Relatos - Prosa

Искам 🇧🇬

Искам да помълчим... на фона на сивия мрак! Облаците са се слели един в друг и са готови да покажат яростта си. Капки дъжд започват бавно да се изсипват на земята. Земята под нас се мокри, а ние мълчаливо следим капките. Една се търкулва на челото ти... наблюдавам я с интерес! Как бавно слиза надолу ...

Darkness23

Prosa » Relatos

2012-11-19T21:26:57+02:00 932

Никога преди 🇧🇬

Много мислих, но пак не знам откъде да започна моята история.
Едно обаче знам със сигурност - имам нужда да я споделя. Не мога да задържа това в себе си, пък и събитията така или иначе следват своя ход. Аз само ги проследявам.
На трийсет и пет съм. Възраст, на която в едно нормално развито общество ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-19T20:43:06+02:00 1K 6

Марина и паяците 🇧🇬

Марина и паяците
Но аз ще те сепна с целувка искряща от хлад
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага...
Артюр Рембо * ...

Раш

Prosa » Relatos

2012-11-19T20:03:02+02:00 1.2K 2

Усещане за... (4) - трета част 🇧🇬

Усещане за... (4) - трета част
Попиваше жадно влажния, есенен въздух, засъхналите вече листа нежно шумоляха под равномерните му стъпки, студените лъчи на слънцето премрежваха погледа му, който бавно обгръщаше жалките останки от отминалото вече лято...
„Трябва да го преодолея!“ - опита се да се окура ...

LEOMAX

Prosa » Relatos

2012-11-19T19:54:39+02:00 1K

Писмо до танцуващата жига 🇧🇬

Драга ми приятелко Нати,
Това беше една толкова абсурдна и виртуална история, че вероятно ще се смееш от сърце и ще ми кажеш: "Ама как можа!" Ами на! Можах! Попаднах в клопката на собствените си желания!
Ти знаеш, мила ми приятелко, че първоначално най-чистосърдечно исках да влизам в онзи сайт, без ...

670301

Prosa » Relatos

2012-11-18T21:12:43+02:00 801

Заварчикът от Ямбол и неговата жажда 🇧🇬

Чичо Милчо е от онези ямболски заварчици, които ще ви свършат работа за нула време и после ще ви вземат малко пари. Той е точно от онези ямболски заварчици, които ще запоят и тъща ви за вратата на мазето, ако трябва, само и само да получат едно шише ракия. А с едно шише ракия- кеф си е да живееш. Те ...

MoonflowerTani

Prosa » Relatos

2012-11-17T14:43:21+02:00 1.5K 2

Продай една крава и ще те издадат 🇧🇬

Поръчвам си ром с прясно мляко и лед и сядам да се правя на интересна. Хората пият, говорят, смеят се, а аз се оглеждам да ги открадна- нали ще пиша пак за блога си. Абе и от тук ще си вдигна гълъбите след малко, но нека поставя началото. Този път ще пиша за Николинка от „Люлин”. Запознах се с нея с ...

MoonflowerTani

Prosa » Relatos

2012-11-17T14:42:57+02:00 1.1K 3

Бегачът 🇧🇬

Да, аз съм бегач. Добър съм. Много съм тренирал. От какво ли не съм бягал - от отговорност, от задължения, от емоции, от задълбочаване на отношенията. Бягал съм и от големи сметки, от любезни врагове и "добри" приятели.И от скука съм бягал, но не по-малко съм бягал от шумни забавления. Най-вече, защ ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-14T19:10:55+02:00 909 3

За кифлите на съседката 🇧🇬

Поредният мъж в живота на Лора беше отишъл за цигари - какво клише! Цигарите винаги свършват точно навреме! Точно навреме ти се пуши толкова много, че всяко „обичам те” е длъжно да чака, за да наситиш никотиновия си глад. Ей сега е моментът да опънеш една… Не след малко, не по-късно – сега!
Лора се ...

MoonflowerTani

Prosa » Relatos

2012-11-14T11:59:06+02:00 1.8K 13

Ново начало 🇧🇬

Първите лъчи на утрото пробиха през завесата и бавно обходиха стаята, след това настоятелно се задържаха върху леглото и тя се пробуди. Отвори клепките, които покриваха големите и черни като маслини очи. Ненадейно съзря, че нейният любим бе приседнал до полувисокия барплот с гръб към нея и светлинат ...

