Filosófica - Poesía

Животът е един 🇧🇬

ЖИВОТЪТ Е ЕДИН
Красиви птичи трели впиват се в сърцето...
Усмихвам се – макар да знам, че съм изгубила мечта...
Животът ни поднася изпитания, но ето,
че всичко поправимо е – докато живи сме в света! ...

elena_simona

Poesía » Filosófica

2010-01-24T23:25:13+02:00 1.7K 8

Пустота 🇧🇬

Пристигнал късно през нощта
окъсан пътник хлопа на вратата
оттича се по дрехите му
звезден блясък
със себе си понесъл пустотата ...

dreamweaver

Poesía » Filosófica

2010-01-24T21:49:10+02:00 542

Вяра 🇧🇬

Изгарящ копнеж
две души изгарящи
в огън буен океан
злато топящо огнено
Искри огън живот ...

Karaman

Poesía » Filosófica

2010-01-24T16:26:06+02:00 1.2K 8

Посвещавам на децата ми! 🇧🇬

Посвещавам на ДЕЦАТА МИ!
Животът е борба!
От раждането свое
човек с притеглянето земно
започва да се бори! ...

BELOBRAD

Poesía » Filosófica

2010-01-24T16:05:46+02:00 1.2K 1 1

Обичам... 🇧🇬

Беззвучна маточна тръба, хрющял и плюнка,
и вода,
урина, чай, а любовта
се гърчи и увива.
Безброй преплетени стебла, последен дъх. ...

apex

Poesía » Filosófica

2010-01-24T14:44:44+02:00 932 2

Философията на Бенджамин (Разсъжденията на едно расово куче за човешките нрави) 🇧🇬

Здравейте, хора! Аз съм Бенджамин.
На чистокръвни дакели съм син.
Не съм аз самохвалко голословен.
Имам славен корен родословен.
Знайте, от преди четир'сет века ...

evgeniagenka

Poesía » Filosófica

2010-01-24T13:56:53+02:00 1.2K 8

Още един ден 🇧🇬

ОЩЕ ЕДИН ДЕН!
Колко ли дни е животът...
Седемдесет по триста шестдесет и пет...
Или повече?
По-малко? ...

alistef

Poesía » Filosófica

2010-01-24T13:38:11+02:00 660 2

Нито ад, ни рай 🇧🇬

Нито ад, ни рай
(Житейски пейзажи от България)
Няма нито ад, ни рай,
нито пък покой и край.
Има само днес, насъщен ...

SOOOOOOS

Poesía » Filosófica

2010-01-24T13:34:44+02:00 1K 4

Достатъчност 🇧🇬

Достатъчност
на Вл. Висоцки – 72 години от рождението му
И аз, като теб...
Побеснявам, когато пристъпват към мен изотзад.
Уж случайно, когато ме срещат - не ми е приятно, ...

alkaltchev

Poesía » Filosófica

2010-01-23T13:49:42+02:00 1K 13

Така е, като луди водят слепи 🇧🇬

Известно е, че Любовта е сляпа.
Че я е ослепила Лудостта.
И боговете са ѝ отредили
да бъде тя водач на Любовта!
И всеки, ...

Ангар

Poesía » Filosófica

2010-01-23T13:22:17+02:00 771 4

* * * 🇧🇬

В безсмислието на изгаснала звезда
се вгледахме и удивихме!
За участ зла и за беда
в сърцето й - единствено открихме -
складирана човешката печал... ...

galio77

Poesía » Filosófica

2010-01-23T13:04:24+02:00 748 4

Съвест 🇧🇬

Съвест
Сълзите ми не можеш дори да видиш,
но искам да се вслушаш в моя плач.
Маската на ангел в мен съзираш,
на ангел с демон сключил брак. ...

PetroffSlav

Poesía » Filosófica

2010-01-23T13:03:04+02:00 1.2K 2

Сърцето си чувам 🇧🇬

Сърцето си чувам
високо да бие
с полутъмен графитен нюанс.
Сърцето си чувам
и спирам да мисля, ...

