Relatos - Prosa

Усещане в мрака 🇧🇬

Погледът ù се замрежи от сълзите. А те не преставаха да избликват от очите ù и да се стичат по бузите ù. Болката беше толкова голяма. Чувстваше се като някакво осиротяло голо птиче, малко и беззащитно, изхвърлено навън. Беше събирала в себе си всичко от толкова дълго време. То се бе утаявало бавно в ...

странница

Prosa » Relatos

2013-01-05T13:39:44+02:00 1.7K 12

Незнайният Христос 🇧🇬

Смрачи се. Вятърът както всяка вечер започна с монотонното си свирене и отвя опадалите и пожълтели листа от мократа тясна уличка. Последните файтони прибираха закъснелите жители на селото, а луната се опитваше да се подаде зад гъстите облаци, които бяха покрили небето над китното селце.
Скоро къщите ...

lincha

Prosa » Relatos

2013-01-05T00:18:54+02:00 1.3K 1 1

Феникс 🇧🇬

Скоро щеше да настъпи моментът. От няколко дни усещането се беше загнетило в нея и съвсем скоро нямаше да има вече избор. Тялото ù и сега не ù се подчиняваше, както в началото. Цената на безсмъртието беше жестока. Нямаше представа на какъв принцип се случваше. Можеше да минат осемдесет години, но мо ...

Anila

Prosa » Relatos

2013-01-05T00:10:38+02:00 517 1

Критикарят 🇧🇬

Айде сега, хубава работа! То си е ясно, че идеални хора няма, ама някои пък са толкова тънко обидни - една дума да им кажеш, и веднага те нарочват за критикар. Абе, комплексари. Вместо да се замислят и да коригират недостатъците си, наежват се, начумерват се, и като почнат да ме плюят...
Та тази дум ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-04T16:18:39+02:00 961 1

Баба 🇧🇬

Баба
На автобусната спирка тълпата бързо се увеличава. Трябва да стане чудо закъсняващият автобус да побере всички ни. Притиснат съм от човешки тела и едва успявам да зърна късче проясняващо се синьо небе. Чувствам как тялото ми попива влагата от полепналата по дрехите роса. Кожата на ръцете е настр ...

mitval

Prosa » Relatos

2013-01-03T21:21:37+02:00 1.6K 8

Изповедта на един алкохолик 🇧🇬

Личеше му, че е нов тук. На всички им личи първия път. Беше висок около 180 см., добре сложен, седеше сгушен в яката на велуреното си палто, свел поглед в земята и нервно мачкаше каскета си в ръце. Когато дойде неговият ред да се представи, стана и с плах, неуверен глас каза:
-Здравейте. Казвам се Д ...

anibal

Prosa » Relatos

2013-01-03T17:01:43+02:00 2.1K 7

Пред тлъстата пържола и коричка хляб... 🇧🇬

Той: - Виж, научих се на...
Аз: - Знаеш ли, на теб ти е отредена съдбата на куче...
Той: - Защо?
Разделихме се в Четвъртък. Аз вървях по павираните улици на малкия град. Вървях, за да не се прибирам. Някой беше изхвърлил всичкия боклук пред дома ми и сега нямах път към него. Нищо. Никога не съм се с ...

MoonflowerTani

Prosa » Relatos

2013-01-03T16:41:49+02:00 1.3K 1 4

Моите сънища - 2 🇧🇬

М О И Т Е С Ъ Н И Щ А
Място на действие:
Къща… Сачак… Хляб… Кал… Цървули…
Кучета… Овце… Прасе… Харман… Хамбар…
Къща ...

Volter

Prosa » Relatos

2013-01-03T16:36:39+02:00 1.3K 1

Последно съчувствие 🇧🇬

Последно съчувствие
Знаех, че скоро ще умра. Време ми беше за последно да подредя душата си и да събера силите ù. Излязох навън.
Градината светеше в синьо-зелена пролетна светлина и птиците още пееха, макар, че отдавна беше мръкнало. Хълмът беше нависоко и можеше да се види в далечината градът, койт ...

Раш

Prosa » Relatos

2013-01-03T10:57:03+02:00 1.1K 2

Лазура 🇧🇬

Не спа и тази нощ - дали от умората, дали от трепета, че днес е ден за сеитба. Беше събирала семена, като ги отделяше в хартиики, които надписваше кое какво е и времето, в което трябваше да ги посее.
За какво да дреме, нали скоро ще се съмне, затова стана и си направи кафе. Наметна една грейка на ра ...

