Filosófica - Poesía

Паисий Хилендарски 🇧🇬

Паисий Хилендарски
През дългите нощи с мастило и перо в ръка,
един отец в тъмнината показа светлина.
На българите историята написа той някога,
да се гордеят и помнят своя род и родината. ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2021-10-30T09:14:14+03:00 1.1K 1 5

Балкон 🇧🇬

Лист след лист се рони,
скърби моята душа.
Взирам се в пустите простори,
бленувам за забравената свобода.
Цигарата в ръката ми догаря. ...

Поповска

Poesía » Filosófica

2021-10-29T20:59:29+03:00 614 4

Онази мисъл 🇧🇬

Онази мисъл: "Да бъда щастлива!",
в живота ме води през тръни и драки.
Научи ме тя... да не бъда страхлива,
със страха... да кръстосваме шпаги.
Да спорим със него, за прошка да моли, ...

terita

Poesía » Filosófica, Civil

2021-10-29T10:14:38+03:00 661 3 5

Последната карта 🇧🇬

Последната карта
От любовта се ражда поезията.
Първо не я забелязваш до теб.
После се случва да се разминете
без да познаете думи съзвездия. ...

vitality2

Poesía » Filosófica

2021-10-29T06:55:28+03:00 689 1 2

Есенно 🇧🇬

ЕСЕННО
По
жълти
листове
без цел вървя ...

Ramadan1995

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2021-10-28T23:30:52+03:00 748 1

Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите? 🇧🇬

Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-10-28T09:08:22+03:00 818 2 8

Завръщане под клоните на спомена 🇧🇬

Не ме ли помниш? Аз те нарисувах
със чер молив когато бях на пет.
И дълго плодовете ти сънувах
когато моят свят от мене те отне.
Във клоните ти дядо върза люлка. ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2021-10-28T03:25:35+03:00 893 8 10

Небесна виза 🇧🇬

Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Formas fijas

2021-10-27T23:54:45+03:00 972 8 14

Вик от изповедалнята 🇧🇬

ВИК ОТ ИЗПОВЕДАЛНЯТА
В ума ми вие гладен единак
и с дрипав шал луната е повита.
От първите зори до късен мрак
кънтят безспир в душата ми копита. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2021-10-27T17:34:12+03:00 533 2 8

... 🇧🇬

Ще помълча, накрая на съдбата си.
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си. ...

exs_77

Poesía » Filosófica

2021-10-26T08:44:03+03:00 716

Разминах се между двама непознати 🇧🇬

Разминах се между двама непознати
Просто минавах.
Мислех си: ще се шмугна между
вас, не ми обръщайте внимание.
Жената стоеше отпред, мъжът – ...

Marley

Poesía » De amor, De humor, Del paisaje, Filosófica, Verso libre, Otra

2021-10-26T08:30:13+03:00 976 3

Стар е земният ни праг 🇧🇬

Разкажи ми, ветре,
как като останеш сам,
есента е тежка, а мъглата – гъста,
... как сърцето стопляш си до грам
без от мъка да се пръсне?! ...

ИнаКалина

Poesía » Filosófica, Otra

2021-10-25T22:24:05+03:00 682 7 11

Аз със шута придворен на бас съм се хванала 🇧🇬

Не залоствай вратата на своята приказка
аз дискретно през нея ще мина.
Знам, фалшиви отдавна са всичките принцове
и не искам да бъда царкиня.
Знам, че главната роля, по наследство се пада ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2021-10-25T01:54:37+03:00 627 4 11

Не мога да опиша любовта 🇧🇬

Не мога да опиша Любовта,
аз просто я живея с всеки дъх.
Вълшебница и вещица е тя,
бездна за едни, за други – връх.
Опитвал ли си да рисуваш слънце ...

ninasar

Poesía » Filosófica, Formas fijas, Otra

2021-10-24T23:37:30+03:00 713 3 7

Стих за лек 🇧🇬

Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-10-24T19:06:53+03:00 422 3 10

Място в живота 🇧🇬

Не намираш своето място,
та нима животът раздава места?
Без да знаеш ти връзва хомота
и ореш в непозната бразда.
През чакълести, глинени ниви ...

Eipril

Poesía » Filosófica

2021-10-24T18:00:46+03:00 577 2 4

Изгрев 🇧🇬

И пак ще изгрява Слънцето над морето,
отново ще се къпят лъчите му в синева.
А то ще чертае слънчева пътека от небето,
ще ги стопля с лъчите си него и хората.
Пак ще изгрява то отново самотно сутринта, ...

valcanyon

Poesía » De amor, Filosófica

2021-10-24T17:57:48+03:00 497 1

Лудата 🇧🇬

И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-10-23T14:21:36+03:00 1.3K 12 20

Есента 🇧🇬

Към Есента
Есен окъсила дните
ти добре си ми дошла́,
моля те задръж сланите
и досадната мъгла... ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

2021-10-23T12:23:00+03:00 1.5K 1

Докога 🇧🇬

Докога
С перо и лист в ръка пак пиша мойте слова,
стихове за хората, живота им и за любовта.
Докога ще сядаш вечер уморен в ръка с перо,
да пишеш стих от душа за българското тегло. ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2021-10-23T11:34:23+03:00 534 1 2

На шега или съдба 🇧🇬

(20.08.2021 - 23.10.2021)
На шега ли или съдба,
животът странно пътища преплита,
почуква на заключена врата,
стои пред теб и само с поглед пита... ...

Riko

Poesía » Filosófica

2021-10-23T10:50:17+03:00 588

Куртулисване 🇧🇬

Истината тривиална вред прозира:
всички ние – и плебеи, и крале –
като дим от разлютено наргиле
без следа ще се разтворим във Всемира.
Даже няма бледен спомен из ефира, ...

