Доктор Минев се прибра от поредното си посещение в болницата, където 20 годишната му дъщеря лежеше в кома.
Доскоро животът му беше спокоен, добре и приятно организиран. Доскоро…
Влезе тихо, за да не го чуе съпругата му и отново да го обсипе с безкрайните си въпроси, на които нямаше отговор. Вмъкна с ...
Някъде… накрай света
Помня нашата държава през “онези времена”. В комунизма силно вярвах на съветската страна. Бях надъхан млад работник, надарен с природна мощ. С мускули под мръсен потник се доказвах ден и нощ. Въглища копаех в мина, бях на смяна бригадир. Младостта ми в мрак замина под един голям ...
С две прашинки любов залепен е денят,
тъмнината отвънка е бяла,
сто снежинки по клоните тихичко спят,
а луната зад хълма избяга...
... Не пресмятам живота, той сам се дели́, ...
Обични дядо Мраз, нали ме помниш?
С луничките, Олена от Херсон.
За мъничко останахме бездомни,
но ти ни подари във Варна дом.
Сега в Украйна, моля те горещо, ...
Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима
Terminado
Poesía22 Obras
Ganador
1
Puesto (14 38.9%)
Невъзможната любов
🇧🇬
Тя, невъзможната любов, е късна като зима,
тръпчива е като горчив пелин.
Не носи нищо, не раздава, само взима,
ефирна и измамна като филм.
Тя идва като буря без да пита, ...
-Човек трябва да бъде не само достатъчно луд, но и много мъдър, за да следва ветровете.
- Млад съм, мамо, силата е в мен. Ще се справя.- Погали косите ѝ Симеон.
Старицата се присегна с усилие към бастуна си. После с мъка се упъти към двора, а младият мъж я последва.
- Сине! - поде възрастта жена.- Н ...
Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота
Terminado
Poesía45 Obras
Ganador
1
Puesto (8 44.5%)
Есенно
🇧🇬
/безглаголно/
Трудна, но сладка. Есенна обич.
Цветна палитра от багри и вкус.
В прага залостени пламък и горест.
Мисли греховни с житейски привкус. ...
Разбиха ми сърцето, но крилете –
недосегаеми са и ме вдигат.
Понасят ме над завист и обида,
градушките до мен не стигат.
Крилете са свободна мисъл, ...
С герои приказни играя, тайно в мойта детска стая.
Terminado
Poesía7 Obras
Ganador
1
Puesto (15 44.2%)
С Маугли
🇧🇬
Когато бях… почти на шест години,
аз приказки започнах да чета.
И на Коледа - получих от роднини,
най-хубавата книга на света!
Във нея се разказваше за джунгли, ...
Съдбата радост и тъга подклажда,
душата ми в реалност е и в блян.
Сърцето ми умира и се ражда,
животът все за обичта е дан.
От срещи и раздели изкован ...
Нина кара без да спира почти пет часа. Тръгна от София сутринта в шест и преди обяд вече беше паркирала малката си кола пред семеен хотел ''Русалка''в морското градче Бяла.
Всяка година през септември в почивен ден, който уточняваха от предната среща, тук се събираха с три приятелки, с които освен с ...
Не исках тъжен стих, но кой ме пита.
От хумора ми някой пак е крал.
Душата ми, в съдба, на охлюв свита,
не помни вече кой е как живял…
При тебе, дяволе, реших да я заложа, ...
Шифърът на Леонардо: Да закодираме скрито послание в поезията си
Terminado
Poesía19 Obras
Ganador
1
Puesto (17 37.0%)
Обичам те, Вечност
🇧🇬
Отново се озъртаме в оазиси
Безкрайни багри в бреговете буйстват
Искрите истински не са изгаснали
Часовници чертаят чисти чувства
Акации акрилни си намятаме ...
Вселената. Като море без бряг.
Разперила снага и тъне в мрак.
Единствено прашинки от звезди,
мъждукат в галактически бразди.
Една планета е открила брод. ...
Студът беше обхванал в ледените си пръсти коритото на Висла и тя мълчеше вкочанена и побеляла.
В Северна Полша зимите бяха сурови, тягостни и дълги. Вятърът свиреше из планината, виеше вечер из горите и притихваше само в улуците на къщите. Селцето до Хелмно беше разпръснато като стадо диви кози из с ...
- Режи, мале... Режи, да не ти е жал!- Магдалена хвърли бегъл поглед към земята.
Пролетният вятър поде златните ѝ като пшеница къдрици и ги разпиля почти до плета, де разделяше двора им от китните градини на Христо.
Боже, колко много го обичаше, как топло ухаеха дланите му!...Жадна вече бе да срещне ...
Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите
Terminado
Poesía24 Obras
Ganador
1
Puesto (8 42.2%)
Научих се
🇧🇬
Научих се да чакам... в тишина
(избягах пак от властващата мода),
научих се да бъда хем сама,
а да се сливам с цялата природа...
Научих да "разбирам", да простя ...
За маските какво да си говорим?
Щом сценаристът глух е, а и сляп,
мегаломани – всичките актьори,
по-нужни са им от вода и хляб
аплаузите. Публика безлика, ...
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк
Terminado
Poesía43 Obras
Ganador
1
Puesto (21 37.5%)
Аз имам теб
🇧🇬
Не мога своя блян да изрека,
когато ме докосва твойта същност.
Емоциите – бликнала река,
не искам вече да остана същата.
Не мога да опиша радостта, ...