Djein_Ear

Prosa » Relatos

2013-01-03T10:47:51+02:00 1.4K 6

Незалязваща звезда 🇧🇬

Когато бях малка, слушах в захлас историите на дядо ми за живота и житейските трудности, но така и не повярвах в тези негови думи. Оказа се, че наистина животът и съдбата вървят хванати ръка за ръка и никога не се разделят. На тези неща не ме научи дядо ми, а едно обикновено момиче, което ще нарека ...

Aleto12

Prosa » Relatos

2013-01-03T10:34:36+02:00 1.1K 1

Доказването 🇧🇬

ДОКАЗВАНЕТО
Седим си ние с баща ми, където спираше автобусът за Михайловград*, една сутрин, чакаме го, а той ми нарежда:
– Ако беше ме слушал, сега щеше да вземеш по-голяма диплома и по-лесно щяха да те приемат. И класната ти нямаше след всяка родителска среща да ми повтаря, че синът ми можел много ...

purko59

Prosa » Relatos

2013-01-02T21:52:53+02:00 1K 12

И Рим остана свободен 🇧🇬

Палещото слънце над военния лагер под каменните стени на Рим пърлеше раменете на тримата римски благородници и се отразяваше в гравираните шлемове на етруските. Сцевола се опитваше да не позволи на лекия вятър да разпилява внимателно нагънатите дипли на тогата му, защото държеше в предстоящите нелек ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

2013-01-02T11:05:14+02:00 1.2K 3

Като нощна пеперуда 🇧🇬

Идваше при мен всяка нощ, откакто останах сам.
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-01T19:22:38+02:00 908 2

Един жесток следобед 🇧🇬

ЕДИН ЖЕСТОК СЛЕДОБЕД
Пословична е любовта на българина към знанието. Казвам го, не защото съм вече белобрад и изперкал бърборко, облъчен от речите на министрите на културата и образованието, опазил ме Бог, не че го знам от дебелите книги, към които изпитвам неприкрита неприязън, а от свои собствени ...

purko59

Prosa » Relatos

2012-12-31T20:29:42+02:00 1K 11

Решение 🇧🇬

Трудно ми е да споделя долните редове, но не мога да ги оставя за себе си. Причината е, че когато ти се натрупа нещо в сърцето, то рано или късно започва да ти тежи. Ето защо реших, че е време да се освободя от тежкия камък. А историята, която ще ви разкажа, се надявам да ви е полезна и да погледнет ...

energi4nata

Prosa » Relatos

2012-12-31T20:28:40+02:00 1.2K

Убежище от страхове 🇧🇬

„Само още един влак и...” Желязко за пореден път се молеше да заспи дълбоко и да не се стряска от постоянните си, ежеминутни кошмари, белязали последните години от живота му с дълбока и неугасима скръб. Кантонът беше притихнал в очакване на последния за тази нощ влак. Другият беше чак около 5 часа с ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

2012-12-30T15:17:20+02:00 1.4K 7

Марианка и Нова година 🇧🇬

Марианка беше единствено дете. Тя много обичаше баба си, на която беше кръстена. Дори повече от собствената си майка.
Беше любознателно, дребно момиченце на около девет години, с черни, дълги и дебели плитки. Заради тези плитки майка ù я будеше рано, за да я среше, преди да тръгне на работа. Дори и ...

kasandrabg1

Prosa » Relatos

2012-12-30T15:05:14+02:00 958

Изгубена - Трета част 🇧🇬

Странно. На следващата сутрин неприятната електронна мелодийка ме събуди. Още беше тъмно. Надигнах се и погледнах часовника на бюрото си. Едва когато погледът ми се избистри, видях, че беше четири и половина. Взех телефона си. „Имате едно ново съобщение.“ Оставих го на нощното шкафче. Отпуснах глава ...

