз знам, че тя е тънкото длето,
което кривините ми изправя
и свети със нюанси на сребро.
Понякога жестоко ме боли, ...

Зои

Poesía

2025-07-09T17:02:39+03:00 202 2

Животът скулптор 🇧🇬

Животът скулптор пак извая
душата ми във нов нюанс.
Дали все някога - накрая,
ще бъде не борба, а валс?
Дали с вълните на прибоя, ...

Зои

Poesía

2025-07-08T17:35:29+03:00 256 2 2

Път огрян от светлина 🇧🇬

От всеки друм с тъга преплетен,
душата ми изплете си въже,
с конец във спомени облечен,
за кръвта по двете ми нозе…
Пътя ни без трудност и без рани, ...

Зои

Poesía

2025-07-06T14:43:31+03:00 220 1 4

Тази нощ 🇧🇬

Накъсан пулс,докосване горещо
в очите ти за малко се стаих,
ръцете ти по мен говорят вещо,
миг на щастие си позволих.
Тази нощ вселената ще се взриви, ...

Зои

Poesía » De amor

2025-07-04T10:55:47+03:00 232

Аз не плача, просто вали... 🇧🇬

Навън е мрачен и дъждовен ден…
Капките се сливат със сълзите
и после чист, със сила зареден,
духът ми ще се рее сред звездите
Не плача, просто в мен вали… ...

Зои

Poesía

2025-07-03T14:35:03+03:00 214 1

Сърцето ми взривява се...и спира 🇧🇬

Очакван звън, отворена врата...
Гореща кръв във вените пулсира...
Целувката разпалва ни жарта...
Сърцето ми взривява се !!! И спира...
Докосвам бемчица със вкус на опиат.. ...

Зои

Poesía » De amor

2025-07-02T11:34:12+03:00 268 1

Акорд прощален 🇧🇬

Пред твоя праг аз вече не стоя!
Кръвта ми как пулсира няма да я чуеш!
Сърцето ми те някак преболя …
Пантофките на друга може да обуеш
Престанах и да плача във нощта! ...

Зои

Poesía » De amor

2025-07-01T11:18:21+03:00 308 9

Аз нямам нищо…Само,своето сърце 🇧🇬

Аз нямам нищо…Само,своето сърце…
пътя извива се и криволичи,
поемат думите от моите ръце,
плахи ,несигурни, като мъници.
Но зная, че някой ден ще станат силни, ...

Зои

Poesía

2025-06-26T20:38:52+03:00 223 2

Земята на Ботев и Левски, 🇧🇬

Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя.
Христо Кърпачев
Земята на Ботев и Левски,
все още е робска земя! ...

Зои

Poesía » Civil

2025-06-25T11:41:57+03:00 249 1

В живота всичко има си цена 🇧🇬

Аз знам, че най- боли от любовта…
Познавам раните дълбоки…
Пронизващата мрачна самота,
изгубването без посоки !
В живота всичко има си цена… ...

Зои

Poesía » De amor

2025-06-24T12:45:36+03:00 272 1 2

Слънчев ден 🇧🇬

Живота ме гледа из под вежда,
накъдрил своя сърдит баритон,
слънцето само,кротко поглежда,
смекчило леко студения тон.
Вятърът носи,дъх на промяна. ...

Зои

Poesía

2025-06-20T12:29:59+03:00 206

Послание към теб 🇧🇬

Написаните думи могат да пътуват,
на прага на душата ти стоят,
те обич да даряват толкова бленуват
и мостове към теб ще построят.
Ще докоснат душата ти с пръсти, ...

Зои

Poesía

2025-06-19T12:24:18+03:00 272 1 5

Здравей, живот 🇧🇬

Здравей живот! Каня те на среща!
С мен седни да пием по кафе
Събуди кръвта ми в мен гореща
Освети го, това сепаре.
И най дългото приключение ...

Зои

Poesía

2025-06-18T13:13:57+03:00 247 2

Точно ти, приятелю, здравей! 🇧🇬

Точно ти, приятелю, здравей!
До теб изпращам гълъб бял.
Погали го нежно, песен му изпей
какво боли те, в какво не си успял.
Тогава може той да ти разкаже, ...

Зои

Poesía » Verso libre

2025-06-15T16:13:54+03:00 356 3 3