Filosófica - Poesía

Когато... 🇧🇬

Mорето е от пясък и е бурно,
погълнало е хиляди скали,
сама да го преплуваш ще е трудно,
покълналата мъка остави...
Сега е време, време за градене, ...

re4o

Poesía » Filosófica

2010-03-10T16:28:48+02:00 1.2K 4

Декори 🇧🇬

Върху подвижна сцена
се въртим –
подменят старите декори с нови,
а драмата повтаря се...
И както бе преди, ...

mariankrystev

Poesía » Filosófica

2010-03-10T13:06:06+02:00 665 2

Тъжен присмех 🇧🇬

Ще се присмея аз на себе си.
Без повод ще се оправдая безогледно.
Ще те сънувам в царството на тишината
и в съня си ще те гледам премрежено.
Стрелките на огромния часовник ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-03-10T12:58:02+02:00 656

No name 🇧🇬

No name
Здравей, мое утро,
привет, мое слънце.
И днес като вчера − пак безпорядък –
изгубени хора, с умрели мечти, ...

kolioooo

Poesía » Filosófica

2010-03-10T12:42:01+02:00 847

Себеанализ 🇧🇬

Курдисан в центъра на глупоста,
изкачвам се надолу, пропъждайки моята собствена неволя.
И, в бавния ритъм на дъжда, изгасям лампите,
канейки мислите на мойта воля.
В сенките на бляскавия свят проблясквам и се крия, ...

RainMann

Poesía » Filosófica

2010-03-10T12:30:19+02:00 1.7K 3

След щастието 🇧🇬

СЛЕД ЩАСТИЕТО
Все тъй щастието гоня -
лъч от огледало, зайче бяло.
А страхът ми - черна броня
притиска ме без жалост. ...

korsar

Poesía » Filosófica

2010-03-09T21:18:34+02:00 573 1

Не ме събуждай 🇧🇬

Не ме събуждай! Нека досънувам
вълшебния си, сладък сън!
После може вечно да будувам,
но да изживея своя блян насън!
Не ме събуждай! Птици ми говорят ...

evgeniagenka

Poesía » Filosófica

2010-03-09T16:12:11+02:00 809 2

Сняг 🇧🇬

Сняг
на Петя
Опротивя ми тая белота.
До гуша ми дойде от снежно бяло.
Почти стерилен станал е света ...

alkaltchev

Poesía » Filosófica

2010-03-09T12:35:03+02:00 987 9

Обреченост 🇧🇬

Зора и прашен, стръмен път.
Камък и плешиви урви..
Душите тук познато мрат.
Дори във мрака да са първи…
Склон. Сипей. И загнезден прах ...

BaiIvan

Poesía » Filosófica

2010-03-08T22:04:07+02:00 1.1K 3

Четиринадесет срички между двата свята 🇧🇬

Четиринадесет срички между двата свята
Ах,
знам
срам,
страх, ...

LeChevalier

Poesía » Filosófica

2010-03-08T00:46:19+02:00 924 8

Бъди 🇧🇬

Бъди и съществувай,
Смисълът на живота?
Животът е смисъла!
А за живота.
Глух за тишината, ...

iLoop

Poesía » Filosófica

2010-03-07T23:02:31+02:00 1.4K 1

Той, дъждът... 🇧🇬

Той, дъждът, си вали,
нежно шушне по плочника.
Преминават трамваи,
запъхтени коли...
Плува целият град ...