Nikkyz98

Prosa » Relatos

2012-12-29T12:44:55+02:00 1.1K

Граница на зрелостта 🇧🇬

– Хайде, отпусни се, остави работата, няма да избяга! – Ясен протегна ръка, погали я по лицето и се облегна назад, като разпъна широко двете си ръце върху облегалката на пейката. – Споко, ядове винаги ще има.
– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите. ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

2012-12-29T12:30:07+02:00 1.1K 5

В галерията 🇧🇬

Днес съм Алиса сред падащите златни листа, които като прашец се посипват върху отдавна премръзналото ми тяло. Спя. Не усещам вече теб, него, нея и всички измислени обещания са карти. Казах ти "Всичко коз" и заложих мен срещу теб, докато не ме контрира и не ме изгуби. Сега се крия сред същите тези ка ...

moonshine-princess

Prosa » Relatos

2012-12-29T12:09:50+02:00 755

Bittersweet smile 🇧🇬

Пет и тридесет. Часовникът продължаваше да отброява, въпреки споразумението, което имахме. За втора поредна нощ, минутите се нижеха, а аз все още не успявах да заспя. Часовникът уж обещал ми беше, да спре поне, за да се усамотя с мислите си. Излъга! Ако си мисли, че със бавно отброяване ще замаже по ...

neoxxx

Prosa » Relatos

2012-12-29T11:55:47+02:00 1.1K 2

Не живот, а съществуване 🇧🇬

Беше от онези декемврийски дни, в които никой не смееше да излезе. Беше мрачно, студено, безлюдно. Къщите бяха много оживени, чуваха се весели детски гласове, радостни смехове.
Тя беше единствената, която можеше да бъде забелязана навън. Дори не беше топло облечена – вехто яке, някакъв домашен клин ...

happiness1

Prosa » Relatos

2012-12-29T11:53:41+02:00 974 1

Подари ми смеха си 🇧🇬

Дойде при мен с направление от личния лекар. Имаше вид, сякаш щеше всеки момент да ревне, а беше едър мъжага – едно метър и осемдесет и осем, метър и деветдесет най-малко.
- Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясн ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-12-27T13:13:40+02:00 1K 4

Лебедово езеро (Синкопът) 🇧🇬

СИНКОПЪТ*
Когато ме заведоха в Бастилията, така ѝ викаха на гимназията, и ни строиха поред на паралелките, аз не познавах никого, освен баща си, който се отдалечаваше от нея, за да хване автобуса на обратно за село. Бяха ме напъхали нашите в един син костюм, под него в една бяла риза, на врата стегн ...

purko59

Prosa » Relatos

2012-12-27T00:26:47+02:00 1K 10

Битката 🇧🇬

Във въздуха се носеше плющене на знамена, дрънчене на лафети и мирис на барут. От високия хълм генералът напрегнато обхождаше с поглед двете войски. Силите им бяха равностойни. Времето беше ясно, теренът беше равен, нямаше никакви препятствия, нищо, което би могло да бъде използвано стратегически от ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

2012-12-26T20:09:08+02:00 1.1K 4

Сънят 🇧🇬

1 Завършваше последната четвърта година от следването на младия Божидар Борисов в университета в Маастрихт, в страната на лалетата, марихуаната и още нещо - Холандия.
Божидар бе двадесет и три годишен млад мъж, за когото заминаването за чужбина бе шанс да получи по-добър старт в живота, но и не по-м ...

TheFallen333

Prosa » Relatos

2012-12-26T20:01:02+02:00 806

Коледа с Удо 🇧🇬

Вчера си говорехме с Радина, моята приятелка, за Коледа и тя ми призна, че не го харесва много този празник. Но не пожела да ми каже защо.
След като дълго я разпитвах и опитвах да я убедя, тя най-после се съгласи да ми обясни.
Историята наистина е доста неприятна, но някак много ми се прииска да я р ...

The_Crimson_King

Prosa » Relatos

2012-12-25T19:41:31+02:00 1.6K 5

Коткоубиецът 🇧🇬

Наричаха го Коткоубиеца.
Никой не знаеше как всъщност се казва и никой не се сещаше да го попита. Рядко изобщо беше изричал собственото си име, защото никой никога не искаше да го узнае.
Хората по-скоро страняха от него, защото той странеше от тях. Той не харесваше вида си и ако можеше, би се отрекъ ...

myav

Prosa » Relatos

2012-12-25T19:33:34+02:00 1.1K 3

Силата да бъдеш жена 🇧🇬

Той е бил лошо момче, едно от най-буйните, раждали се някога. С годините обаче нравът му не се променя. Той среща млада и красива жена, с която се влюбват. И двамата са в разцвета на силите си, раждат им се две деца. Всички тези нови събития също не успяват да го променят, дори нещата стават по-лоши ...

happiness1

Prosa » Relatos

2012-12-25T11:47:38+02:00 1.3K 6

Някога далече от Франция 🇧🇬

В един френски музей млад французин стоеше пред една витрина. В нея се мъдреше овехтял тефтер, отворен на средата. С молив, някак накриво, все едно на коляно, на празна страница пишеше: „Ботев и Левски, защитниците на България”
Куршумите пак засвистяха. Забиваха се отвън. Рушаха бетона. Минаваха пре ...