_dark_soul_

Prosa » Relatos

2012-11-13T20:28:41+02:00 935

Летя 🇧🇬

Първият ми полет.
По-зле – първата ми близка среща с летище.
По принцип не съм от хората с вродена грация, а на обществени места с висока плътност приличам на Шрек по цвички и балетна поличка. Бледо розова. Или ще се спъна баш в краката на някой, пред когото се напъвам да мина за човек с опит; или, ...

miasoul

Prosa » Relatos

2012-11-13T13:02:44+02:00 1.5K 11

Най-добрият човек, когото познавах 🇧🇬

“Бъди силен. Не спирай да вярваш.” – Думи, на които ме научи най-добрият човек, когото познавах. Думи, които все още са заредени с магия... но явно дори тази магия не е достатъчна, за да запълни празнотата... която онзи ангел остави.
Не, тя не е умряла. Тя все още е жива и дори се виждаме всеки ден. ...

frozenheart

Prosa » Relatos

2012-11-13T12:49:48+02:00 1.6K

Обир като по ноти 🇧🇬

Описаните по-долу събития се случиха през 1930-та година във Флорида по време на Голямата депресия, когато повечето американци бяха изправени пред огромни трудности и когато мнозина, сломени от вълната от фалити и последвалата безработица, посягаха на живота си. Имаше обаче и хора, които бяха намери ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

2012-11-09T23:07:11+02:00 1.1K 1

Воайорът 🇧🇬

Забелязах го около седмица, след като се нанесох. И то само защото прекалено се набиваше в очи – беше единственият прозорец от цялата отсрещна кооперация, който оставаше да свети.
В началото не му обърнах особено внимание – просто един от онези, дето се забавляват да зяпат по хорските прозорци. с на ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-09T22:44:43+02:00 1.2K 3

Кой е като Господ? 🇧🇬

– Ще скачаш или не?!
Хвърлих още поглед към бушуващото море под мен. Море? Океан? Кой го интересува? Въпросът е дали височината е достатъчна, за да ме убие. Дъгата в Тайван би била достатъчна.
Или пък не?
– Михаил!
Дали щеше да боли? Като човек щях да усещам болката, нали? ...

DarkDawn

Prosa » Relatos

2012-11-09T22:38:47+02:00 725

Барът 🇧🇬

По дяволите! Тези две очи. Тези отровно зелени, пронизващи, подпалващи очи.
- Направи го!
Несъзнателно дръпнах спусъка. Тътенът от петдесетия калибър ме върна в реалността. Миг тишина. Миг покой. Настана ад...
С нечовешка бързина се хвърлихме зад бара. Приливът на адреналин бе прекалено силен. Водоп ...

bambamplqkplqk

Prosa » Relatos

2012-11-08T12:05:34+02:00 1.1K 1

Сезонът на мъртвите 🇧🇬

І.
От лявата страна на пътя започва полегат рид, обрасъл с дървета – клоните им са голи, стърчат обвинително към сивото небе, кривят се, подобно на разкривени от артрит старчески ръце и се протягат над пътя долу, без да могат да го достигнат. Мъртви листа покриват земята, докъдето погледът може да о ...

michael

Prosa » Relatos

2012-11-07T22:09:08+02:00 1.5K 2 1

Къде е уловката 🇧🇬

Ако има нещо, което ме притеснява, това е една работа да потръгне добре от самото начало. За мен е сигурен знак, че следват купища усложнения и неприятности.
Това не е песимизъм, аз съм един изключително ведър и позитивно настроен човек. Просто съм достатъчно наблюдателна, за да знам, че така се слу ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-06T12:08:26+02:00 1K 4

Свилена душа 🇧🇬

Русана гледаше разсеяно маникюра си или някъде над него, пиейки поредното си горчиво кафе в едно кафене на художествената академия. Тя чакаше часа си, в който щеше да позира за поредно на младите художници срещу заплащане. Гола. Гола и безсрамна, както обичаше да я подкача престарелият професор – же ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

2012-11-05T16:16:26+02:00 1.5K 9

Изгубена - Втора част 🇧🇬

Малката стрелка на ръчния ми часовник отброяваше бавно оставащите минути до шест и половина. Противно на моето желание, времето се нижеше като народна песен. Започнах да тактувам с крак. Чаках пред дома на Беки – висок блок, изглеждащ по-нов в сравнение с тези около него. 6:24. Шест минути. Нечие ма ...