Ramadan1995

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2021-10-23T10:23:50+03:00 803 1

Hаказана 🇧🇬

Сърдито ми е детството, сърдито,
дори за мене вече и не пита.
Лети само, разрошено глухарче,
ръчичка не подава и макар че,
душата ми по детски чака чудо, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-10-23T08:44:08+03:00 460 2 3

Октомври 🇧🇬

Октомври със студ и дъжд си отива,
отива си нещо по малко от нас…
Все чакаме утре, макар че е сиво
и си мислим – ще дойде по-ведър час.
Надеждата тя е светъл лъч в мрака. ...

АниИванова-стихове

Poesía » Filosófica

2021-10-22T21:32:15+03:00 788 2 3

Тя 🇧🇬

Тишината издигна стоманеносива стена
и зад нея остана душата – замлъкнало птиче.
Не разбрали защо, във конвулсии две рамене
на уплахата танца прощален заеквайки сричат.
И с прозрачния гланц на сълзата, която горчи, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Civil

2021-10-22T13:01:45+03:00 1.6K 11 31

Било ли е изобщо?! 🇧🇬

Било ли е изобщо?!
В живота, друже, няма: „Проба. Проба…“,
едва поемеш дъх и лягаш в гроба,
едва усмихнеш се едвам-едвам
и смръзва в ужас всеки мускул, друже, ...

Шаар

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2021-10-22T07:11:51+03:00 892 1 6

Хората 🇧🇬

Говорят хората,
какви реално били хората,
колко лоши били хората,
как без ни едно съжаление,
лъжели, ...

Nevium

Poesía » Filosófica, Otra

2021-10-21T18:58:27+03:00 821 2 3

След зимата ще дойде пролетта 🇧🇬

Светът е пуст и призрачно притихнал.
Снишен e във невидима война.
Обсебен от злокобните си мисли,
погребва се от страх и от вина.
Безделен вятър скита по паважа – ...

anahid

Poesía » Filosófica

2021-10-21T10:10:45+03:00 862 1 4

Калинки 🇧🇬

Хвърчат калинки по полето,
завъртани от силния ветрец...
Преплитат червеникави си песни и молят се да бъде тишина...
- Не бързай, ветре, по - полека! Треперя повече от всичко на света! Ти знаеш, искам да съм цвете!
Сърцето ми тупти, а кръв прелива затова.От ден на ден разцъфвам при прелитане от буря ...

VellaN

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Verso libre, Otra

2021-10-21T10:07:45+03:00 827 1

Ангели в ноща 🇧🇬

Ангели в ноща
В тъмната нощ нас бели ангели ни пазят,
белите ангели са разперили над нас крила.
Изпратени от Господ те ще ни запазят,
с добротата си докосват нашите сърца! ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2021-10-20T23:47:21+03:00 533 2

Котешка неволя 🇧🇬

Къща малка запустяла
кацнала на хълма.
Тя дори прозорци няма,
дворът с бурен – пълен.
Котарак един останал, ...

АниИванова-стихове

Poesía » Filosófica

2021-10-20T20:03:15+03:00 461 1

Звезди и птици заедно се молят 🇧🇬

Политала съм толкова високо,
че хората изглеждат мравки чак
или метлата вярната посока,
издирвала е от зори, до мрак.
Небето неотклонно ме привлича, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-10-20T13:43:45+03:00 403 3 4

Самотна драка в ноемврийска угар 🇧🇬

САМОТНА ДРАКА В НОЕМВРИЙСКА УГАР
Кажете как се става лицемер?
Омръзна ми да бъда трън в очите
и хляба си да чупя – сух и чер.
Познавате ли някой – да го питам. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2021-10-19T22:19:28+03:00 510 7 7

Есенна елегия... 🇧🇬

Есенна елегия...
Времето се е побъркало –
непрестанно си вали...
С тъжни спомени объркани –
бродят есенни мъгли... ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

2021-10-18T19:07:46+03:00 792 2

Ти знаеш ли 🇧🇬

Знаеш ли какво е борба, не само да говориш,
да оцеляваш всеки ден в града голям.
С ангели да живееш, с демони се да бориш,
живееш с хора, но всъщност се справяш сам.
Знаеш ли какво се крие в моята усмивка, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2021-10-17T19:50:36+03:00 547

Пълзи си ниско и незримо... 🇧🇬

На Мая
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-10-17T11:43:21+03:00 1.2K 5 16

Не са небетата ни гробища. Не са... 🇧🇬

Не са небетата ни гробища. Не са,
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-10-16T14:01:04+03:00 687 4 10

Остана ми един мотив 🇧🇬

На птиците ми есента
събра багажа си за полет.
Задуха вятър от крила
душата ми до стон оголи...
Отлитат надалеч мечти ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2021-10-15T02:58:58+03:00 689 3 7

Песимистично 🇧🇬

И просто е, дори да ни се иска
Вселената да ни е роден дом,
животът ни куцука сляп и хром.
Под лустрото е кърпената ризка.
И май земя разкаляна, но близка, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2021-10-14T11:55:31+03:00 622 1 5

Знам какво е 🇧🇬

Да мечтаеш за пристан след препиване с топли морета
да те теглят на сушата вкопчени в теб обещания -
знам какво е в душата моряшка да няма небета,
нито дъно, в което безславно да се удавиш.
Знам какво е да бъдеш препълнен от отчаяние ...

MariaDragolova

Poesía » Filosófica

2021-10-13T17:56:33+03:00 2.2K 5 12