Не заключвам в мисъл рими,
волни ги оставям да си летят.
А ти втечняваш се,
о, моля те, прости ми,
устни ми сочни... ще те подсушат!

Твърдото сърце на реалността
стопи се и покапа през зеницата,
мижеща в шпионка на врата от сетива.
Времето свлече тюлена роба,
тялото му голо ума ми скова.

ПОРАСТВАНЕ
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Емоцията е решението на човека.
Духът е мощен.
Умът е мощен. ...

Ще бъде късно.
И ще сме сами.
Пианото минорно ще отеква
в баналното, до болка, до-ре-ми
по нашите отъпкани пътеки. ...

- И видяла маймуната, че не може да стигне плодовете на високо дърво. Взела тояга и праснала седящата до нея маймуна по челото. От злоба. Така от управляващата сопата маймуна се появил човекът...
- Учените се измъчваха с изследването „Много ли е нужно на човека, за да е доволен?”. Оказа се – много.. ...

Надвеси се, Зорнице, над мен,
тази нощ е така непрогледна.
Тази нощ съм от сълзи пленен,
ти си мойта надежда последна.
Покажи ми, звездице лъчиста, ...

Душата ти е път щастлив
към влюбените светове.
Привлича ме ликът красив.
Душата ти е път щастлив.
Ти смисъл си мечтан и жив, ...

Двор до двора,
плет до плет.
Няма хора,
тихо вред.
Плет до плета, ...

Тъмна доба, посред зима,
вървяла там сама мома.
Чудно тя била красива,
но с прекършена душа.
Всред гората стара хижа, ...

Откакто лятото ни побеля
и всички луди косове се скриха,
с плашилото черешите деля.
Унила съм и непривично тиха,
написах няколко бездарни стиха. ...

Понякога мечтаех си за теб,
понякога танцувахме насън
и зимата стопяваше се в пещ,
а топлото ръмеше в потен дъжд.
Понякога не идваше на среща - ...

Вървя си аз нагоре по баира тичам,
обръщам се назад и тичам,
тичам към дома на баба бързо да дотичам.
Пристигам аз и вратата си отварям,
ама на баба бравата и затварям ...

Имаш нужда от топла дума?
Но коя е? Аз трудно гадая.
А тя ще извади куршума,
ще те превърже, ще те окае.
Ела и кажи нещо тъпо, ненужно – ...

Сънувах сън:
камбанен звън
и група хора.
Горещо вън,
студено в мен, ...

Протягам се, но не достигам
косите ти, ни устните... не мога!
Безкрайно взирам се, не мигам,
а погледът ми е тревога.
Опитвам се, но не успявам ...

Тихо, на пръсти се измъква нощта…
Гузно избледнява, откраднала съня
на двама влюбени, на грешните.
На не един поет, на безутешните…
Отмята завивките и бързо си тръгва. ...

Илин
– Добре дошли в скромния ми нов дом, Ваше Величество! Благодаря ви за оказаната ми чест да бъда ваш гост. С какво мога да ви бъда полезен?
Не е истина! Просто не може да бъде! След толкова години да се срещнем отново и тя… или в каквото там се е превърнала да се обърне по този начин към мен! Но ...

Под душа бе Стамат със шампоан върху главата,
когато някак ненадейно спря водата.
Насапунисан със опипване намери GSM-а
и звънна с искане да му решат проблема.
Два дни подир това дойде и пролетариата ...

Заменям една измислена радост
за две сълзи – ама съвсем истински.
К. Кондова
Заменям един тристаен разкош
и няколко шумни съседски скандала ...

ДА УМРЕШ ЗА ЖИВОТА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Да умреш за живота,
означава проследяването
на отхвърлен стик, ...

Погледнах те през стъклен похлупак,
потърсих те край спомени предишни,
в усмивката нa онзи слънчев мрак,
пред който всяка дума бе излишна.
Повярвах в теб след всички празни речи, ...

Дали слънцето изчезна,
студено ми е в нощта,
дели ни с тебе бездна,
жесток към мене е света.
Болка, студ и печал ...

Та споменахме за български и арменски коняк. Макар истински коняк да се получава само в региона около град Коняк, всякакви питиета ги наричат така. Даже се стига до богохулство – назовават коняк всякакви брендита. Та дори царевични производства…
Имам една бивша ученичка, замина да работи във Франция ...

То бяха кюлчета от злато,
то бяха пачки в чекмедже...
Наричаха ги компромати...
Отричаха, че е менте...
А колко видни далавери ...

Пей ми се, когато стана
И видя сутрешний прекрасен майски ден
И от слънцето, от Бога, Българинът озарен
И росата по горите, и полята
На родната страна ...

Ден първи на нашата любов
и до днес остана незапомнен.
Не разбрахме кога се случи.
Имаше ли го този първи ден
или просто го прескочихме. ...

Сред зелените поляни, сред разцъфващи цветя
Под синьото небе и сянката на свежите листа
Аз виждам само моята скръб
Не владея стиховете
Не усещам ритмичността ...

Поезия от висините
нощес ли слезе в стих при мен,
възторжен е духът и сит е –
разцъфнал, в слънце гален клен.
Докосвам думи, но не смея, ...

Не казах сбогом. Знаеш, че не можех.
С очи ми даде знак и замълча.
Неземната си сила ми предложи–
в най- свидното ми кътче оживя.
Научи ме с годините да помня, ...

Усещам порив под лявата буза.
Чувствам се жива кат' фототапет.
Не влиза главата ми в новата блуза.
Тръшкам се повече от мъж с 37,5°!
Зъб! Зъб лицето ми надува. ...

А казват, че е сиво битието.
Сред фалш и кич. Хранителна верига.
Очи затварям, литвам там, където,
е малкото, което не достига.
Твърдите, че за себе си говоря ...