Fabiana

Poesía » Filosófica

2010-03-07T19:07:05+02:00 663 3

Причина за щастие 🇧🇬

Не изтривай сълзите ми, утеха не искам.
Просто трябва да плача. Така съм устроена.
Ще похленча минутка, след това ще ми мине.
Не си причина да бъда разстроена.
Не, не искам да пиша. Уморих се от стихове. ...

petka-spagetka

Poesía » Filosófica

2010-03-07T18:53:04+02:00 697 5

Ново измерение 🇧🇬

Хармония. Прекрасен резонанс.
Спокойствие и нежни намерения.
Намерили сме вътрешен баланс,
което, всъщност, не е съвпадение.
Любов, извираща дълбоко в нас, ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

2010-03-07T08:43:01+02:00 1.1K 14

Преди да отлетиш... 🇧🇬

Ех, порасна, детенце, възмъжаваш и крачиш широко,
ще ме стигнеш на педя, челото си вдигнал високо
и премяташ перчем, смутено заглеждаш жените.
Сравняваш ги с мен, преди оттук да отлитнеш...
Тя, усмивката твоя, заразяващо вече изгрява, ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2010-03-06T20:57:08+02:00 905 11

Безвремието 🇧🇬

Време е да ти говоря свят
И с откровение
Не мога да изказвам твърдо мнение
Защото вплита се съмнението
във радостта от сътворението ...

FlyingSlipper

Poesía » Filosófica

2010-03-06T20:17:23+02:00 970

Навярно съм 🇧🇬

Смътно помня, когато изплаках…
как сгъстен беше премного въздухът.
Две ръце святи, как ме поеха
и до днес там притихвам - на скута им.
После имах късмет (даже много) - ...

Жулли

Poesía » Filosófica

2010-03-06T14:49:51+02:00 1.4K 45

Луди мисли 🇧🇬

Луди мисли ме смазват.
Изоставам.
Изпускам живота.
Вятър ме блъска.
Буря връхлита ...

Fabiana

Poesía » Filosófica

2010-03-06T12:43:03+02:00 1.6K 8

Белязана 🇧🇬

Не ми остана нищо свято на земята.
Безсилие и ярост се сливат във едно.
Пустота и мрак вилнеят в душата,
превръщат сърцето ми в ледно зърно.
Ще стисна ли и този път със зъби? ...

plami-6

Poesía » Filosófica

2010-03-06T12:28:36+02:00 859 8

Накрая всички плащат и си тръгват... 🇧🇬

Светът е кръчма, а животът е кръчмар.
Поръчките записва и разлива
на всеки в чашата - горчиво или сладко.
И ту се мръщи, ту пък се усмихва...
Местата „резерве” са за избраните, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2010-03-05T22:49:54+02:00 1.7K 4 31

По хребета на времето 🇧🇬

ПО ХРЕБЕТА НА ВРЕМЕТО
По хребета на времето, разпънати на кръст,
душите ни ридаят голи, безутешни,
а долу - по опалената, зажадняла пръст,
телата ни се гърчат - дрипави и грешни. ...

radenko

Poesía » Filosófica

2010-03-05T22:29:43+02:00 795 5

Минута щастие 🇧🇬

Понякога човек се чувства толкова безкрайно отегчен
от дребнавостта на грижите, оставил му изминалият ден,
от безсилие отломките на счупеното вчера да слепи
и проблемите на недошлото утре неотложно да реши.
Така, разнищван между времената до забрава, ...

ЕваН

Poesía » Filosófica

2010-03-05T20:30:38+02:00 1.1K

Диалог с времето 🇧🇬

Времето не се променя –
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...

mariankrystev

Poesía » Filosófica

2010-03-05T13:09:00+02:00 821 9

Не мога 🇧🇬

Не ще посмея да ти искам сметка...
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки – ...

plami-6

Poesía » Filosófica

2010-03-05T09:00:04+02:00 739 3

На кръстопът 🇧🇬

Пътища, преплитащи човешките ни мисли,
с неясен старт и с още по-загадъчен финал.
Обгръщат те и пленяват мислите в сълзи,
заробват те и карат сърчицето ти през крясък да мълчи...
Пътища, преплетени в началото и в края, ...

ili-vn

Poesía » Filosófica

2010-03-04T13:38:02+02:00 847

Когато... (или с какво са по-добри днешните рицари) 🇧🇬

Когато прережат една -- не! -- три струни
на някой блестящ цигулар*,
се вижда най-ясно неземният дар
и пляскат от всички трибуни.
И пътя кога под лъчите на юни ...