Nikkyz98

Prosa » Relatos

2012-11-05T15:44:30+02:00 1.2K

Отражение 🇧🇬

Огледалото беше старинно, с много орнаменти по рамката и прекалено масивно. Най-кичозния предмет, който изобщо съм виждала някога.
Нямах никаква представа защо го купих, още по-малко можех да дам някакво обяснение на мъжа ми, който изглеждаше изумен от избора ми. Проблемът ми е, че съм прекалено мек ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-05T15:21:10+02:00 1K 1

На ръба на съзнанието 🇧🇬

Той седи на баира от доста време, спластената му коса стига почти до раменете. Отправил е поглед пред себе си в далечината и в нищото, където е притихнал градът-мравуняк.
„Казвам се Софроний. Аз бях избран от една чуждоземна цивилизация, пристигнала тайно от Плеядите, да бъда един от малцината даров ...

rumpata302

Prosa » Relatos

2012-11-04T17:13:19+02:00 986

Из мемоарите на Али Баба 🇧🇬

гротески
Още не беше се открехнал Сезам, те ти довтасаха всички разбойници, начело с министъра на финансите и размахаха боздугани. „Съкровището – казва – принадлежи на нас – тоест – държавата, защото ние сме държавата и се радваме на всенародна любов. За тебе сме предвидили цяла кофа студена вода – ...

radi.

Prosa » Relatos

2012-11-04T17:03:30+02:00 913 2

Знамение 🇧🇬

Евангелие според Матей 16:1-3
„Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето ...

smelo_sarce

Prosa » Relatos

2012-11-03T13:49:58+02:00 1.1K

Господа съдебни заседатели 🇧🇬

Днес беше дебютът на Кирчо като адвокат в съдебна зала. Цялото постоянно присъствие в „Свирката” бе събрано във вторник вечерта на двете маси до бара и чакаше триумфалната му поява. Минаваше седем часа обаче, а новоизлюпеният защитник на световната невинност се бавеше.
- Големите адвокати са така. В ...

krashkov

Prosa » Relatos

2012-11-03T12:22:22+02:00 1.1K 3

Историята на скитника 🇧🇬

Никога не забравих историята на скитника. Всъщност, човек никога не може да предположи дали и в кой момент ще се случи нещо съдбовно, което да му промени отношението към живота. При мен беше писано явно жена ми да ме накара да изхвърля боклука. Може би ако не беше толкова настоятелна, щях да го изхв ...

Anyshka

Prosa » Relatos

2012-11-03T11:54:39+02:00 1.1K

Детето 🇧🇬

Обичам късната есен и нейните аромати, мистично-мъгливите сивкави утрини, в които хора и автомобили се движат като призраци в някакъв стар и полуразрушен замък.
Това е и сезонът, в който най-много обичам да се разхождам из алеите на позапуснатата Борисова градина.
Тихо е, почти няма хора, листата са ...

turbo4

Prosa » Relatos

2012-11-01T12:31:00+02:00 1.2K 9

Човекът зад думите 🇧🇬

Не знам как попаднах в плен на тази магия, стана съвсем неочаквано и за мен самата. Никога не съм мислила, че мога да се влюбя в думи. Зная добре как могат да ми въздействат добре написаните четива – книгите са ми слабост откакто се помня. Нахвърлях се на всичко – лакомо и безразборно – докато откри ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-10-31T13:01:16+02:00 1.2K 9

Завръщане 🇧🇬

Завръщане
Никога не съм мислила, че ще застана отново пред тази врата - пожълтяла и захабена. Вадя ключа, който не съм използвала от десет години. Пасва. Не са сменили бравата. Табелката Иванови е прашна и леко зацапана, както и дръжката, която плахо натискам. Отварям вратата, лъхва тежък мирис на з ...

