Filosófica - Poesía

Покана за предателство 🇧🇬

Не съжалявай, задето си дал:
на лудия късче Надежда,
на щастливия - акорди от тъжен роял;
на алчния – сребърник,
в който Юда, обезумен се оглежда. ...

muhaninja

Poesía » Filosófica

2013-02-01T22:56:13+02:00 1.6K 18

Ти вече си нещо 🇧🇬

Ето...
Това е душата ми!
Пиша доколкото мога,
свиря, хапя и пия...
пак доколкото мога. ...

LIKADEVONEN

Poesía » Filosófica

2013-02-01T22:53:43+02:00 948

Самотни дни - изгубен живот 🇧🇬

Ти си там, където трябва.
Твоят плам май загубил си отдавна.
Слабо те интересува идеала,
както и на хората морала.
Нямаш връзка с любовта, ...

mikeboone

Poesía » Filosófica

2013-02-01T22:51:10+02:00 810

Страх от желания. И незнаене 🇧🇬

Трудно предсказуема тъга,
в трудно съществуващата моя същност.
И трудно постижима лекота
аз търся, искам и притежавам всъщност.
И аз знам, че тя е в мен, ...

Mystery

Poesía » Filosófica

2013-01-31T11:19:54+02:00 927

Демон - с Бяс Поетичен! 🇧🇬

Калейдоскоп от пламъци, с най-вълшебни цветове,
бушуват пожарища в мен! Преследвам аз ветрове.
Чувствата неопитомени. И като диви са зверове...
Огнедишаща Драконица, размахвам бодливи криле.
Понякога спирам за кратко в подножие на скала, ...

EkaterinaKamazovska

Poesía » Filosófica

2013-01-31T09:14:51+02:00 825

На таз земя сме само гости 🇧🇬

И аз накрай ще остарея,
челото бръчки ще бразди.
Усмивката ми ще се слее
с цвета на пръст и ще горчи.
А погледът ми синьоведър ...

rudin

Poesía » Filosófica

2013-01-31T01:43:12+02:00 660 5

Молби 🇧🇬

В очакване повикана да бъде,
се грееше на пламък любовта,
играеше си - фигурки си правеше
от восъка размекнат на свещта.
Но зимна мъка в стаята нахлу - ...

Greenheart

Poesía » Filosófica

2013-01-30T22:43:43+02:00 613

Алчност 🇧🇬

Алчността ти те погуби, завладя безцеремонно душата ти!
Недей, радвай се на това, което имаш! - КАЗАХ ТИ!
Ти се обърна с празен поглед и нагла усмивка ми каза:
- Какво имам аз? Всичко, което имам е гняв и омраза!!!
- Не ме ли обичаш? Нали бях твоето момиче? - попитах. ...

sentient

Poesía » Filosófica

2013-01-30T15:12:51+02:00 516

Хванахме се с Дявола на бас 🇧🇬

Хванахме се с дявола на бас,
че ще успея, въпреки че той
стои в основата на всеки
лош развой.
Обложихме се с дявола дори, ...

maria2103

Poesía » Filosófica

2013-01-29T16:04:25+02:00 631

Сезони 🇧🇬

Сезони
Била ли съм някога млада?
Защо ми е да помня?
Било е в друг - минал живот.
Пролетна клада. ...

eres

Poesía » Filosófica

2013-01-29T15:45:33+02:00 1.1K 4

Философия на примирението 🇧🇬

Примирението.
Съзидателно отстъпление.
То ни учи да приемаме нещата такива, каквито са.
Не такива, каквито са по принцип, а такива, каквито са в момента.
Сега. ...

malinkaaa

Poesía » Filosófica

2013-01-29T07:55:10+02:00 1.4K

Минзухари 🇧🇬

Минзухари
По дебелата стена на януари лепне
екзистенциалната тъга и нощта е
цяла вечност, а денят - топлийка грах.
Делниците овдовяха чак до Пасха. ...

theironlady

Poesía » Filosófica

2013-01-29T07:52:15+02:00 656 1

Гроб за клеветата 🇧🇬

ГРОБ ЗА КЛЕВЕТАТА
В лунна нощ отидох във гората,
да копая гроб за клеветата.
Клеветата аз до смърт я мразя
и от нея винаги се пазя! ...

