Август ме посрещна в погледата ти,
сърцата ни прочетоха се в едно.
Септември беше лято в обятията ти,
Слънцето и Луната грееха заедно.
Октомври в танца на листата се изгуби, ...

Всеки ден се сблъсквам с различни хора. Натъквам се на грубости, викове, обиди, обвиняване, критика. Повечето станахме токсични. Хората станахме затворени в себе си, губим по малко човешкото и истинското в нас. С приятелите спряхме да се виждаме, с колегите се хейтим, роднините вече не ни викат на с ...

Паднахте, няма незаменими,
тъпкахте хора бедни, раними.
А най-тежко и най-жестоко
е падането отгоре, отвисоко.
Не се свенихте да използвате сила, ...

Когато нежна, бяла Светлина,
във водата със Любов се влива,
от любенето ражда се дъга,
в кристал на снежинка се разлива!
И грее хармоничният кристал, ...

Разпръсква слънце януари
и мека зимата расте,
лъчите леки са, не парят,
и чувство стих ще оплете
от думи, рими, весел ритъм, ...

Да скита Диоген се измори.
От векове планетата претърсва.
Че хора има много, но уви -
човеците в картинката отсъстват.
Реши, че може би е остарял. ...

Колкото повече улички,
толкова токчета тънички,
стройни крачета и лунички,
нетърпеливи и мънички.
Мислите хукнаха влюбени, ...

На отец Владимир Дойчев
Залутани
да уредим отсрочки,
в света различно неопределен,
загубихме опорните си точки ...

Осма глава
Когато се събудих, още беше тъмно. Отвън долиташе нощната ария на щурците, от хола – мощното хъркане на баба.
Не съвсем като на сън, нито като в живата реалност, казвам събудих, защото не знам как иначе да го обясня. Все още е едва един през нощта. Преживях цял ден от моето детство, а е м ...

Оо, мисъл Мързелива!
Ти наситен си разтвор
от просия, нищета и глад.
Как промъкваш се лениво
в този динамичен свят! ...

Тулупщайн, или мързеливият българин. България в няколко реда
Хайде, няма ли вече да започваш шофьорски курсове?
Не. Нали имам колело, крака, градски транспорт.
Колата не е лукс, а необходимост.
Баба ми едно време само на кола се е возила ... ...

*Питагор
Празни маса и свещник, и стенен часовник,
покрити със слоеве сивкава прах.
Стените проскърцват с тревожна злокобност;
в гредите на пода, оваляно с мрак, ...

Няма време в живота нито място в света,
за да кажеш "Готов съм, мога вече да спра!".
Няма сигурно "утре", нито вечно "сега",
а кога за последно си помисли това?
Кога за последно "живя" както искаш, ...

Беше особена форма на обич, форма, по-трудна за понасяне от всеки вид омраза.
За красивите "чудовища".Демоните,владеещи емоционалното обсебване,скритата агресия,измамното "добро"......
За лесното бягство и трудната трансформация...
За способността да оразмеряваш смислено времето,
разширявайки мащаба ...

Двамата вървяхме из гората,
тя цялата, ухаеше на мак,
кълвачът чоплеше кората,
весело подскачаше на крак.
Бисери предлагаше росата, ...

Тя беше една стара душа...
Парите изобщо не я блазнеха;
не съдеше по външността,
недостатъците на другите не я дразнеха.
Тя виждаше най-доброто у хората, ...

Помести се да вляза… Да, да – знам, че е твоят дом. Обаче е част от нашата кооперация. Обществен, значи…
Оная вечер имахме събрание и ме избраха за председател. Нещо като премиер или президент на входа… Нямаше те, видях… Как така не си искал да гласуваш, защото не си харесвал никого? Това е демокрац ...

Вече няколко часа караше по безлюдната магистрала. Зимното слънце бе силно и очите го заболяха. Спря пред някаква каравана в една отбивка от пътя, на която с разкривени букви пишеше
Отвън имаше стелаж със странни очила. Блестяха на слънцето, но щом ги сложиш, сякаш всичко изглеждане в по-меки тонове ...

Да, казват всички мракът е море,
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.
А уж си пил отбрани все вина ...

Откакто тук промяната настъпи,
животът ми тотално се стъжнИ:
Продуктите във супера са скъпи,
а моята заплата си стои.
Поскъпна много водката Аляска, ...

Тази нощ съвсем е сляпа.
Търся светло, а го няма.
Облаци, луната цапат.
Чисто място не остана.
Тази нощ е магнетична. ...

Как се променя живот за една година? Лесно.. достатъчно е само да изгубиш близък. Тогава живота се променя изцяло. Смъртта не е достатъчна да раздели хората, когато усещаш скъпия човек във всеки момент. Знаеш, че ти помага, когато взимаш тежък изпит, който си бил сигурен, че няма да вземеш. Знаеш, ч ...

Минали са векове, а човекът все е този,
старите си бесове, още гони и тормози.
Битието промени от небето до земята,
ала нравът съхрани, още в дивото се мята.
Търси светове незнайни, в космоса и под водата, а големите му тайни, си остават във душата.

Обещах си да напиша стих
в анализ за "велики" кукуперки,
самовлюбените кукундрелки,
горди и ненужни,
полза няма от такива селяндурки. ...

ДОФМ (*)
Поръчваме на западна фирма да ни достави тяхната си автоматична система, с нашата си добавка - да се управлява и с допълнителен сигнал – нули и единици, кодирани с промяна на фазата на всеки 16 такта ... На практика нищо сложно – имаме една идеална синусоида, която в нужния момент кръцваме ...

Лесно е човек да се усмихва на щастието, трудно е да се усмихне на неволите и въпреки това да продължи.

От блясъка на празнична заря,
от вибрации на безброй желания,
ефира - наситена е стена от суета.
а пулса на Вселената стенания.
Вселената си следва своя вечен път, ...

Той говори, от своето име,
не, не носи безброй имена,
а в лице - очертания зрими,
разпознати от всяка страна
и говори, говори с усмивка, ...

Подарък е – в червена опаковка.
Навярно панделката е сатен...
Признавам, беше странна постановка,
но знам какво очакваха от мен...
Омайна бе. И дишаща. И жива ...

Тя имаше сърце от пясък.
В нея лееха се морските вълни.
Косите ѝ-от слънчев блясък,
от бледорозови перли - очи.
Тя живееше без страх и ограничения. ...

Дъ Колорс & Гуе Пекеньо - Лос Анджелис
-----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Fiordispino, Antonio Fiordispino (Stash), Cosimo Fini (Gué Pequeno), Daniele Mona, Davide Petrella & Simone Capurro
------------------------------------ ...