NikitaYan

Prosa » Relatos

2012-10-31T12:33:24+02:00 1.1K

Талисманът 🇧🇬

Талисманът
Телефонът меко иззвъня в голямата бежова спалня. Една слабичка бяла ръка се протегна с усилие и вдигна слушалката. Звукът от сигнала се сля с първите сутрешни шумове и заглъхна.
- Да, моля? Не, не ме събуждаш, тъкмо ставах. Да, разбира се, ще дойда, само кажи кога. В десет? Страхотно, ще ...

imperfect

Prosa » Relatos

2012-10-31T12:02:57+02:00 2.9K 16

Отведи я далеч 🇧🇬

Три пъти го напуска и три пъти се връща при него. Родителите ù бяха минали през всички възможни състояния на изнервеност, понастоящем баща ù не ù говореше изобщо, а майка ù не спираше да плаче. Приятелките я гледаха странно, дори най-близката, която ù беше като сестра беше охладняла към нея, защото ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-10-30T12:04:05+02:00 1.4K 9

Антонина 🇧🇬

Антонина
Панаира беше в разгара си. Бяха го открили преди два дни. В последните години това ставаше в делничен ден, за да има по-малко зяпачи. Иначе от градове и села, от близо и далеч, пристигаха поединично или на групи панаирджии-сеирджии и в Града на тепетата ставаше лудница.
Тази година имах гол ...

gudman

Prosa » Relatos

2012-10-30T03:40:00+02:00 1.2K 1

Свободата в диалози 🇧🇬

Мария и Ели на пръв поглед са момичета, на които може да се разчита, но се оказва, че след тези диалози, които двете си "нанасят", никой на никого не може да разчита.
Ето откъси от диалозите им в рамките на думичката свобода.
Двете отново са на кафе и двете отново си говорят за действителносттта и з ...

suhache

Prosa » Relatos

2012-10-27T19:47:32+03:00 971

Драган Охридски (в цялост) 🇧🇬

Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...

Eia

Prosa » Relatos, Otros

2012-10-27T19:35:13+03:00 2.2K 6

Светът е голям колкото майчино око 🇧🇬

“Сърна роди тази пролет във високите треви на гробищата...”
(Георги Гроздев)
Камъкът на Анисе бодеше с чело рехавата трева. Пръстта наоколо бе като загладена. Гънките ù бяха изблизани като от дъжд.
Сивокафявата сърна с жълтеникавото петънце под опашката изгриза до корени цветята, които никнеха над г ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2012-10-27T14:38:32+03:00 2.2K 22

“Назад, назад, моме Калино!”... 🇧🇬

- Чобанска му работа! Аз му говоря за любов и че ще му пристана, той – овцете, та овцете! Пууу, му се е невидяло... – блъсна с все сила вратата на кошарата Керана и в яда си ритна една овца, което беше застанала на пътя ù.
- Керано! Керано, ма?! Малка си още, ма, нека йож малко пораснеш! – жалваше с ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

2012-10-26T16:17:04+03:00 1.9K 13

Hopeless 🇧🇬

И вървеше старецът ден и нощ из широката земя. Търсеше нещо. Набразденото му от безвремие лице, някога ведро и пълно с надежда, залиняваше с всеки залез, всеки полъх, всяка крачка...
- Град? Не. Е'но селце има на края на гората, ама не те съвевтвам. Редовно си го пердашат нек'ви бандюги... - сподели ...

bahkata

Prosa » Relatos

2012-10-26T15:48:29+03:00 726

Катината нива 🇧🇬

Лятото покриваше златните ниви с коси. Облаците се оплитаха в къдриците му, а птиците кацаха като панделки върху тях. Земята потръпваше влюбено под стъпките на галещото слънце. Целувките пареха кожата ú, но тя обичаше да усеща силата им. Това я караше да се чувства жива.
До една нива край извора лят ...

inakrein

Prosa » Relatos

2012-10-26T15:36:28+03:00 1.8K 7

Ти 🇧🇬

Ей, Ти какъв си бе? Да не си на света цвета, че все около теб гравитирам? И си по-стар от мен, и не ми обръщаш кой знае какво внимание, та се чудя какво пък толкова съм се привързал към Теб? Вярно е, че откакто се помня, сме почти все заедно, ама чак пък толкоз?! И с други съм бил заедно, пък се раз ...

Daytona

Prosa » Relatos

2012-10-25T15:39:58+03:00 2K 3

Привличане - Той и Тя (трета последна част) 🇧🇬

Той - Здравей, чаровнице.
Тя - Здравей, преследвачо. Усещам, че имаш да казваш нещо. Давай да те чуя.
Той - Интересно ми е каква музика слушаш. Ако можеш да се видиш отстрани как се движиш, секси, надъхващо.
Тя - Избирам музика според настроението, латино, кизомба, повечето е от плажните партита на ...

suleimo

Prosa » Relatos

2012-10-24T22:51:52+03:00 1.2K 2