Дъждът един поема риска,
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...

Днес е август - трийсет и девети...
Ще си вържа слънцето в косите,
ще напиша няколко куплета
и ще ги изпратя по вълните.
Те умело да ги композират ...

Изпълнител: Юлиане Вердинг
Автори: Гюнтер Габриел/ Юрген Елерс
Превод: Мартин Григоров
Съзрях на светлината от свещта само неговите ръце...
Искрата на цигарата и халба бира. ...

Автор: Жо Дасен
Превод: Мартин Григоров
Знаеш ли, никога не съм бил толкова щастлив, колкото в онази утрин...
разхождахме се по един плаж малко като този...
Беше есен, при това красива... ...

Ухайна роза – нежна и омайна,
диря изгрева топъл, необятен.
Животът ми все забулен е в тайна –
загадъчен и вече много знатен.
Загадки от вселената разкривам ...

От какво ли си направен ти човеко?
Дали от шепа пръст, злини и добрини?
Усещал ли си Божието ехо,
когато безмилостно си наранявал, ти?
Дали добри сме, или лоши, ...

Кажи ми, мамо, аз като порасна
от татко и от тебе по-голям,
дали Луната още ще е там –
Вечерницата - все така прекрасна?
Че вчера вечер леличка ужасна, ...

Летят ракети, падат бомби...
Деца играят на война.
Крещят си: Ти ще ме запомниш!
И рестартират след това.
Защо в живота няма копче? ...

О, как исках да бъда твоя любима..,
исках да бъда само твоя до смъртта,
сутрин да ме милваш и целуваш,
да те усещам до мене преди да заспя.
Исках те, исках за бога, ...

Не идвай. Никога повече!
Дадох ти всичко много отдавна.
Да го приемеш обаче, не можеше,
че тази смелост не на всеки се пада.
Не идвай. Завинаги далеч остани! ...

Небето се пропука от тъга,
реките със сълзите си напълни,
а вятърът си свири със уста
и бяга между копията - мълнии.
Дърветата със клоните изтриват ...

Без обещания обичай,
не искам да чувам, че до края ще си мой!
Без обещания залъгвай,
с прегръдка топла в мразовития ден!
Без обещания целувай, ...

- Да повозим ли децата на този файтон, ше бъдат много щастливи, какво ще кажеш? - попита мъжът.
- И без това разстоянието от гарата до града е голямо, а и автобусите са много нарядко?
Ваня беше оставила пътната си чанта до големия му куфар, но здраво
стискаше ръката на четиригодишния им син. Очите ѝ ...

Нямам. А, не мога да дишам от вещи.
Колко празна е претъпканата стая.
Самотата в огледалото отсреща
е единствената, дето ме желае.
Нея имам. Нищо, че излиза скъпо. ...

Морското момиче
Морско момиче не гледай морето с тъга,
август отиде си и септември дойде с усмивка.
Слънцето жарко от небето не грее вече така,
лятото свърши отиде си с него и една мечта. ...

Днеска си говорих с Гошо.
При него май е доста лошо.
Учи здраво- за двамина,
но не зная догодина
той какво ли ще да прави ...

Аз отново се връщам, море!
По брега ти пристъпвам смутена,
пак протягам две жадни ръце,
да се слеем, да вляза във тебе!
Как умората пада след миг, ...

Космична елегичност в Есента
Със елегичността на листопада,
но и с намръщеното си небе –
без „сцени“, без каприз, без канонада:
предизвестено Есента дойде́... ...

Защитната прегръдка на дола,
приютила бе лъвица с малко,
напрегнатата нощ до сутринта,
остави майката самотна, жалко!
Беше се прокраднала хиена, ...

С нетърпение и голям мерак
лятото дочаках пак.
Към курорта на морето
заминах без жената и детето.
Отседнах в апартаментче на хотела, ...

Взимайте си тлъстите заплати,
по-нагли, по-алчни от вас не знам,
на чужд гръб ставате все по-богати,
а те едва оцеляват, как не ви е срам!

Отнасят в сандъка формата.
Променливата.
Годините рисували са
върху нея.
Промени – ...

Ако не ти се работи – значи си още млад…
хххх
Известен журналист от екрана: „Русия анексира Крим и Керч…“
Дали е поглеждал географската карта?
хххх ...

С шахматната игра се запознах на доста ранна възраст. Но решаващ тласък за разбирането й ми дадоха партиите на руснака Александър Алехин, който постига фантастична победа с 6:3 в Буенос Айрес през 1927г. над непобедимия дотогава кубинец Хосе Раул Капабланка и Граупера, ставайки четвъртият световен п ...

Сипкаво и властно,
страстно, много страстно
музика звучи.
Флейтата извива
огнени мотиви, ...

Стичат се горчиви сълзи от очите,
като бурна река плаче ранената душа.
От сърцето ми изчезнаха лъчите
несподелена остана желаната мечта.
Лъгах се,че съм обичана, единствена, желана. ...

Сини очи притъмняват,
превръщат се в черно небе.
Бягяй, бягай далече,
идва бурята, малко момче.
Светът притихнало чака ...

Есента дойде
От вчера дъжд вали́...
... и ветрове́ се носят...
И дрипави мъгли́
по пътищата просят... ...

Сине мой, безкрайно свиден,
ти си умен, смел и силен,
но не знаеш, сине мой, прекрасен,
че ледът е зъл и е опасен.
Скове ли ти черен лед душата, ...

...мене ме, мамо, Змей либи ...
Сърцето ми бе влюбено в Живота...
Дойде при мен и без да ме попиташ
изтръгна с две ръце сърцето ми!
В ръцете ти остана да боли! ...

То бива,
бива то,
чак пък толкова
да бива,
май не бива... ...