Lebovski

Prosa » Relatos

2012-12-23T17:08:18+02:00 1K 1 5

Невъзможност 🇧🇬

“...Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жън ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

2012-12-23T10:40:10+02:00 1K 3

Елиа 🇧🇬

Един ден, късно след обяд, през 1999 г. телефонът настоятелно звънеше.
- Аз съм! - обаждаше се дъщеря ми, която повече от пет години е омъжена за немец и живее в Германия. - Имам чудесна новина за вас! Чакам дете, мамо!
Ако не бях седнала, сигурно щях да падна. Съпругът ми и аз копнеехме за това вну ...

LATINKA-ZLATNA

Prosa » Relatos

2012-12-22T16:51:14+02:00 1.2K 12

Лица от моята България, без която не мога 🇧🇬

Какви ли не ги дробим из форумите. Някои започват така да се харесват, та се чудя как се удържат да не скъсат веригите и да хукнат нанякъде. Други все недоволни. Бе цвете да видят на снимка, ще търсят родословието му, белким докажат, че в него има остатъчна радиация от Чернобил или от Фокушима, че п ...

latinka

Prosa » Relatos

2012-12-22T12:08:24+02:00 748 3

Песента на кукумявката 🇧🇬

Песента на кукумявката
Знаете ли поверието за кукумявката? Това, че ако кукумявка си направи гнездо в някоя къща, в близките дни някой, който живее в този дом, ще умре. Затова и песента на кукумявката се смята за толкова зловеща. Хората смятали това животно за дяволско създание и много се плашели от ...

inanm

Prosa » Relatos

2012-12-22T11:53:56+02:00 23.5K 1

Измислих си приказка 🇧🇬

Аз съм Павел. Не познавам родителите си. Живея в дом за изоставени деца. Всеки ден гледам света през решетките на прозореца от стаята си. Знам, че са сложени, за да защитят децата от нещастни инциденти, но въпреки това не ми харесват. Навън дъждът се усилва и целият ми свят се превръща в едно плачещ ...

eti-love21

Prosa » Relatos

2012-12-21T13:50:46+02:00 724 1

Фермата :D 🇧🇬

Капка след капка. Кап, кап. Седеше в локвичка. Топла, гъста, червена, та чак черна, бавно засъхваща кръв. Седеше сам, насред просторното мазе. Седеше премръзнал, окован във вериги в собствената си кръв. Тъмнината го поглъщаше.
Вече не чувстваше дясната си ръка. Изтръпнала от рамото, липсваща от лакъ ...

bambamplqkplqk

Prosa » Relatos

2012-12-21T02:09:05+02:00 1.1K 1

Без край 🇧🇬

Това беше най-странната обява, която някога съм виждала. „Мога да създам най-красивата ви приказка, за да я изживеете”.
Беше под останалите, с по-малък шрифт и сигурно нямаше да я забележа, ако не беше думата „приказка”, защото аз самата пиша. Е, не приказки, имам няколко издадени криминални романа, ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-12-20T12:38:10+02:00 1.3K 6

Тоталната любов 🇧🇬

Ако се направи статистическо проучване на нещата, които най-безотказно изтръгват положителни емоции от хората, класацията сигурно ще се оглави от бебетата.
Докато си бебе, винаги си център на внимание. Всеки иска да те гушка, да ти се радва, да те обичка. Дали заради своята беззащитност, или с нечов ...

miasoul

Prosa » Relatos

2012-12-20T10:31:46+02:00 2.1K 12

Малък е светът 🇧🇬

Малък е светът
Беше обичайна гледка да си седим в парка след часовете с Мария, да пушим цигари, да пием бира и да се кикотим. И понякога се появяваше една откачалка, сещаш се, онези чичари с мръсните бежови шлифери и плешиви мазни глави. Наистина безобидна отрепка, но всеки път когато го засечем, си ...

NikitaYan

Prosa » Relatos

2012-12-20T10:18:54+02:00 1.1K 4