Бръшляновите нишки,
като вени бяха превзели
тялото на царския дъб.
Обвили бяха старата му кора,
като пиявици. ...

Досадна съм им сигурно.
И те на мен.
Жужат като пчели,
като комари хапят.
Ровичкат се в съня ми ...

СЛЪНЦЕТО
(за деца)
- Слънце мое, злато мое
откъде за нас изгря ?
- От изгрева със сутринта. ...

Една уморена
вселена
се погледна
в огледалото
и изчезна... ...

Голям пазар направих. Имаше табела „50% off“и се понесох към касата. Жената каза: „Дължите 70 долара, не е на намаление.“
- Извинете, как да не е, тази табела на него ли виси или не?!
- Ооо, да - объркали сме се! Ще направя корекция в системата. Даваме ви го на половин цена.
- О, няма нужда. Вече го ...

В някой друг живот бях красива
като момина сълза...
Бяла… в косите със роса…
ухаеща на обич и на синева…
В някой друг живот бях щастлива. ...

Нилара
- Бориен, благодаря ти че откликна на молбата ни! Хубаво е да знаем, че все още си част от отбора.
- Форел, Рев също е. Просто в момента е разстроен, че му се налага да промени рутината си. Знаеш, ако се задържиш за малко по-дълго време на дадено място започваш да го възприемаш като дом ако р ...

Вечер. Разговори. Хора.
Аз и той сред всички.
Погледи се засичат,
атоми се привличат...
Алкохола виновен ли ще е накрая ...

Чернокрили ангеле,
къде изчезна?
Аз останах сам
в тази черна бездна.
Ти избяга, ...

Приличаме си и се намираме.
Обичаме се и се разбираме.
Правим деца и ги отглеждаме.
Караме се и се развеждаме.
Трупаме дни – светли и черни. ...

За миг ще си представя, че в небето,
не идва люта зима – идва лято.
Обгръща ме с лъчите си и ето –
дочувам песните на звучно ято.
За миг представям си – очи притворил, ...

Два часа сън... Умората тежка
бърчи чело, подвива краката.
Вена тупка бегом на прибежки...
Сън тревожен, болезнено кратък.
Толкова, Докторе... Два часа сън. ...

Изморен съм от излишна мисъл,
повтаряща се в моята глава.
Може да изглеждам адски кисел
и най-вероятно е баш така.
Забавно е да се изтезавам ...

Отломка вехта от кораб стар
разбил се във скалата.
Загубила посока в необята
подхвърлят я вълните
лудите ...

Алена роза
Нея, алената роза земята я роди,
земята българска, наша плодородна.
Израстна и разцъфя и сякаш душата,
цветето красиво е от историята народна! ...

Към залеза, когато тръгна
нищо няма аз да взема.
Струните си ще изтръгна
със последната поема.
Време ли е сам да млъкна, ...

Ти идваше в съня ми често
и двама се понасяхме в едно,
преплитахме се енергийно
в ефирно колело.
Разтваряхме се, ...

Завалял е снегът - кротко, нежно и бяло.
По стрехѝте оставил е тих аромат.
И докато сме спали, докато сме спали
е превърнал във приказка този сив, скучен свят.
С бели бинтове скрил е ужасните рани. ...

Когато отново се събудих, се чувствах значително по-добре. Огледах се и установих, че вече е светло, а аз съм в спалнята на Глухарьов. Странно защо – предишния ден ми се губеше леко. Отне ми няколко минути да си спомня какво е станало. Внимателно се опитах да се надигна, подпирайки се с дясната ръка ...

Сънувах те във бяло
Сънувах те в мъгла
Във черешови цъфнали градини…
Сънувах се сама...
С коси от бяло злато бях... ...

Иска ми се да го спася,
преди да е станало късно.
Преди да останеш без цветя.
Моля те, последното си
цвете не късай. Не го късай! ...

Понеделник
Валеше като из ведро. От станцията на метрото до офиса имаше някакви си двеста метра, но със сигурност щеше да подгизне целия. Не беше взел и чадър. Нямаше никакво значение, и без това едва ли щеше да му помогне. Сложи качулката, метна раницата на двете рамена, за да не му пречи като бяга ...

Вече мога да те държа за ръка.
Слънцето се надигна плахо.
Проясни се небето. Няма дъга,
Скрита ми е в сърцето. Бяха
нечестиви нощи, раняващи дни, ...

Свършиха ми прошките -
разпродадох ги през черен петък
и изкупих скъпи обещания -
бракувани..
Разграбиха ми всички втори шансове ...

По нататък следваха изненада след изненада. След самостоятелният й опит да види на живо принц от приказките (Пр 10) се заредиха какви ли не сцени. Тя смени мястото на действието и реши да използва банкетната зала на замъчето си. Като начало поиска всички мебели да се изнесат и да се сложат огромни з ...

Идваш ли, идваш - в ръцете - с кокичета!
Не! Не приемам цветята откъснати.
Уж са красиви, на райски приличат, а
всъщност животът им капе по пръстите.
Не, не предлагай любов срещу зрение! ...

Не се изгубвай в сладки сънища,
химерите мечтаят за реалност.
Измислените светове не раждат бъдеще.
На кладите изгаря всяка странност.
В душите призрачни е пусто, ...

Все падат ми се някакви такива
пътеки, с тръни, драки. Все издрана.
Все някого погледнала – накриво,
различните убиват ги – хуманно.
И няма синини, и няма рани, ...

Ето го моето момиче сладко.
Но защо е толко тъжно то сега?
Може би от факта, че не съм до нея аз сега?
Не тъжи, любима моя, няма да е все така.
Винаги ще съм до теб, във мислите, ...

Момчето,
което говори с очите ми,
познава сенките им тревожни,
дали ги затварям,
за да заспивам, ...

Зимната вечер де да бе заглъхнала до здрач. Звездите безуморно шепнеха думите на плътните сенки, танцуваха над безсънното ми главоболие като величествена пеперуда, а студът отчаяно навличаше вледенялото ми тяло със сезонното си палто. Оцветяваше чертите на лицето ми с руменина.
Вятърът се обади като ...

Крясъкът в мен до тебе притихва
и цяла се смалявам до зрънцè.
В миг като този от душа се усмихвам,
че няма по-бленувани отдавна ръце.
И притисната в тебе, бавно те вдишвам, ...

Безкрайни облачни пътеки
през невъзможни тишини!
Какво е есента без шепот,
без мокра охра и без дим?
Потъвам в топлите им бездни ...

Спомняш ли си, първият път?
Спомняш ли си, златният пясък?
Течеше нещо от мен,
но не и кръв...
Усещах, ...

Пак ти носих на гроба цветя.
Двете бяхме, със мама.
Знаеш я… гроба прелива с вино, с вода.
Само погледа ѝ крещи - няма го, няма…
Тишина е. Там всичко мълчи. ...