Relatos - Prosa

Мамульовският кмет в акция 🇧🇬

Отначало плъзна слух, че край Пилювите дупки се навъртат нощем самодиви. После баба Таратана нададе вой; щяла да съди държавата в Страсбург, че ù изчезнали яйцата от полога, та си викам: „има още нещо”. Но когато умря Колю Нихтянов, ситуацията стана съвсем сериозна и трябваше да се вземат мерки. Про ...

radi.

Prosa » Relatos

2013-01-19T23:28:09+02:00 978

Черешата 🇧🇬

Той не харесваше черешата в двора. Беше изкорубена, много разклонена и пречеше на гледката към планината. Даваше много плод, но толкова червиви бяха плодовете ú, че не ги докосваше изобщо. Понякога му се искаше комшийските деца да я нападат и обират до шушка, както правеха със съседските дръвчета, н ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-19T15:42:46+02:00 1.9K 10

Междугалактическо 🇧🇬

Високопланинското село Стойка бе известно единствено с факта, че там, преди сто и двайсет години, се е родил професор Тодор Калчев, с когото, разбира се, местните се гордееха. Но „професорско” или не, селото вероятно щеше да си остане бяло петно на историческата карта, ако през една мъглива ноемврий ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

2013-01-18T20:22:12+02:00 839 2

Под юргана на жените от моя род 🇧🇬

Гледам как две гълъбчета се ухажват и се чудя как е устроен животът! Те, пернати някакви, безсловесни, ама и те се обичат, чифтосват, поколение отглеждат. Какво остава при нас, хората. Въпреки, че крайния резултат е един – да отгледаме челяд.
По този повод си спомних как аз се омъжвах, после спомени ...

latinka

Prosa » Relatos

2013-01-18T15:39:28+02:00 1.2K 3

Целувката 🇧🇬

Неоновите реклами се отразяваха в лъсналия от ситния дъжд асфалт. Ромолеше тихо, и влагата се просмукваше навсякъде, но той не я усещаше. Леките капки, които кацаха на лицето му сякаш го очистваха и мъжът, загърнат в коженото си палто с вдигната яка, с ръце в джобовете, незабележимо се усмихваше.
– ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

2013-01-17T23:57:26+02:00 1.3K 10

Скрита страст 🇧🇬

Павел седна на един камък край пътя и заби поглед в земята. Зарови с палеца на крака си в прахта. Очите му се движеха трескаво, но той не виждаше нищо, само мислите му бяха оплетени, като рибарска мрежа. Не можеше да ги подреди, не мислеше реално, колкото и да се стараеше да ги въведе в ред.
Беше вл ...

smile1

Prosa » Relatos

2013-01-17T22:13:48+02:00 968

Ловен инцидент 🇧🇬

Както повечето хора, така и Стамат Пеев мразеше да бъде унижаван, въпреки че до известна степен беше свикнал с издевателствата, което се дължеше най-вече на факта, че жена му имаше изключително лош характер.
Може би точно поради лошия характер на половинката си Стамат стана ловец. Ловът му даваше въ ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

2013-01-17T21:52:42+02:00 887

Галад 🇧🇬

„Живеем ний сред мрачен лес
с надежда една
да видим светлина.”
Свежият утрешен въздух пълнеше дробовете на горските обитатели. Земята беше
прошарена със светли петна от лъчите, пробили си път през едрите листа на дърветата. ...

EleazarC

Prosa » Relatos

2013-01-17T00:30:44+02:00 1.3K

Моята първа любов 🇧🇬

Беше един от най-невзрачните мъже, които съм виждала.
Когато татко беше още жив, често идваше вкъщи с него – винаги небрежен, разсеян, някак извън времето, говореше малко, но очите му казваха много. По-късно, когато чувах да говорят за „изразителни” очи, представях си неговите – загадъчни, с неопред ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-16T21:20:01+02:00 1.4K 10

… Защото, ако те обича истински, няма да те кара да избираш 🇧🇬

Да, вярно е, че приятелство между момче и момиче трудно може да съществува. Трудно, но не невъзможно! Такъв беше случаят с Рая и Стивън. Бяха най-добри приятели. Познаваха се от деца. Много пъти се караха, но мълчанието помежду им не траеше повече от няколко часа. Рая имаше връзка с Майкъл – момче, ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2013-01-16T01:02:20+02:00 1.3K

Кикимора 🇧🇬

Кикимора
Ден XIV
Йордан бягаше.
Малко неща имаха значение в този момент. Йордан бягаше из кишавите декемврийски улици. Залогът бе живота му. Видя я да тъче.
Из главата му се лутаха хиляди мисли. Надделя една. Дълбоките й зелени очи, които в момента пръскаха змийска отрова, а в началото му напомняха ...