LeChevalier

Poesía » Filosófica

2010-03-04T11:38:03+02:00 896 5

Омагьосана 🇧🇬

Дните с теб ме нараняват:
май всичко хубаво вече си казахме.
Само думи-куршуми остават –
с тях съдбата си белязахме.
Сълзите ми пресъхват неизтрити, ...

plami-6

Poesía » Filosófica

2010-03-04T11:10:08+02:00 910 6

Животе мой 🇧🇬

Животе мой!
За кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах те да страдаш! ...

evgeniagenka

Poesía » Filosófica

2010-03-03T18:01:07+02:00 847 2

Алхимично 🇧🇬

Потопих се в прашните спомени:
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха, ...

plami-6

Poesía » Filosófica

2010-03-03T11:09:41+02:00 719 5

* * * 🇧🇬

Твоят свят ли е това
Или не
На ръба на тротоара
На края на света
Във небесната утроба ...

Bardejov

Poesía » Filosófica

2010-03-02T14:07:56+02:00 621

Поезията е... 🇧🇬

Душата човешка - букет е от багри,
... отсъдил за своята - Лунен пейзаж,
прикрих я далече от погледи жадни,
до болка типичен... самотен ездач!
Откривах се радостен все в небесата, ...

ivanleko91

Poesía » Filosófica

2010-03-02T13:46:12+02:00 2.4K 44

За веригата и свободата 🇧🇬

Висеше куче на синджир
и мяташе се то безспир.
Проклинаше си всеки ден съдбата
и страстно искаше си свободата!
В един прекрасен час, ...

MilenL

Poesía » Filosófica

2010-03-02T12:38:25+02:00 1.5K 1

Равносметка 🇧🇬

36 години вървях
напред-назад,
напред-назад...
В пандемия живях -
едва не полудях. ...

plami-6

Poesía » Filosófica

2010-03-02T12:23:41+02:00 620 2

Падането на България 🇧🇬

Пàдна дъбът сред поляната.
Клоните му – цяла гора.
Как би мòгъл дърварят,
да го насече на дърва?
Той започна от края. ...

Ангар

Poesía » Filosófica

2010-03-02T07:58:17+02:00 745 10

Синоним на Любов 🇧🇬

Помощ, Пролет! Препускай към мен...
Яхвай вятъра, идвай по спешност.
Всеки миг ми е ограничен,
лепне въздухът от мимолетност.
Онзи "тумор" със нож изрежи, ...

ria

Poesía » Filosófica

2010-02-28T21:38:33+02:00 4.8K 4 20

Блян 🇧🇬

Душата ми е бяла птица,
разперила криле в нощта.
И в полет, тази дивна жрица,
мечтае пак за вечността.
За тази вечност, във която ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

2010-02-28T19:55:56+02:00 980 16

Утро 🇧🇬

Луната пъстроока свети,
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят... ...

mariankrystev

Poesía » Filosófica

2010-02-28T18:25:10+02:00 853 4

Системата 🇧🇬

Заблъсках лудо с длани по Скалата -
опитах всичко да я променя...
Изместих талвега на реката -
и ден, и нощ дълбае я вода.
А тя стои - надменно неподвижна, ...

plami-6

Poesía » Filosófica

2010-02-28T11:56:54+02:00 671 1

Нежелана есен 🇧🇬

НЕЖЕЛАНА ЕСЕН
Защо ли падащи листа
прошумоляват във нощта,
а ти се вслушваш в Есента,
мечтаещи приятелю… ...

manolov

Poesía » Filosófica

2010-02-28T11:55:08+02:00 1.1K 2

На Епикур 🇧🇬

Смъртта идва, без да я канят,
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава. ...

ВТ

Poesía » Filosófica

2010-02-27T23:08:40+02:00 1.7K 4