Ането

Poesía » Filosófica

2010-01-23T00:21:31+02:00 903 1

Пусто е 🇧🇬

Докосна нещо - то се разрушава,
след мене - прах и пепел.
Такава - лоша ли съм,
такваз ли е съдбата -
да сея мъст сред хора безподобни? ...

No_fear_Mims

Poesía » Filosófica

2010-01-22T23:16:15+02:00 954 2

Пияни мигове... 🇧🇬

Пияни мигове
от отлежало минало
на бъдещето в прага се препъват.
Предчувствия ,
разголени и диви, ...

veesii70

Poesía » Filosófica

2010-01-22T20:54:19+02:00 1K 19

Метаморфози 🇧🇬

Генка Богданова / Ямбол
І.
Пъпката разцъфна в нежен цвят,
а после се превърна в цвят чудесен.
След себе си остави аромат, ...

evgeniagenka

Poesía » Filosófica

2010-01-22T20:53:29+02:00 803 4

Детето в теб 🇧🇬

Понякога, отвътре някой плаче.
Детето в теб, забравено в деня
във който е пораснало сираче,
събужда се, помахва със ръка.
Прошепва: "Хайде, погледни ме! ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

2010-01-22T18:34:17+02:00 2.7K 17

Звезда и гроб 🇧🇬

Звезда изгря на небосклона черен,
пронизвайки със злак безкрайна шир...
над гроб един на самотата верен,
потънал в прах, обгърнат в сетен мир...
Далеч зад него ручеят докосва ...

fragola

Poesía » Filosófica

2010-01-22T13:09:16+02:00 1.1K 4

Животът е Голгота 🇧🇬

Потърсих дума подходяща -
така да нарека живота.
Римувах го със дом, със къща,
така и не разбрах урока.
И в къщата смъртта прониква, ...

gastanieda

Poesía » Filosófica

2010-01-22T12:50:26+02:00 963 1

Защо? 🇧🇬

Защо?
Защо създадени на този свят сме,
защо се раждаме, работим и творим.
И всеки, тръгнал своя път, да гоним,
венецът трънен - тежък е, нали? ...

gyaurova

Poesía » Filosófica

2010-01-22T09:53:50+02:00 775

Отивам си 🇧🇬

Изгубих се в гората от лъжи
и няма смисъл бодра да се правя,
тук ямите са пълни със змии,
Надежда сляпа пътя ми прокарва.
Не ме боли, че с обич не отвърна, ...

valia1771

Poesía » Filosófica

2010-01-22T09:42:58+02:00 1.2K 19

Пазачът на лавината 🇧🇬

ПАЗАЧЪТ НА ЛАВИНАТА
Има в планината странен знак
Той ни призовава към безмълвие
Всякога - по светло и във мрак
Свети с най-тревожното усърдие ...

pantador

Poesía » Filosófica

2010-01-22T08:39:12+02:00 1.1K 2 3

Имена 🇧🇬

ИМЕНА
Бог е с различни имена
по небето и земята.
Прочетох името Му
в очичките на котето, ...

alistef

Poesía » Filosófica

2010-01-21T22:35:55+02:00 661 3

Вълк 🇧🇬

/ по Андрей Синеглазов /
Летиш като стрела. Кучешки лай.
Тичат дузина крака.
Смъртта да погледнеш в очите - е пай...
С пушка в ръка е врагът... ...

ZEMEDELEC

Poesía » Filosófica

2010-01-21T20:51:42+02:00 704 1

Мъгла 🇧🇬

Когато има мъгла на пътя ти,
затвори очи и си припомни
къде искаш да бъдеш -
там, където си усмихнат
и пълен с енергия. ...

SKY

Poesía » Filosófica

2010-01-21T16:04:45+02:00 1.1K 3

Шепа карфици 🇧🇬

Изгубих се в шепа карфици,
в картина със сгради (от есенно време),
с греховете, родили къртици,
копаещи в спомен… на остъргано бреме.
Защо ми е залез със сенки ...