azazel

Prosa » Relatos

2013-01-16T00:40:07+02:00 1.4K

Ягодовите сънища 🇧🇬

Сънувам поле с диви ягоди. Понякога е гора, в която неусетно съм се загубил. Цялата е просечена, слънцето светлее в малките островчета, обрасли с папрат и къпинак. Прозрачни паяжини обгръщат ръцете и раменете ми. Подсвирквам си с уста, пълна с ягодов сок, който тече надолу по брадата ми. Стъпвам по ...

lubara

Prosa » Relatos

2013-01-15T17:39:35+02:00 1.2K 4

Да победиш съдбата си 🇧🇬

Ролан Грецки се провираше между хората в претъпканата изложбена зала и се чувстваше зле. Единственото, което искаше в този момент, беше да се скрие в някой ъгъл и да го оставят на мира. Струваше му се, че му обръщат повече внимание, отколкото на самия автор, който откриваше тази вечер изложбата си.
...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

2013-01-15T13:37:38+02:00 1.1K 6

Женска омраза 🇧🇬

Звънецът дрънчеше настоятелно под акомпанимента на блъскащ по вратата юмрук. Алина се втурна надолу по стълбите да отвори. Малък бял пудел я следваше по петите, лаейки непрестанно.
Отвън стоеше непозната жена на около трийсет години. Някои ценители на женската красота биха казали, че лицето ù, което ...

Heel

Prosa » Relatos

2013-01-13T23:59:22+02:00 1.2K 2

Премеждие в махалата 🇧🇬

ПРЕМЕЖДИЕ В МАХАЛАТА
Бях попаднал в една безизходица и повиках вятъра да ме издуха от нея. Но и той беше пропаднал в едно дере, чул ме беше, ама нямаше как да излезе и да дойде, та да ми помогне. „Ех, – чувам го – да можеше да дойдеш, да ми подадеш една ръка, веднъж да изляза, в небесата щях да те о ...

purko59

Prosa » Relatos

2013-01-13T18:03:13+02:00 1.2K 12

Магията на нощта 🇧🇬

Денят вървеше към своя край. Слънцето бавно се скриваше зад сградите, а уличните лампи светваха една след друга, сякаш нямаха търпение да приветстват вечерта. По тротоарите сновяха хора, проблясваха фарове, чуваха се клаксони -всички бързаха да се приберат след натоварения ден. В контраст със заобик ...

NightLady

Prosa » Relatos

2013-01-13T10:47:28+02:00 926

Пазар за душата 🇧🇬

Отидох на чуден пазар. Отдавна не бях ходил и списъкът с покупките ми беше доста дълъг. Всичко си беше както го помнех – прашните улици, забързаните хора, навалицата пред магазина за месо. Изведнъж погледът ми се спря на една малка сергия, едва намерила си място в цялата тази какафония. На нея пишеш ...

lubokrisi

Prosa » Relatos

2013-01-13T10:22:00+02:00 813

Камелия (трета последна част) 🇧🇬

Минаваха дни, а не бяха споделяли повече от целувка. Започна да се трупа напрежение между тях. Ками усещаше, че най-после трябва да се престраши. Страхуваше се от сравнение с Пламен, така се казваше мъжът, оставил кървави следи в сърцето ú. Беше изключителен любовник. Притежаваше радар за всичките ú ...

suleimo

Prosa » Relatos

2013-01-13T10:13:49+02:00 1.3K 2

*** 🇧🇬

Внимателно и тихо отвори вратата на студената стая. Глух прах облъхна лицето му. Тихо изскърца вратата, а тъмнината стоеше все така непрогледна. От студ отиде в студ. Тръгна, а стъпките му бяха меки по наслоения прах. Стигна стола. Кожения стол. Пипна го, ръцете му се вледениха. Хвана го здраво и го ...