Ангар

Poesía » Filosófica

2013-01-28T08:39:02+02:00 755 6

Гневът на боговете 🇧🇬

Когато Бог, когато Бог,
разсърден, бъчви затъркаля
и от небесния чертог
излее с кофи свойта ярост,
в стени от дъжд, в стени от дъжд, ...

rudin

Poesía » Filosófica

2013-01-28T06:27:11+02:00 2.3K 13

Стига! 🇧🇬

Стига с тези корективи,
стига!
Писна ми, върви си!
Стига проповядва
морал и ценности, ...

I-am-a-Cat

Poesía » Filosófica

2013-01-28T00:10:36+02:00 832 2

Неусетно 🇧🇬

Неусетно някак времето замислено е спряло...
Всеки образ покрай мен е оцветен във черно-бяло.
Светлината се прокрадва тичешком и неусетно,
а в мечтите си аз виждах всичко пъстроцветно.
Не живеех в настоящето, а в едно красиво Утре – ...

Vasilena_85

Poesía » Filosófica

2013-01-27T18:16:08+02:00 1.1K 1

Да разказваш... 🇧🇬

Ти, цвете бяло,
светлина от луната крало.
По твоето тяло истина
и сняг е валяло.
Ти, цвете жълто, ...

Magnificent-wind

Poesía » Filosófica

2013-01-27T16:47:12+02:00 1.6K 2

В радост и тъга 🇧🇬

Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея през планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...

koli4a

Poesía » Filosófica

2013-01-27T14:55:59+02:00 684 6

Амнистия за Грешна Любов 🇧🇬

Срещнах Паднал Ангел. Прекрасно явление.
С кристално чисти очи. Белокрило видение.
Демон черен, а отвътре е светло създание.
Влюбих се в прокълнат! Съдба или наказание?
Докосна Сърцето ми с безплътна, горестна нежност. ...

EkaterinaKamazovska

Poesía » Filosófica

2013-01-26T10:51:14+02:00 918 1

Сетивност 🇧🇬

Сетивност
Защо вибрират сетивата
във тъмен унес потопени
когато сливат се телата
от Страст стихийна уморени, ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

2013-01-26T09:33:52+02:00 536 2

Страх 🇧🇬

Страхът е равносилен на затвор,
страхът сковава мозъка и волята!
Страхът е във очите ти – позор!
Но спри да се страхуваш, моля те!
Страхът убива всеки порив, ...

dalexieva

Poesía » Filosófica

2013-01-25T20:25:58+02:00 1.1K 6

Страх 🇧🇬

Страх
Грубите хора,
те са особена,
зла порода.
Запазена марка. ...

eres

Poesía » Filosófica

2013-01-25T17:28:19+02:00 1.1K 4

В есента 🇧🇬

Във есента остават
само голи клони.
В ярмомелката се смилат
злаци и листа.
И бурята с камшици ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2013-01-24T10:24:29+02:00 507

Дали е имало сигнал за SOS? 🇧🇬

Умират китове... Внезапно, доброволно...
Умират китове на групи по брега.
Защо избраха тази точно роля?
Какво ли ги подмами към смъртта?
Умират китове... Назад не се обръщат, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2013-01-23T23:45:55+02:00 884 18

Изхабен 🇧🇬

Изхабен град, улици, ниви,
червей без пръст.
Изхабен часовник, стрелки,
време - посоки без път.
Изхабени родени - мъж, жена, дете, ...

bustama

Poesía » Filosófica

2013-01-23T23:30:50+02:00 524 1

Завинаги 🇧🇬

Едно дете счупи буркан и заплака…
Навярно от страх. Инстинктивно.
От същия страх, който всички усещаме,
когато съвсем неочаквано
сме счупили нещо ...

anabel7

Poesía » Filosófica

2013-01-23T20:42:42+02:00 684 1 1

Пироман (Ода за една Муза) 🇧🇬

Защо си тъжна, Музо моя? Сърдита, яростна и сякаш гневна.
Връхлиташ ме като Цунами. По-често нощна, а не дневна...
Не си красива и спокойна. Не прелестна и нежна, многоцветна...
Не като Музите на всички други. Никога по женствено кокетна.
Не ми нашепваш тихо, не припяваш. И не бърбориш закачливо. ...