Гошето1

Poesía » Filosófica

2010-01-21T16:04:25+02:00 1.2K 12

Славата 🇧🇬

Славата е суха плесен
върху стар, тревясал гроб.
Славата е дъжд наесен,
шепа злато в нечий джоб!
Тя е горда и себична, ...

mariankrystev

Poesía » Filosófica

2010-01-21T12:39:43+02:00 717 6

Безсънна нощ 🇧🇬

По улицата никой не вървеше
и май за сън се готвеше градът,
във клоните и вятърът мълчеше
замръкнал скитникът от дълъг път.
В прозореца мъждукат светлинките ...

fragola

Poesía » Filosófica

2010-01-21T12:15:22+02:00 1.4K 6

Живот 🇧🇬

живот
Живота си не бих изпяла в песен,
защото много тъжна ще е тя.
Не бих го нарисувала в картина,
с много черни краски ще е тя. ...

gyaurova

Poesía » Filosófica

2010-01-21T12:02:51+02:00 849 1

Полудях 🇧🇬

ПОЛУДЯХ
Да – полудях!
Не искам и да чуя
какво говорят другите за мен!
Бях тих и кротък, ...

finaltouch

Poesía » Filosófica

2010-01-21T00:50:53+02:00 1.4K 10

Покрито огледало 🇧🇬

Отново съм мъничко нелепа...
Пардон! Красива - с коралови очи.
Но огледалата цветовете ми взеха...
И друга. Сива. С моя образ. Шепти.
Закривам очите си с ръце - ...

Vagabontki

Poesía » Filosófica

2010-01-20T18:46:34+02:00 1.4K 15

Танцът 🇧🇬

ТАНЦЪТ
Покани ме
на танц веднъж животът.
И ето, че до днес съм си така –
танцувам си, ...

finaltouch

Poesía » Filosófica

2010-01-20T13:01:15+02:00 770 9

За Петя Дубарова... 🇧🇬

Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен ...

abandoned_girl

Poesía » Filosófica

2010-01-20T01:10:26+02:00 1.5K 10

Централна гара - Живот 🇧🇬

На гарата, наречена Живот,
оставам със Надежда окуцяла,
минават влакове – за сватби, за развод,
била съм и на двата карнавала.
Най-весел е абитуриентският вагон, ...

valia1771

Poesía » Filosófica

2010-01-19T14:15:40+02:00 1.1K 30

Хедонично 🇧🇬

Към залеза клонящата земя
навлича в пурпур златната си кожа,
почти се пръскат сините платна
на вятъра, деня подгонил
към хоризонта, чак ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2010-01-19T11:30:36+02:00 907 1 12

Невидима клетка 🇧🇬

Невидима клетка
Зад невидими прегради
днес животът ти минава.
Друг го мачка, друг го глади,
друг − да вземе го решава. ...

tsofa

Poesía » Filosófica

2010-01-19T11:16:48+02:00 664 5

Път към превала 🇧🇬

Много вървяхме, малко остава.
Набори бяхме - строй оредява.
Чувам тръбата, пак минал метър,
там, в необята, пред свети Петър.
Днеска сме тука - утре ни няма ...

rudin

Poesía » Filosófica

2010-01-19T00:10:31+02:00 656 2

Бездънна душа 🇧🇬

Оголиха ме,
думите виновни
към тях изрекох.
С пръст ме сочеха,
хулите гальовни ...

veselino

Poesía » Filosófica

2010-01-18T12:25:17+02:00 2K 3

Нека има те, живот 🇧🇬

Усещал ли си светлината в мрачен ден? Докосвала ли те е топлината в мразовита нощ? Избърсвал ли ти е сълзата някой с усмивка, с топла дума в ден обикновен? Подавал ли ти е ръката си приятел, когато паднал си и мислиш, че животът спрял е в тоз момент? Живял ли си за друг с молбата да се спаси от болк ...

kotel

Poesía » Filosófica

2010-01-17T16:50:48+02:00 1K 28

Зад черния престол на тишината 🇧🇬

Зад черния престол на тишината
се крият сенки пъстрочерни -
вятърът отнася ги, изчезват
сред хаос, лют и неприветлив.
И аз, и ти сме сенки, скрили се ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-01-17T10:50:08+02:00 568