Jigsaw

Prosa » Relatos

2013-01-11T20:24:33+02:00 723

Светове 🇧🇬

Неоновите лампи примигаха за миг и осветиха помещението. Джон Хайд хлопна вратата на лабораторията и огледа начумерено всевъзможните хладилници, фризери, аналитични везни, центрофуги, ламинарния бокс, спектрофотометри, термоциклери, хибридизатори... Остави чашата с кафе на плота, тръшна се на един о ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

2013-01-10T23:27:04+02:00 1.1K 3

Една пролет край Янтра 🇧🇬

ЕДНА ПРОЛЕТ КРАЙ ЯНТРА
Да ходиш до Египет и да не видиш пирамидите, звучи като: да ходиш до Рим и да не видиш папата, а у нас пък: да ходиш до Търново и да не видиш Царевец и най после: да ходиш до Царевец и да не видиш Балдуиновата кула, а всичкото това означава: е, ами защо си ходил тогава? Минахм ...

purko59

Prosa » Relatos

2013-01-10T22:46:52+02:00 998 8

Село на юг от Балкана 🇧🇬

Това е откъс от новата книга, която подготвям, с работно заглавие „Смолница – между два рода”
Аз съм пра-пра-внучка на опълченеца Зиновий (Желю) Дерменджиев, който е дядо на майката на баща ми, а Гечо Дерменджията е негов баща. Родом е от с. Бургуджии (дн. с. Горно Александрово), Сливенско. През 183 ...

кремик

Prosa » Relatos

2013-01-10T22:33:47+02:00 1.4K

Златан за едно лято 🇧🇬

(На племенницата ми Катя)
Вуйчо ми беше такава скица, че откъдето и да го погледнеш, все нещо ще те изненада. Името му беше Страшимир. Обаче кой ли го викаше с това име. Като се почне от Страшко, Мирко, Мире, та се стигне до Златан. Къде Страшимир, къде Златан! Макар че просъществува едва едно лято, ...

latinka

Prosa » Relatos

2013-01-10T18:16:34+02:00 816 2

Чудесна двойка са, нали? 🇧🇬

Беше млада, прекалено млада. Първо забелязах вечно търсещия ù поглед, а чак след това – разкошната ù коса. Много дълга, тъмна и блестяща, струеше като водопад чак до дупето ù.
Красивата женска коса от край време ми е слабост, намирам, че придава очарование и на по-невзрачните представителки на женск ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-10T12:48:48+02:00 1.1K 3

Камелия (втора част) 🇧🇬

Камелия намери Фейсбук страницата на Огнян. Сама се опияняваше, колко лесно го откри. Но не му писа.
Наближаваше 14.02. и реши да го изненада със стих на любимата си поетеса Валенс. Избра "Гриф Забранено". Усети, че точно пасва на нейната емоция. Написа го, добави няколко думи за празника и пръстът ...

suleimo

Prosa » Relatos

2013-01-10T12:26:34+02:00 1.2K

Краят на света през погледа на един слепец 🇧🇬

Всичко започна като обикновена разходка за незрящия Александър Торньов. Той обичаше да се разхожда из Кооперативния пазар на родния си квартал „Люлин”, да слуша разговорите на минувачите, да „вдъхва” суетата и безгрижието на хората, които имаха привилегията да виждат. Така се чувстваше по-добре. Но ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

2013-01-08T18:01:00+02:00 1.6K 2

Офанзива по омъжването на Кремена 🇧🇬

Кремена се появи за кратко в живота ми. Кратко, но паметно и свързано с една не дотам приятна история, замислена от третата жена на дядо ми, в подкрепа и със самия роден дядо.
Тая Кремена беше братовчедка на третата жена на моя дядо. Не знам доколко е разбирал от жени, но тази, третата, беше хубавиц ...

latinka

Prosa » Relatos

2013-01-08T16:38:43+02:00 997 4

В една мразовита нощ 🇧🇬

В една мразовита нощ
Беше студено. Наистина много студено. Заледените дърветата, приличащи на грамадни бели призраци – стенеха от студ. Пукаха като разцепващи се дребни айсберги, безпомощни в безбрежния океан.
Минаваше полунощ.
Той стоеше сам в нощта.
Студът режеше като неконтролируем бръснач. Той п ...

D2345678

Prosa » Relatos

2013-01-08T13:11:23+02:00 1.3K 2

Камелия (първа част) 🇧🇬

Това бяха любимите ú мигове. Веднъж в седмицата Камелия вземаше скицника и сядаше в любимото си кафене. Тук се чувстваше уютно, винаги до прозореца, наблюдавайки задъхания град. Избираше си обект и го рисуваше. Понякога човек, друг път просто фантазия. Горчивото кафе изостряше сетивата.
Днес ú се гу ...

suleimo

Prosa » Relatos

2013-01-08T12:46:18+02:00 1.3K 1

Предупреждението 🇧🇬

Тучна зеленина покриваше планинските склонове на Лангедок, които провираха тук-там остри скали през буйната широколистната гора и гъстите шубраци. Жером крачеше уверено по каменистата пътека. Зад него по-възрастната Сабрин се опитваше без голям ентусиазъм да поддържа бодрото темпо на тридесет и чети ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

2013-01-08T12:32:50+02:00 1K 3

Logout 🇧🇬

В памет на Елентари.
Посвещавам този разказ на себе си, на Доки, на Филип, на Мамси, на Нинджата и на другите от отвратителния им нов форум, както и на всички останали от нашето интернет поколение, които рано или късно се превръщат във Всезнай...
Ако сте посещавали някакви форуми преди около три год ...