EkaterinaKamazovska

Poesía » Filosófica

2013-01-23T13:03:35+02:00 833

Прозрение 🇧🇬

Прозрение
Животът е
един единствен
миг вълшебен!
Останалото - ...

eres

Poesía » Filosófica

2013-01-23T12:32:56+02:00 972

С мисъл за вечност 🇧🇬

Толкова много вървях и изминах...
С четка рисувах и своя живот.
С много въпроси по път се разминах.
Бавех и бързах в житейския ход.
Рязах от мене и старите рани. ...

koli4a

Poesía » Filosófica

2013-01-23T12:31:01+02:00 697 5

Тук 🇧🇬

Тук е моето място. Нямам други животи
и не искам отново в страх да бъда обричан.
Тук обичам деня. И звездите самотни
със които нощта, всяка вечер съм сричал.
Тук съм пял от любов. И от болка съм плакал ...

chvassilev

Poesía » Filosófica

2013-01-23T10:33:50+02:00 859 6

Смисъл 🇧🇬

Как бързо прецъфтяват цветовете,
но колко бавно
и мъчително растат...
В това е смисъла на Вековете,
и водещия ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2013-01-23T09:08:15+02:00 583

Азс 🇧🇬

Азс
Погледни ме. Всичко е изписано на лицето ми,
не го прикривам с маската на Зоро.
В моя свят сме само почтени хаймани
и така ми харесва, и нямам кяр да го променям скоро. ...

RainMann

Poesía » Filosófica

2013-01-22T21:49:10+02:00 1.1K

Капчук 🇧🇬

Капчук
Дойдох за малко. Мислех да остана
като изящен, непомътен звук,
вграден в широкополата камбана
на църква, в иглолистния капчук. ...

Barona38

Poesía » Filosófica

2013-01-22T14:25:27+02:00 1K 14

Панацея /Ода за една Пукната стомна/ 🇧🇬

Моите спомени горчат... Нося ги през годините.
Събрани внимателно. Пазя ги. В пукната стомна.
Ако случайно я счупя - ще прелеят дори океаните.
Как ли побрах ги?! И то само в един съд, от глина!
С червения восък на сълзите ми, запечатана. ...

EkaterinaKamazovska

Poesía » Filosófica

2013-01-22T09:34:06+02:00 864 1

Пламъците стават пепел 🇧🇬

Пламъците стават сива пепел,
дните все по-къси ми се струват,
безсърдечно времето отне ми
всичко, за което тъй бленувах.
Нещо някъде сгреших и аз навярно, ...

Reqna

Poesía » Filosófica

2013-01-22T09:30:56+02:00 1K 5

Прероди се! 🇧🇬

Не искам в деня си да срещам сърдити лица.
Не искам в деня си да усещам хора с лоши сърца.
Искам само доброта и мисля, че това му трябва
на света.
Всеки ден ние хората да виждаме, че ...

Mons777

Poesía » Filosófica

2013-01-22T09:28:52+02:00 745

Сбогуване 🇧🇬

Сега върви! Че в тази ясна утрин,
знай, трябва да поема път натам,
където, всички погледи са мътни,
а птиците - с подрязани крила...
Не знам, дори кога ще се завърна? ...

ivanleko91

Poesía » Filosófica

2013-01-21T14:25:48+02:00 1.7K 9

От пистата, наречена - Живот 🇧🇬

От пистата, наречена - Живот
От пистата, наречена - Живот,
като птици със стоманени крила,
годините бавно издигат се
и отлитат една по една. ...

Qndov

Poesía » Filosófica

2013-01-20T19:06:15+02:00 685

Не можеш 🇧🇬

Не можеш
да стигнеш
недостижимото!…
Но колко е хубаво,
че го има!

eres

Poesía » Filosófica

2013-01-20T10:06:54+02:00 985

Душа с Паспорт за Ада 🇧🇬

Полунощ е. Смъртно бледа, в прозореца ми Луната наднича...
Гладни вампири вият. Пият кръв. От душата ми. Ненаситници.
Сенки зловещи - мислите мои тежко изпълват мрака. И крача...
Празна стаята. Само те и аз. Надбягвам се с тях. Проклетници!
Някъде в ъгъла спотаена е. Озъбена, хили се гадно Съдбата ми. ...

EkaterinaKamazovska

Poesía » Filosófica

2013-01-20T09:28:57+02:00 905 1