The_Crimson_King

Prosa » Relatos

2013-01-08T12:26:08+02:00 2.2K 11

Малкото Голямо 🇧🇬

Той вдиша дълбоко и затвори очи. Стоеше на ръба на високия небостъргач, на крачка пред смъртта, и беше готов да скочи. Тогава се замисли:
„Животът… Какво представляваше той? Дали, ако беше безкраен, щеше да се цени толкова, или, може би, лесната му загуба е тази, която го правеше безценен…
Всеки чов ...

ThreeD

Prosa » Relatos

2013-01-08T12:11:31+02:00 967

Лично от душата и сърцето 🇧🇬

„Преживях го” – мисля си, надявам се да е така, имам нужда да е така. Смея се, забавлявам се, излизам с приятели. Не мисля за него или поне не както преди. Преди се задушавах, щом го видех на отсрещния тротоар, защото не знаех какво да направя – да го поздравя или да подмина. Сърцето ми плачеше, щом ...

happiness1

Prosa » Relatos

2013-01-08T06:52:31+02:00 984 3

Изгубен миг 🇧🇬

Дъждовните капки се блъскаха отчаяно в прозореца, без да успеят да проникнат в топлата стая и да нарушат спокойствието на седящите вътре. Група хора, които не се познаваха, но бурята навън ги сплотяваше, мястото им даваше сигурността, от която имаха нужда.
Всъщност се намираха в кафе "Ситоайен", раз ...

sandrine

Prosa » Relatos

2013-01-06T15:17:11+02:00 637

Вятърът клюкар 🇧🇬

„... Ей, това не е работа. Уморих се вече. Пита ли ме някой дали искам или не. Никой! С часове, от сутрин до вечер, понякога и с дни. Денем, нощем, ден, година, векове... Какво ли е да си вятър в пустинята, например? А, нее... то, пясъци, дюни, с километри и само забулени хора, камили, прахоляяяк... ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

2013-01-06T15:14:06+02:00 1.4K 5

Ако не вярваш на очите си 🇧🇬

Късният следобед беше приятен за пътуване, от радиото в колата тихо се носеше „Пролет” на Вивалди, а аз се чувствах щастлив, че се прибирам у дома.
Бяхме женени почти от десет години, а тя все така ми липсваше, дори когато се разделяхме за кратко. Този път беше за седмица и нямах търпение да се приб ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-06T15:00:19+02:00 1.1K 2

Великото прозрение 🇧🇬

ВЕЛИКОТО ПРОЗРЕНИЕ
или как се е зародило робството
Кавумба седеше пред входа на пещерата, гледаше върхарите на дърветата как припламват от лъчите на изгряващото слънце и си мислеше, че ако земята не се затресе отново, ще трябва да отиде и да доубие зубъра, който преди две луни вкара в предварително ...

D2345678

Prosa » Relatos

2013-01-05T18:38:36+02:00 1.3K

Бохем 🇧🇬

Стъпка - едно, две, три и отново стъпка - едно, две, три и завъртане. Животът ни е танц, който ние сами определяме накъде да поеме и какъв да е.
Ние израстваме по различни начини - преживяваме своите извисявания и падения, а какъв си ти ли?
Всъщност, ми напомняш за един от онези аристократи - да, съ ...

Aleto12

Prosa » Relatos

2013-01-05T18:28:31+02:00 930 1

Четвъртото измерение 🇧🇬

Вторник. 7 и 40 сутринта. Пак съм се успала. Нали се събуждам естествено, без будилник, но с два джиесема под възглавницата. Така и не се научих да използвам алармата. Предпочитам да ме събуди онова съобщение или обаждане, заради което съм денонощно с тях. Пъшкам, защото не мога да си намеря втория ...

valia1771

Prosa » Relatos

2013-01-05T13:51:46+02:00 956 8

Роднини 🇧🇬

Беловласият мъж на около петдесетина години беше подпрял глава на дланите си и разговаряше с възрастната жена срещу себе си. По къси панталони, кожени чехли, поизбеляла раирана риза, отпусната над колана, но гладко избръснат, той изглеждаше уморен, за разлика от жената до него – приблизително на същ ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

2013-01-05T13:44:06+02:00 1.1K 6